О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 571
гр.Кюстендил, 22.11.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стойчева адм. дело № 317 по описа
за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по жалба
на Фондация „Г.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул. „Р.Д.“ №**, ет.*, офис *,
представлявана от управителя Г.И.Й., чрез пълномощника адв. И.Й., срещу чл.
28б, ал.1 - ал.9 от Наредбата за организацията на движението на територията на
община Дупница. Релевирани са основания по чл.146, т.3 от АПК вр. с чл. 196
от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се
обосновава с доводи за това, че при изготвяне на проекта за Наредбата не е участвала и не е дала становище Агенцията за
хората с увреждания в съответствие с изискването на чл.8, т.4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания /отм./. Прави се искане за отмяна на
оспорените нормативни разпоредби.
Правния
си интерес от оспорване Фондацията обоснова с регистрацията си като организация
за хора с увреждания по см. на §1, т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания,
която поема застъпническа роля от името
на хора с увреждания; с целите и предмета
на дейност, вписани в ТРРЮЛНЦ,
преценени в съответствие с
формираните мотиви и диспозитива на ТР № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. №
4/2009 г. на ОСС на ВАС; с осъществяваната дейност в защита на правата и
интересите на членовете на Фондацията в контекста на приетото в Решение № 3 от
27.04.2000г. по конституционно дело № 3/2000г. на Конституционния съд на РБ. Допълнително
във връзка с критериите за правен интерес в хипотезата на чл.186 от АПК,
установени с Решение № 5 от 17.04.2007. по конституционно дело № 11/2006г.
на Конституционния съд на РБ, се сочи, че интересът от оспорването е: личен - защото наличието на незаконосъобразен
нормативен административен акт засяга личния законен интерес на фондацията да
не допуска съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове,
касаещи хората с увреждания; пряк – защото евентуалната отмяна на оспорения акт
би довела до удовлетворяване на законния интерес на Фондацията от отстраняване на
незаконосъобразния акт, отнасящ се до хора с увреждания и правен – защото е
установен от правото, тъй като фондацията е надлежно регистрирана с посочените цели, които
определят законните й интереси.
Ответникът - Общински съвет – Дупница, е приложил
административната преписка във връзка с приемането и обявяването, както с
изменението и допълнението на Наредбата
за
организацията на движението на територията на община Дупница, но не е заявил становище по предявената жалба.
Административният
съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:
Оспорващият
Фондация "Г.", видно от приложената към жалбата
Справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ, е създадена
и осъществява дейност като "организация за хора с увреждания"
по смисъла на §
1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания,
с цел да предоставя правна помощ на и за
хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име и в защита на
правата им. Като средства за постигане на целта са вписани: 1. мониторинг върху
действащата нормативна уредба, отнасяща се до хората с увреждания и
застъпничество на правата на хората с увреждания пред всички лица и
административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни
норми в тях, отнасящи се до хората с увреждания, издавани от общинските съвети
и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на съдебни дела в защита
на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания.
Предмет
на жалбата е чл.28б от Наредбата за
организацията на движението на територията на община Дупница /Наредбата/ от Раздел
11б „Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания“, който е
приет с Решение № 81 от 15.06.2012г. на Общински съвет – Дупница, изм. с
Решение № 192/28.10.2016г. на ОбС - Дупница. Оспорените разпоредбите са със
следното съдържание:
Чл.28б.
/1/ На територията на Община Дупница, в паркингите общинска собственост се
осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи
хора с увреждания.
/2/
На територията на Община Дупница в зоната
за кратковременно платено паркиране „Синя зона“, се осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално
паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания.
/3/
Местата за паркиране по ал.1 и ал.2 са с възможно най-добър достъп до входовете
и подходите към тях и се обозначават с пътен знак Д21 “Инвалид“ и с плътна
пътна маркировка с изобразен международен символ „Инвалид“.
/4/
Броят, разположението и обозначаването на местата за преференциално паркиране
на ППС, превозващи хора с увреждания е указан в Приложение № 9 към наредбата.
/5/
Условията и редът за издаване на карта за паркиране на превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания се уреждат в отделна Наредба.
/6/
Картите на правоимащите лица, легитимиращи и удостоверяващи правото на
преференциално паркиране на територията на Община Дупница се издават и
преиздават от кмета на Община Дупница.
/7/
Контролът на паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, се осъществява от
служители на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“.
/8/
Служителите на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ извършват контролни проверки доколко преференциалното паркиране на ППС, превозващи
хора с увреждания е извършено при спазване на нормативните изисквания, както и
изискват доказателства от водача на съответното ППС за това, че е паркирано при
присъствието на лицето – притежател на картата, с която същото ППС е
обозначено. При установяване на несъответствие между картата и лицето, което я
ползва и/или неправомерно ползване, служителят на Общинско предприятие
„Паркинги и гаражи“ изземва картата, като нарушителя подлежи на санкция по
общия ред. Иззетата карта се предава на органа, издал същата за връщане на
притежателя.
/9/
При недостиг на паркоместа по ал.1, паркирането се извършва по реда на раздел
10 и раздел 11 от наредбата.
Съдът,
след служебна проверка за допустимостта на жалбата, приема следното :
Оспорването
е процесуално недопустимо в хипотезата на чл.159, т.4 от АПК – оспорващият няма
правен интерес от оспорването. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес от
оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично
посочено в чл.120, ал.2 от Конституцията
на Република България. В случаите когато с нормативния административен акт,
респ. с отделни разпоредби на същия, се регламентира положението на определен кръг физически или
юридически лица, лицата, които могат да го обжалват, са само тези, чиито права
актът засяга или би могъл да засегне.
В
този смисъл е и тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. дело
№ 4/2009 г. на ВАС, в което е посочено, че съсловните (браншовите) организации
и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови
нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на
дейност и целите, за които са създадени. Това тълкуване съответства и на
приетото в Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. д. №
11/2006г. за това, че във всички случаи, когато гражданите и организациите
атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да
докажат пред компетентния съд, че е налице засягане или застрашаване
на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй
като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните
интереси или обременяването със задължения на други граждани, т.е. не може да
се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права.
В контекста на изложеното и съобразно доказателствата по делото, както и след преценка на изложените в жалбата доводи, с които се обосновава правния интерес от оспорване, съдът счита, че в случая жалбоподателят не установява изискуемото се лично, пряко и непосредствено засягане на негови права или законни интереси, нито засягане на интерес, свързан с целите на фондацията – предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и застъпническа роля от тяхно име и в защита на правата им.
Оспорващият като юридическо лице, т.е. като самостоятелен правен субект, не доказва, че процесните разпоредби го засягат като нарушават или застрашават съществуващи в неговата правната сфера субективни права, свободи или признати от закона интереси. За преценката налице ли е правен интерес от оспорването има значение областта, в която се проявяват правните последици на оспорения акт или оспорените разпоредби от него. Обжалваните правни норми регламентират ред за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, поради което фондацията – жалбоподателя не попада сред субектите, чието правно положение би могло да бъде засегнато в негативен аспект, което пък дисквалифицира интереса от оспорване като личен и непосредствен. В жалбата не се твърди, че оспорените нормативни разпоредби препятстват по някакъв начин осъществяваната от фондацията дейност или че отмяната им ще предотврати настъпването на щета, което дисквалифицира интереса от оспорване като пряк.
Съдът счита, че фондацията не е обосновала правния си интерес от оспорване с регистрираните цели и средствата за постигането им. Практиката на ВАС е еднопосочна в смисъл, че предметът на дейност на юридическите лица с нестопанска цел сам по себе си не е достатъчен за установяване на правен интерес от съдебно оспорване на подзаконов нормативен акт, респ. на отделни нормативни разпоредби. От значение е статусът на правния субект, вкл. нормативното основание за възникването и функционирането му. Видно от мотивите в ТР № 2/12.02.2010г. на ВАС, преценката за наличие на правен интерес в хипотезата на чл.186, ал.1 от АПК съдът свързва със свободата при определяне на целите на ЮЛНЦ, предвидена в чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ. Нормативно установената свобода при формиране целите на ЮЛНЦ се прилага във връзка с правилото на чл.3, ал.2 от ЗЮЛНЦ, което в случая означава, че правото на фондацията свободно да определя целите си и средствата за тяхното постигане по чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ следва да е съобразено с ограниченията, произтичащи от дефиницията за съществуване на организацията по §1, т.12 от ДР на ЗХУ.
От
данните в приложената справката от Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ, е безспорно, че Фондация „Г.“ е
създадена като организация за хора с увреждания по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗХУ. Според дефиницията
в закона, организации за хора с увреждания
са организации, създадени да
предоставят услуги на и за хора с
увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания. Съдът
счита, че създаването на фондацията с така дефинираната цел не доказва интерес
за оспорване по чл.186, ал.1 от АПК. Предоставянето
на услуги на и за хора с увреждания и поемането на застъпническа роля от тяхно
име не може да се тълкува като предявяване на техни
права, вкл. на процесуални права на обжалване, от името на Фондацията. Регистрираните средства за постигане на целите
на фондацията в частта за предоставяне на правна помощ чрез съдебно оспорване и
образуване на дела, разширява необосновано специалната законова рамка за
съществуването на жалбоподателя като организация по §1, т.12 от ЗХУ. Надлежното тълкуване на разпоредбата сочи на изводи, че със същата се въведени ограничения
относно предмета на дейност и целите на организации като процесната фондация,
свързани с възможността за оспорване на подзаконови нормативни актове. Друг би
бил изводът ако фондацията е регистрирана като организация по §1, т.11 от ДР на
ЗХУ, т.е. като организация на хора с увреждания, тъй като в този случай целите
на учредяването й предполагат засягане на права, респ. пораждане на задължения
на членуващите в нея лица, в който смисъл са мотивите в ТР № 2/12.02.2010г. на
ВАС. Обратното, да се приеме за
допустимо организация по §1, т.12 от ДР на ЗХУ да подава
жалба в защита на права, свободи и законни интереси на лицата,
членуващи в нея, би било в нарушение на чл.
186, ал. 1 от АПК, както и на правилото по чл. 26, ал. 2 от ГПК / процесуалната субституция не е приложима/. Фондацията е
самостоятелен и различен от членовете си правен субект, а уреденият предмет на
дейност на същата не включва предоставянето
на правни услуги на хората с увреждания и предявяване на техни права. Следва,
че прилагането на предпоставките по чл.186, ал.1 от АПК във връзка със
задължителните указания в ТР № 2/12.02.2010г.
на ВАС по т.д. № 4/2009г., отрича правото на оспорване по отношение на
жалбоподателя по делото.
Извън
горното, съдът счита за необходимо да посочи, че правото на жалба на фондацията
в случая не произтича и от регламентацията в Раздел V „Достъп до правосъдие и правна защита“ към Глава четвърта „Подкрепа за социално
приобщаване“ на ЗХУ. Адресат на правната подкрепа според цитираната регламентация, са хората с
увреждания, а не техните организационно признати сдружения. От друга страна,
уредените в ЗХУ форми на подкрепа за социално приобщаване не съдържат
специален ред за процесуална защита пред съд, поради което е приложим общия ред по АПК / арг. чл.2, ал.1 от АПК/.
Изводът,
който следва от изложените съображения е, че за фондация „Г.“ не са налице
предпоставките за правото на оспорване на подзаконов нормативен акт, респ. на отделни нормативни разпоредби, предвидени в чл.186, ал.1 от АПК. Отсъствието
на правен интерес от оспорване
е отрицателна процесуална предпоставка по чл.159, т.4 от АПК за допустимост на предявената жалба. Същата следва да се остави
без разглеждане, а производството по
делото – да се прекрати.
Водим
от горното, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация
„Г.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Р.Д.“ №
53, ет.1, офис 1, срещу чл. 28б, ал.1 - ал.9 от Наредбата за
организацията на движението на територията на община Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.