РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200160 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. Б., чрез адв. Д. Я., срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 353зз-103 от 07.08.2022 г. на полицейски орган при
РУ Своге на ОДМВР София, с която е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.
В жалбата, както и в открито съдебно заседание, се излага че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните
норми, поради което се иска от съда да я отмени.
Ответникът по жалбата не изрази становище, както и контролиращата
страна.
По делото е разпитан свидетел и са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното :
С обжалваната заповед А. Б. е задържан за срок от 24 часа. Задържането
е станало на 07.08.2022 г. в 04,00 часа, а лицето е освободено същия ден в
10,00 часа. В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, за : съпричастен към досъдебно
производство (ДП) № 129/2022 г. на РУ Своге, за изясняване на случая.
Изготвени са декларация, както и протоколи за оглед и освидетелстване.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
1
намира следното :
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата се
явява и основателна, поради следните съображения :
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР и в кръга на
предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-
производствените правила от гледна точка на процедурата при издаване на
акта, доколкото формално са спазени законово установените процесуални
изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на
адвокатска защита.
Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично
изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и на правните основания за задържането. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.
146 т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и издаден в
нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване
на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е
свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко
те могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
Макар и формално реквизитите на заповедта съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал. 2 ЗМВР да са налице, оспорената заповед е постановена в
нарушение на нормативните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не
са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, който текст е посочен като
правно основание за постановяване на задържането. Съгласно цитираната
разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. Липсва каквото и да е фактическо основание за
задържане на лицето, защото не са описани никакви обстоятелства, които да
го налагат. Посочено е единствено, че задържането е за изясняване на
съпричастност към ДП № 129/2022 г. на РУ Своге, без обаче да се опишат
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение,
че лицето, спрямо което се постановява задържането, е съпричастно по
някакъв начин към въпросното ДП. В производството по издаване на един
административен акт излагането на мотиви в акта дава възможност на
адресата му да узнае какви са фактите, мотивирали административния орган,
да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност и на
по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. По изложените причини липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.
От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на
заповедта е имало данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е
било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане,
за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на
правата. Такава обосновка липсва, поради което съдът намира, че
2
задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона. Според
принципа на законността, административните актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени от закона - чл. 4 ал. 2 АПК, а съгласно
принципа на съразмерността - чл. 6 ал. 2 АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, защото
задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на
ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на
свобода в съответствие с чл. 6 ал. 1 АПК. Като не е спазено това изискване,
задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на
предназначението на съответната принудителна административна мярка и по
този начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за
задържане е незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да
бъде отменена и без да е необходимо да се излагат повече допълнителни
съображения в тази насока, доколкото горното е напълно достатъчно, за да
формира категоричния извод на съда в този смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ал.
1 АПК, ответникът дължи на жалбоподателя направените разноски в процеса
– 10 лева за държавна такса, 5 лева за съдебно удостоверение и 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на А. Й. Б. от гр. П., ЕГН **********, Заповед за
задържане на лице рег. № 353зз-103 от 07.08.2022 г., издадена от Д. Х., .......
при ....., с която е наложена принудителна административна мярка „задържане
за срок от 24 часа”.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на А. Й. Б. от гр.
П., ул. „.....” № , ЕГН **********, направените по делото разноски в общ
размер на 415 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Районен съд Своге. Препис от решението да се връчи и на Районна
прокуратура Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3