Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 15293 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на К.В.К. срещу решение от 06.06.2018г. по гр.д. № 43604/2017г.
на СРС, 56 с-в, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
че жалбоподателят дължи на „А.Б.Б.“ ООД , по иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ, сумата 2 380 лв., по запис на заповед,
издаден на 14.10.2014г., предявен за плащане на 25.11.2014г. и прехвърлен с
джиро на 05.04.2016г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивникът – ответник обжалва решението
изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушения на
процесуалния и материалния закон. Поддържа, че процесният запис на заповед
обезпечава задължение по договор за потребителски кредит, който е нищожен.
Сочи, че въззивният съд е длъжен да се произнесе и служебно относно нищожността
на договорни клаузи, като неравноправни и противоречащи на добрите нрави, той
като нормите, регламентиращи нищожността, са императивни. Твърди, че при
разкрито каузално правоотношение съдът е длъжен да изследва наличието му.
Твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила
е отменил определението си за допускане на ССчЕ, като не е изследвал
правоизключващото възражение на длъжника за наличие на извършени плащания. Излага,
че след като съдът е задължил ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи по
делото обезпечения със записа на заповед каузален договор и ищецът не го е
представил, в нарушение на процесуалните правила не е приложил разпоредбата на
чл. 161 ГПК. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец не заявява становище.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта
- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По същество решението е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено дължимостта на сумата 2380 лв. по запис на
заповед, издаден на 14.10.2014г. от ответника К.В.К. в полза на „Б.И.Д.К.“ ООД,
прехвърлен на ищцовото дружество с джиро от 05.04.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по гр.д.
№ 30186/2016г. на СРС, 56 с-в.
Предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
Представената по делото ценна книга,
издадена на 14.10.2014г., съдържа съдържа наименованието ,,запис на заповед”,
както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за
заплащане на определена парична сума - 3168 лева от издателя К.В.К. на «Б.И.Д.К.»
ООД. Падежът на записа на заповед е уговорен на предявяване в срок до 5 години
от издаването му и същият е предявен за плащане на 25.11.2014г. на длъжника.
Върху оригинала на записа на заповед е налице отбелязване за извършено
прехвърляне на записа на заповед чрез джиро от 05.04.2016г. от поемателя «Б.И.Д.К.»
ООД на ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска, с възражение, че записът
на заповед е подписан от него чрез въвеждането му в заблуждение по смисъла на
чл. 29 ЗЗД при подписване на датата на предявяване на записа на заповед.
Изложил е твърдения, че процесният запис на заповед обезпечава вземане по
договор за кредит № max-*********/14.10.2014г.,
който не се намира в негово държане.
С определението за насрочване на делото СРС е
уважил искането на ответника и е задължил ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи цитирания по-горе договор за потребителски кредит. В единственото
проведено съдебно заседание в отстъствие на двете страни по делото, задължението
по чл. 190 ГПК не е изпълнено, като е заличена допусната по искане на ответника
ССчЕ за установяване на погасените задължения,респ. за дължимия остатък.
СРС е уважил иска, като е приел, че възражението
за унищожаемост на записа на заповед е изцяло недоказано и представеният запис
на заповед представлява редовен от външна страна менителничен ефект и е уважил
иска. Отделно е приел, че възражението за изпълнение на каузалното
правоотношение също е недоказано от ответника, чиято е доказателствената
тежест.
Записът на заповед е абстрактна сделка, обективираща
едностранно волеизявление за безусловно задължаване за плащане на определена
парична сума, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието,
поради което и не е условие за действителност на ефекта.
В случая представеният по делото запис на заповед е
редовен
от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ. Налице е
редовно предявяване за плащане на длъжника, съобразно уговорения падеж на
предявяване.
Възражението
на ответника за наличие на измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД, респ. за
унищожаемост на менителничния ефект, освен че е бланкетно, поради липса на
посочени конкретни фактическия действия, с които е извършено измамливо
поведение, е изцяло недоказано. По делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази връзка от ответника, чиято е доказателствената тежест.
По
отношение на въведеното каузално правоотношение договор за потребителски кредит
следва да се отбележи, че поддържаните възражения в срока по чл. 131 ГПК и в
хода на въззивното производство са взаимно изключващи се. В хода на първоинстанционното
производство ответникът е въвел наличието на каузално правоотношение по договор
за кредит като основание за издаване на процесния запис на заповед, но
възраженията досежно договора за кредит са само досежно размера на
претендираната сума, предмет на делото, с оглед наличието на принудително
събрана сума по издадената заповед по чл. 417 ГПК. Действително с отговора на
исковата молба е поискано задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи процесния договор за кредит и допускане на ССчЕ. СРС е уважил двете
искания, като е указал на ищеца да представи договора, в случай, че се намира в
негово държане. В случая обаче не могат да бъдат приложени последиците на чл.
161 ГПК от неизпълнението на задължението по чл. 190 ГПК от страна на ищеца,
каквито са доводите в жалбата на ответника. Съгласно решение № 399/30.06.2005г.
по т.д. № 400/2004г. на ВКС, 1 ТО, страната
създава пречки за събиране на доказателства само ако те съществуват, а тя не
желае да ги представи, като съгласно мотивите на същото решение, страната,
която иска представянето на съответните доказателства, следва да е доказала
наличието на документите в страната, задължена по чл. 128, ал. 2 ГПК /отм/ -
изцяло аналогична на нормата на чл. 190 ГПК. Следователно в случая, при процесуално
бездействие на самия ответник, който не се е явил в о.с.з., не е направил
искания във връзка с установяването в чие държане се намира процесния договор
за кредит, от който и той следва да има по принцип препис, не могат да бъдат
приложени последиците на чл. 161 ГПК по отношение на ищеца – джиратар, който не
е страна по договора. Ответникът съответно не е направил доказателствени искания
за представяне на договора от джиранта, който е страна по него, по реда на чл.
192 ГПК. При така изложеното, въвеждането на наличие на каузално правоотношение
се явява изцяло недоказано.
Предвид
изложеното, не могат да бъдат разгледани възраженията в жалбата за нищожност на
договора, независимо от липсата на преклузия досежно разглеждането на договорни
клаузи като неравноправни, поради липса на
доказано договорно правоотношение и неговото съдържание от въззивника –
ответник, в съответствие с носената от него доказателствена тежест.
В
съответствие именно с указанията,
дадени с т. 17 на ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на които се
позовава жалбоподателят, не може да бъде разгледано и относителното възражение
за наличие на частично погасяване, тъй като съгласно цитираното ТР, само при доказана
връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените
от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения запис на заповед. Отделно от това, в случая не се
налице твърдения за доброволно плащане, а за принудително събрани суми, които
са ирелевантни за основателността на иска.
Поради всичко
изложено, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, въззиваемият има право
на разноски, но такива не следва да се присъждат, поради липса на направено
искане в тази връзка.
С оглед
цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.06.2018г. по гр.д.№ 43604/2017г.
на СРС, 56 с-в.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.06.2018г. по гр.д.№ 43604/2017г.
на СРС, 56 с-в.