Решение по дело №400/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 587
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова Кочовска
Дело: 20242100500400
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Бургас, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500400 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната
жалба на двете страни по гражданско дело 680/22 година по описа на Районен съд Поморие,
против постановеното по него Решение № 249 от 28.12.23 година.
Въззивната жалба на ищцата К. И. Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес: ******, чрез
процесуален представител адвокат Петров от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Инж. Иван
И.“ № 33, ателие 4, изразява недоволство от първоинстанционното решение в ЧАСТТА
ОТХВЪРЛЯЩА иска за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за горницата над
присъдените от РС 5000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
20.08. 20 година до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА в която е осъдена да заплати на
ответника сумата 1024 лв. за адвокатско възнаграждение и 240 лв. разноски.
В тези части решението се сочи за незаконосъобразно.
Страната намира за нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като счита, че обезщетението
за неимуществени вреди в размер от 5000 лв. за репарирането на претърпените от нея болки(
които продължават и понастоящем) е неправилно, без съдът да съобрази събраните по делото
доказателства- изготвена съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа такава, които не
са оспорени от страните, както и дадените свидетелски показания, а също и писмените
доказателства по делото. Всички те установявали, че ищцата е получила счупване на глезенна
става на левия крак в резултат на стъпването върху неравност на пешеходната пътека, находяща се
на кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и ул.“Ген. Скобелев“ пред аптека „Марешки“ в гр.
Поморие, от което последвало падането й на земята. Съдът не е съобразил още и степента на
1
увреждане на Ц., както и продължителността на възстановяването й, а също и всички извършени й
в тази връзка медицински манипулации и процедури. При съобразяването им в съвкупност ПРС
би следвало да приеме, че по своя медико-биологичен характер увреждането й представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
След като това е така и съобразно принципа за справедливост при определянето на
обезщетението, съдът би следвалото да отчете както съвкупността и вида на претърпените
увреждания и техния характер, така и всички изтърпени неудобства и страдания във връзка с тях и
би следвало да уважи заявената претенция в пълния й заявен размер от 25 000лв., а не в занижения
от 5000 лв. такъв.
В обобщение на гореказаното, страната моли за отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част и претендира осъждането на ответника за допълнително 20 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 20.08. 20 година до
окончателното изпълнение. В тази връзка възразява и срещу присъдените в нейна тежест разноски
за първата инстанция, сторени от другата страна.Дири присъждането на адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл. 38 от ЗА.Не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото Община
Поморие ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие 8200, ул.“Солна“№ 5,
представлявана от кмета на общината Иван Алексиев, чрез адвокат Юрий Бошнаков БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“ Княз Борис I“№ 10,вх. Б,ет. 1.
В него въззивната жалба на ищцата Ц. се сочи за допустима, но изцяло неоснователна,
поради което се моли да бъде оставена без уважение.
Твърди се неправилна преценка на решението на първата инстанция.Страната възприема
всички мотиви на първоинстанционния съд, изнесени в контекста на отхвърлянето на заявената
обезщетителна претенция за претърпените от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания от
инцидента на 20.08.20г.
Акцентира се върху факта, че заключението на експерта от съдебно медицинската
експертиза(СМЕ) установява в съдебно заседание извършването на недобросъвестни действия от
ищцата, с които тя е компрометирала оздравителния процес на травмираната става. Посочено е, че
е натоварвала глезена в продължение на една седмица преди поставянето на гипса(по- късно е
потърсила медицинска помощ за имобилизирането на пострадалия крак) и е свалила гипса по- рано
от указаното й време за лечение, което безусловно е попречило на протичането на нормален и
ефективен оздравителен процес и е довело до усложнения, свързани с формирането на т.нар
„лъжлива става“. Страната цитира и съдържанието на представения по делото лист за преглед
№015031, изрично сочещ, че пациентката натоварва засегнатия крайник. Поддържа се,че
последната не е положила необходимата грижа за своята безопасност и здраве, поради което се
твърди съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържа се тезата, че решението на първата инстанция е неправилно по-точно поради
несъобразяване със събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдението на ответната
страна за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, при което искът й би следвало да
бъде отхвърлен, а не заради занижаване на дължимото обезщетение. Не се ангажират нови
доказателства.
Въззивната жалба на община Поморие е против съдебното решение на първата
инстанция В ЧАСТТА, в която съдът е присъдил обезщетение в полза на ищцата, като се сочи, че
2
в тази част то е незаконосъобразно, постановена в противоречие с материалния и процесуален
закони и е необосновано с оглед събраните в процеса доказателства.
За да постанови решението си, районният съд на първо място неправилно бил приел, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 49 ал. 1 от ЗЗД, ангажиращ гаранционната отговорност на
ответната община за заплащането на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди.Неправилно било и възприетото от съда, че падането на ищцата се дължи на неизпълнено
задължение от страна на общината да изгради и поддържа пътните съоръжения във вид безопасен
за преминаващите по тях лица.РС не бил констатирал несъответствието между изложеното в
исковата молба и показанията на свидетелката Р. П. досежно място, където е получена травмата на
ищцата.
Не намира за доказано по безспорен начин също наличието на неравност на пътя, която да е
от такова естество, че да препятства или затруднява пешеходците при движението им по улицата и
тротоара. Установено е било изграждането (неизвестно от кого) на рампа, съединяваща нивото на
тротоара и пътната настилка с цел по-лесно преминаване на колички с малки деца и
велосипедисти, което не само не е опасно, а напротив- е необходимо и полезно за преминаващите.
За това неправилно било прието от РС, че ответната община не е изпълнила задължението си по
чл. 6 ал. 1 т. 4 от ПП ЗДвП да стопанисва пътя и да взема своевременни мерки за отстраняване на
препятствията по него. Също така нямало данни съоръжението да е било с нарушена цялост и така
компрометирано, че да не може да изпълнява обичайното си предназначение, с което да е
причинило настъпването на увреждането на Ц..
На следващо място, според заключението на вещо лице по съдебно-медицинската
експертиза ищцата страда от хронични заболявания на опорно-двигателния апарат, които сами по
себе си обуславят функционален дефицит на описаните нива и правят походката й нестабилна, с
ограничени движения.
Не е доказано според страната и твърдението на ищцата, че при изпълнение на процесната
рампа не са били спазени техническите изисквания на Наредба № РД- 02-20- 2 от 26.01.21 година.
Експертът не бил заявил за открита от експертизата информация, доказваща че процесният
участък е част от маршрут за достъпната среда в урбанизираната територия, за която се отнасят
изискванията на посочената наредба, че се касае до съоръжение, изградено във връзка с чл. 53 ал. 2
от ЗХУ, още повече, че Наредбата е влязла в сила след датата на инцидента, при който е
пострадала ищцата.
Възразява се и срещу оплакванията на страната от размера на присъденото й обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,т.к. се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, което според страната е подкрепена от всички събрани по делото доказателства: тя е
посетила болнично заведение за лечението си седмица след травмата, когато крайникът й е бил
имобилизиран, но не е спазила предписанието за срока на имобилизация от шест седмици, като е
носила гипса само три седмици, противно на дадените й медицински указания. Затова и с оглед
констатациите на вещото лице за допринасяне за лошия продължителен ход на оздравителния
процес, въззивникът намира за неспазен принципът за справедливост, прокламиран в чл. 51 ал. 2
от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. Счита, че при тези данни съдът би следвало да
откаже присъждане на обезщетение или съществено да го намали по размер. В този смисъл
изразява недоволство и от мотивите на първата инстанция, в които липсва обосновка за
присъдения в полза на ищцата размер на неимуществено обезщетение: съдът не е посочил какъв е
3
размерът на неимуществените вреди, обезщетението на които счита за справедливо, какъв е
процентът на съпричиняването на вредите от страна на ищцата и съответно каква е реално
дължимата обезвреда, отчитаща поведението на пострадалата при и след увреждането й.
В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение и за отхвърляне на
предявения срещу Община Поморие иск, а при условие на евентуалност и при преценка за
съпричиняването на вредоносния резултат, се иска изменение на обжалваното решение, като се
намали присъденото в полза на ищцата обезщетение.
Дирят се съдебно деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемата Ц. не е представила отговор на жалбата на ответника.
Третото лице – помагач на Община –Поморие не взема становище по жалбите.
При горните данни и на основание чл.267 от ГПК , БОС е приел въззивната жалба за
допустима.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението на първата инстанция за
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на съдебното
решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона,
БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на К. И. Ц. ЕГН ********** от
гр.София против Община Поморие, с която се е молило първоначално пред Административен съд
– София, а в последствие и пред РС-Поморие, където делото е изпратено по подсъдност след
прекратяването му, за осъждането на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер от 25 000лв.(вж. и уточнение на исковете, с молба от
30.06.23г.по ПРС),ведно с компенсаторна лихва върху горното,считано от датата на
деликта(20.08.20г.), до окончателното изпълнение.
Обезщетението се претендира, поради причинени на ищцата болки и страдания, свързани с
деликт, представляващ осъществила се на 20.08.20г. в чертите на гр.Поморие злополука, при която
поради спъване в неравна част на асфалта(по-висока, надстърчаща с 6-7 см. от останалото ниво на
пешеходна пътека, находяща се в същото населено място),паднала пресичайки пътното платно,
при което получила счупване на глезенната става на левия крак (фрактура на латерален малеол на
лява глезенна става).
В обстоятелствената част от исковата молба е твърдяла още, че след падането не е могла да
стане и се е придвижила с чужда помощ до квартирата, където пребивавала, потърсила е
своевременно медицинска помощ, но не е намерила такава в гр.Поморие, а след завръщането от
почивката, в гр.София й бил осъществен съответен медицински преглед с образна диагностика и е
назначено адекватно лечение- била обездвижена с гипсова имобилизация за срок от 6 седмици,
претърпяла антикоагулантна медикаментозна терапия. Твърдяла е, че е изпитала интензивни болки
и страдания за продължителен период от време. Сочи се, че към момента на депозиране на
исковата молба все още изпитва болки и възстановителният процес не е приключил. Сочи за
отговорна за претърпените от нея болки и страдания Община Поморие, която в качеството си на
собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и обществените паркинги в
селищата, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с параграф
7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, е длъжна да
4
стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и носи отговорност за причинените
вреди на трети лица. Счита, че ответникът има както общо задължение да поддържа собствените
си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин - чл. 11, ал. 1 от
ЗОС, така и специални задължения по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата - да
стопанисва и поддържа в изправност улиците и общинските пътища, да организира движението
така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване на всички участници в него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба , в който
оспорва фактическите твърдения и правни основания, заявени от ищцата в исковата молба и
допълнителната молба от 14.03.2022г. Счита иска за необоснован и недоказан в неговата цялост, в
това число механизма и условията на осъществяване на произшествието, настъпването на
твърдените вреди и причинно-следствената връзка между тях. Твърди, че соченият от ищцата
пътен участък е изграден съобразно нормативните изисквания и поддържан в годен за
експлоатация вид, при липсата на компрометирани участъци, които с оглед своята структура,
големина и вид представляват заплаха за здравето и безопасността на участниците в движението.
Сочи, че не са налице части от пътната настилка, които да са в неизправно състояние и да станат
причина за описаното увреждане. Предвид това намира, че не е доказано наличието на
противоправно деяние от страна на Общината, изразяващо в нейно бездействие по поддръжка,
ремонт и обезопасяване на пътя. Твърди, че настъпилото травматично увреждане се дължи изцяло
на поведението на ищцата като пешеходец и подвеждането на Общината под отговорност е
неоснователно. Ответникът счита, че съставът на деликтната отговорност не е реализиран, а
причинно-следствената връзка е прекъсната, тъй като доброто състояние на пътната настилка
означава, че причината за падането на ищцата се дължи не на пътна неравност, а на субективен
фактор. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието, като не е положила
необходимата грижа за своята безопасност и здраве, поради което евентуално е налице
съпричиняване. Отделно сочи, че ищцата не е положила и необходимите грижи за намаляване и
ограничаване размера на вредите, тъй като в продължение на повече от седем дни не е предприела
действия по получаване на адекватна лекарска помощ и лечение. Оспорва и размера на исковата
претенция, като сочи, че същият е завишен и несъответен на търпените от ищцата болки и
страдания, които са с относително малък интензитет и продължителност. Счита, че по делото няма
данни за проведеното лечение на телесната повреда, както и за изхода от него, за
продължителността на възстановителния процес, както и за здравословното състояние на ищцата в
момента. С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.
В производството е конституирано трето лице помагач - „Дженерали Застраховане“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 68, на страната на ответника Община Поморие, което е депозирало писмена молба с искане
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е постановил на база събраните в производството
доказателства решение, приемащо за доказани всички предпоставки за носенето на отговорността
по чл.49 от ЗЗД от страна на Община Поморие спрямо ищцата Ц., без установено съпричиняване
на деликта от страна на последната, но поведението й в рамките на протеклия по- късно
оздравителен процес се взема предвид при определяне размера на обезвредата.С оглед това РС е
присъдил обезщетение в размер от 5000лв., ведно с компенсаторна лихва от датата на деликта до
изплащането му и е отхвърлил претенцията в останалата й част, разпределяйки между страните и
разноските за проведеното производство.
5
Въззивният съд споделя този краен извод на първата инстанция , но по съображения,
частично различни от изложените в обжалваното решение правни такива.
Относно релевантната за делото фактическа обстановка . Въззивният съд не споделя
оплакванията на въззивника-ответник, че тя не е установена правилно на база събраните в процеса
доказателства.
Въззивният съд възприема същата така, както е установена от ПРС,изхождайки от
собствената си преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и констатациите
в двете заключения- по съдебномедицинската(СМЕ) и съдебно-техническата (СТЕ) експертизи,
изслушани в първа инстанция. С оглед това намира за доказано следното: на посочената в исковата
молба дата ищцата е паднала в началото на пешеходна пътека в гр. Поморие на кръстовището на
ул.“Екзарх Йосиф“ и ул.“Ген. Скобелев“ в близост до аптека „Марешки“, спъвайки се в изкуствена
неравност(издатина),намираща се между бордюра и пътното платно с размери приблизително
30см. на 55 см., разположена на почти 50 см. от първата линия на пешеходната пътека, с ръб,
приблизително на 5 см отдалечен от ръба на разположена в съседство странично отводнителна
улична шахта с пропадане спрямо нивото на пътното платно от 0 до 2-3 см.(вж. СТЕ), докато
самата неравност според данни от св. П.- очевидец на произшествието, била с неравен ръб към
улицата, надстърчащ с около 3-4 см. от нивото на асфалта.
При пресичане на пътното платно в светлата част на денонощието(в 13-14 часа)на мястото,
където е ситуирана описаната по- горе неравност, придружаваната от св. П., с която били заедно на
лятна почивка и в една квартира ищца, се спънала и паднала, като си ударила лявото стъпало.
Станала трудно с чужда помощ и подпирайки се на дръжката на чадър, достигнала заедно с
посочената свидетелка до мястото, където били отседнали. Ищцата легнала на легло, т.к. не
можела да се движи и се оплаквала от силни болки в наранения крак, а свидетелката тръгнала да я
снабди с лед за нараненото място. Ищцата пила обезболяващи. В късния следобед двете били
заведени от хазяина им с кола до болницата на града, но там не намерили лекар за пострадалата,
упътили ги да посетят лечебно заведение в гр.Бургас. На другия ден ищцата била заведена от
хазяина си с колата до болница в гр.Бургас, където не й направили снимка,но определили ,че се
касае до „изкълчване“. Ищцата прекарала остатъка от почивката си на легло. После двете със
свидетелката се прибрали до София с автобус, където на 26.08.20г. на ищцата било извършено в
ДКЦ ХVІІІ рентгеново изследване, а на 27.08.20г. й бил издаден лист за преглед с основна
диагноза „счупване външен (латерален)малеолус“без дислокация на лява глезенна става
.Назначено й е лечение- гипсова имобилизация за срок от 6 седмици и антикоагулантна
медикаментозна профилактика за около 3 месеца.
Съдът не споделя въведеното от въззивника-ответник оспорване на доказателствената
сила на показанията на посочената свидетелка,поради „разминаване“ между нейните показания за
местонахождението и размерите на неравността и твърденията на ищцата в тази връзка.
Показанията са събрани в контекста на твърденията на страната за пътна неравност, причинила
падането й ,като както то, така и наличието на издатина в началото на пресечената пешеходна
пътека в гр.Поморие се потвърждават от всички данни по делото(СТЕ и показания на св.П.), макар
височината на т.нар. „рампа“ да е по-малка от твърдяното, но е достатъчна, за да бъде обективно
възприето въпросното изменение на пътя като рязко различаващо се от нивото на терена на
пешеходната пътека. В подкрепа на ищцовите твърдения е и констатацията на експерта по
техническата експертиза, който описва параметрите на неравността и констатира съществуването
и местоположението й(описани по- горе).
6
От горното БОС заключава, че самият механизъм на произшествието е правилно установен
от РС. В тази връзка съдът не споделя доводите на въззивника-ответник, че пътна неравност
фактически няма на посоченото от ищцата място, предвид данните от св. Пеев, на длъжност
главен експерт „инвеститорски контрол“ към Общината, чиято работа била да поправя
констатираните увреждания на пътната настилка в населеното място.Показанията на посоченото
лице следва да се преценяват през призмата на чл.172 от ГПК, предвид служебните му отношения
с Общината и изводимото от тях предполагаемо пристрастие към правната теза на тази страна по
делото, още повече, че са в противоречие и с установеното от експерта по СТЕ, онагледил
изводите си със снимков материал, от който твърдяната неравност е видна.
Преживените от ищцата болки и страдания по интензитет и продължителност не се
оспорват и се установяват както от вещото лице по СМЕ, така и от показанията на св.П., очевидец
на контузията и св. А. – съседка и приятелка на ищцата, полагала грижа за нея, когато е била
обездвижена след завръщането си в София.
Според експерта този тип травми се възстановяват обичайно в период от около 2,5- 3
месеца при изразен силен болков синдром и оток на ставата в острия период след контузията
(първите две седмици) и умерено изразени болки при опит за движение и натоварване на ставата в
останалия период от лечението.
Следователно твърденията за претърпени болки и страдания от травмата са доказани по
делото, още от момента на произшествието, но и досега, защото:
Експертът установява т. нар. „лъжлива става“ на мястото на травмата, т.е. неприключил
оздравителен процес, при който двете части на счупената кост не са неподвижно съединени.
Установява, че ставата има видими артрозни изменения, констатирани и при други следващи
контузията междувременни медицински изследвания- счупването не е излекувано. На 09.02.21г.
при проведено изследване е констатирана „псевдоартроза на фибуларен малеол“на лява глезенна
става, което означава несрастване на костните фрагменти, пострадали при инцидента. Налични са
болка, оток, функционален дефицит на ставата, които се свързват със счупването и предполагат
непълноценност на оздравителния процес.
В съдебно заседание на 12.12.23г. експертът по СМЕ обяснява образуването на лъжливата
става със следните причини: проведено непълноценно лечение и наличие на обективно
предразположение на пострадалата към непълноценност на оздравителните процеси в областта на
костите( поради установени дотук болестни артрозни изменения в тазобедрени, коленни и
глезенни стави на ищцата).
Същите причини водят според вещото лице и до установените по-горе остатъчни
последици от травмата и до удължаването на възстановителния процес при ищцата.Експертът е
посочил, че несвоевременното имобилизиране на крака й и натоварването му с движение след
фрактурата, както и констатацията от амбулаторните листи, че пострадалата е носила гипс само
три седмици, вместо 6 седмици, каквито са били дадените й за лечението указания, имат пряко
отношение към състоянието й.
От показанията на св. А.(приятелка и съседка на Ц.) сочеща, че е полагала грижа за ищцата,
т.к. била безпомощна след нараняването, се установява, че след връщането си от почивката в
Поморие, ищцата лежала вкъщи четири – пет дни и очаквала кракът да й мине, т.к. медицински
лица определили травмата й като изкълчване, а не счупване, но заради влошаването състоянието
на ставата, придружена от близките си, тя отишла на лекар, където след образна диагностика
7
установили фрактурата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията е с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр. чл.45 от ЗЗД, като в случая се ангажира
обективната отговорност на Община Поморие, поради твърдяно неизпълнение на дължими от
нейни служители задължения по поддръжката на безопасна за пешеходците и в частност за ищцата
пътна настилка в населеното място, към 20.08.20г., когато Ц. се сочи за пострадала от това
неправомерно бездействие.
Както е видно от нормата на чл.45 от ЗЗД, чиито предпоставки следва да са налични, за да
се ангажира обективната отговорност на ответното по делото юридическо лице на основание чл.49
от ЗЗД и от константната по въпроса съдебна практика, за възникването на отговорността за вреди
от непозволено увреждане, трябва да са налице четири предпоставки: 1. Деликт-противоправно
действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и
вредите; 4. вина на деликвента, като последната се предполага, с оглед презумпцията, визирана в
чл.45, ал.2 от ЗЗД, до доказване на противното. Само при едновременното съществуване на
посочените предпоставки, е налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия
състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото
лице да търси обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
представляващи според чл.51, ал.1 ЗЗД, „всички вреди”, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането- имуществени и неимуществени.
Основният правен спор на страните по делото е дали са налични всички изброени по-
горе нормативни предпоставки, за да възникне правото на ищцата за дирене на обезщетение.
БОС не счита основателни възраженията на ответника, че в същност деликт няма.
Както по-горе се отбеляза, на мястото където ищцата е пострадала се констатира пътна
неравност, чийто инициатор очевидно не е ответника, предвид отричането й от свидетеля-негов
служител, натоварен със задължението да поправя повредите по общинските пътища.
Въззивният съд изцяло споделя изнесените в обжалваното решение правни аргументи, че
засегнатата от неравността пътна настилка и прилежащ й тротоар са публична общинска
собственост и е задължение на Общината да се грижи за тяхната изправност, за изграждането ,
поддръжката им в безопасен за ползване по предназначението вид и за ремонтирането им с оглед
което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на акта в тези части. Очевидно
описаните задължения на Общината не са изпълнени, след като т.нар. „рампа“, излята от бетон е
съществувала на 20.08.20г. на мястото, където ищцата при преминаване в светлата част от
денонощието през пешеходната пътека се спъва,пада и наранява левия си глезен, заради това, че
съоръжението създава стърчаща над нивото на терена малка по размер плоскост, която не се слива
плавно с пешеходната пътека, в чието начало е ситуирана.Т.к. самата пешеходна пътека е
изградена с цел безопасно преминаване през натоварено пътно кръстовище, наличието на горната
неравност силно компрометира основното й предназначение.
По причини,че не Общината е изградила процесното съоръжение върху своя имот и няма
сигурни данни за неговото полезно предназначение, освен предположения,че улеснява
преминаването на колесни средства от нивото на тротоара към това на платното и обратно, но пък
със сигурност е причина за травми на пешеходци, горното следва да се квалифицира за целите на
производството като „препятствие“ което пречи за безопасното преминаване на пешеходците. То
допълнително утежнява пътната обстановка, която последните следва да съблюдават при
8
преминаването на платното, защото пресичат сложно кръстовище(вж. приложен снимков материал
към СТЕ), при което трябва да съобразят и непосредствено стоящата до пешеходната пътека рязко
хлътнала под нивото на терена отводнителна шахта. Според БОС горното сочи, че препятствието е
следвало да бъде премахнато, но не е ,още повече, че няма законно основание да съществува- нито
е предвидено, нито е изпълнено като пътно съоръжение от собственика на имота.Според експерта
по СТЕ няма данни и за това то да е част от програма за подпомагане и създаване на благоприятна
среда за хора с увреждания.
Конкретният деликт се състои в неправомерното бездействие на Община Поморие за
премахване на препятствието, когато обстоятелствата са изисквали осъществяването на активно
действие в тази насока.
Необосновано според БОС се оспорва и причинно-следствената връзка между
неправомерното бездействие и вредоносния резултат. СМЕ е категорична, че причинената
фрактура е следствие от описания от ищцата и доказан по делото механизъм на падане и
нараняване.
На следващо място е необосновано възражението на ответника,че контузията е резултат
само от трудната подвижност на ищцата, поради сериозните й болестни изменения.
В същност експертът е заявил в съдебно заседание пред първа инстанция, че придобитата
поради влошаване на състоянието на опорно двигателния апарат нестабилност в походката на Ц.
не е самостоятелна причина за нейното падане, а такава е наличното препятствие на пешеходната
пътека. Хипотетично-на равен терен това не би се случило.
Обосновано е възражението, че Наредба №РД -02-20-2 от 26.01.21г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията не намира в случая приложение, т.к.
обсъжданото произшествие се е осъществило преди влизането й в сила, но това не е основание за
промяна в крайния правен извод на въззивния съд по спора.
В обобщение на изнесеното и т.к. презумпцията за виновно поведение на служител на
Община Поморие, който не е изпълнил своето задължение за премахване на препятствия върху
общинския път в района на кръстовището на ул.“Екзарх Йосиф“ и ул.“Ген. Скобелев“ в близост до
аптека „Марешки“ не е оборена, следва да се заключи, че в случая са налични всички законови
предпоставки за понасянето на обективната отговорност на Общината за причинените на ищцата
Ц. болки и страдания от контузията на лява глезенна става, станала на 20.08.20г.
По отношение доводите за съпричиняване:
Съдът счита основателно възражението на въззивника ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата ищца, що се отнася до твърдението, че с оглед поведението
й следва да се съобрази разпоредбата на чл.83,ал.2 от ЗЗД, т.к. намира в случая приложение.
Посочената норма налага на кредитора задължението в рамките на своите възможности да
избегне или ограничи вредоносния резултат от деликта, в противен случай не може да иска от
длъжника си овъзмездяване на щетите от собствената си т.нар. „последваща вина на пострадалия“,
която се изразява в неполагане на грижата на добрия стопанин за предотвратяване последствията
от увреждането. Съотнесено към казуса това означава, че след получаването на травмата,
пострадалата трябва да се погрижи за своето лечение, с което ще осигури нормалния ход на
възстановяването.В този смисъл е съдебната практика, изразена в Решение №97/26.05.15г. на ВКС
по гр.д.№5783/14г. ІІІ Г.О. на ГК и Определение №560/04.07.19г. на ВКС по гр.д.№1535/19г. на
9
същия състав.
Разбира се не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
В този контекст,както бе посочено, ищцата е предприела мерки за осъществяването на
медицински преглед след произшествието, докато е била на почивка в гр.Поморие, но не е била
резултатно лекувана, като причината за това не е собственото й бездействие.
Обаче след връщането си у дома, тя е останала без необходимата за възстановяването си
медицинска грижа още четири- пет дни преди да предприеме посещение на лечебно заведение,
където да получи пълно обследване на здравния си проблем,обоснована диагноза и адекватно
лечение.
На следващо място е установен от експерта по СМЕ фактът, че предвид състоянието си,
особеностите на опорно-двигателните й заболявания и възраст, ищцата е получила указания за
имобилизация в продължение на 6 седмици, но не ги е спазила, сваляйки гипса след три седмици,
като обследването на физическото й състояние сочи категорично на формиране на „лъжлива
става“,т.е. на незавършване на възстановителния процес от травмата и понастоящем. Няма данни и
за проведена рехабилитация след свалянето на гипса, което е допълващо основното лечение
действие, целящо възстановяване функцията на пострадалия крайник, но от друга страна по делото
няма данни и за медицинско предписание в такава насока.
С оглед крайния резултат от проведеното лечение експертът е установил, че болната става е
била неправилно и преждевременно натоварвана с движение, което е пряка последица от
неспазеното предписание за имобилизация, а наред с това допринася почти четири години след
счупването на глезенната става лечението да не е правилно приключило.
Затова и доколкото вредоносният резултат е следствие от няколко предпоставки, само една
от които е непълноценното лечение, съдът намира за доказано съпричиняване чрез пасивното
поведение на ищцата в посочения контекст, в размер от 30 %.
По размера на справедливото обезщетение:
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, както визира
чл.52 от ЗЗД.Тъй като задължителната за правоприлагане и трайната съдебна практика приемат, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а функция от редица обстоятелства, правно значими за
преценката каква парична стойност би могла да замести увреденото от деликта правно благо, БОС
преценява следното: характер и тежест на увредите,възрастта на пострадалата, обстоятелствата,
при които са настъпили, интензитетът и продължителност на болките и страданията, получени
физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните
икономически условия в страната.
Увреждането съответства по степен на визираното в НК определение за средна телесна
повреда, касаещо нормално възстановяване над 30 дни, в случая до 3 месеца, определено
усложнено и удължено по казуса от обективни и субективни предпоставки, но при положение, че
счупването е закрито, не са твърди нито доказва да са извършени допълнителни оперативни
интервенции на болната става, няма болничен престой, нито нараняването е било живото
10
застрашаващо. С оглед обстоятелството, че фактор за удължаването на възстановителния период е
отчасти общото увредено състояние на опорно- двигателния апарат на ищцата и нейната
възраст(57години при произшествието и навършени 60 понастоящем), че пълно преодоляване на
травмата не се наблюдава, а самата тя е от м.август 2020г., обезщетяването й в приложение на
чл.162 от ГПК следва да се съобрази според БОС с икономическите показатели по време
настъпването на вредните последици(т.е. при 610 лв. минимална месечна работна заплата за 2020г.
и 650лв. такава за 2021г. и за малко над 11 месеца при хипотетично прието около четирикратно
удължаване на нормалния период на възстановяване).Затова според състава на БОС справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания следва да възлиза на 7143 лв., която
намалена с процента съпричиняване съответства на крайния извод на РС за справедливо
обезщетение от 5000лв., който въззивният съд като цяло споделя.Респективно заявената в по-
висок от така определения размер претенция за обезщетение е неоснователна, като излизаща извън
присъщата й функция и генерираща неоснователно обогатяване за пострадалата, поради което
следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесъл РС.
БОС приема, че компенсаторната лихва върху това обезщетение се дължи от датата на
деликта, съобразно с правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в какъвто смисъл се е произнесъл с
решението си ПРС.
Горните правни изводи имат за последица потвърждаване на решението и в частта за
сторените деловодни разноски на страните и дължима държавна такса за проведеното
производство, присъдени с първоинстанционното съдебно решение.
В обобщение от изложените аргументи и поради съвпадение на крайните правни изводи на
двете съдилища, решението на ПРС следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, страните нямат право на деловодни разноски в размер
на заплатената за въззивното производство държавна такса за двете жалби.
Адвокатът на въззивницата – ищца има право на 530 лв. възнаграждение, дължимо му от
насрещната страна, съобразно с правилото на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на база
минималното възнаграждение за иск с цена от 25000лв., на база уважената по делото част от
5000лв.
Възнаграждението на адвоката на насрещната страна от 1800лв. не следва да бъде счетено
прекомерно, т.к. е под минимума, визиран в НМРАВ- чл.7, ал.2,т.3 от 2650лв., а възражението е
направено само ако посочената сума е надхвърлена.
Съобразно с правилото на чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът ответник има право на
възстановяване на разноските за възнаграждение в съответна на отхвърлената по делото част от
претенцията, възлизащи на 1440лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №249/28.12.23г. по гр.д.№680/22г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, 8200,
ул.“Солна“№5 ,БУЛСТАТ ********* да заплати на адвокат Красен Петров сумата от 530 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на същия на основание чл.38, ал.2 от ЗА, за защитата
11
на К. Ц. в производството по в.гр.д.№400/24г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА К. И. Ц. ЕГН ********** от ***** да заплати на Община Поморие със седалище
и адрес на управление: гр.Поморие, 8200, ул.“Солна“№5 ,БУЛСТАТ ********* сумата от 1440 лв.,
представляващи заплатени от страната за защитата й по в.гр.д.№400/24г. съдебно – деловодни
разноски, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12