Р Е Ш Е Н И Е
№………../14.05.2020г
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на десети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова,
разгледа т.д. № 325 по описа за 2018г
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Б.И.0.“ЕООД, ЕИК: ********, адрес: ***, със съдебен адрес:***
- „б“, с която срещу ответника „С.”
ЕООД, ЕИК:********, адрес: ***, се предявяват искове, както следва: с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 31 250,00 лева с включен ДДС, част от общо задължение в размер на
257 486,15 лева, представляваща възнаграждение за изпълнени от ищеца строително
- ремонтни дейности и доставки съгласно договор от 13.10.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2018г до окончателното й изплащане; с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 250,00 лева, част от общо задължение в размер на
23 918,00 лева, представляваща неустойка съгласно чл.7.8 вр.
чл.2, ал.2, т.3 от Общите условия към договора от 13.10.2016г за забава
плащането на главницата от 239 188,28 лева в периода 25.11.2017г- 15.12.2017г;
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г до окончателното й изплащане; с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1250,00 лева, част от общо вземане в размер на 3 927,87
лева, представляваща лихва за забава плащането на главницата от 239 188,28 лева
за периода 16.12.2017г- 12.02.2018г.,
евентуален с правно основание чл. 60 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250,00 лева,
част от общо задължение в размер на 101812,54 лева – възнаграждение за извършените
СМР без възложение, обективирани
към момента на поетапното им приключване в четирите броя Сметки обр. 22, както и в Протоколи обр.
19 № 2 от м.декември 2016г., № 4 и № 5 от 01.02.2017г., № 7 от 28.02.2017г., №
9 и № 10 от 26.04.2017г., № 12-1, № 12-2 и № 13 от 26.10.2017г, ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2018г до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по
силата на договор от 13.10.2016г ответникът му възлага доставка и
строително-монтажни работи на обект „Многофамилна
жилищна сграда, представляваща блок 410, в град Бургас, жилищен комплекс „Меден
рудник“, срещу насрещното задължение да се заплати уговореното в договора
възнаграждение. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че в случай на
необходимост от извършване на допълнителни количества доставки и/или СМР,
ответникът ще възложи изпълнението им с допълнително споразумение. Цените на
допълнително възложените работа са определените и за останалите съгласно
Приложение №1 към договора. Общата прогнозна стойност на възложените СМР
възлиза на 884 892,72 лева. Заплащането е предвидено да се извърши на
няколко етапа: аванс от 120 000.00 лева с ДДС, междинни плащания в размер
до 50% от общия обем на възложените дейности, констатирани с подписан от
възложителя акт за междинно плащане и окончателно плащане, което се дължи след
приключване на всички възложени с договора дейности и подписване на окончателен
акт за приемане на извършените работи на обекта. Първоначално посочените в
договора количества доставки и СМР съгласно Приложение №1 се различават от
действително извършените, което е съгласувано между страните по електронна поща
и се установява от подписаните между тях 4 броя сметка обр.22
и 4 броя протоколи обр.19 с №№ 1, 3, 6, 8, 11, с
които е приета извършената работа. Общия размер на тези СМР, което е променено
при изпълнението възлиза на 828 519,09 лева с ДДС. Отделно от това има
възложени и извършени СМР, чието количество надвишава първоначално посоченото в
Приложение №1 към договора, подробно посочени в исковата молба и Протоколи обр. 19 с № № 8 и 11, на стойност 70 023,62 лева. В
хода на изпълнение ответникът възлага извършване на допълнителни дейности,
които по вид, количество и цена са индивидуализирани в 4 броя сметки обр.22 и протоколи обр.19 с №№ 2,
4, 5, 7, 9, 10, 12-1, 12-2 и 13 на обща стойност 270 249,65 лева. Възлагането
на допълнителните СМР е извършено от ответното дружество чрез служителя З.Р. с
електронно съобщение, които са изпълнени и приети без възражения. Дължим е и
остатъка от възнаграждението за СМР, задържано от ответното дружество като
гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за срок от 12
месеца, считано от датата на съставяне на Акт обр.15
за обекта за дейностите по протокол обр.19 с №№
1,2,3,4,5, 6, 7, 8, 9 и 10. Ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение в
размер на сумата от 840 082,59 лева, след което плащане остава непогасен
остатък в размер на 257 486,15 лева. Работата е приета без забележки и е подписан
окончателен акт, който е обективиран в протокол обр.19 №13 от 26.10.2017, като след тази дата възложителят
дължи съгласно чл. 7.8. от Общите условия, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 от
Договора неустойка на изпълнителя в размер на 0,5% от забавеното плащане на
дължимото се възнаграждение, но не повече от 10% или сумата от 23 918,00
лева за периода 26.11.2017г – 15.12.2017г. Към 25.11.2017г ответникът е в
забава да заплати приета работа за сумата от 239 188,28 лева. За периода от
16.12.2017г – 12.02.2018г е дължима законна лихва в размер на 3927,87 лева.
Ответникът
„С.” ЕООД оспорва твърденията в исковата молба,
че е възложил извършването на допълнителни СМР, че те са извършени и че е приел
изпълнението им. Оспорва да е налице писмено възлагане на допълните СМР
съгласно договора, тъй като няма подписани допълнителни споразумения. Актовете
образец 19 и сметките обр.22 счита, че не установяват
изпълнението. Няма подписан окончателен акт за приемане на извършените работи
съгласно чл. 2, ал.2, т.3 от договора, поради което не е настъпило условието за
плащане на окончателно уговореното възнаграждение. Такъв акт не съставлява
Протокол образец 19 №13 от 26.10.2017г, тъй като в него не са отразени
изпълнените със забава СМР и срока, за който може да бъде задържана гаранцията
от страна на възложителя. Ищецът е неизправна страна по договора, поради което
няма право да претендира заплащане на неустойка за забава. Има неизпълнени
възложени СМР по количествено стойностна сметка към договора. Оспорва да е
получавал фактури № № 152/02.08.2017г, 165/24.11.2017г, 166/24.11.2017г и
167/24.11.2017г., поради което счита, че не е в забава на плащането им. Оспорва
иска за заплащане на сумата от 1250,00 лева на основание чл. 61 ЗЗД, тъй като
не е било необходимо извършването на допълнителните СМР, те не са водени в негов
интерес и не са извършени уместно. Релевира
възражение за прихващане с насрещното си вземане за заплащане на неустойката по
чл. 7.3 от общите условия към договора от 13.10.2016г в размер на сумата от
88 489,27 лева до размера на по-малкото от тях. Ищецът не е изпълнил
задълженията си в срок, поради което дължи неустойка за забавеното изпълнение.
Съгласно чл. 4, ал.2 от договора срока за изпълнение на договора е 105
календарни дни, считано от получаване на уведомление за съставяне на акт
образец №2 за откриване на строителна площадка на обекта. Последният е съставен
на 13.01.2017г, но до 28.04.2017г СМР не са изпълнени, поради което от
29.04.2017 изпълнителят е в забава.
С допълнителната искова молба ищецът
конкретизира, че допълнителните СМР са възложени от служителя на ответника З.Р..
Оспорва да е в забава на изпълнението, както и да има неизпълнени СМР по КСС.
С отговора на допълнителната искова
молба оспорва твърденията за възлагане на допълнителни СМР с представената с
допълнителната искова молба кореспонденция. Твърди, че част от дейностите са
извършени от трети лица.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Между
страните не е спорно, че на 13.10.2016г сключват договор за възлагане на
доставка и строително монтажни работи на обект: „Многофамилна
жилищна сграда, представляваща блок***в град Бургас, ж.к. „********от договора е предвидено, че в
случай на необходимост от извършване на допълнителни количества доставки и/или
СМР, ответникът ще възложи изпълнението им с допълнително споразумение. Общата
прогнозна стойност на възложените СМР възлиза на 884 892,72 лева, като
съгласно забележката в Приложение №1 количествата са ориентировъчни и ще се
актуват и разплащат реално изпълнени количества. Цените за допълнително
възложени СМР са определените и за останалите съгласно Приложение №1 към
договора. Цената се заплаща по банков път, след издаване на данъчна фактура,
както следва: авансово –
120 000,00 лева в срок до 3 дни от подписване на договора; междинни плащания - след актуване и фактуриране на реално извършения обем
доставки и работа в размер до 50% от общия обем на възложените дейности и
окончателно плащане – след приключване на всички възложени и подписване на
окончателен акт за приемане на извършените работи, без забележки от страна на
възложителя. Всички дължими плащания се извършват от възложителя в срок до
25-то число на месеца, следващ месеца на изпълнение и предаване. Предвидено е
възложителят да задържа 3% парична гаранция за добро изпълнение от окончателно
фактурираната стойност на всички действително изпълнени и приети видове и
количества работи за срок 12 месеца, считано от датата на съставяне на Акт обр.15 за обекта. Срокът за изпълнение на договора е
уговорен на 105 календарни дни, считано от получаване на уведомление от
изпълнителя за съставяне на Акт обр.2 за откриване на
строителна площадка на обекта.
Не е спорно, че към договора са
приети Общи условия, съгласно които,
предаването на изпълнената работа се извършва с двустранни приемо-предавателни протоколи/актове за плащане, в които се
описват извършените работи: обект съгласно Приложение №1, видове, количества и
качество, наличието на недостатъци и констативен протокол по отношение на
качеството на изпълнените СМР. Констативните протоколи се съставят независимо
от актовете съгласно ЗУТ. При констатирани недовършени или некачествено извършени
СМР по вина на изпълнителя, възложителя има право едностранно да прихване
съответните стойности от всички дължими плащания, като заплаща само остатъка. А
съгласно чл. 7.3, ако изпълнителят не спази крайния срок за изпълнение
определен с договора, той дължи неустойка на възложителя в размер на 0,5% от
стойността на договора за всеки ден на забавата, но не повече от 10%. Ако
възложителят не спази сроковете за плащане с повече от 10 дни, той дължи
неустойка на изпълнителя в размер на 0,5% от стойността на неизплатената част
на договора за всеки ден на забава, но не повече от 10% от стойността на
договора.
От основните права и задължения на
страните по договора и ОУ към него съдът приема, че същият има характеристиките
на договор за строителство. Съответно приложение към него намират и
разпоредбите уреждащи договора за изработка (чл. 258-269 ЗЗД). Договорът и
общите условия са подписани за страните и ги обвързват с правата и задълженията
по него. Относно начина на отчитане и приемане на работата във връзка със
забележката в Приложение №1 и ОУ към договора, съдът приема, че страните са се
съгласили конкретните количества СМР, тяхната изпълнение, стойност и приемане
да се извършва с индивидуални констативни протоколи и сметки към тях. Този
извод се подкрепя и от „забележката“ направена в Количествено-стойността сметка
приложена към договора, т.е. последната е само ориентир за възложените СМР без
да ги урежда окончателно.
Спорът между страните се концентрира
по въпросите: има ли съгласие между тях за промяна на първоначално възложените
с договора СМР, възложени ли са допълнителните СМР, има ли предаване, респ.
приемане на работата и в частност окончателно приемане на възложеното?
Ищецът твърди, че първоначално
възложените с договора СМР са променени по инициатива на ответника. В резултат
на това е изпълнил част от първоначално възложените СМР, но и описаните
допълнителни такива в т.1.2 и т.2.1 на исковата молба. За доказване на промяната
на количеството и изпълнените в повече СМР спрямо първоначалния обем по КСС са
представени протоколи обр.19 (л.21-42), сметки обр.22, КСС за допълнителни СМР (л.71), разменени имейли
между служителя на ответника З.Р. и представителя на ищеца Георги Владимиров
(л.110-112). Ценени в своята съвкупност представените доказателства налагат
извода, че в хода на изпълнение на договора страните изменят неговия предмет,
като се съгласяват да коригират количествата СМР, които ищецът следва да
изпълни и е възложено изпълнението на твърдените от ищеца допълнителни СМР.
Протоколите образец 19 и сметките образец 22 са частни свидетелстващи
документи, на които е даден вид да са двустранно подписани от страните, (като
ответникът не оспорва, че З.Р. е негов служител, натоварен да координира
дейността му на обекта). Те се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила за удостоверените неизгодни за страните факти. В тях се съдържат данни за
вида, количеството и единичните цени на отделните СМР за обект „Национална
програма за енергийна ефективност на „Многофамилни
жилищни сгради на територията на община ******, находящ
се в град Бургас, ж.к. Меден рудник“. Описаните в тях СМР съответстват на претендираните от ищеца с фактурите суми (л.45-69 от
делото), които в основната си част са осчетоводени и от ответника, който е
ползвал данъчен кредит за тях и е заплатил по-голямата част от стойността им
съгласно ССЕ ( с изключение на фактури №№ 151/02.08.2017г, 152/02.08.2017г,
165/24.11.2017г, 166/24.1.2017г и 167/24.11.2017г). Тези СМР съответстват и на изпълнените
на място дейност съгласно огледа извършен от вещото лице за изготвяне на заключението
(основно и допълнително) на СТЕ. Тези СМР са отчетени и към община Бургас,
основен възложител по договора от 17.09.2016г., сключен по програма „Енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради“.
Извод в различна насока не следва от
възражението на ответника, че служителя З.Р. не е бил натоварен изрично да
представлява дружеството по отношение на допълнителните СМР и от
неосчетоводяването на задълженията фактури №№ 151/02.08.2017г, 152/02.08.2017г,
165/24.11.2017г, 166/24.1.2017г и 167/24.11.2017г. Тези СМР съответстват на
изпълнените на място дейност съгласно огледа извършен от вещото лице за
изготвяне на заключението (основно и допълнително) на СТЕ. Тези СМР са отчетени
към община Бургас, основен възложител по договора от 17.09.2016г., сключен по
програма „Енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради“ съгласно протоколи обр.12 (л.310 –
л.360 от делото). Следователно в случая приложение намира разпоредбата на чл.
301 ТЗ, която презумира съгласието на ответника с
извършените действия от З.Р., тъй като не само не оспорени веднага, а и
ответникът се възползвал от тях пред основания възложител.
Извод в различна насока не следва и
от представените от ответника договори за СМР сключени от него с трети за
процеса лица „А.Г.“ ЕООД и „ЕМ С.“ ЕООД (л.138 – л.158). При съпоставка на
изпълнените от тези дружества СМР и изпълнените от ищеца се наблюдава съвпадане
на отделни пера. Това не означава автоматично, че дейностите, за които ищецът
претендира възнаграждение, са изпълнени от друг. Прави впечатление, че макар да
оспорва извършването на тези дейности от ищеца, ответникът ги е заплатил към
последния, след осчетоводяването на фактурите, които ги установяват. Той е
заплатил и извършените от третите лица СМР, по представените от тях протоколи
образец 19 и фактури. Изложеното по-скоро налага извода, че предвид големия
обем на изпълняваните СМР ответникът е възложил извършването им на повече от
един подизпълнител, но без тези дейности да се препокриват между тях.
Относно спора, дали работата е
приета, следва да се посочи, че липсва изрично законово изискване за форма на
приемане на извършената работа от възложител при договора за изработка по ЗЗД.
Дали работата е приета се преценява с оглед на съвкупната преценка на
доказателствата, а не само от съставянето или не акт образец 15, в какъвто
смисъл е възражението на ответника. Въз основа на гореописаните протоколи
образец 12 и образец 19, сметките образец 22, фактурите и заключението на СТЕ (вещото
лице посочва, че с акт образец 19 №4/01.06.2017г Обединение Бургас***предава на
възложителя Община Бургас процесния обект след заменителна таблица (л.337)) съдът приема за доказани по
делото както изпълнението на договора за СМР, така и предаването, респ.
приемането на възложената работа от ответника. В същия не се съдържат забележки относно количеството и
качеството им, поради което следва да се приеме, че възложената работа е приета
от възложителя След като процесните съоръжения са
изпълнени, предадени са на възложителя и са във фактическата власт на
последния, както и след като същите се ползват по предназначение, което не е
спорно по делото, то следва, че изработеното от изпълнителя е прието от
възложителя и последният дължи уговореното съгласно договора възнаграждение в
това число и задържаната гаранция за качествено изпълнение (последното следва
по аргумент от липсата на възражения за некачествено изпълнение на възложените
СМР).
Следователно искът за главницата е
доказан по основание.
Относно неговия размер съдът
съобрази, че съгласно допълнителното заключение на СТЕ общата стойност на
всички актувани СМР, след корекция на база извършения личен оглед на място и
протоколите образец 12 възлизат на 794372,17 лева с ДДС. Надвишените СМР спрямо
възложените с договора СМР са в размер на 136 677,83 лева с ДДС, която
сума кореспондира със задължението по фактура №№ 151/02.08.2017г и
152/02.08.2017г, както и на дейностите по протокол образец 19 №11/21.06.2017г.
А стойността на допълнително извършените СМР според вещото лице по СТЕ възлизат
на 25 857,07 лева с ДДС, което съответства на дейността по протоколи
образец 19 №№ 12-1, 12-2 и 13, съответно фактури №№ 165/24.11.2017г,
166/24.1.2017г и 167/24.11.2017г., като се съобрази каква част от тези
допълнителни СМР е отчетената към от ответника към Община Бургас, кореспондира
на съставените актове образец 12 и са установени при огледа от вещото лице.
Следователно общия размер на задълженията на ответник по договора възлизат на
сумата от 956 907,07 лева.
От заключението на ССЕ се
установява, че както ищецът, така и ответникът са осчетоводили плащане от
страна на ответника по договора на сумата от 850 082,23 лева. След
приспадане на плащането остава дължима от ответника разлика в размер на 106 824,84
лева.
Относно възражението за прихващане на
ответника. Спорно е дали ищецът е получил акт образец 2, съответно започнал ли
е да тече и изтекъл ли е срока за изпълнение на договора. Съгласно представения
акт образец 2, той е издаден от община Бургас на 13.01.2017г, а от показанията
на свидетеля И.С., представител на основания изпълнител Д.П.Г., се установява,
че ищцовото дружество е уведомено за съставянето на
последния на оперативка на обекта през месец януари 2017г. Свидетелят няма
спомен за точната дата на провеждане на оперативката, което не е основание да
се приеме, че ищецът не е уведомен за съставянето на акта, най-малкото защото
няма събрани доказателства в различна насока или такива разколебаващи
достоверността на показанията на свидетеля. Следователно уведомяването е
извършено в периода между 13.01.2017г и 31.01.2017г. Извод в различна насока не
следва от предложеното от ищеца тълкуване на договора, че срокът започва да
тече от фактическото връчване на препис от акта. Съгласно договора срокът
започва да тече не от фактическото връчване, а от „връчване на уведомление за
съставянето на акта“, т.е. от узнаване за издаването на акта. Писменото форма
на уведомлението има само една цел и тя е да създаде сигурност в отношенията
между участниците в строителството за точния момент на узнаването. След като
няма събрани доказателства за недостоверност на показанията на свидетеля и след
като съдът установява изпълнението, респ. приемането на възложените с договора
СМР (което е възможно само при издаден акт образец 2), следва да се приеме, че ищецът
е бил уведомен за издаването на акта, като най-късно това е станало на
31.01.2017г. Броен от тази дата 105 дневния срок завършване на строителството
изтича на 15.05.2017г. След тази дата той дължи на ответника неустойка за
забава в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки ден на забавата, но
не повече от 10% (арг от чл. 7.3 от общите условия към договора). От
протокола образец 19 №11/21.06.2017г се установява, че забавата в изпълнението
на първоначално възложените СМР продължава повече от 20 дни след крайния срок
за изпълнение, с оглед на което е дължима неустойка в максимален размер или
сумата от 88 489,27 лева.
След прихващане на двете насрещни задължения
остава дължима непогасена разлика в размер на 18 335,64 лева.
(106824,84-88489,27=18335,64).
Следователно искът за главницата е
доказан до размера на сумата от 18 335,64 лева, за останалата част
исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез прихващане с насрещното
задължение на ищеца срещу ответника за заплащане на неустойка за забава по
договора в размер на 88 489,27 лева.
По
иска за заплащане на неустойката.
За забавеното плащане на главницата от
106 824,84 лева ответникът дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността
на неизплатената част за всеки ден на забава, но не повече от 10% от стойността
на договора. Вземанията, формиращи главницата са част от приетите СМР с
протоколи №№11/21.06.2017г, 12-1/26.10.2017г, 12-2/26.10.2017г и
13/26.10.2017г, а съгласно договора плащанията се извършват от възложителя в
срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изпълнение и предаване.
Следователно забавата за плащане на възнаграждението по първия протокол настъпва
след 25.07.2017г, а по останалите три протокола след 25.11.2017г. За периода от
25.11.2017г. до 15.12.2017г върху установения размер на главницата се натрупва
лихва в размер на 10 682,40 лева ((106824,84х0,5%)х20дни=10682,40). Само
за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че определя
размера на дължимата се неустойката върху сумата от 106 824,84 лева, а не върху
сумата от 18 335,64 лева, заради ефекта на компенсирането с неликвидно
вземане. За разлика от извънсъдебното прихващане, възражението за прихващане,
надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес, като процесуален способ на
защита срещу заявения основен иск, е допустимо дори насрещното вземане да не е
ликвидно, нито изискуемо. В тази хипотеза на съдебно прихващане, в която попада
и настоящият случай, погасителният ефект настъпва след влизане в сила на
решението, с което се установява съществуването на вземането и е определен
неговият размер, т.е. то става ликвидно и изискуемо и едва от този момент занапред
ще настъпи и погасителния му ефект.
Ответникът не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, с оглед на което искът следва да се уважи
до пълния предявен размер от 1250,00 лева.
По
иска за заплащане на обезщетението за забава.
Върху сумата от 106 824,84 лева
за периода от 16.12.2017 – 12.02.2018г се натрупва законна лихва в размер на 1752,72
лева. Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението, с
оглед на което искът следва да се уважи до пълния предявен размер от 1250,00
лева.
По разноските.
Право на разноски за производството
има само ищеца. Макар искът за главницата да се отхвърля частично, това е по
причина на уваженото възражение за прихващане, което в случая следва да се
приравни на изпълнение в хода на процеса, т.е ответникът формално е дал повод
за завеждане на делото и независимо от неговия изход следва да понесе разноските на другата страна.
Ищецът доказва разноски в общ размер на 4870,00 лева, от които: за адвокатско
възнаграждение в размер на 2270,00 лева, държавна такса в размер на 1350,00
лева, възнаграждения за вещи лица в размер на 1200,00 лева и 50,00 лева за
призоваване на свидетел.
При тез мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК:********, адрес: *** да заплати на „Б.И.0.“ЕООД, ЕИК: ********,
адрес: ***, със съдебен адрес:*** - „б“, както
следва: на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 18 335,64 лева с
включен ДДС, част от общо задължение в размер на 257 486,15 лева,
представляваща възнаграждение за изпълнени от ищеца строително - ремонтни
дейности и доставки съгласно договор от 13.10.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2018г до окончателното й изплащане; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 1 250,00
лева, част от общо задължение в размер на 23 918,00 лева, представляваща
неустойка съгласно чл.7.8 вр. чл.2, ал.2, т.3 от
Общите условия към договора от 13.10.2016г за забава плащането на главницата от
239 188,28 лева в периода 25.11.2017г- 15.12.2017г; ведно със законната лихва,
считано от 16.02.2018г до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1250,00 лева, част от
общо вземане в размер на 3 927,87 лева, представляваща лихва за забава
плащането на главницата от 239 188,28 лева за периода 16.12.2017г- 12.02.2018г.,
а на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата от
4870,00 лева – разноски за производството КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата от 18 335,64 лева до 31
250,00 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника
срещу ищеца за заплащане на сумата от 88 489,27 лева, представляваща неустойка
по чл. 7.3 от общите условия към договора от 13.10.2016г.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: