РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 08.09.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в открито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, при участието на секретаря Таня Янева, нахд № 264.2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и
следащите от ЗАНН
Обжалвано е НП № 19- 0239- 001828 от 10.12.2019г. на Началник на РУ на МВР- Асеновград, с което на Х.Г.М., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложно административно наказание – „Глоба” в размер на 900 лева – деветстотин лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца”, за нарушние по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По същество:
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П., пледира за отмяна на обжалваното НП като постановено при съществени нарушения на административно – производствените правила и като незаконосъобразно. Излага подробни съображния за това. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По процедурата:
АУАН № 1962 от 02.12.2019г. е съставен на посочената дата, за нарушение, сочно за извършено на 18.03.2019г., а НП за него е издадено на 10.12.2019г. с което съдът намери, че са спазени изискванията на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът приема възражението на адвокат П. относно допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо изтичането на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, за неоснователно по следните мотиви: Чл. 34 от ЗАНН визира два срока, които текат независимо един от друг и те са – три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Нарушението е извършено на 18.03.2019г., а АУАН за него е издаден в едногодишния срок, течащ от този момент. Откриването на извършителя, е станало именно на 02.12.2019г. – това е датата на подписната от собственика на МПС декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, видно от която, за заснетото нарушение на 18.03.2019г. на посочената дата, лекият автомобил, с който е заснето нарушението, е бил управляван от Х.М.. От този момент тече и три месечния срок от откриване на нарушителя, в който следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият, към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е изтекъл, поради което и възражението на адвока П. в обратния смисъл, се отхвърля от съда, като неоснователно.
АУАН е съставен за нарушние по ЗДвП от „Началник група ПИ” при РУ на МВР- Асеновград, който е компетентен съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. НП е издадено от Началник на РУ към ОДМВР - Пловдив, който също е компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който обаче не е такъв по установяване на нарушението, а както това е посочено и в самия акт за установяване на административно нарушение – е свидетел единствено по неговото съставяне.
С това обаче не е било допуснато съществено процесуално нарушение, предвид на това, че при липса на свидетели, които са присъствали било при извършване на нарушението, било при неговото установяване, то актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на двама свидетели по неговото съставяне, съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, но не и когато, както това е в случая, нарушнието е установено въз основа на официални документи, каквито са записите от мобилна система за видеоконтрол тип TFR 1 –M № 566 и документите за нейната експлоатация, поради което и тук чл. 40, ал.3 от ЗАНН допуска актът за установяване на административно нарушение да се състави и без свидетели. С оглед на това, тук наличието на един свидетел по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не представлява съществено процесуално нарушение, поради което и наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, се отхвърля от съда като неоснователно.
АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
По фактите:
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят М. е управлявал на 18.03.2019г. около 01:06 часа лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № РВ 6074 ХВ, чужда собственост, в град Асеновград, бул.”България” до номер 78, посока от юг към север, като ограничението на скоростта в населено място е 50 километра в час. Отчетена е скопрост с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-М № 566, от 121 км./час, за което е бил съставен клип № 1601 от 18.03.2019г.
С декларация от 02.12.2019г. Г. М., като собственик на управляваното от жалбоподателя Х.М. моторно превозно средство, е посочил, че същото се упралява от Х.Г.М..
Видно от приетите по делото писмени доказателства, мобилната система TFR1-М № 566 е въведена като дата на използване 17.03.2019г. до 18.03.2019г. и е поставена в град Асеновград, бул.”***, в посока на движение на МПС - тата от юг на север, на общинска пътна мрежа и ограничение на скоростта от 50 километра в час. Видно от съставения протокол, режима на работа на мобилното устройство е С, посока на задействане – П, с начало на участъка – бул.”България” с ул.”Х.Д.Стоилов” и край на участъка – кръстовище на бул.”България” с Околовръстен път.Същото е било постановено на служебен автомобил с дк № РВ 7519 ВК, начало на работа – 21,30 часа и край на работа 02,00 часа. Номера на първото статично изображение е 1600, номера на последното статично изображение е 1601. Брой установени нарушения -2 и са свалени 2 броя статични изображения.На 28.03.2019г. е посочено че това е нарушние с час 01,06 Асеновград, бул.”България”78, при ограничение на скоростта от 50 километра вчас е установена скорост от 121 километра в час, или превишение на скоростта от 71 километра в час, с лек автомобил № РВ 6074 ХВ.Приложена и снимка на това адм.нарушение, от която се вижда рег. № на лекия автомобил.
Мобилната система, с която е заснето нарушението е минала контрол, за което е налично удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020г. и вписана в регистъра на одобрените за изпползване типове средства за измерване под № 4835.Удостоверението е издадено на 24.02.2010г.
Мобилната система е преминала и контрол, в Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, за което са съставен протоколи № 733 -18, № 5-32-19.
От изготвената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категория В, като е издадено свидетелство за правоуправление на МПС на 31.01.2019г. и контролен талон към него № 6461482.
От изготвения оглед на вещественото доказателство- СД се установява движение един до друг на изключително близко разстояние на два леки автомобила, единият от които е този, управляван от жалбоподателя, чийто рег. Номер може да се види, а другият, непосредствено и съвсем близо движещ се до него, не може.
За нарушението, вменено на жалбоподателя, е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е било издадено и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира като надлежно приобщени и достоверни, а именно: Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП от 02.12.2019г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, или система рег. № 239-5723 от 20.03.2019г., снимка на нарушение от 18.03.2019г. в 01:06:49 часа, за лек автомобил рег. № РВ 6074ХВ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Техническо описание и инструкция за експлоатация на Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, Протокол № 7-33-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, Протокол № 5—32-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., Справка за нарушител, писмо изх. № 16/014-1/10 от 22.06.2020г. на Изпълнителния директор на ИА”българска служба за акредитация”, писмо изх. № 239000-10813 от 14.07.2020г. на Началника на РУ на МВР- Асеновград, типова длъжностна характеристика за длъжността „Младши автоконрольор”, снимки на координатите на мобилната система, писмо изх. № 239000-11634 от 29.07.2020г., протокол за извършено обучение, които кредитира като надлежно приобщени и достоверни.
Като надлежно приобщено съдът кредитира и веществено доказателство по делото – СД с клип на заснетото адм.наушение.
Като достоверни, непротиворечиви и подкерепени и от писмените доказателства по делото и от вещественото докозателство и неговия оглед, съдът кредитира и показанията на свидетелите М.И.. Като извършено по правилата на НПК относно надлежно приобщено веществено доказателство по делото, съдът кредитира и огледа на същото.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира снимковия материал.
От правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери за установено следното:
С мобилна система на 18.03.2019г., е заснет лек автомобил рег. № РВ 6074 ХВ, който се е движил в 01:06:49 часа със скорост от 121 километра в час, за което е направен клип с мобилна система за контрол TFR1-M № 566, преминала през съответен контрол и утвърдена като средство за измерване, за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Същата е въведена в работен режим, за времето от 17.03.2019г. до 18.03.2019г., за което е съставен протокол рег. № 239р- 5723 от 20.03.2019г.
Съгласно „Инструкция за експлоатация на техническото средство“, т.1.1 от същата, видеонаблюдението е в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени, или преминаващи през зоните на наблюдение.Съгласно т.1.2., всяко едно нарушение се документира с видеоклип до 15 секунди, или с поредица от снимки с висока разршителна способност, позволяваща еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетите МПС. Съгласно т.1.4. се касае за работа в движещ се, или неподвижен патрулен автомобил и опредляне на местоположението - географските координати и скоростта на автопатрула. 1.5. Преглед на място на всички записани нарушения с техните параметри, дата, час, местоположение, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на автомобила, скорост на автопатрула, режим на работа на радара и номер на видеоклипа.
Съгласно т.9 от въпросната инструкция, всяко едно нарушние на правилата за движение автоматичто се записва и съхранява като отделен файл, представляващ:
9.1 Видеоклип с избираема продължителност 1-15 секунди при измерване на скорост. При последващо използване, от всеки кадър може да се извади снимка. Всеки видеоклип съдържа информация за дата, час, местоположение, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на автомобила, скорост на автопатрула, обсег на действие на радара, режим на измерване на радара, местонахождение на патрулния автомобил и момент на сработване на радара, номер на радара и номер на видеоклипа.
В раздел 8 Валиднос на кли при измерване на скорости, е указано, че за да се счита един видеоклип за валиден, той трябва задължително да отговаря на следните условия:
1. В момента на засичане на скоростта в интервала на измерване – кадър „Измерен” +_, тоест +_ кадъра, на МПС-то превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на радара.
2. От докумнтационния снимков атериал, трябва еднозначно да се определи нарушителя, тоест, регистрираната скорост да не може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да се изълнени едновременно следните условия:
2.1 Условието по т.1
2.2 При наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта – Кадър „Измерен” +_0.2 секунди, тоест +_ 2 кадъра, еднозначно да се определи най – бързо движещото се.
При изпълнени условия по т.1 и т.2 от направения видеоклип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри, трябва да се избере кадър, в който ясно да се вижда регистрационния номер на извършилото нарушение МПС.Изрично е посочено като забележка, че съпътстващите скорости могат да се използват само за анализ на видеоклипа, но не и за определяне на скоростта, по която следва да се санкционира нарушителя.
От направения оглед на вещественото доказателство – СД диск, съдържащ заснетия видеоклип, се установява, че се движат две коли непосредствено една до друга, в две пътни ленти на участъка за движение, в които непосредствено една до друга, се движат два леки автомобила със светнати фарове. Не може да се определи вида на автомобилите, но се установява, че конструкцията в предната част на автомобилите е различна е разстоянието между тях не е особено голямо. Фиксиран е номера на единия от леките автомобили – РВ 6074ХВ, а в дясно от него и леко след него се движи втори лек автомобил, също със светнати фарове, номерът на който не е фиксиран от записващото устройство.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че актосъстватилят е преминал курс на работа с мобилна система за измерване на скоростта TFR1-M.
За установения лек автомобил е установен по декларация от неговия собственик от 02.12.2019г. водача му, на който е съставен акт за установяване на адм.нарушение, като впоследствие е издадено и обжалваното НП.
При тези обстоятелства обаче, не може да се приеме, че видеоклипа, въз основа на който е прието превишение от страна на управлявания от жалбоподател лек автомобил, е достоверен. Това е така, тъй като в случая, съпътстващите скорости могат да се използват само за анализ на видеоклипа, но не и за определяне на скоростта, по която следва да се санкционира нарушителя.Това е така, тъй като не са изпълнени кумулативно предпоставките по т. 2.1.и т. 2.2, а именно: от документационния снимков материал, трябва еднозначно да се определи нарушителя, тоест, регистрираната скорост да не може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да се изълнени едновременно следните условия:
2.1 Условието по т.1 - В момента на засичане на скоростта в интервала на измерване – кадър „Измерен” +_, тоест +_ кадъра, на МПС-то превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на радара.
2.2 При наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта – Кадър „Измерен” +_0.2 секунди, тоест +_ 2 кадъра, еднозначно да се определи най – бързо движещото се.
В случая в кадър са две МПС-та, движещи се едно до друго през много малък интеревал от време, при което не може еднозначно да се определи измерената скорост на кое от двете МПС-та е. Вярно е, че има запис на регистрационния номер на едното, а на другото поради много близкото разстояние, в което двете са се движели едно до друга, няма запис на регистрационния номер. Но това движение почти едно до друго, при наличен видеоклип от 1 до 15 секунди сочи, че и двете МПС-та са се движели през време на целия видеоклип с почти една и съща, почти идентична скорост. Но при това положение обаче, не е ясно измерената такава, на кое от двете МПС-та е, още повече, че мобилната система не е заснела регистрационния номер на другото МПС. При това положние не може да се направи еднозначен извод за това, измерената скорост на кое от двете почти успоредно движещи се МПС-та е, поради което и не са налице доказателства за това, че измерената скорост е от МПС-то, управлявано от жалбоподателя.
Фактът, че е налице кадър, в който може да установи регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя, не налага извода за това, че именно измерената скорост е на този лек автомобил. Доказателства, които да са достоверни в тази насока няма, предвид на това, че не са изпълнени кумулативните условия за достоверност при две МПС-та, на Инструкцията за експлоатация на моблината система за измерване на скоростта, на клипа за нарушението. Това налага извода за липса на доказателства именно жалбоподателя да е превишил със 71 километра в час допустимата скорост.
Предвид на това, съдът намери, че като е ангажирал неговата административно – наказателна отговорност за нарушение, което не е доказано като извършено, издателят на НП е издал едно незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна.
Предвид на това, че обжалваното НП следва да бъде отменено, то на жалбоподателя се дължат от страна на ОД на МВР - Пловдив, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, разноски за адвокат, които, видно от договора за правна помощ, възлизат в размер на 600 лева, които са изцяло платени.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 19-0239-001828 от 10.12.2019г. на Началник на РУ на МВР- Асеновград, с което на Х.Г.М., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложно административно наказание – „Глоба” в размер на 900 лева – деветстотин лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца”, за нарушние по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, да заплати на Х.Г.М., ЕГН – ********** с адрес: ***, сумата от 600 лева – шестотин лева - разноски за адвокат.
Решението да се съобщи а жалбоподателя, адвокат П. и въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14- дневен срок от неовото съобжаване на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК, чрез Районен съд - Асеновград.
Районен съдия: