Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 09.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5110 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 503594 от 08.10.2018
г. по гр.д. № 75489/2015 г. по описа на СРС, 46 с-в е уважен предявения от Б.Т.Н.,
ЕГН ********** *** против ЗАД «ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******иск с правно
основание чл. 208 КЗ(отм.), като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 6000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ (полица № ********** / 23.01.2012 г.) за
настъпило на 17.01.2013 г. в гр. Червен бряг застрахователно събитие (кражба на
л. а. „Опел Вектра“ с peг.
№ ******), ведно с мораторната лихва в размер на
190,38 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 15.08.2015 г. до
06.12.2015 г. законната лихва от завеждане на исковата молба на 07.12.2015 г.
до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен като неоснователен иска
за мораторна лихва за разликата над 190,38 лв. до пълния предявен размер от
1730 лв., както и за периода от 05.02.2013 г. до 14.08.2015 г.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.104, ал.2 ЗЗД (по компенсация) е осъден ЗАД «ОЗК - З.»
- гр. София, ЕИК ******, да заплати на Б.Т.Н. ***, ЕГН **********, направени по
делото разноски в размер на 297,82 лв.; на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. е осъден ЗАД «ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, да
заплати на адв. Ю.П.Д. от Адвокатска колегия - гр.
Монтана, личен № **********, адвокатско възнаграждение от 960,99 лв.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД «ОЗК - З.» - гр. София срещу
постановеното решение в частта, с която е уважен осъдителния иск за сумата над
2000.00 лв. до сумата 6000.00 лв. Изложени са доводи, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Въззивникът е посочил, че съдът е следвало да остави
без уважение искането за увеличение на иска по размер от първоначално
предявения за сумата 2000.00 лв. до уважения за сумата 6000.00 лв. Първоинстанционният
съд неправилно е приел, че претенцията за увеличения размер не е погасена по
давност в какъвто смисъл е направил възражение. Не оспорва, че застрахователното
събитие – кражба на МПС е настъпило на 17.01.2013 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ищецът
Б.Т.Н. подава отговор на въззивната жалба, в който излага доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че предмет на
образуваното производство е цялото вземане за обезщетение по имуществената
застраховка за настъпилото застрахователно събитие, поради което доводите на въззивника касаещи предявен частичен иск не са основателни.
Поради това погасителната давност за вземането предмет на иска не е изтекла.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК ищецът Б.Т.Н. подава насрещна въззивна жалба
срещу постановеното от СРС решение в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска за мораторна лихва за разликата над 190,38 лв. до пълния
предявен размер от 1730 лв., както и за периода от 05.02.2013 г. до 14.08.2015 г.
Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Неправилно СРС бил приел, че застрахователя – ответник изпада в забава
за изплащане на обезщетение за имуществените вреди по сключената имуществена
застраховка едва след изтичане на 15 дневен срок от представяне на постановление
от органите на предварителното производство за спиране на образуваното
наказателно производство. Доколкото в случая такъв акт се издава от трето за
спора и страните по договора лице, то, обвързването му с поведението на
застрахователя или застрахования е неоснователно и в противоречие на
материалния закон. Освен това постановление на прокурора за отнемане на
застрахованата вещ – извършена кражба е било издадено на 27.03.2013 г., като е
представено на ответника на 02.04.2013 г. Със същото е било спряно
наказателното производство. Поради това, формираните от СРС изводи, че
застрахователя не е изпаднал в забава до 14.08.2015 г. се явяват неправилни.
Излага правни и фактически доводи, че застрахователят е изпаднал в забава от
05.02.2013 г. или не по-късно от 18.04.2013 г.
Моли, постановеното
решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за заплащане
на законна лихва за забава върху обезщетението уважени в цялост. Претендира
разноски.
Като необжалвано решението
е влязло в сила в частта, с която е уважена претенцията по чл. 208, ал. 1 КЗ(отм.) за сумата 2000.00 лева.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното от СРС
решение в обжалваната част е валидно и допустимо. Поради това, въззивният съд следва
да се произнесе по отношение правилността на постановеното от първата инстанция
решение с оглед наведените в подадените жалби доводи за допуснати нарушения на
материалния закон, за необоснованост на решението и за нарушение на
съдопроизводствените правила.
Производството е
образувано по предявени от Б.Т.Н. *** срещу З. „О.З.“ АД искове с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 6000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ (полица №
********** /23.01.2012 г.) за настъпило на 17.01.2013 г. в гр. Червен бряг
застрахователно събитие (кражба на л. а. „Опел Вектра“
с peг. № ******), ведно с мораторната
лихва в размер на 1730.00 лв. за периода от 05.02.2013 г. до завеждане на
исковата молба 07.12.2015 г. и законната лихва от завеждане на исковата молба -
07.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
Първоначално исковете са
били предявени за главница от 2000.00 лв. и мораторна лихва от 1250.00 лв. С
определение от 17.04.2018 г. постановено в о.с.з. по искане на ищеца на основание
чл.214, ал.1 ГПК първоинстанционния съд е допуснал изменение на исковете чрез
увеличаване на техните размери съответно на 6000.00 лв. и на 1730.00 лв.
Предмет на спора пред
въззивния съд са искове с правно основание чл.208 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.208 от Кодекса
за З.то /отм./, при настъпването на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 е чл.207, ал. 3 КЗ /отм./.
За основателността на
иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди
в претендирания размер.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства полица № ********** /23.01.2012 г. по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ се установява,
че ищецът като собственик на лек автомобил „Опел Вектра“
с peг. № ****** е застраховал при ответника –
застраховател лекия автомобил по имуществена застраховка „Каско
на МПС“, клауза „Пълно Каско“. Чрез представените в
производството Общи условия на застрахователя се установява, че посочената
клауза покрива множество рискове, сред които кражба чрез взлом на цялото моторно
превозно средство (т.1.4 от клауза „Пълно Каско“).
Установено е, че на 17.01.2013
г. в гр. Червен бряг автомобилът на ищеца е бил откраднат, във връзка с което е
било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.346, ал.1 НК- противозаконно отнемане с цел ползване на МПС.
Постановлението е било представено пред застрахователя, който обаче е указал на
ищеца, че престъплението по чл.346, ал.1 НК не представлява покрит риск. Ответникът
е дал указания, че застрахования следва да представи постановление за
преквалифициране на деянието като кражба по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК и за спиране на наказателното
производство с оглед сключения договор и покритите рискове с него.
С постановление от
16.07.2015 г. прокуратурата е преквалифицирала извършеното деяние като такова
по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК- кражба на
МПС и е спряла наказателното производство за посоченото престъпление.
Постановлението е било представено от застрахования на застрахователя на 30.07.2015
г.
С писмо от 24.08.2015 г.
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки
се на Раздел XI, чл.11, т.2 от ОУ, според който застрахованият или
правоприемникът на застрахованото МПС са длъжни в 7- дневен срок за уведомят
писмено застрахователя за промени в собствеността и/или изменения в
идентификационните данни на МПС, или промени при ползването на МПС. В писмото е
посочено, че в хода на проверките по преписката и предвид депозирана декларация
е било установено, че застрахованото МПС е било обект на споразумение за
покупко-продажба с месечно изплащане, за която промяна застрахователят не е бил
уведомен.
Установява се от
заключението на САТЕ, приета от първата инстанция, чийто изводи настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, че действителната стойност на застрахования
автомобил възлиза на сумата 6000.00 лв.
към 17.01.2013 г.
С оглед така
установеното, настоящия състав намира за установени предпоставките за уважаване
на иска по чл.208 от Кодекса за З.то /отм./ Между страните по делото е сключена
валидна имуществена застраховка "КАСКО", включващ риска "кражба
на л.а.”, по която е настъпило застрахователното събитие, независимо от първоначалната
квалификация, направена в рамките на досъдебното производство по чл. 346 НК /№
Д-56/2013 г. по описа на РП Червен бряг/ т.е. осъщественият риск - правопораждащ юридически факт, който е преобразувал
задължението на ответника за носене на риска в задължение да се плати
застрахователно обезщетение.
По това правоотношение
ищецът е изпълнил задължението за плащане на първата вноска от дължимата
премия, с което застрахователният договор е влязъл в сила /предвид изискването
на чл.187 от КЗ/. По силата на същия ответникът се е задължил при настъпване на
застрахователното събитие "кражба" в рамките на срока на действие на
договора да обезщети ищеца за претърпените от него вреди при условията и в
сроковете, определени в застрахователната полица и ОУ /с които последният е
изразил съгласие във формата, предвидена в чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, чл. 186, ал. 1
от КЗ и чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ/. След приемането им тези условия са станали
неразделна част от договора и обвързват страните със силата на закон /чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД/.
Безспорно установено по
делото е, че преди изтичането на срока на застраховката е възникнало
застрахователното събитие, предвидено в договора - на 17.01.2013 г.
застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет. От събраните по делото
доказателства се установява, че процесният лек
автомобил е обект на кражба, като за деянието е образувано наказателно
производство по досъдебно производство.
При тези обстоятелства
за застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования за
причинените му от събитието вреди до размера на застрахователната сума,
уговорена в договора.
При имуществените
застраховки основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение са
предвидени в чл. 211 КЗ /отм./. Застрахователят може да откаже заплащане на
застрахователно правоотношение при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или трето ползващо се лице /чл. 211, т. 1 КЗ/ -
неприложима в настоящия случай; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и предвидено в закона или в застрахователния договор /т. 2/ - мотив на ответника,
както и в други случаи, предвидени от закона /т. 3/.
В случая основанието за извънсъдебното
поведение на застрахователя - отказ за заплащане на застрахователно обезщетение
се извежда от ОУ на ответника /застрахованото МПС е било обект на споразумение
за покупко-продажба с месечно изплащане, за която промяна застрахователят не е
бил уведомен./ и не се поддържа от застрахователя в проведеното производство.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявения иск по чл.208 от Кодекса за З.то /отм./ следва да бъде уважен
за сумата 6000.00 лв.-действителна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие, посочена от САТЕ.
Доводите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила досежно допуснатото увеличение на размера на
предявените искове и приложение института на погасителната давност, настоящия
състав намира за неоснователни. С ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че искът
е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер
на вземането при парични притезания, когато ищецът не
е посочил, че предявява иска като частичен. Настоящият случай е именно такъв,
тъй като в подадената искова молба ищецът не е посочил, че предявява искът като
частичен, съответно, че искът е предявен за част от вземането. Поради това при
установяване от събраните по делото доказателства, че спорното право
/вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен.
Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК
предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция
да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера
на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със
същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера.
С оглед това, давността
за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба
/подадена на 07.12.2015 г./ и е спряла да тече докато трае исковият процес,
защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се
предявява частичен иск.
По предявеният иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД:
Чрез събраните в
производството доказателства се установява, че застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 е чл.207, ал. 3 КЗ /отм./ на 05.04.2013
г. /писмо на застрахователя приложено на л.91 по делото на СРС/. Към този
момент застрахования е представил и постановление за спиране на наказателното
производство на РП Червен бряг от 27.03.2013 г. /л.9 от делото на СРС/. Предмет
на образуваното досъдебно производство е противозаконно отнемане на МПС, като както
е посочени и в последващото постановление на ОП Плевен от 25.06.2013 г. към
този момента на оперативно издирвателна дейност не са
били налице данни за конкретен състав на престъплението – кражба или
противозаконно отнемане, както и за евентуален негов извършител. Поради това
именно от тази дата започва да тече 15-дневният срок, като същият изтича на 20.04.2013
г. /съобразно чл. 72, ал. 2 ЗЗД/, т. е. от 21.04.2013 г. ответникът е изпаднал
в забава.
За посочения период на
забавата /21.04.2013 г. – 06.12.2015 г./ размерът на дължимата мораторна лихва
върху главницата от 6000.00 лв., изчислен с помощта на компютърна програма https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
възлиза на 1605.00 лв. до който размер искът следва да бъде уважен. С оглед
това постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер 190.38 лв.
до сумата 1605.00 лв. и потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над сумата 1605.00 лв. до предявения размер 1730.00 лв.
По разноските:
Съобразно този изход на
спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата 104.18 лв.
за сторените пред първата инстанция деловодни разноски, а в полза на адв. Ю.П.Д. от Адвокатска колегия - гр. Монтана, личен №
**********, допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 219.61 лв.
С оглед неоснователност
на подадената въззивна жалба в полза на въззивника не
следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед частична
основателност на подадената насрещна въззивна жалба в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 28.30 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. Ю.П.Д. от Адвокатска колегия - гр.
Монтана следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1067.00 лв. Искането на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за неоснователно доколкото минималният размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата 981,10 лв. определен по реда на Наредба №
1/09.07.2004 г., който размер не се явява прекомерен с оглед действителната
правна и фактическа сложност на спора.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 503594 от 08.10.2018 г. по гр.д. № 75489/2015 г. по описа на СРС, 46 с-в, В
ЧАСТТА в която е отхвърлен предявеният от Б.Т.Н., ЕГН ********** *** против ЗАД
«ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху сумата 6000.00 лв. за сумата над 190.38 лв.
до сумата 1605.00 лв. за периода от 21.04.2013 г. до 14.08.2015 г. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД
«ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, да заплати на Б.Т.Н. ***, ЕГН **********,
сумата от 1414.62 лв. /извън присъдените 190.38 лв./ мораторна лихва върху
сумата 6000.00 лв. за времето от 21.04.2013 г. до 14.08.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 503594 от 08.10.2018 г. по гр.д. № 75489/2015 г. по описа на СРС, 46 с-в, В
ЧАСТТА в която ЗАД «ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, е осъден да заплати на Б.Т.Н.
***, ЕГН **********, на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 6000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“ (полица № ********** / 23.01.2012 г.) за настъпило на 17.01.2013 г. в
гр. Червен бряг застрахователно събитие (кражба на л. а. „Опел Вектра“ с per. № ******), ведно с
мораторната лихва в размер на 190,38 лв. за периода
от 15.08.2015 г. до 06.12.2015 г. законната лихва от завеждане на исковата
молба на 07.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата,
ОСЪЖДА ЗАД
«ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, да заплати на Б.Т.Н. ***, ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително и сумата 104.18 лв. за сторените пред
първата инстанция деловодни разноски /извън присъдените 297,82 лв./
ОСЪЖДА ЗАД
«ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, да заплати на адв.
Ю.П.Д. от Адвокатска колегия - гр. Монтана, личен № **********, допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 219.61 лв. /извън присъдените 960,99 лв./, дължимо
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК
- З.» - гр. София, ЕИК ******, да заплати на Б.Т.Н. ***, ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 28.30 лв. за сторените пред въззивната
инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД
«ОЗК - З.» - гр. София, ЕИК ******, да заплати на адв.
Ю.П.Д. от Адвокатска колегия - гр. Монтана, личен № **********, адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1067.00 лв., дължимо на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.