№ 1826
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502453 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба , депозирана от Община-Варна,
срещу решение № 262353/23.07.2021 г постановено по гр.д. 12567/2020 год по описа на ВРС
. Твърди се във въззивната жалба,че решението е незаконосъобразно и се претендира
неговата отмяна по изложени подробни съображения във въззивната жалба
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й. Г. П., ЕГН **********
срещу Община Варна, ЕИК **********, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна НЕ
1
Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д. К.“, представляващ
ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед номер РД – **-
**/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, стар номер ***, при съседи: ПИ с номера ***,***,***,****,***.
Твърди се, че ищцата е собственик на основание изтекла в нейна ползва
придобивна давност на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д.К.“,
представляващ ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед номер
РД – **-**/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, стар номер ***, при съседи: ПИ с номера ***,***,***,****,***. Ищцата установила
владение върху имота през 1995г. Владението е упражнявано непрекъснато,
необезпокоявано и явно до настоящия момент. В началото на 2020г. ищцата предприела
действия за снабдяване с КНА за обстоятелствена проверка за процесния имот. Тогава
узнала, че Община Варна съставила за имота акт за ЧОС. На 07.05.2003г. Община Варна
съставила Акт с № **** за частна собственост за имота, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и 9
ЗОС. Твърди, че Община Варна не е придобила собствеността върху имота на никое
основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че
предявеният иск е неоснователен. Процесният имот с идентификатор *****.****.***,
представлява имот с номер ***, бивш номер ****. Същият е бил собственост на М.И.Н. и е
бил отчужден със Заповед с № ****/27.07.1979г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК
на ОНС. Собственичката била обезщетена със жилище. Съставен бил акт за държавна
собственост от 1981г., на осн. чл. 63 ЗТСУ. Няма правно значение моментът на съставяне на
АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имота по право (ex
lege). Към датата на съставяне на АЧОС общинска собственост са парцелите и имотите,
придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996г., предназначени за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, обектите на
инфраструктурата с местно значение, както и здравно, образователно, културно, търговско,
битово, спортно или комунално обслужване.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От акт № ****/ 07.05.2003 год за частна общинска собственост се установява,
че процесният имот е бил актуван, като правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 от
ЗОС,посочено и че бивш собственик на имота е държавата. На 24.09.2020г. е съставен нов
АЧОС № 10469, като посоченото правно основание е чл. 59, ал. 1 ЗОС.
На 09.07.2020г. е постъпило писмо до Й.П. от Община Варна, дирекция „Местни
данъци“, в което е посочено, че собственик на процесния имот е Община Варна, съгласно
АОС от 07.05.2003г.
2
Видно от Заповед с номер **** / 27.07.1979г. на осн. чл. 95 ЗТСУ в полза на
Държавата е отчужден имот, находящ се в местност „Ф.д.“, с пл. номер ****, собственост на
М.И.Н.. Собственикът е обезщетен с двустайно жилище.
Установява се от Заповед с № АО-1-********(89/ 19.02.2003г., че за процесния
имот са били налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което основанието за
актуване на имота като държавна собственост е отпаднало. Имотът бил отписан от актовите
книги като недвижим имот – частна държавна собственост.
По делото е представено заключение по допуснатата и приета СТЕ, като от
него се установява следното: Кадастралните планове, действали за територията са
съответно от 1956г., 1973г., 2000г. и 2008г.
По плана от 1956г. процесният имот е с кадастрален номер 3902 и площ от 1445
кв.м. и е бил е записан в собственост на И. Д.Ж. без посочено основание. Границите на
имота по този план не са били променяни.
По КП от 1973г. процесният имот е с номер **** и площ от 1360 кв.м.
Предназначението му е било за земеделско ползване. Записан е на собственик по разписната
книга Н.И.Т. – без посочено основание. Границите на имота не са били променяни.
По КП от 2000г. имотът е с номер *** и с площ от 1067 кв.м. Имотът е бил
записан като собствен на Община Варна, без посочено основание.
По КККР от 2008г. имотът е с номер *** с площ от 1064 кв.м. Имотът е записан
на Община Варна, на основание АОС с номер **/**.**.****г. В регистъра в настоящия вид
имотът също е записан в собственост на Община Варна, на основание АОС с № 30.09.2020г.
Има Застроителен и регулационен план от 1979 год,в която попада сегашния
имот ***. Именно при действието на този регулационен план за мероприятие
„експериментални блок секции“ през 1979г. имотът е бил отчужден в полза на държавата
от собственика М.Н., а правоимащата е била обезщетена с двустайно жилище/ заповед №
***/18.04.1980 год/. От заповед № ****/27.07.1979 година се установява, че имот **** по
КП от 1973 година ,собственост на М.Н. е бил отчужден в полза на държавата за предвидено
по ЗРП мероприятие.
От Заповед с номер АО-1-********-89/19.02.2003г. на областния управителя се
установява, че одържавеният имот е бил отписан от актовите книги за недвижими имоти,
частна държавна собственост.
На 16.06.21г. вещото лице е извършило оглед на имота, като установил, че в
имота няма изградени сгради/постройки. Теренът в границите на имота е с наклон от 5-6 %.
в посоката от североизток към по – ниското ниво към югозапад. В периферната част на
имота има ниски/средно високи храсти и няколко високостъблени плодни овощни дръвчета
на възраст около 15 – 20 години. Другата основна част на имота представлява затревен
терен в сравнително добро поддържано състояние. Имотът е ограден откъм трите му страни,
а четвъртата страна представлявал естествен земен скат, с варираща височина от 1 м.
Оградата на имота полумасивна и представлява телена мрежа с височина около 1,50 м. на
3
метални колове, а в определен участък е масивна, изпълнена на бетонови блокчета на
височина около 3 метра. Налице е и бодлива тел, закрепена на бетонови колове.
Св. Г.А. излага,че с Й.П. се познават чрез родителите й, отскоро. Знае, че имат
място, което се намира до Вятърната мелница улицата, не по посока Военна болница,където
има автомивка и там в ляво по път нагоре към края - веднага в ляво по една малка
пресечка. Там се намира тяхното място. Това място се намира на 30-40 метра от главния път.
Има над декар площ. Заградено е мястото с различна ограда. Има и метална ограда с мрежа,
другата е с блокчета, както и с мрежа. Мястото го знае от много време- поне от 10 години .
За мястото се грижи майката на Й.. Ходил е от време на време през последните години да
събират плодове, тъй като има плодни дръвчета, кайсии, слива. За последно в имота е ходил
миналата година. Мястото е изоставено, а те го обработват.“
Св. Д.Х., който заявява,че Й. му е клиентка на пазара и я познавам от 2007г.
Помолила го е да почисти вилата й. Ходил е да чисти . Мястото се намира до
околовръстното. Има една автомивка и се завива наляво. С кола са го водили и връщали .
Мястото е декар, декар и половина. От едната страна е заградено с блокчета, а от другата
има телена мрежа. Дървета има там. Последно е ходил в имота преди да завалят дъждовете.
Много пъти е ходил в мястото да го почиства. Други хора освен Й. не съм виждал.
Последният път на мястото го е завела дъщерята на Й. с колата на сина й
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Налице е правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради обстоятелството, че
ищецът твърди, че има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
С оглед разпределението на доказателствената тежест при предявения
отрицателен иск , ищецът следва да докаже фактите, въз основа на които обосновава
правния си интерес, а ответникът следва да докаже съществуването на своето право на
собственост върху имота
Настоящият въззивен състав приема,че ищецът е доказал фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Безспорно се установява от приетата и неоспорена от страните СТЕ, че имотът,
който се претендира от ищеца е идентичен с имота, за който ответникът е съставил АЧОС.
Съгласно закона, в който смисъл е и постоянната практика на
съдилищата,актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което и
при спор Общината е длъжна да установи по пътя на пълното и главно доказване правото си
на собственост .
С АЧОС № ****/ 07.05.2003г. процесният имот е бил актуван като общинска
собственост, като правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗОС
Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и т. 9 ЗОС, действащ към датата на издаване на АЧОС ,
4
общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни
производства до 1 юни 1996г., предназначени за жилищно строителство, обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, жилищата, ателиетата и гаражите,
стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996г., с изключение на жилищата,
ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд, обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община, както и обектите на
инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община.
Установвява се ,че за имота е имало отчуждаване - Заповед №**** /
27.07.1979г., въз основа на която, на осн. чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден
имот, находящ се в местност „Ф.д.“, с пл. номер ****, собственост на М.И.Н.. Собственикът
бил обезщетен с двустайно жилище
От Заповед № АО-1-********(89)/ 19.02.2003г., се установява, че за процесния
имот са били налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което основанието за
актуване на имота като държавна собственост е отпаднало. Имотът е бил отписан от
актовите книги като недвижим имот – частна държавна собственост и по силата на тази
разпоредба е станал частна общинска собственост.
Следователно от момента на издаване на Заповед № АО-1-********(89) /т
19.02.2003г. и деактуването на имота като държавен, Община Варна е придобила имота и е
станала негов собственик.
Ищцата противопоставя възражение за изтекла в нейна ползва придобивна
давност. Доколкото ищцата твърди, че е придобила имота чрез давностно владение,
упражнявано от 1995 г. до момента на предявяване на иска, то в нейна тежест е било да
установи, че не са били налице пречки за придобиване на имота по давност, че същият не е
изключен от гражданския оборот, или че давност по отношение на имота може да тече. За
доказването на тези обстоятелства е следвало да се установи чия е била собствеността към
момента, в който ищецът твърди, че фактически е завладял имота.
Чл. 86 ЗС сочи, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост. Изменението на закона в тази му части добавянето
на уточнението „публична“ е станало с обнародването му в ДВ, бр. 33 от 1996г. Т.е. от този
момента насам вещите (имоти), които са частна публична и частна държавна собственост
могат да се придобиват по давност.
През 2006 година е приет пар.-1 от Закона за допълнение на ЗС,/ ДВ бр.46 от
2006 год,в сила от 01.06.2006 год/ който предвижда че давността спира да тече,като
същата норма е изменена и е предвидено, че спирането на давността е до 31 декември 2022
год .
5
Тази норма е императивна и съдът е длъжен да я приложи служебно.
Доколкото процесният имот е със статут на общинска собственост /частна/,
същият би могъл да бъде придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на §
1 от Закон за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността
за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г.
Ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на
соченото от него оригинерно правно основание, тъй като давност в негова полза не е могла
да тече през сочения период до дата на предявяване на исковата претенция , а към 2006
година не е изтекла придобивната десет годишна давност
Без значение с оглед изложеното е, че за установяване твърдението за
владение на имота са събрани гласни доказателства.
Следва да се посочи,за пълнота на изложението, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява твърдението на ищцата, че имотът се
владее от 1995 година. Напротив най ранната дата, която сочат свидетелите,от която е
установена фактическата власт върху имота, за която свидетелстват показанията на
разпитаните по делото свидетели е 2007 година . / св. Д.О.Х. - Й. я познавам от 2007г. … /.
Т.е. от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че владението върху
процесния имот се е осъществявало от ищцата през периода от 2007-2020 година и
продължава и понастоящем .
С оглед изложеното и на основание чл.79 от ЗС, за периода от 01.06.1996 год
до 31.05.2006 година тече давностния срок за придобиване на имоти,но не е налице десет
годишен срок. С изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.,
давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна
или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ
бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. / В този смисъл е и ТР № 3 / 14.02.2018
год/. С оглед изложеното в полза на ищцата не изтекъл давностния срок за периода от 1995
год до 2006 година, още повече,че няма доказателства,че същата е владяла имота пред
периода от 1995 год до 2007 година , и същата не би могла да придобие процесния имот по
давност .
С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В обобщение, решението на ВРС следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което предявеният иск следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло р е ш е н и е №262353/23.7.2021г. постановено гр. д.
6
№ 12567 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна ,с което се:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. Г. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.П.“ **, и Община Варна, ЕИК **********, че
Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д.
К.“, представляващ ПИ с идентификатор *****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед
номер РД – **-**/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, стар номер - ***, при съседи: ПИ с номера *****.****.***, *****.***.***,
*****.****.***, *****.****.*** и *****.****.****.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК **********, да заплати в полза на Й. Г. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.П.“ **, сумата от 1282,40 лв., представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.
„Б.П.“ **, против Община Варна, ЕИК **********, да се приеме ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.П.“ **,
и Община Варна, ЕИК **********, че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, местност „Ф.д. К.“, представляващ ПИ с идентификатор
*****.****.*** по КККР, одобрени със Заповед номер РД – **-**/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, стар номер
- ***, при съседи: ПИ с номера *****.****.***, *****.***.***, *****.****.***,
*****.****.*** и *****.****.****
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7