Решение по дело №171/2023 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 89
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20234230200171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Севлиево, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200171 по описа за 2023 година
Жалбоподателят Б. Г. К. от гр. София е обжалвал наказателно постановление №
35-0001637 от 13.03.2023 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89,
т. 3 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България /Наредбата/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата му е наложил глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за допускане на процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Директор на РД „АА“ - Плевен, редовно призован,
не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
03.04.2023 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РД
„АА“ – Плевен на 11.04.2023 година, тоест в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
1
На 26.02.2023 година свидетелят И. К. – инспектор в РД „АА“ гр. Плевен и
колегата му В. Г. спрели за проверка на ПП I-4 Варна – София, км. 82+750, разклон за
завод „Хамбергер“ в гр. Севлиево, товарен автомобил „Скания 420“ с рег. № ВН ***
АМ от кат. № 3, с прикачено към него ремарке „Ламберет ЛВФС 3 Ф“ с рег. № СО ***
ЕМ от кат. №4, с който се извършвал обществен превоз на товар по маршрут Велико
Търново – София с Пътен лист серия А, № 398450. По време на проверката
жалбоподателят представил всички изискуеми се документи за превоза, но не
представил товарителница, както и Контролен талон към СУМПС. След констатиране
на горепосочените обстоятелства свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че извършвал
гореописания обществен превоз на товари, като не представил по време на проверката
товарителница, както и Контролен талон към СУМПС. Описаните деяния
актосъставителят квалифицирал като нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, предложение
второ от ЗДвП и чл. 89, т. 3 от Наредбата. След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите
възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал в графата
за възражения, че „е забравил товарителницата“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН К. не
е направил писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение
директорът на РД „АА“ – Плевен издал Наказателно постановление № 35-0001637 от
13.03.2023 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта
фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаните от него деяния като нарушения на чл. 100,
ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП и чл. 89, т. 3 от Наредбата и на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушението по ЗАвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушението по ЗДвП.
По делото беше разпитан актосъставителя, който потвърди с показанията си
отразените в АУАН фактически обстоятелства.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. В жалбата до съда срещу
наказателното постановление се съдържат възражения във връзка с констатациите на
проверяващите относно неносенето на отговорност за попълване и издаване на
товарителницата, както и за това, че не е посочен дали автомобилът е бил натоварен и
съответно какъв е бил товара. Същите възражения се поддържат и в представените
писмени бележки по делото.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи:

За нарушените по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
2

Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. По делото безспорно се установи,
че на инкриминираната дата и при извършване на превоза жалбоподателят не е носил
със себе си контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство не се оспорва и от
самия него.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е наложил глобата за това
нарушение, предвидена в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – 10,00 лева.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно в тази му част.


За нарушението по чл. 89, т. 3 от Наредбата:

В обжалваното наказателно постановление наказващият орган твърди, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33, съгласно
която по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и …т. 3
товарителница (приложение № 15). В производството по ЗАНН в тежест на
административно – наказващият орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното
наказателно постановление, че жалбоподателят К. е извършил нарушението, визирано
в посочената по – горе разпоредба. Т.е. да докаже на първо място, че същият е
извършвал обществен превоз на товар и при поискване на документите за превоза, не е
представил изискуемата товарителница. В конкретния случай от начина, по който е
описано нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление
не става ясно дали автомобилът е бил натоварен със стока, за която да е следвало да
бъде издадена товарителница. В двата документа е посочено само, че жалбоподателят
извършвал превоз на товар, но не е посочен вида на товара, който пропуск на
актосъставителя и наказващия орган съставлява нарушение на процесуалните правила
във връзка с пълното и точно описание на нарушението. Волята на АНО следва да бъде
ясна и категорична, а не да се презюмира. Наред и във връзка с горното от значение се
явява и друг пропуск в АУАН и НП да се опишат в пълнота нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, защото съгласно нормата, под която е
въведено административното нарушение, задължението на водача в случая е да
представи товарителницата, която преди това е попълнена от изпращача и превозвача и
която се издава след приемане на товара. В конкретния случай актосъставителят, а в
последствие и наказващият орган са описали пътен лист за превоз на товари, в който е
3
описано движението на товарния автомобил, но не и че в момента на проверката
товарният автомобил е бил с товар, за което да бъде издадена и съответната
товарителница.
На следващо място следва да се посочи, че е налице противречие между
сочените като нарушени разпоредби на цитираната наредба във връзка със ЗАвП от
една страна и описаното текстово в АУАН и НП поведение на водача – нарушител и
съдържанието на предвидената в ЗАвП санкционна разпоредба от друга. Нормата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП предвижда с глоба от 2000,00 лева да се санкционира онзи
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Именно такова е текстовото описание на
нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП – извършване на превоз при липса на
изискуем документ. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 89, т. 3 от Наредбата
обаче очертава задължение на водача за представяне по време на работа и при
поискване от контролните органи на определени документи, в т.ч. и товарителница. За
извършване на това нарушение обаче в ЗАвП е предвидена санкцията по чл. 93, ал. 2,
според която с глоба в размер на 100,00 лева се наказва водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът приема, че е налице и несъответствието, споменато по – горе,
изразяващо се в приложението на неправилната санкционната норма за описаното в
обстоятелствената част на наказателното постановление нарушение. В случая това е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като при
констатираното несъответствие между установените обстоятелства на нарушението и
приложението на несъответстващата на него санкционна норма, той е поставен в
невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина и съответно да
организира защитата си адекватно и в пълнота.
Гореизложените фактически обстоятелства и направените въз основа на тях
правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001637 от 13.03.2023 година на
Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на Б. Г. К., ЕГН: **********, от с. ***, обл.
София, на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5