Р Е Ш Е
Н И Е № 1580
гр.
Пловдив, 17.05.2017 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 17 05 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Бакалова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15519/2016 г. по описа на ПРС, 3-ти бр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл.
149 от СК.
Производството е образувано по искова молба на И.М.М., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител К.И.Г., ЕГН ********** ***, против М.А.М.,
ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че страните са родители
на детето И.М., което е припознато от ответника. След раждането са живели
заедно, като ответникът е полагал грижи
за детето. Живели при родителите на майката в село Ц. и те много им помагали,
но тъй като ответникът бил свикнал на много по-различен начин на живот, скоро
започнал да се отклонява от задълженията си, не желаел да работи и не се
интересувал от издръжката на семейството. Чакал родителите на ищцата да
осигурят всичко необходимо за семейството. През лятото на 2014 година страните
се разделили и ответникът заживял при родителите си в с. В.. Две седмици след
това ищцата узнала, че той живее с друга жена, като
престанал да се интересува и да полага грижи за детето им. След раздялата
ищцата опитала да разговаря с него и той доброволно да предоставя
издръжка на детето, но ответникът заявил , че няма средства и работа, и
не може да отдели никакви пари за тях. Детето е на ниска възраст и са необходими значителни средства
за задоволяване на нуждите му от храна,
дрехи, обувки, лекарства, витамини. Към настоящия момент заради ниската
възраст на детето ищцата не работи, отглежда детето и поема издръжката на
семейството с получаваните социални помощи и с подкрепата на родителите си. Да
осигурява сама издръжката на детето е непосилно за нея. Твърди се, че
ответникът е млад, здрав и работоспособен човек, работи и реализира около 1000
лева месечен доход и може да заплаща
издръжка на детето в размер на
200 лева месечно. От съда се иска да го осъди да заплаща месечна издръжка на
малолетния си син в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата молба,
и за изминал период от време – за една година преди депозиране на исковата
молба пред съда.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че И.М.М., ЕГН ********** е син на К.И.Г., ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН **********.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата
страна – св. Д.М. Г. /баба на ищеца/, се установява, че страните са живели на съпружески начала. През месец май
2015 г. ответникът ги напуснал, като от
тогава не е вземал детето. Не плащал никакви средства за неговата издръжка.
Майката на детето не работи, като получава социални помощи. Детето ходи на
детска градина, посещава танци, които се
заплащат допълнително. Установява, че детето расте бързо и често се налага да
му се закупуват дрехи и обувки, а майката не може да се справи сама с всички разходи. Твърди, че таксата за детската
градина е в размер на 36 лева. Знае, че бащата започнал работа в предприятие в с.Р..
От хора от селото знае, че във въпросното
предприятие вземат по 700 лева трудово възнаграждение и ваучери за храна по 60 лева.
От заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – Р., се
установява, че към настоящия момент базовите потребности на детето са подходящо
посрещнати от майката. Детето поддържа постоянни контакти с роднините по
майчина линия. Майката е безработна и няма доходи от трудова дейност. Бащата не
предоставя средства за издръжка на детето, не осъществява срещи с детето, като
връзката баща – дете е прекъсната. Майката разчита на подкрепата на родителите
си. Същата проява разбиране към потребностите на детето да поддържа връзка с
баща си не би ограничавала контактите с него. Детето се нуждае от средства за
посрещане на ежедневните му потребности. В интерес на детето е да поддържа
връзка и с двамата си родители, както и да бъдат осигурени необходимите средства
за месечната му издръжка.
От приетата по делото справка от ТД на НАП – П. се установява, че майката
не детето К.И.Г. няма регистрирани трудови договори, същата не е регистрирана
като ЕТ и самоосигуряващо се лице. Няма участие в дружества и подадени ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма декларирани имоти и МПС. От същата справка е видно, че
бащата М.А.М. е полагал труд по трудово правоотношение при „***“ в периода
17.08.2015 г. – 06.12.2016 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 689
лева. Видно е също така, че от 24.03.2017 г. работи по трудово правоотношение
във фирма „**“ с основна заплата в размер на 460 лева. Няма данни за
упражняване на търговска дейност, не е самоосигуряващо се лице. Няма подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма декларирани имоти и МПС.
От справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № ***** г. се
установява, че бащата на ищеца има още едно малолетно дете.
При така установените
факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е
баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите
на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина
си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи
определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно - самият
закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или
погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и
оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си
морално задължение, като задължението за издръжка по чл. 143 СК - при
ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на
детето
Същевременно от събраните доказателства се установява, че бащата е млад, здрав и работоспособен човек, има още
едно малолетно дете, получава добри доходи. Освен това същият не участва по
никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Морално укоримо и
несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето независимо дали
същата има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си
получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си, да
им осигури условия да отраснат, да се образоват, за да имат добра житейска
реализация.
Поради изложените съображения Съдът намира, че искът на К.И.Г., ЕГН **********
срещу М.А.М., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплаща чрез нея, като
майка и законен представител на малолетното им дете – И.М.М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200 лв. е основателен и доказан до размера от 150 лв.
месечно и като такъв следва да бъде уважен в посочения размер. Безспорно детето
има своите нужди, които нарастват с възрастта му, а бащата е в състояние да му
осигури адекватна издръжка. Съдът приема, че за издръжката на дете на 4 години
са необходими около 250-300 лв. месечно. Включват се разходите за храна,
облекло, отопление, здравни нужди, образователни нужди, развлечения /в рамките
на обикновените, обичайни такива/ за дете на тази възраст. По-голямата част от
тази издръжка следва да се поеме от бащата – в размер на 150 лв., като се взема
предвид, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането на детето. Съдът
намира, че именно този размер на издръжката съответства на доходите на родителя
и на нуждите на детето. При определяне на издръжката съдът отчете, че бащата
получава добър доход и посоченият размер не би го затруднил, но същевременно
определянето на по-голям размер на издръжката надхвърля обичайните разходи за
отглеждане на дете на тази възраст и принципа на разпределянето им между
двамата родители, още повече че от представената по делото справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № ****. се установява, че бащата има
още едно малолетно дете, за което е длъжен по закон да осигурява издръжка.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало
време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 15.11.2015г.
до 15.11.2016 г. включително, също е основателна, тъй като е категорично
изяснено, че през този период детето живее при майката и се отглежда от нея.
При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не установява да
е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето в процесния
период. Успоредно с това от събрания доказателствен материал (свидетелски
показания), се установи, че бащата не е подпомагал по никакъв начин
отглеждането на сина си, напълно се е дезинтересирал от детето и неговите
нужди. Поради изложените по-горе съображения относно размера на издръжката
занапред, и издръжката за минало време следва да се присъди в размер на 120
лева или общо 1440 лева за целия едногодишен период, ведно със законната лихва,
като в останалата му част от уважения размер до претендирания такъв от 200 лв.
месечно искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Ищецът претендира присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на делото
безспорно му се дължат. Доколкото обаче, по делото не са представени
доказателства за реално сторени такива, то и разноски на ищеца не следва да се
присъждат.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК
вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и държавни такси
общо в размер на 273,60 лева, от които 216 лева държавна такса върху
присъдената издръжката занапред и 57,60 лева държавна такса върху присъдената
издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** да
заплаща на сина си И.М.М., ЕГН **********,чрез неговата майка и законен
представител К.И.Г., ЕГН **********, издръжка в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) месечно, начиная от 15.11.2016 г, до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от
падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения
размер до претендирания такъв от 200 лв. месечно.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** да
заплати на сина си И.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К.И.Г., ЕГН **********, издръжка в размер на 120 лева (сто и двадесет лева) месечно за изминал период от време,
а именно за периода от 15.11.2016 г. до 15.11.2016
г., общо в размер на 1440 лева
(хиляда четиристотин и четиридесет лева), ведно със законната лихва за забава
от падежа до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в частта му от
уважения размер до претендирания такъв от 200 лв. месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 273,60
лева (двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) – държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 19.05.2017 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Недялка Вълчева
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Секретар:
ЦБ