№ 37
гр. С., 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Гергана Огн. С.а
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500406 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 664/ 23.08.2023 г. постановено по гр. д. № 1436/2023 г., по описа на
Районен съд – С., с което е допуснат развод и е прекратен гражданския брак между Д. Х. Х.,
ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Д.Г.“, бл. .......... и Н. М. О. - Х.а, ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж. к. „Д.Г.“, бл. .........., сключен на 01.04.1996 г. в гр. С., за който е съставен Акт
за граждански брак № 102 от 01.04.1996 г. на Община С., на основание чл. 49, ал. 1 СК ,
поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното
производство, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението на
първоинстанцнонния съд е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.
Наведени са доводи за процесуални нарушения, които са довели до пречка въззивницата да
докаже твърденията си посредством събирането на гласни доказателствени средства.
Първоинстанционният съд, за да приключи делото по-бързо, приел за установени факти и
обстоятелства, за които преди това се е произнесъл, че не са изяснени, без да има каквато и
да било промяна, или причина, която да я наложи. Не можело да се приеме, че има дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да са правилно изяснени отношенията на страните и
фактическата обстановка по случая. Едностранният подход на съда не е в състояние да
мотивира разтрогване на брака. Ha основание на чл. 49, ал. 3 от СК, моли с решението за
допускане на развода съдът да се произнесе и по въпроса за вината за разтройството на
1
брака. Следва да се има предвид, че така постановеното решение, макар изрично да не
констатира вината на въззивницата, всъщност имплицитно обвинява именно нея за
невъзможността да се запази брака, въпреки, че Д. Х. е напуснал самоволно семейното
жилище и е изоставил Н. О. да се справя сама с всички дотогава семейни дела. Нещо повече,
Д. Х. е дръзнал да настройва двамата синове на Н. О. срещу нея, без да се тревожи за техния
морален и психологически статус, единствено в свой интерес. В обобщение се иска да се
отмени решението. Направени са доказателствени искания - да бъде разпитан вече допуснат,
но неразпитан на първа инстанция свидетел, както и да бъде допуснат и още един свидетел в
режим на довеждане, който с показанията си ще отношенията между съпрузите и
обстоятелства, свързани с вината за евентуалното разтрогване на брака от страна на съпруга.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на жалбата, в който се твърди, че е
неоснователна. В подадената въззивна жалба липсват ясни и релевантни мотиви. От
събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се доказало, че
сключения между страните брак е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитан е по един
свидетел от всяка страна, и както водения от страната свидетел, така и този на ответната
страна дали показания в насока дълбоко и непоправимо разстроен брака. Нещо повече,
твърдените от ответната страна обстоятелства дадени в отговора на исковата молба, относно
децата и взаимоотношенията на майката с тях, както и взаимоотношенията и с ищеца, били
изцяло опровергани от свидетеля - син на ответната страна. В последното проведено по
делото заседание ответната страна, която присъствала лично, имала възможност да разпита
свидетел, но така и не осигурила присъствието му. Фактите вече установени по настоящото
производство, са неизменни и съществуват в обективната действителност и същите са
достатъчни за прекратяване на брака. Видно от събраните доказателства по делото, всички
ясно и недвусмислено водят до извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен. Страните са във фактическа раздяла и съпругът е постигнал дълбоко и
непоколебимо желание за развод. Всеки ден в брак за него представлява своеобразно
наказание, поради което съдът не следва да допуска каквото и да било шиканиране на
процеса и неговото неоснователно отлагане. Остава логически необосновано обжалването
на ответната страна - явно същата очаква съда да остави насила в брак Д. Х., въпреки, че
същия е сформирал непоколебимо желание за неговото прекратяване. Макар и да не е
логически обосновано, то е обосновано емоционално- ответната страна изрично заявила в
с.з., че развод на ищеца няма да даде и ще „влачи“ делото колкото е възможно. Настоящата
въззивна жалба е пряко отражение на това желание на ответната страна. В обобщение се
иска да се потвърди решението.
По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл в закрито заседание и ги е
оставил без уважение.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
Въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
2
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Както е прието с Определение № 163 от 18.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 143/2010 г., III г.
о, решенията влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, срещу които не е подадена
жалба или подадената жалба е оттеглена, а също и в случаите, когато касационната жалба не
е допусната за разглеждане или не е уважена, според чл. 296 ГПК. С оглед специфичния
предмет на особените искови производства по брачни дела, законодателят е предвидил
изрично, че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно
вината. Тълкуването на посочената разпоредба следва да е в контекста на общите правила за
влизането в сила на съдебните актове, т. е. решението на съда за прекратяване на брака
влиза в сила, ако няма подадена въззивна жалба или ако в подадената въззивна жалба се
оспорва единствено чия е вината за прекратяването му. В случая има подадена в срок
въззивна жалба, в която се оспорва самото прекратяването на брака, с твърдения, че
неправилно са възприети обстоятелствата, обосноваващи първоинстанционното решение, по
които въззивният съд дължи произнасяне по същество.
В хода на производството пред въззивната инстанция не се установяват неправилно
възприети обстоятелствата, обосноваващи първоинстанционното решение.
С определение от закрито заседание № 1629/25.05.2023г. районният съд е приел писмените
доказателства, допуснал е събирането на гласни доказателствени средства и е изготвил
проектодоклад като е посочил, че е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по
въпроса за вината. В проведеното първо заседание въззивницата не се е явила лично, но е
била представлявана от представител по пълномощие, който изрично е заявил, че поддържа
подадения отговор, запознат е с проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените
указания и изрично е заявил, че няма възражения по тях. В това заседание съдът е обявил
3
проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания за
окончателни.
Съобразно разпоредбата на чл.99 ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс от 1985 год./отм./ всеки от
съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а с
решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за
разстройството на брака. Новият Семеен кодекс от 2009 год. възприе друг принцип, като
съобразно разпоредбата на чл. 49 ал.1 и ал.3, всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, само в случай, че някой от
съпрузите е поискал това. Искането за произнасяне по въпроса за вината е специално
искане, което е тясно свързано с брачните искове, но не представлява отделен
установителен иск. Законът не посочва каква да е неговата форма, поради което е
възможно същото да е направено от ищеца в исковата молба, а от ответника в писмения
отговор на исковата молба и с предявените от него насрещни брачни искове. Нормата на чл.
322 ал. 1 ГПК, утвърждава изключение от преклузията за въвеждане в процеса на факти от
живота на съпрузите, които са причинили дълбокото разстройство на брака, давайки
възможност на страните да релевират такива до приключване на устните състезания при
изрично указана забрана проявили се към този момент обстоятелства да обуславят
развитието на последващ процес. Искането за произнасяне по вината обаче не е отделен
брачен иск и за него на общо основание са приложими правилата за своевременно сезиране
на съда и установени преклузии на процесуалния закон. На основание чл. 322 ал. 1 ГПК
могат да се предявяват факти, които може и да сочат на виновно противобрачно поведение
на другия съпруг, но само във връзка с брачния иск за дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, но не и като основание за късно предявяване на искането за произнасяне по
въпроса за вината – така становищата на доктрината :"Българско гражданско процесуално
право", девето преработено и допълнено издание, издателство "С.", гр. С., 2012 год., стр.
699-700. Това е така, тъй като основание за прекратяване на брака е настъпило дълбоко и
непоправимо негово разстройство, което не е свързано с установяване на вината на
съпрузите, поради което и принципът за изчерпателност на основанията не следва да се
прилага по аналогия и по отношение на въпроса за вината. След като съдът не е бил сезиран
своевременно от ищеца с исковата молба ,да се произнесе по брачната вина,а ответникът с
отговора на исковата молба изрично е посочил,че не желае произнасяне по въпроса за
вината,първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда този въпрос и да се произнася с
нарочен диспозитив. Трайна е съдебната практика,че решението е недопустимо, когато
съдът се произнесъл по искане, незаявено с исковата молба ,респ. претендирано извън
законоустановените срокове.
От събраните доказателства правилно и обосновано е приетото, че брачната връзка между
страните е напълно изчерпана, лишена от съдържание и съществува само формално и
юридически. Запазването на брака в настоящия случай е лишено от смисъл, нещо повече,
това би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които вече не съществува
4
нито физическа и духовна близост, нито чувства на обич, взаимност, привързаност и
доверие.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 1200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 664/ 23.08.2023 г. постановено по гр. д. № 1436/2023 г., по
описа на Районен съд – С..
ОСЪЖДА Н. М. О. - Х.а, ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Д.Г.“, бл. .......... да заплати
на Д. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „Д.Г.“, бл. .......... сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5