Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/
12.01.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия
Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1692 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинска собственост във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.К.М., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
депозирана чрез неговите процесуални представители адв. В.М. *** и адв. Ц.Л. ***
срещу Заповед № ЖН – 33 от 01.07.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към
община Варна.
Жалбоподателят Д.К.М. намира
оспорената заповед на Кмета на район „Аспарухово“ за незаконосъобразна, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че
със Заповед № ЖН – 18/ 17.08.2017 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община
Варна е бил настанен в общинско жилище, находящо се на ул. -------------,
състоящо се от една стая и ¼ ид. част от цялото жилище с площ от 14, 44
кв.м. за срок от три години, като след изтичане на срока на заповедта, същата
може да бъде удължена за срок от три години, като съответно бил подписан
договор за наем между него и район „Аспарухово“ към община Варна. Посочва, че
със Заповед № ЖН – 18/ 15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община
Варна е било прекратено наемното правоотношение, като навежда подробни
аргументи за нейната незаконосъобразност. Акцентира, че поради здравословното
си състояние не е успял да оспори по съдебен ред заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение и същата е влязла в законна сила. Още веднъж подчертава
тежкото си здравословно състояние, като посочва, че къщата му е била съборена
незаконосъобразно от община Варна след бедствието, случило се в кв. „Аспарухово“
през 2014 г., като първоначално е бил настанен във фургон, след което съответно в
общинското жилище, разположено на -------------. Намира оспорената заповед за
немотивирана, доколкото според него единствено са изложени в хронологичен вид
индивидуалните административни актове, с което административния орган поставя в
риск правата и законните му интереси. Също така подчертава, че не му е била
дадена възможност да участва в административното производство, както и, че в
случая не е била спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не са били поискани
обяснения от него. Поради гореизложените
съображения отправя молба за отмяна на оспорената Заповед № ЖН – 33 от
01.07.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна, както и моли за
присъждане на сторените в съдебното производство, вкл. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Ответната страна Кметът на район
„Аспарухово“ към община Варна е депозирал писмен отговор на жалбата, наред с
представянето на административната преписка в съда, в който изразява своята
позиция за неоснователност на самата жалба.
В проведеното на 15.12.2021 г.
открито съдебно заседание по адм. дело № 1692 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, жалбоподателят Д.К.М. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв. В.М. ***, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки в своята пледоария върху
нарушенията в административното производство, които според нея са го опорочили
до степен, изискваща отмяна на оспорената заповед.
В проведеното на 15.12.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело №
1692 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд – Варна, ответна
страна Кметът на район „Аспарухово“ към община Варна се представлява от своя
процесуален представител ст. юрисконсулт М.К., който моли за отхвърляне на
оспорването като неоснователно, подчертавайки, че са спазени всички
материалноправни и процесуалноправни разпоредби при издаването на оспорената
заповед, както и, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е
влязла в сила.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Със Заповед № ЖН – 18/
17.08.2017 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна в част от
общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ул. -------------, състоящо се от
една стая и ¼ ид. част от цялото жилище с площ от 14, 44
кв.м., актувано с Акт за общинска собственост № 9023/ 20.05.2016 г. е бил
настанен Д.К.М., с ЕГН: **********.
Със Заповед № ЖН – 18/
15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна са прекратени
наемните правоотношения между район „Аспарухово“ към община Варна и Д.К.М. по
отношение процесното общинско жилище.
Заповед № ЖН – 18/
15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна е влязла в
законна сила, доколкото е била получена лично от Д.К.М. на дата 19.10.2021 г. и
не е била оспорена в законоустановения срок.
С определение от
16.08.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 1704 по описа за
2021 г. на Административен съд Варна е оставена без разглеждане жалбата на Д.К.М.
срещу Заповед № ЖН – 18/ 15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към
община Варна, доколкото същата е била просрочена.
С определение № 10936 от
01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 10146 по описа за 2021 г. на Върховен
административен съд, е оставено в сила определение от 16.08.2021 г.,
постановено в производството по адм. дело № 1704 по описа за 2021 г. на Административен
съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.К.М. срещу Заповед №
ЖН – 18/ 15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна.
На 22.02.2021 г. Д.К.М. е
получил покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК с рег. № РД
21003377АС/ 18.02.2021 г.
В срока за доброволно
изпълнение, жалбоподателят М. не е изпълнил разпореждането, инкорпорирано в
Заповед № ЖН – 18/ 15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община
Варна, а именно да опразни заеманата част от общинското жилище с площ от 14, 44 кв.м., актувано с Акт за общинска собственост № 9023/
20.05.2016 г., като в поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят М. е
бил предупреден, че заповедта ще бъде изпълнена принудително по реда на чл. 65,
ал. 1 от ЗОС и чл. 22 от Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ).
На 27.04.2021 г. било
проведено заседание на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ, на което било взето
Решение № 3 – 10 – 1/ 27.04.2021 г., с което било направено предложение до
Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна да издаде заповед за принудително
изземване от Д.К.М. на заеманата част от общинското жилище с площ от 14, 44
кв.м., актувано с Акт за общинска собственост № 9023/ 20.05.2016 г.
На 01.07.2021 г. Кметът на
район „Аспарухово“ към община Варна издал Заповед № ЖН – 33, с която на
основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 22 от
НУРУЖНГНПОЖ наредил да се изземе незаконно заеманата част от общинско жилище от
Д.К.М., с ЕГН: **********, състояща се от една стая, ¼ ид, части
от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. -------------.
От правна страна, съдът
намира за установено следното:
Жалбата на Д.К.М. срещу Заповед
№ ЖН – 33 от 01.07.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна е
депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК срок, изхожда
от лице с активна процесуална легитимация, поради което и е процесуално допустима
за разглеждане.
По същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните съображения:
На първо място следва да
се подчертае, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 22 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и
продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ), приета от Общински съвет – Варна.
При преценка изискванията досежно съдържанието на процесния административен
акт, съдът констатира, че той е издаден в писмена форма, подписан е от издателя
си и съдържа изложени ясни и непротиворечиви фактически и правни основания,
които дават възможност от една страна адресатът му да разбере административното
разпореждане, а от друга – прави възможно осъществяването на съдебния контрол
върху законосъобразността на акта. Не са налице отклонения от изискванията на разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата на обжалваната заповед, която е
надлежно мотивирана и възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, според
съда е неоснователно.
Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, което да се е
отразило върху истинността на правнорелевантните факти и на това основание да
води до незаконосъобразност на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.
1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се
използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва
въз основа на заповед на кмета на общината.
С цитираната разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен способ за
защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я
владеят или държат без правно основание.
Посочената материалноправна разпоредба изисква наличие на две кумулативни
предпоставки, за да се пристъпи към изземване по административен ред: първата –
предмет на изземване да е имот – общинска собственост, и втората - същият да се
владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата
от него да е отпаднала.
Липсва спор между страните, че общинско жилище, находящо се на ул. -------------,
състоящо се от една стая и ¼ ид. част от цялото жилище с площ от 14, 44
кв.м., представлява частна общинска собственост, като в случая това
обстоятелство се установява и от приложния към административната преписка
Акт за общинска собственост № 9023/ 20.05.2016 г.
Освен посоченото в заповедта правно основание на чл. 65, ал. 1 от ЗОС,
административният орган е мотивирал от фактическа страна акта си с това, че жалбоподателят
продължава да държи общинския недвижим имот след като е прекратен наемния му
договор за този имот, т. е. без да е налице валидно правно основание за това.
В случая това обстоятелство също не се оспорва, доколкото не са наведени
твърдения, още по – малко са представени доказателства, че жалбоподателят не
държи процесния общински имот към момента на издаване на
заповедта.
Поради тези съображения, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на постановяване
на обжалваната заповед предпоставките за нейното издаване са налице. Липсата на
основание за ползване по смисъла на чл.
65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона, или по
волята на страните, правна връзка, обуславяща владеенето или държането на
общинския имот.
Следва да се подчертае, че самото наемно правоотношение между район
„Аспарухово“ към община Варна и жалбоподателя М. е било прекратено със Заповед
№ ЖН – 18/ 15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна.
Същата е влязла в законна сила и е породила своите правни последици, поради
което жалбоподателят няма право да владее и държи общинския имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма
правопораждащо действие. Редът за съставянето и формата са определени от ЗОС.
За да има удостоверителна сила, актът за общинска собственост трябва да е
съставен при спазване на сочени в закона правила. В настоящия случай не е
оборена доказателствената сила на актът за общинска собственост. Поради това
към момента на издаване на заповедта за изземване, за частта от процесния имот
няма конкуриращи се титули за право на собственост, нито има твърдения в тази
насока.
В обобщение, съдът намира, че към датата на издаване на процесната заповед
за изземване, между страните по делото вече не съществува създадената по силата
на наемния договор облигационна връзка, нито такава, създадена по силата на закона,
поради което липсва и основание жалбоподателят да владее и държи процесния
недвижим имот – общинска собственост. Изложените като мотиви за издаването на
процесната заповедта фактически обстоятелства съответстват на установените по
делото факти, с оглед на което и визираните в закона предпоставки за издаването
й са били налице.
Оспорваната заповед е издадена изцяло в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона, при издаването й не е допуснато съществено
нарушение на административно – производствените правила и подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За допълнение на мотивите, съдът би желал да вземе отношение по наведеното
възражение, че не са налице предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение.
От представените наред с жалбата писмени доказателства в действителност се
установява, че жалбоподателят се намира в тежко здравословно състояние, същият
е и с намалена трудоспособност поради общо заболяване, но всички тези
обстоятелства биха били относими към оспорването на Заповед № ЖН – 18/
15.10.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна, а както съдът
вече отбеляза същата е влязла в сила и е породила своите правни последици,
поради което и настоящият съдебен състав няма задължение да изследва предпоставките
за евентуалното продължаване на наемното правоотношение.
По отношение разноските.
Ответникът Кмета на район „Аспарухово“
към община Варна е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
действителност е налице процесуално представителство, осъществено от
юрисконсулт, редовно упълномощен в съответствие с чл. 32, т. 3 от ГПК вр. чл.
144 от АПК, поради което и жалбоподателят Д.К.М. следва да бъде осъден да
заплати на Кмета на район „Аспарухово“ към община Варна парична сума за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на висока фактическа и правна
сложност по делото, според съда е справедливо тази парична сума да възлиза на
100 лева, в какъвто размер е и минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл.
24 от НЗПП.
С оглед гореизложеното и
на основание разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.К.М., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: *** срещу Заповед № ЖН – 33 от 01.07.2021 г. на Кмета на район
„Аспарухово“ към община Варна.
ОСЪЖДА Д.К.М.,
с ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кмета на район
„Аспарухово“ към община Варна парична сума в размер на 100 лева (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по адм. дело №
1692 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: