№ 50
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. , изслуша
докладваното от съдия Костова адм. д. № 798 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона
за държавния служител (ЗДСл)
Образувано е по жалба на Т.Д.Т. ***, чрез адв.
Д. *** против Заповед №800/ 16.11.2022 година на ИД на ДФ „Земеделие“, с която
на основание чл. 107, ал.1, т. 5 и чл 108 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение на Т.Т. на
длъжност „Директор“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, считано
от 6.11.2022г.
В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в
противоречие с административно- производствените правила, материално- правните
разпоредби и издадена в несъответствие с целта на закона. Твърди, че ответник
жалба е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като е прекратил служебните
правоотношения по причина, че жалбоподателят няма удостоверение за дигитална
компетентност , без да е предоставил възможност на последния да представи такива доказателства. Намира, че
притежава всички изброени в длъжностната характеристика компетентности,
доколкото от 2014г. е изпълнявал длъжността Директор на ОДФЗ. С новата такава
от 1.3.2021г. не е бил запознат, при което измененията на длъжностната
характеристика са направени едностранно. Смята, че не е налице нова фактическа
обстановка, по силата на която и извън
волята на жалбоподателя да се приемат изменения в длъжностната характеристика.
Намира, че административният орган е приложил неправилно и материалния закон,1
доколкото липсват кумулативно предвидените предпоставки, обуславящи
приложението на чл. 107, ал.1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл и това са : 1. Да е
създадена нова фактическа обстановка, 2. Същата да води до невъзможност
служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3.
Причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в
правоотношението. Намира, че не е налице нито една от горепосочените предпоставки.
Съгласно чл. 13 от ЗА, наименованията на длъжностите се определят в
Класификатор за длъжностите в администрацията КДА, като се посочват минималните
изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит,
необходими за заемането на всяка длъжност. Тези изисквания съгласно чл. 14,
ал.1 от ЗА се определят със закон , като с устройствения
правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни
изисквания. Чл.15 от ЗА изисква тези изисквания да бъдат удостоверени с
официални документи. Поддържа становището, че дигиталната компетентност не е
изискване за завършено образование или квалификация или професионален опит,
т.е. изискване за заемане на длъжността, а само вид компетентност, която
жалбоподателят следва да притежава. Следователно липсва нормативно изискване,
обосноваващо извода на органа по назначаване, за необходимост от представяне на
удостоверение за дигитална компетентност. Органът се позовава на промяна на
нормативната уредба относно изискванията за заемане на длъжността съгласно чл.
15, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавна администрация,
която е неприложима, доколкото същата няма за предмет уреждане на
въпросите относно първоначално назначаване. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 76, ал. 5, т.2 от ЗДСл, съобразно която оценяването на изпълнението на
длъжността от се извършва на база на показаните компетентности. Освен това
самата нова длъжностна характеристика не предвижда различни изисквания за заемане
на длъжността, а формулира единствено необходимата компетентност при изпълнение на същата. С оглед на така
изложеното от съда се иска да отмени оспорвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично и
чрез упълномощения адвокат Д., поддържа жалбата, моли за нейното уважаване по
съображения, изложени в нея, както и по допълнителни такива в депозирана по
делото писмена защита. Претендира за заплащане на направените по делото
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК..
Ответникът - Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, се представлява от главен
юрисконсулт М. А., който оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Заповедта, намира за издадена от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, доколкото в нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Налице е нова фактическа
обстановка, изразяваща се в промяна нормативната уредба относно изискванията за
изпълнение на тази длъжност. От представената по делото административна
преписка се установява, че жалбоподателят не е представил документ за дигитална
компетентност. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., за което представя списък с
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Велико
Търново, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Жалбоподателят Т.Д.Т. е заемал длъжността Директор в Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“– Велико Търново от 25.04.2014г., съгласно
Заповед №383/16.04.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ до 01.03.2022 г., когато е прекратено
служебното му правоотношение съгласно Заповед № 134 от 28.02.2022г. от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, на основание
чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от ЗДСл. При
встъпването му в длъжност му е връчена длъжностна характеристика, съобразно
която в необходими компетентности не е включена дигитална такава. На
жалбоподателя са извършвани периодични оценки за изпълнението на длъжността.
Одобрена е нова длъжностна характеристика от 1.4.2020г. която му е връчена надлежно, в която в раздел
11 римско“Необходими компетентности“ е предвидено изискването за дигитална
компетентност, наред със стратегическа компетентност, лидерска компетентност за
преговори и убеждаване, работа в екип и фокус към клиента/ вътрешен или външен/
. С горепосочената Заповед № 134/28.2.2022г. служебното правоотношение е било
прекратено, като същата е била оспорена по съдебен ред. С решение № 123/5.5.2022г. на Административен съд В. Търново , постановено по
адм.д. 121/22г., потвърдено с Решение №
9632/31.10.2022г. на ВАС Заповедта е била отменена като незаконосъобразна.
Жалбоподателят е подал Заявление вх.№ 02-6500/5760/8.11.2022г. е уведомил
ответник жалба, че ще се яви на работа
на 9.11.2022г. за заемане на длъжността Директор ОД на ДФЗ.Със Заповед №
799/16.11.2022г. Т. е бил възстановен и допуснат до работа,считано от
16.11.2022г. , която Заповед е връчена на същата дата в 9 часа и 16 минути. На
същия ден в 9 часа и 55 минути е връчена процесната
Заповед, с която считано от 16.11.2022г. отново е прекратено служебното
правоотношение на основание чл. 107, ал.1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл.-обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като
същият не отговора на специфичните изисквания , предвидени в нормативни актове
т. 2 римско 11 от Приложение № 1 към чл. 3, ал.1 от НДХДСл
и чл. 15 от НУРОИСДА за длъжността Директор на ОД на ДФЗ, след като в досието
му липсва официален документ, удостоверяващ неговата дигитална компетентност.
Жалбата срещу Заповедта е подадена на 20.11.2022г., по която е образувано и
настоящото производство.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приети приложените към жалбата документи,
както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена от
Областна дирекция на ДФЗ –Велико Търново с писмо вх. №6536/23.12.2022г. ,
подробно описана в съпроводителното писмо. Приобщени към доказателствения
материал са още представените в съдебно заседание доказателства от ответник жалба:Длъжностна
характеристика за длъжността Директор на ОД на ДФЗ от 1.3.2022г.
При така установените факти, осми
състав на Административен съд Велико
Търново, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните
правни изводи: Жалбата като подадена от адресата на индивидуалния
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, която има за него негативни
последици и формира извод за наличие на правен интерес, в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК във вр. с чл.124 от ЗДСл се явява
процесуално допустима.
Предмет на оспорване е Заповед № 800
от 16.11.2022гг. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град
София, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя Т.Д.Т.. Направеното в жалбата на Т.Д.Т.
искане на основание чл.121, ал.3 от ЗДСл за заплащане на обезщетение за
оставане без работа за времето, през което не заема държавна служба, поради
незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение, в тази част по
аргумент на разпоредбата на чл. 213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с Определение от
16.1.2022г. производството е отделено и образувано адм.д.
41/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Т. е издадена от компетентен орган - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е бил назначен жалбоподателя и който е орган по назначаване, съобразно разпоредбата на чл. 108 във вр. с чл. 107, ал. 1 ЗДСл.
По делото не е спорно, че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно текста на чл. 108, ал. 1 от ЗДС "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Правилото е императивно и изисква при прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаване да посочи освен правното основание, но и да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения. Административният акт следва да съдържа описание на фактическата обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената пред съда Заповед в същата като причина за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е посочено „налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“ тъй като същият няма дигитална компетентност и не е представил документ за наличие на такава и разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл като правно основание за издаването й, името и длъжността на лицето, чието служебно правоотношение се прекратява, неговият ранг и обезщетенията, които следва да се изплатят. Органът по назначаването е посочил какво разбира под понятието „дигитална компетентност“ т.11 от Приложение № 1 към чл. 3, ал.1 от НДХДСл и чл. 15, ал.2 от НУРОИСДА и в утвърдената длъжностна характеристика от 1.3.2022г. за длъжността Директор на ОД на ДФЗ Като нови фактически обстоятелства е посочено, че е налице изменение в нормативната уредба, без същото да е достатъчно конкретизирано. Това е така доколкото и в предишната длъжностна характеристика се е изисквала дигитална компетентност на държавния служител. С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че най- общо органът по назначаването е отговорил на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл за посочване на фактическите обстоятелства, довели до издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което може да се приема, че е спазена установената в специалния закон форма, като в нея са посочени фактическите установявания на АО, както и формираните от него правни изводи. Съответствието на същите на твърдяната фактическа обстановка е въпрос досежно материалната законосъобразност на акта.
Съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на
Заповедта. На първо място органът не е уведомил жалбоподателя за започване на
производство, съгласно императивните изисквания на чл. 26 от АПК, не му е дал
възможност да прави възражения, да сочи доказателства, нарушение на чл. 34 от АПК. Органът не е връчил на жалбоподателя новата длъжностна характеристика от
1.32022г. не му е дал възможност да представи доказателства за наличието на
такава дигитална компетентност, с което е нарушил и основаните принципи на
административния процес – за обективност, .безпристрастност, истинност и
служебно начало. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти
и обстоятелства, от значение за издаването й, не е предоставена възможност на
жалбоподателя да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи
дигитална компетентност, щом като органът е счел, че наличието на този документ
е от съществено значение за него. Това е нарушение на общото изискване на чл.
35 и чл. 36 от АПК. За да изпълни законовото изискване за установяване на
всички факти и обстоятелства, органът по назначаването, преди издаване на
заповедта, е следвало да изиска от служителя и да му даде възможност да
представи доказателства, че притежава изискваната дигитална компетентност.
Неизпълнението на тези разпоредби е довело и до материална незаконосъобразност
на оспорената заповед, доколкото в хода на съдебното производство от
представените от оспорващия доказателства се установява, че същият притежава
дигитална компетентност. В този смисъл е Решение № 6347 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 2983/2022 г и други.
Заповедта не съответства и на материалния закон. Разпоредбата
на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, изисква наличие на обективна невъзможност на държавния
служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3
от с.з, регламентиращ хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение
поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни
противопоказания. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време
на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по
него и да е трайна. В ЗДСл липсва легална
дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната
практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи
извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са
непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената
разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е
създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на
служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази
невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Освен това в трайната съдебна практика се посочва, че органът по
назначаване разполага с оперативна самостоятелност кои служители да освободи и
кои да запази в екипа си, с който да осъществява дейността си. Разпоредбата на
чл. 107, ал.1 ,т. 5 от ЗДСл повелява, че органът по назначаването прекратява
служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън
случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Употребата на термина прекратява
недвусмислено сочи на възлагане на правомощие, което се упражнява извън
оперативната самостоятелност на органа. Това е така, тъй като при установяване
на предпоставките по чл.107, ал.1, т. 5 от ЗДСл органът е обвързан с едно
единствено решение, което е взел за прекратяване на служебното правоотношение и
не е разполагал в втора възможност. В този смисъл Решение
№ 2150 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2022
г.Решение № 2067 от 24.02.2023
г. на ВАС по адм. д. № 9243/2022 г., Решение № 1951
от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2022 г., и
други.
Изцяло
тежест на органа по назначаването е да докаже наличието на
горепосочените три кумулативни предпоставки, за да е налице законосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В
административната преписка по издаване на оспорената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение на Т. се съдържат множество документи, в т.ч.
заявление за назначаване на длъжността „Директор“ в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ с приложени документи; длъжностна характеристика за длъжността
„Директор“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“, Индивидуален работен план за
периода от 25.04.2014 до 31.12.2022г. и Формуляри за годишна оценка на
изпълнението на служебните задължения на Т.Т.,
удостоверения за участия в обучения на различна тематика, изготвяни докладни
записки от жалбоподателя до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, подавани
от Т. декларации за имотното състояние по реда на ЗДСл и ЗПУКИ, Анкетна карта
при напускане на служител от 01.03.2022г. и т.н. Всички тези ангажирани от
ответника писмени доказателства от служебното досие на жалбоподателя по никакъв
начин не сочат действителната невъзможност на Т. да изпълнява задължения си, а
и същите тези доказателства са неотносими към
твърдяното и посочено от ответника в заповедта основание по чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.
За разлика от предишната Заповед за прекратяване на служебните правоотношения, процесната Заповед обективната невъзможност за изпълнение на длъжността е мотивирана с промени в нормативната база, като за тази длъжност е необходимо държавният служител да притежава, удостоверена с официален документ дигитална компетентност, т.11 от Приложение № 1 към чл. 3, ал.1 от НДХДСл и чл. 15, ал.2 от НУРОИСДА и в утвърдената длъжностна характеристика от 1.3.2022г. за длъжността Директор на ОД на ДФЗ.
Тук трябва да се цитира трайната
практика на ВАСП, че промяната на професионалната област по длъжностна
характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по
назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1,
т. 5 от ЗДСл напр. Решение №
7459 от 27.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2021
г., V о., По конкретно в случая обективната невъзможност
за заемане на длъжността е обоснована с промяна в изискванията за заемане на
длъжността и въвеждането на изискването за дигитална компетентност в
длъжностната характеристика. Не може да се сподели твърдението на ответник
жалба, че правото на органа да определя необходимите изисквания за заемане на
длъжността е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед
разпоредбата на чл. 169 от АПК на съдебен контрол подлежи дали органът е спазил
изискването за законосъобразност на административния акт. Изискванията за
заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по
реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие
на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени: 1. настъпили
промени в характера и организацията на работата; 2 изменения във функциите на
звеното, регламентирани с устройствения правилник на
администрацията;3. въвеждане на нови
стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени
административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни
органи. В случая липсват каквито и да е данни за наличие на едно или повече от
посочените обстоятелства, поради което органът, упражнявайки оперативната си
самостоятелност да определи изискванията за заемане на длъжността в
длъжностната характеристика, не е спазил изискванията за законосъобразност.
Липсва което и да е от нормативно определените основания за промяна на
длъжностната характеристика, като за такова основание не може да се приеме
Приложение 1а към чл. 15, ал.2 от НУРОИСДА. Тази наредба въвежда компетентност,
която следва да се установи при
оценяването на служителите, съобразно посоченото в приложението, но тя не
въвежда ново изискване за заемане на длъжността, което да се удостоверява със
съответен документ. Отделно от това, не без значение е фактът, че в новата
длъжностна характеристика изискването е за дигитална компетентност, а в
предходната такава изискването е за "компютърна грамотност: MS Office
пакет, интернет". В длъжностните характеристики е само променено
наименованието на изискването, но по своето съдържание то е едно и също.
Промяната е направена не поради наличието на основания за това, а с цел
прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Следователно наличието или липсата на дигитална
компетентност се преценява при
оценяването на служителя,а не и за прекратяване на служебното правоотношение
поради обективна невъзможност. . В този смисъл Решение № 6541 от 1.07.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 3444/2022 г.,Решение № 6347 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 2983/2022 г.
Както се посочи и по- горе , промяната на професионалната област по
длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от
органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.
107, аб.1, т. 5 от ЗДСл. В съдебната практика константно
се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на този текст от
закона е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена
нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да
изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази
невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая
не е налице нито една от тях - посочените от органа по назначаване фактически
основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна
невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. От представена към
преписката длъжностна характеристика утвърдена към 01.04.2020 г. е видно, че е
налице изискване за дигитална компетентност, както и в последващата
такава изискването за притежаване на тази компетенция не е ново. Не е налице и
нормативна промяна, въвеждаща изискване за дигитална компетентност и
установяването й чрез издадени удостоверителни документи. Освен това както
правилно посочва процесуалния представител на жалбоподателя в представената
писмена защита съгласно чл. 13 от ЗА държавните служители заемат длъжности,
чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в
администрацията – КДА. В него се посочват разпределението на длъжностите в
длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и
ранг или професионален опит, необходими за заемане на всяка длъжност. В чл. 14,
ал.1 от ЗА съответно е предвидено, че за заемане на определена длъжност в
администрацията са необходими минималната степен на завършено образование и
професионален опит или ранг, а според ал.2 основните изисквания за заемане на
длъжност в администрацията се определят със закон, а с устройствен
правилник на съответната администрация могат да се определят допълнителни
изисквания. Няма спор в настоящия казус, че нито е налице изменение в закона
,нито в Устройствен правилник на РА „Земеделие“,
които да променят изискванията за заемане на длъжността, като това не може да
бъде въведено директно само чрез нова длъжностна характеристика. Както се
посочи и по- горе същата не установява нова фактическа обстановка, тъй като
такава компетентност е била необходима и при предишната такава, като съответно
тя не може да се приравни на ново изискване за заемане на длъжността, доколкото има значение само при оценяване на
дейността на служителя. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.
76, ал. 5 , т.2 от ЗДСл, съобразно която оценяването на изпълнението на
длъжността на държавния служител се извършва именно въз основа на показаните
компетентности. Още повече, че на жалбоподателя за периода 1.1.2021г. до 31.12.2021г. е извършена атестация на
19.1.2022г., в която изрично е посочено, че същият има такава компетентност
дори над необходимата такава. Административният орган се е позовал на чл.15,
ал.2 от НУРОСДА, приета с §5, т.1 б“б“ от МПС №
304/3.12.2019г. за приемане на Наредба за провеждане на конкурсите и подбора
при мобилност на държавни служители и за създаване на Портал за работа в
държавната администрация, за да аргументира изменението на нормативната база.
Разпоредбата на чл. 15, ал.2 от НУРОСДА
има следното съдържание: Служителите в държавната
администрация, с изключение на заемащите технически длъжности, следва да
притежават дигитална компетентност и да прилагат в работата си компютърни
умения съгласно приложение No 1а., което посочва
какво представлява дигиталната компетентност:знания и умения за обработване на
информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна
сигурност, решаване на проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на
длъжността. Като дължимо поведение, отговарящо на изискванията за дигитална
компетентност е посочено: Създава цифрово
съдържание (текст,таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти
и редактира съдържание,създадено от други. Запазва, съхранява,повторно използва
файлове и съдържание,като ги споделя с помощта на съответните инструменти Търси
информация онлайн чрез търсачки, познава и прилага правилата в тази област.Прилага
и променя функции и настройки на софтуер и приложения, които ползва.Осъществява
дигитална комуникация чрез използване на функции и инструменти в съответствие с
приложимите правила. Демонстрира знания и умения за решаване на рутинни
дигитални проблеми съобразно длъжността си. Информира и търси подкрепа за
решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността си. Познава и
прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността. Не е спорно, че същата не е включена в
т.10 „Изисквания към длъжността“, а единствено наред с другите компетентности,
които подлежат на съответна оценка напр. фокус към клиенти- вътрешни и външни,
за които определено не може да се изисква представяне на официален документ. От
така изложеното се налагат два извода, че първо не е налице промяна в
нормативната база- нова фактическа обстановка, тъй като се касае за изменения
2019г,. на горната НУРОСДА, които са били отчетени и в длъжностната
характеристика от 1.4.2020г. , връчена на жалбоподателя и новата невръчена
такава. Не се касае за нови изисквания за заемане на длъжността, които да са
предвидени в закон или допълнителни такива в Устройствен
правилник, а касаят единствено оценка на
изпълнението на длъжността от държавния служител. Следователно не е налице нова
фактическа обстановка, същата не поражда обективна невъзможност да се изпълнява
предвидената в длъжностната характеристика дейност, доколкото е налице
атестация на жалбоподателя, от която е видно, че същият има такава дигитална
компетентност. Не е налице третата предпоставка, това да не зависи от волята на
страните, тъй като както се посочи по- горе
длъжностната характеристика зависи от волята на органа по назначаването.
Или ответник жалба е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което
води до незаконосъобразност на оспорвания акт.- В същия смисъл е и Решение № 6299
от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2022 г и
други.
Настоящата инстанция изцяло
споделя възраженията на жалбоподателя ,че така постановената Заповед противоречи и на целта на закона, тъй като е
прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма
нормативно променени изисквания за заемането й, за която служителят притежава
необходимите квалификационни умения. Със същата е нарушено произтичащото от
влязлото в сила Решение на АСВТ за отмяна на предишно прекратяване на
служебните правоотношения, право на
служителя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди незаконното
му уволнение, макар и формално да е издадена заповед за възстановяване, но
веднага на същата дата служителят е освободен от тази длъжност на ново
несъществуващо основание.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при наличие на съществени нарушения на административно-производствените
правила,при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, поради което следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с
оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се
присъдят направените по делото разноски. Приложен е договор за правна защита и
съдействие № 15635/29.11.2022г., в който е посочено, че е оказана безплатна
адвокатска помощ, съдействие и процесуално представителство , като на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 предл. 2ро от ЗА във вр. с чл. 8,
ал. 3 от Наредба №1/9.7.2004г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения в
полза на адвокат Д. следва да се присъдят разноски в размер на хиляда лева. Ответникът
чрез пълномощника си ... А. е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява
неоснователно, тъй като визираният в чл. 8, ал.3 от горепосочената Наредба на
ВАС, минимален размер на адвокатско възнаграждение е 1000 лева, при дела без
материален интерес извън тези по ал. 2, каквото е настоящото.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, Административният съд – В. Търново, осми състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Д.Т. ***, Заповед №800/ 16.11.2022
година на ИД на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал.1, т. 5 и чл 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т.Т. на длъжност „Директор“ в Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“, считано от 6.11.2022г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, град
София,
да заплати на адвокат Ц.Н.Д. *** разноски
за адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 1000 лв. (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ