Р Е Ш Е Н И Е № 260053
02. 03. 2021 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 01. 03. 2021 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
АНД номер 5
по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на Р.А.М., ЕГН **********, чрез адв. Г.В.Ж.,
със съдебен адрес:***6А против НП № 20 - 0375- 000565/ 08. 12. 2020 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност
Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което му е наложено
административно наказание по чл. 175
ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв.и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните норми. Разноски не се претендират.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема становище, че
издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице
посочените в жалбата пороци на акта. Съставено е в сроковете, визирани в ЗАНН и
се явява правилно и законосъобразно.Молят да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.Правят
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№ 20 - 0375- 000565/ 08. 12. 2020 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров, на
длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв.и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 3 месеца затова че:“на
26.07.2020г. около 1.40часа в с.Оризово, на ул. Таньо Найденов, като водач на
лек автомобил – МЕРЦЕДЕС Ц 320 ЦДИ с рег.№ ****, държава България, при обстоятелства:
В с.Оризово, общ.Бр.Даскалови на ул. Таньо Найденов в близост до бензиностанция
„Бук- Петров“ в посока север – юг
управлява лек автомобил МЕРЦЕДЕС, модел Ц 320 ЦДИ с № ****, собственост на С.
А. П.с ЕГН **********, като : След подаден светлинен и звуков сигнал на
разстояние от 10 метра със служебното МПС на МВР за спиране плавно в дясната
част на платното за движение водача М. при разбиране на сигнала подава рязко и
се отправя в посока гр. Чирпан “ е извършил:
1.Не спира
плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган“ с което виновно нарушил разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение серия
АА № 205722, съставен на 06. 10. 2020 г.
с актосъставител Ц. Калев Д. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетеля Д.Е.Д..
Съдът след преценка и анализ - поотделно и
в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В процеса по проверка на съставеният акт и
постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната
компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от
представената по делото Министерска Заповед.
Видно от представените по делото доказателства и от
разпитите на свидетелите се установи, че на 26.07.2020г. около 1.40часа в
с.Оризово, на ул. Таньо Найденов, като жалбоподателят управлявал лек автомобил – МЕРЦЕДЕС Ц 320 ЦДИ с рег.№ ****,
в близост до бензиностанция „Бук- Петров“ в посока север – юг . Разпитаните по делото свидетели-
служители в РУ , подали
светлинен и звуков сигнал за спиране от движещият се патрулен автомобил.
Водачът обаче успял да се отдалечи от патрулния автомобил.
Свидетелите счели, че деянието на жалбоподателя съставлява нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което му съставили и АУАН. При съставянето на акта жалбоподателят отказъл да го разпише.
Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, и по-специално за това, че не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Анализът на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не дава основание да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в предприелия преследване патрулен автомобил, са отдали на жалбоподателя надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка.
Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл. 170, ал.3 от ЗДвП, както следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка, 2) чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от чл. 170, ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
С оглед установените факти по делото не може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по първите три уредени в чл. 170, ал.3 от ЗДвП способи.
Същественият в случая въпрос е доколко подаването на светлинен и звуков сигнал от осъществяващия преследване полицейски автомобил съставлява сигнал за спиране по смисъла на Закона.
С оглед действащата към момента на извършване на деянието и към настоящия момент правна уредба следва да се приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва с подаването на светлинния и звуков сигнал точно определени последици – обозначаване на специалния режим на движение на автомобила (чл. 34, ал.1 и чл. 91, ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал.2 от ЗДвП). Всички тези последици са различни от последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране (чл. 103 от ЗДвП).
Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.
В подкрепа на горния извод е и изричната разпоредба на чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, според която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По довод за противното от тази разпоредба подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране.
Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен или звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП - да се отмени, като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20 - 0375- 000565/ 08. 12. 2020 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност
Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Р.А.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Г.В.Ж.,***, му е наложено
административно наказание по чл. 175
ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв.и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: