РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1020
Град
Пловдив, 18 юни 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 337 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Тимотей Мотърс“ ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес на управление: с.Ягодово, ул.“Васил Левски“ № 105, обл.
Пловдив, с управител М.Т.П., чрез адв. П.К., против
заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-000031 от 09.01.2020 г. на началник група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта, както и издадена в нарушение на допуснати съществени процесуални
нарушения, а наложената административна санкция счита за явно несправедлива.
Твърди се в тази връзка, че в заповедта не
посочено нарушение на кой член и алинея е било извършено, за да се
наложи сочената ПАМ, тъй като по този начин са лишени от възможността да
разберат кое конкретно законово изискване е нарушено. Не било посочено и въз
основа на какъв АУАН е издадена. Сочи се, че на дружеството не е съставян и
връчван АУАН за каквото и да било извършено административно нарушение. Не било
изследвано на какво основание бил предоставен автомобилът на трето лице. Налице
била и неяснота относно налагането на административната мярка по чл.171, т.2А,
б.“А – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В допълнителна
молба се заявява, че поддържа жалбата. Иска се отмяна на наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ в придружителното писмо към
изпратената административна преписка намира жалбата за неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Счита заповедта за правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на материалноправните и
процесуалноправните изисквания на закона, издадена от компетентен орган, при
изяснена фактическа обстановка. Прави се възражение за присъденото адвокатско
възнаграждение, като се иска тяхното намаляване до минималния размер.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е
връчена на 16.01.2020 г., а жалбата е подадена на 22.01.2020 г. чрез
административния орган, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-1030-000031 от 09.01.2020 г. на началник група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от М.В.М.на
длъжност началник на група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. По
делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на
МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, са определени групите длъжностни лица,
сред които и „началниците на групи в сектор „Пътна полиция““, да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на дружеството санкция по чл.171, т.2А, б.“А“от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По същество съдът намира, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че на 09.01.2020 г. от страна на дружеството е допуснато
управлението на фирмения лек автомобил Шевролет Нубира,
с рег.№ ***от водача Г.П.И., при извършена проверка в гр. Пловдив, бул.“Христо
Ботев“ № 81, около 00,10ч и е установено, че управляващият МПС е неспособен
водач – изгубил е права на водач на МПС по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Посочено
е, че на нарушителя е бил съставен е АУАН № АА 28809/ 09.01.2020 г., с който са
отнети СРМПС Част II и два броя
рег.табели ***на МПС.
Съдът
намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото
се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че
твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено. Няма спор на
първо място, че дружеството е собственик на процесния автомобил, който от своя
страна е бил предоставен за управление на трето лице - Г.П.И.. За последния от
представената по делото справка за нарушител се установява безспорно, че е с
отнети общ брой контролни точки 39, съгласно чл.157,ал.4 от ЗДвП – Водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи, т.е. същият се явява неправоспособен.
Не са
представени и доказателства нито в хода на административното, нито в съдебното
производство, които да установят, че в момента на проверката водачът не е бил с
отнети общ допустим брой контролни точки – 39.
Възраженията
по същество от жалбоподателя касаят обстоятелството, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, а именно – при
съставената заповед за ПАМ не било посочено коя точно норма била нарушена,
поради което била нарушена нормата на чл.6 от ЗАНН и правото му на защита.
При така
събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство.
На основание чл.172 ,ал.1 от ЗДвП, тази
принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е
приложена заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра на МВР и
последващата такава / заповед № 8121з – 740 от 01.06.2017 г./, по силата на
която началниците на РУ при ОД на МВР са упълномощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че
материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален
административен акт на осн. чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и съобразно
обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените
мотиви. Посочено и въз основа на кой АУАН се налагат мерките.
Във връзка
с възраженията съдът намира, че в случая предмет на съдебен контрол е
индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна
административна мярка. Всяка принудителна административна мярка се прилага за
предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
По своя
характер принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година, а именно - без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Тъй като
последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за
целите на Закона за движението по пътищата – да се опази животът и здравето на
участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е предвидил налагане
на мярката и спрямо МПС, собственост на лица/физически и юридически/, които са
предоставили собствения си автомобил на трето лице. Поради това и не е
необходимо на дружеството да има съставен АУАН, тъй като в случая с налагането
на ПАМ е ангажирана неговата безвиновна отговорност
като собственик на автомобила, предмет на нарушението от третото лице. Самият
АУАН, съставен на водача от своя страна също е приложен към преписката, където
е посочена нарушената от третото лице – водач на автомобил, норма на чл.150 от ЗДвП.
Неоснователно
е и оплакването за липса на задължителни реквизити. Оспорената заповед съдържа
подробно посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване -
посочени са мястото и времето на проверката, в какво точно се изразява
неправомерното поведение на водача и състава на предвидената административна
мярка за дружеството като отговорно по ПАМ лице.
Не се
споделят изложените твърдения от жалбоподателя за съществени процесуални
нарушения и поради това, че ЗАНН е неприложим по отношение на издаването на заповедта
за ПАМ, както и предвид обстоятелството, че посочените такива не представляват
никакъв пропуск на административния орган. Конкретно и ясно е описано
нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на
автомобила, което от своя страна представлява фактическо основание за налагане
на процесната ПАМ, като е посочена и приложимата правна норма на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП.
Определеният
в заповедта срок е в предвидения законов минимум, поради което допълнителни
мотиви не е необходимо да бъдат излагани.
Посочените
обстоятелства са безспорно установени, поради което издадената заповед съдът
намира за правилна и законосъобразна. Поради това процесната заповед следва да
бъде потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тимотей Мотърс“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление:
с.Ягодово, ул.“Васил Левски“ № 105, обл. Пловдив, с
управител М.Т.П., против заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-000031 от
09.01.2020 г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: