Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10146 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 79575/2017г. на СРС, ГО, 42 състав, са уважени обективно кумулативно и пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, предявени от К.Т.В. срещу А.А.С.
и Б.А.С., малолетни, действащи чрез законния си представител Д.А.Й., за
осъждане на ответниците да върнат парични суми по договори за паричен заем в
общ размер на 60 000 евро.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответниците, в която са изложени оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че СРС е допуснал
процесуални нарушения във връзка с релевирано от ответниците доказателствено
искане, като е оставил без уважение искане за назначаване на тройна
съдебно-почеркова експертиза. Жалбоподателите считат, че решаващият орган е
приложил формален подход и неправилно е приел искането за ангажиране на
доказателства за преклудирано. Поддържат се релевираните твърдения за липса на
физическа възможност на заемателят Славов да подпише последния договор за заем
от 27.05.2013г., тъй като няколко дни по-рано той е претърпял операция на
тазобедрена става. Навеждат се възражения, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, което е резултат от отхвърляне на
доказателствени искания, включително и такива за установяване на
обстоятелството къде точно са подписани договорите. Оспорват се и формираните
изводи, че ищцата е предала паричните суми, тъй като първоинстанционният съд е
обсъдил единствено процесните договори, които са били надлежно оспорени от
ответниците. Развити са и съображения, че на някои от поставените въпроси,
вещото лице по почерковата експертиза не е дало категоричен отговор, поради
което именно били направени допълнителни доказателствени искания, които обаче
били отхвърлени от съда. По този начин не ставало ясно дали химикалната паста,
използвана за процесните договори, е с един и същ или различен състав, т.е дали
договорите са писани с различни химикални пасти. Ако се установяло, че всички
договори са писани с едно и също мастило, това би било индиция, че договорите
са съставяни и писани с един и същи химикал, което буди съмнение относно
тяхната истинност предвид големия период от време между тях видно от датите на
съставянето им. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Въззиваемата страна К.Т.В. оспорва жалбата по подробно
изложени съображения, като счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Изтъква, че същото е постановено в съответствие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест и съобразно събраните по делото
доказателства, които били обсъдени подробно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата претендира от ответниците, в качеството им на
законни наследници на А. С.С., връщане на получени по осем броя договори за
заем парични суми.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците са
оспорили изцяло предявените претенции. Защитата им се основава на възражение,
че процесните договори са неавтентични документи при фактически твърдения, че
не са подписвани от А. Славов, поради което считат, че липсва валидно
правоотношение, по което се предявяват претенции за реално изпълнение. Развити
са съображения за съмнителна идентичност в еднообразието на формата на процесните
договори, тъй като съдържанието им било разположено текстово върху една
страница от лист. Твърди се, че някои от думите в ръкописния текст в бланката
са изписани във всички договори по един и същ начин, което будело съмнение и
създавало впечатление за механичното им полагане чрез използване на техническо
средство /скенер, принтер, ксерокс или друг начин/, поради което са релевирали възражения,
че е налице хипотеза на “кражба на подпис” по отношение на подписите, положени
от заемополучател, поради което всички договори били нищожни, съставени по едно
и също време, без знанието и против волята на А. Славов, без значение дали
преди или след неговата смърт. Поддържат още, че в клаузата на т. 12 от
договорите се прокрадва идеята, че се търси възможност юридически да се
обвържат наследниците на починалия, което било индиция, че договорите били
съставяни след смъртта му. На следващо място, обръщат внимание, че
заемодателката не се е обезпечила с нарочен документ, изходящ от
заемополучателя, който да има характер на разписка и в него да се запише, че
получава заетата сума. Освен това, всички договори, с изключение на един, били
с падеж на плащане извън срока на последния подписан договор. В случая било
налице едно безкрайно отпускане на суми в един кратък период от няколко месеца
със задължение парите да се връщат след близо две години, но заемополучателката
не поискала никакво обезпечение за изпълнение на задължението.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел за установено наличието на валидни договори за заем /общо 8 броя/,
сключени между ищцата и наследодателя на ответниците, по силата на които
заемополучателят е получил сумата от общо 60 000 евро. Мотивирал е изводите си
въз основа на приетото по делото заключение на почеркова експертиза, съобразно
което договорите били подписани от А. Славов, без да е налице т.нар. “кражба на
подпис”. В решението е посочено още, че не съществува забрана между едни и същи
страни да се сключат повече от един договор с идентични права и задължения на
страните, както и, че изцяло в автономната воля на кредитора е дали да поиска
обезпечение на изпълнението на задължението на длъжника. Освен това съдът е
формирал извод, че процесните суми били предадени от заемодателката в полза на
заемополучателя, като в тази връзка се е позовал на клаузата в договорите, че
същият служи като разписка за предаване на паричната сума. Предвид
обстоятелството, че по всеки един от договорите бил настъпил падежа на
задължението за връщане, а ответниците нито твърдят, нито доказват изпълнение
на задължението си за връщане на заетите суми, предявените искове били уважени
в пълен размер.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмездне, и комутативен – правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същатава валута и размер.
Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи
юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни
волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен
резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на
това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно
задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени от
ищеца-заемодател при пълно и главно доказване - съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. При оспорване на иска
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите
възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че е
налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез
други правопрекратителни способи, и др.
В конкретния случай са представи осем броя договори за
паричен заем, сключени между ищцата К.Т.В. и А. С.С., съответно от 15.10.2012г.
с падеж на задължението за връщане на паричната сума – до 15.10.2014г.; от
26.10.2012г. с падеж на задължението за връщане на паричната сума – до
26.10.2014г.; от 01.12.2012г. с падеж на задължението за връщане на паричната
сума – до 01.11.2014г.; от 23.01.2013г. с падеж на задължението за връщане на
паричната сума – до 23.11.2014г.; от 09.04.2013г. с падеж на задължението за
връщане на паричната сума – до 09.12.2014г.; от 22.04.2013г. с падеж на
задължението за връщане на паричната сума – до 22.12.2014г.; от 08.05.2013г. с
падеж на задължението за връщане на паричната сума – до 08.01.2015г. и от
27.05.2013г. с падеж на задължението за връщане на паричната сума – до
27.01.2015г. Всички договори са изготвени на еднообразна бланка, като датата на
сключване, сумата словом, срока на договора, началния срок и падежа на
договора, както и процента на дължимата по т. 9 от договора неустойка, са
попълнени ръкописно. Съгласно договорите, ищцата К.Т.В., в качеството на
заемодател, предава на заемателя – А. С.С. сумата от 7 500 евро /заетата сума е
една и съща по всички осем договори/. В т. 2 от договорите е посочено, че
сумата се предава в брой в деня на сключването му, както и че договорът служи
за разписка за изцяло изплатена от заемодателя на заемателя сума /т. 12 от
договора/.
От представеното по делото удостоверение за наследници
№ 674 от 09.02.2015г., издадено от СО, район Красна поляна, се установява, че А.
С.С. е починал на 09.02.2015г., като е оставил за свои наследници по закон –
низходящи по права линия от първа степен – А.А.С. /дъщеря/ и Б.А. С./дъщеря/,
срещу които са предявени процесните претенции, произтичащи от описаните
договори за паричен заем.
С оглед релевираното оспорване на автентичността на
процесните договори, съдът е назначил по искане на ответниците
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като ясно, пълно, обективно и обосновано. При
изготвянето му вещото лице е изследвало оригиналите на оспорените документи и
представен сравнителен материал от почерка на К.В., както и от почерка и
подписа на А. С.С., отразени в заявления за издаване на документи за
самоличност на български граждани и приложени към тях съответни документи от 2006г.,
от 2010г. и от 2013г. Освен това като сравнителен материал вещото лице е
ползвало и копия от документи, представени по делото, носещи подписа на
наследодателя на ответниците, а именно – договор за ипотечен кредит от
15.02.2008г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот от 19.02.2008г. Представеният сравнителен материал не е оспорен от
страните. Вещото лице е посочило, че в договора от 27.05.2013г. се установявала
преправка в числото, указващо годината на падеж, а именно – първоначално
написаната цифра “3” е преправена на цифра “5”. Върху цялата повърхност на
изследваните договори се наблюдавали разпръснати микрочастици от тонер, което
било характерно за документи, изготвяни по електрофотографски способ /лазерен
принтер/. В заключението е отразено, че структурата на щрихите в подписите –
обекти на експертизата, съответства на структурата на щрихи, изпълнени с
обикновени химикални пасти, а не на щрихи отпечатани с печатащо устройство
/лазерен или мастилено-струен принтер/ или нанесени с някакво “клише”.
Химикалните пасти били отложени неравномерно в щрихите от подписите – наблюдавали
се както интензивно оцветени, така и по-слабо оцветени и неоцветени участъци. А
по оптични свойства подписите били изпълнени със сходни химикални пасти, без да
е възможно да се индивидуализират пишещите средства. Вещото лице е категорично
в извода си, че химикалните пасти на щрихи от подписите – обекти на изследване,
били отложени върху тонера с който са отпечатани щрихи на букви от състава на
различни за всеки документ, съобразно местата на пресичането им думи, както
следва: върху думата “принуда” и на едно място върху думата “настоящия”. По
тези съображения е прието, че в представените за изследване договори за заем
подписите за “заемател” и ръкописно изписаните под тях имена “А. С.С.”, са
нанесени/положени със сини химикални пасти, след отпечатването на текстовете на
последните абзаци и указателните многоточия в договорите, т.е. не са
пренесени/копирани чрез механичен или друг технически способ от подписан вече
от лицето документ върху оспорените договори, по начин да създава впечатление
за лично поставен подпис от лицето върху документите. В експертизата е посочено
също, че след извършено сравнително графическо изследване на подписите за
“заемател” и наличния сравнителен материал, е установено съвпадение в степента
на обработеност, в общия вид, разположението, структурната сложност и
съдържанието на транскрипциите, в преобладаващите форми и посоки на движенията,
в размера и наклона, в степента на свързаност и темпа на изпълнение, както и в
множество частни графически признаци – форма и посока на движенията при изписване
и свързване елементите на букви “А, а, л, в”; форма, посока и последователност
на движенията при изписване на парафа; вид на връзката между движенията при
изписване на I-ви и II-ри елемент на буква “А”, елементите на буква “л”;
продължителност на движението при изписване началната част на буква “С”;
продължителност по хоризонтал и относително месторазположение /спрямо
транскрипцията/ на движенията при изписване заключителната част на парафа;
относително месторазположени спрямо линията на реда на движенията при изписване
елементите от съдържанието на транскрипциите на сравняваните подписи. Вещото
лице е категорично в изводите си, че констатираните съвпадения в общите и
частни признаци са характерни и достатъчни в своята съвкупност за извод, че
подписите за “заемател” – обекти на експертизата, са изпълнени от лицето,
изпълнило сравнителния материал – А. С.С.. Същите изводи са направени и по
отношение на обстоятелството, че имената А. С.С., положено в процесните договори,
са изпълнени от лицето, изпълнило сравнителния материал – А. С.С.. По отношение
на останалата част от договора, съдържаща ръкописни изявления в съдържанието на
бланката, е посочено, че тези вписвания били изпълнени от лицето, изпълнило
сравнителния материал – К.Т.В.. Експертното заключение не съдържа отговор на
поставените въпроси дали върху всички договори или някои от тях подписът е
полаган по едно и също време и дали ръкописният текст в съдържанието на
договорите или на някои от тях е изписван по едно и също време. Причина за това
е липсата на общоприет, безспорен и утвърден в криминалистическата практика
метод за датиране на документи по стареене на материалите /хартия и пишещи
вещества/ използвани при тяхното изготвяне. В специализираната литература били
описани различни методи за изследване възрастта на щрихи, нанесени с мастила за
писалки или химикални пасти, но нито един от тях не е получил широко приложение
и тези методи не се използват за изследване на реални документи, а само на етап
лабораторни експерименти.
Ответниците не са оспорили заключението на
съдебно-почерковата експертиза нито изрично по реда и в срока по чл. 200, ал. 3
от ГПК, нито такова оспорване може да се обоснове с направеното в съдебното заседание
искане за допускане на допълнителни задачи към почерковата експертиза. Противно
на твърденията на въззивниците, те не са направили искане за допускане на
разширена съдебно-почеркова експертиза, което се установява от изготвения
съдебен протокол от проведеното на 18.09.2018г. публично съдебно заседание. В
този смисъл са неоснователни релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
отказ на първоинстанционния съд да назначи тройна съдебно-почеркова експертиза.
Както бе посочено, такова искане не е надлежно заявено в производството пред
СРС. Направените доказателствени искания за установяване на обстоятелството
дали всички договори са подписани с една и съща химикална паста и уточнителните
въпроси към същия, представляват по своята същност искане за допускане на
допълнителни задачи към почерковата експертиза. Предвид обстоятелството, че във
въззивната жалба не са наведени съображения във връзка с така поставения
въпрос, настоящият съдебен състав не следва да излага съображения във връзка с
предприетите от СРС в тази връзка процесуални действия. Въззивниците са
поискали събиране във въззивното производство на нови доказателства, в това
число и на разширена съдебно-почеркова експертиза със задачи, поставени към
приетата в първоинстанционното производсво. Съдът е изложил съображения за настъпила
преклузия за това доказателствено искане, който извод следва от липсата на
оспорване от страна на ответниците на приетото в СРС заключение, както и
предвид факта, че експертното заключение е пълно, обективно и обосновано и
изградено въз основа на задълбочен разделен анализ и синтезно сравнително
графическо изследване на общите и частни признаци на почерците и подписите –
обекти на експертизата и на почерците и подписите – сравнителни образци. Вещото
лице е работило въз основа на неоспорени от страните сравнителни образци.
Посочените обстоятелства формират извод, че заключението на съдебно-почерковата
експертиза следва да се кредитира. Релевираните във въззивната жалба
възражения, че е налице хипотеза на бланкет – подписан празен лист, са наведени
за първи път във въззивното производство и като преклудирани не следва да се
разглеждат от съда. Твърдението, че е налице подписан празен лист е по своето
естество оспорване на авторството на документа, което на общо основание следва
да бъде заявено в преклузивния за това срок по чл. 131 от ГПК – отговор на
исковата молба. В случая оспорване на документа, обосновано с посочените
твърдения, не е направено в срока по чл. 131 от ГПК и не може да се заявява за
първи път във въззивната жалба.
В случая е без значение обстоятелството, че
ръкописните изявления в съдържанието на всички договори, били нанесени от
ищцата. И това е така, тъй като не съществува забрана съдържанието на документа
да бъде изпълнено от едно лице, а авторът на документа, с полагането на подпис
под същия, да удостовери, че записаното отговоря изцяло на неговата воля. Освен
това, при липса на възражения, че наследодателят на ответниците е подписал
непопълнена бланка на договор, установеното, че ръкописните изявления в
съдържанието на договорите е извършено от ищцата, е без всякакво значение за
спора.
Всички останали оплаквания във въззивната жалба са
неотносими към предмета на спора и не кореспондират на предприетата от
ответниците защита, поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че ответниците не са доказали оспорването на автентичността на документа
по чл. 193 от ГПК. Следователно, обвързващата
доказателствена сила на оспорените частни документи – процесните 8 броя
договори за паричен заем, не е отпаднала. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /каквито са
представените договори за паричен заем/ се ползват с формална доказателствена
сила и съставляват доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от
лицето подписало документа, в частност – изхожда от наследодателя на
ответниците. Приложените договори обективират съвпадащите волеизявления на
страните по него да се обвържат с правните последици на договора за паричен
заем, като ищцата е предала, а ответникът е получил конкретна парична сума със
задължение да върне същата. Предаването на сумата се установява от процесните договори,
тъй като в същите е изрично посочено, че договорът служи като разписка за
изцяло заплатена от заемодателя на заемателия парична сума, като в т. 2 от
договорите е посочено, че предаването на сумата се извършва в брой в деня на
сключването му. В тази част
документът има удостоверителен характер и доколкото съдържа неизгодни за
издателя си факти /получаване на паричната сума/ същият се ползва с материална
доказателствена сила срещу него.
По изложените съображения се налага извод, че исковете по чл. 240, ал. 1
от ЗЗД са установени по основание – установени са твърденията за възникнало
правоотношение между страните по реалния договор за заем. В това правоотношение
с посочения договорен източник ищецът има качеството на заемодател, а ответниците са законни наследници на заемополучателя. Заемът за потребление, както се посочи, е реален договор, който се
счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя /ако сумата не е
предадена няма сключен договор/, което в разглеждания случай съдът приема за доказано.
Тъй като ответниците не доказаха релевираните възражения за неистинност на
документа, се налага извод, че договорите са действителни. Ответниците нито
твърдят, нито доказват, че са изпълнили поетото спрямо ищцата задължение за
връщане на заетите суми при настъпване на падежа на задължението, поради което предявените
искове са основателни.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. В
случая такова искане е направено, но съдът приема
същото за неоснователно. От представения договор за правна защита и съдействие
се установява, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение касае „участието на първа
съдебна инстанция“, а не настоящото въвзивно производство. Ето защо се налага извод, че страната не е антажирала
доказателства за реално сторени разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 6256 от 09.01.2019г., постановено по гр.д. № 79575/2017г. по описа на СРС,
ГО, 42 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.