Р Е Ш Е Н И Е
№ 1029
гр.Плевен, 20,06,2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав,
в публично заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.дело №1605 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
И.Й.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Й.П.Ц., ЕГН
**********, против П.Т.Ц., ЕГН **********, в която се твърди, че
ответника е баща на детето Й., че
страните са разделени от около
3 години, че ответникът е напуснал страната и работи в ***. Твърди, че за
детето няма определен размер на издръжка, но
бащата има възможност да дава
такава в размер от 200 евро. Сочи,
че до м.екември
2016 г. бащата е заплащал издръжка от 180 евро месечно,
но след това
отношенията между страните се влошили
и от м.януари 2017 г.
той спрял да заплаща издръжка за детето.
Твърди се, че детето се
нуждае ежедневно от средства за
храна, облекло, училищни материали, допълнителни средства за извънучилищна дейност. Моли съда
да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на детето Й. в размер
на 200 евро месечно, считано от 01,01,2017 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. В с.з. ищцата заявява, че се отказва
от претенцията за м.януари и февруари 2017 г., тъй като е получила суми от
ответника. Моли съда да осъди ответника да заплаща прендираната
издръжка от 200,00 евро месечно.
В месечния срок за
отговор, в съда е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника адв.В.И.
от ПлАК, който е оспорил иска по основание
и размер. Счита, че исковата молба
е нередовна, поради определяне на претенцията
във валута. Не оспорва, че
баща на малолетното
дете Й. е ответника, но счита, че
претендираната сума от 200 евро месечно е завишена. Твърди, че няма представени
доказателства за обстоятелството, че бащата работи в ***. Моли съда да
отхвърли иска. В
с.з особения представител на ответника твърди, че искът е неоснователен.
Алтернативно се моли съда да определи издръжка в зависимост от нуждите на
детето, като претендирания размер е силно завишен.
Съдът, като
прецени съраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията
на страните, намира за безспорно установено следното:
Видно
от приложеното по делото
Удостоверение за раждане от 11,06,2009 г., издадено
въз основа на акт за раждане №1057/11,06,2009 г., е
че страните са родители на детето Й.П.Ц., ЕГН **********.
От
представената служебна бележка №88/23,02,2017 г. е видно, че за учебната 2016/2017 г. детето Й. е
било ученик в първи клас в ***.
От
представената служебна бележка №46/27,02,2017 г. на ***е видно, че за периода м.февруари 2016 г. – м.януари
2017 г. майката на детето е
получила нетно ТВ в размер на 7 775,94 лева.
От
представената справка изх.№1033/29,05,2017 г. от
Дирекция ***се установява, че ответникът
П.Т.Ц. няма декларирано
движимо и недвижимо имущество, като няма подадени и друг вид
декларации.
От
служебно направената
справка за родствени връзки
на ответника П.Ц. се установява,
че същият няма други низходящи, за които евентуално да следва да плаща издръжка.
В изготвения по делото социален
доклад е ангажирано становище, че е в интерес на детето да бъде уважена молбата, тъй като
отговорност и задължения за
създаване на добри условия
за живот на детето имат и двамата родители.
С оглед на обсъдените доказателства съдът намира от правна страна следното:
На
първо място, с оглед изрично изразеното в с.з. от ищцата, че се отказва от
претенцията си за месеците януари и февруари 2017 г., съдът счита, че
производството по приетия за разглеждане иск с правно основание чл.149 от СК –
за заплащане на издръжка за минало време – за периода от два месеца преди
подаване на исковата молба, следва да бъде прекратено, като в тази си част
решението ще има характера на определение и ще подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
По
иска за издръжка – следва
да бъде отново отбелязано, както и в постановеното разпореждане по
чл.312 от ГПК, че няма пречка
претенцията да бъде предявена, и съответно уважена, в
евро, по аргумент от решение №291/04,01,2016 г. по дело №2320/2015 г. на ВКС, III
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно
чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите
пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителя, който я дължи.
Детето
Й. е на осем години.
Няма събрани
доказателства за доходите на ответника,
но същият е в активна трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че би могъл да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Освен това по делото
има данни, че ответникът работи в чужбина, където, ноторно известно е, че полаганият труд е по-добре заплатен отколкото в Република България. Нещо повече, същият
до момента по данни на самата
ищца е заплащал издръжка за детето, като последната платена такава е от м.март 2017 г. и е в размер на 150 евро.
Съобразявайки
обичайните нужди за възрастта на детето Й. - потребностите му
от здравословна храна,
облекло според сезона, учебни
помагала, развлечения, транспорт до учебно заведение в друго населено
място, заедно със специфичните такива – заявено желание на детето да посещава уроци по пиано, китара /данни за което има в социалния
доклад/, съдът
приема, че необходимата обща издръжка на детето, което е на осем години, следва
да се определи на 150,00 евро. Доколкото майката ще полага преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, то бащата следва
да поеме по-голям дял от финансовата издръжка. Ето защо съдът счита, че от тази
сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 100,00
евро, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. За
разликата до претендираните 200,00 евро месечна
издръжка, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на ИМ до настъпването на причини за
нейното изменение или прекратяване.
Следва
да се отбележи, че въпреки изричните указания до ищцата, дадени с
разпореждането по чл.312 от ГПК, същата не е представила доказателства за
размера на нуждите от издръжка на детето, както и за размера на допълнителните
средства за извънучилищна дейност, а данни за това, макар и оскъдни, съдът намери
в изготвения по делото социален доклад.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 150,00 лева.
Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на
РС Плевен сумата от 281,63 лева, представляваща държавна такса върху определения
размер на издръжката, както и сумата от 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител.
Следва
на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение за особено
представителство по делото в размер на 300,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.233 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск с правно основание
чл.149 от СК - за заплащане
на издръжка за минало време
– за м.януари 2017 г. и м.февруари 2017 г.,
ПОРАДИ ОТКАЗ ОТ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК.
ОСЪЖДА П.Т.Ц., ЕГН
**********,***, ДА
ЗАПЛАЩА на
Й.П.Ц., ЕГН
**********, чрез
неговата майка
и законен представител И.Й.И., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 100,00 евро
/сто евро/, считано от датата на
завеждане на ИМ до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване, като за разликата до претендирания размер от 200,00 евро месечно ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
П.Т.Ц., ЕГН
**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на
И.Й.И., ЕГН
**********,***, направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК П.Т.Ц., ЕГН
**********,***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 281,63
лева, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката,
както и сумата от 300,00 лева – възнаграждение за особен представител.
Да
се изплати на адв.В.И. от ПАК възнаграждение за
особено представителство в размер на 300,00 лева.
Решението
може да се обжалва на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 21,06,2017 г., пред Плевенски окръжен съд.
Решението в частта, с която е
прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.149 от СК
- за заплащане на издръжка за минало време
– за м.януари 2017 г. и м.февруари 2017 г., има характера на определение, и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: