РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330104191 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и
по чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът О. Д. Т., ЕГН: **********, от *******, чрез пълномощник адв. С.Н., е предявил
против Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** З. Д., иск за осъждането му заплати сумата от общо
4 761, 73 лева- обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднало на 12.02.2021 г. в
гр. ***** на ул. „*****“ пред номер **, дърво върху собствения му лек автомобил „БМВ 520
рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 05.03.2021 г. до окончателното ѝ погасяване.
В исковата молба е посочено, че 12.02.2021 г. в гр. *****на ул. „*****“ пред номер ***,
ищецът паркирал личния си лек автомобил „БМВ 520 рег. № ****** и сутринта на тръгване
за работа около 08.00 часа установил, че върху него имало паднало стоварено дърво. В
началото се стъписал, направил снимки с телефона си, като на два пъти се обадил на тел.
112. Докато чакал да изпратят екип, се обадил на баща си, който дошъл да види случилото
се. След около половин час пристигнал екип на пожарната, който отстранил падналото
върху автомобила дърво. Тогава се видели и пораженията върху колата- счупено предно
стъкло, изкривен и хлътнал таван, деформации и драскотини на преден и заден леви
калници, изкривена лява греда, надрасквания по предна и задна леви врати, надран преден
капак. Дървото било с диаметър около 40- 50 см., като било изсъхнало и изгнило, което било
1
и причината да падне. Макар и в този си вид, автомобилът бил в движение и ищецът отишъл
в оторизиран сервиз на „М Кар“, където поискал да му направят оферта за ремонт на
щетите. Оказало се, че предното стъкло и уплътненията били за подмяна, а останалите
детайли подлежали на ремонт. Според офертата стойността на ремонта възлизала общо на
сумата от 4 761, 73 лева, като в исковата молба са посочени стойностите на всеки вид
увреждания на отделните части. Автомобилът не можел да се ползва известно време, а бил
нужен за работата на ищеца, което му причинило допълнително неудобства и нервно
напрежение. Съгласно чл. 61 от ЗУТ поддръжката на растителността в населените места
било задължение на съответната община, а съгласно параграф 7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА
зелените площи за обществено ползване били собственост на общината, а към тях се
числели и насажденията по улиците- чл. 97 б. „а“ от Правила и нормативи за планиране на
населените места. Ответникът се явявал собственик както на улицата, така и на
насажденията по нея, включително и на изсъхналото дърво, защото общината имала
задължението да стопанисва и поддържа уличното озеленяване. В случая собственикът на
вещта следвало да упражнява надзор върху нея и да я поддържа в такова състояние, че тя да
не представлява опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите, но ответникът
проявил бездействие при изпълнението на тези си задължения. В този смисъл се моли за
осъждането му да заплати претърпените от ищеца поради виновното си поведение
имуществени вреди. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска. Твърди, че не били налице елементите от фактическия състав на
деликта, като се оспорват обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и причинната
връзка. В случая нямало занемаряване или неподдържане на растителността на посочения
адрес, а не се и установявало каква била метеорологичната обстановка по време на случая и
дали тук нямало случайно събитие или непреодолима сила. Оспорва се и размерът на
причините имуществени вреди, а и нямало данни за техническата изправност на автомобила
към датата на събитието. Прави се и възражение за съпричиняване- поради паркиране на
неразрешено място в нарушение на правилата за движение и несъобразяване с атмосферните
условия. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание страната не се явява и
не се представлява, като взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от служебна бележка от Четвърта районна служба „ПБЗН“- Пловдив към МВР, в
08.48 часа на 12.02.2021 г. е получено съобщение за възникнало произшествие- за оказване
на техническа помощ чрез отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил на адрес- гр.
*****, ул. „*****“ № ****, като на мястото бил изпратен дежурен екип, който премахнал
падналото дърво от автомобила.
За пострадалия лек автомобил „БМВ 520 рег. № *****, е представено копие от големия му
талон.
2
Приложена е и оферта за ремонта от оторизиран сервиз на БМВ- „М Кар“ ООД,
възлизаща на цена от 4 761, 73 лева с ДДС.
Представени са и снимки от инцидента.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 25.05.2021 г.). Св. Д. Т. И.- *** на ищеца, посочва, че ***** му се обадил
въпросната сутрин, за да му каже, че върху паркирания до дома му автомобил било паднало
едно дърво. Бащата казал нищо да не пипа и дошъл веднага, като се обадил на тел. 112, за да
съобщи за инцидента. Получил съдействие от пожарната служба, които изпратили екип на
място да премести дървото. По автомобила имало много щети- смачкани таван, предна врата
и стъкло, странични ожулвания по вратите. Дървото все едно, че нямало корен, като
предната вечер нямало някаква извънредна метеорологична обстановка. Ремонтирали си
колата, като от оторизирания сервиз на марката им дали оферта.
Изслушана и приета е съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е
определило стойността на ремонта на автомобила- 2 672, 45 лева и нанесените щети по
същия, като е установило и наличието на причинно- следствена връзка между механизма на
инцидента и вредите. В устния си доклад посочва, че ремонтът в случая бил технически
оправдан, като ако той възлизал над стойността от 2 800 лева, щетата би била тотална и
колата следвало да се бракува.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По смисъла на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а съгласно разпоредбата
на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като по чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената работа.
От събраните по делото доказателства се установява, че върху паркиран на улицата
автомобил, собственост на ищеца, е паднало дърво, като му е нанесло материални щети и го
е увредило. Данни за това се съдържат както от издаденото официално удостоверение от
съответния държавен орган, чиито служители са посетили мястото след сигнала и са
отстранили клона, така и от гласните доказателства на разпитания свидетел. Дори и
свидетелските показания да са дадени от бащата на ищеца, това обстоятелство само по себе
си не ги прави недостоверни, още повече, че те се подкрепят от останалия доказателствен
материал, а и са данни, предоставени от очевидец, присъствал на мястото след падането на
дървото, смачкало МПС- то.
Доколкото дървото е било разположено на място, представляващо публична общинска
собственост, а и то е част от уличното озеленяване, чието основно предназначение е за
трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, същото се явява
собственост на общината. Нейно задължение е именно да поддържа и опазва озеленените
площи на своята територия, като общината е длъжна с грижата на добър стопанин да се
грижи за дърветата, чрез своевременно обследване на състоянието им и евентуално
санитарна сеч, с оглед предотвратяване на произшествия с тях, за да не представляват те
опасност за живота и здравето на хората. В случай, че са били взети необходимите мерки от
3
страна на ответника, е било възможно да не се стигне до инцидента и именно виновното
бездействие от страна на служителите на ответника е довело до причинената вреда. При
това положение е изпълнен състава на този деликт, което пък обуславя гаранционно-
обезпечителната отговорност на общината за вреди, причинени от нейни вещи, спрямо
които тя упражнява надзор. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че
увреждането е извършено поради бездействие на служител на съответното учреждение,
което е отговорно за вредите, причинени от негови служители, дори и когато не е
установено кои служители конкретно са предизвикали с поведението си същите вреди. Без
значение е и обстоятелството дали принципно ответникът е взел мерки за предотвратяване
на подобни инциденти, защото след като е допусканата тази ситуация- дърво да падне върху
паркиран автомобил, независимо от създадена организация в общината, резултатът не е
постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на
вреди, общината следва да носи съответна отговорност.
Освен виновното и противоправно поведение, са доказани и останалите елементи от
деликта- причинна връзка и вреди. Щетите са посочени в офертата на сервиза, те се описват
от разпитания свидетел, а се установяват и от заключението на вещото лице, определило по
вид и степен на увреждане отделните засегнати и дефектирали части. Експертът прави извод
за възможен механизъм на произшествието- удар от паднало дърво, който напълно
съответства на всички налични по делото доказателства, без да има съмнение за друг начин
на настъпване на щетите, защото липсват подобни данни, а всички събрани в процеса такива
са еднопосочни и безпротиворечиви, че става въпрос именно за описания в исковата молба
механизъм на причиняване на вредите.
Не могат да бъдат споделени съображенията в отговора за наличие на случайно събитие/
неопреодолима сила, както и за съпричиняване на ищеца. На първо място, ответникът,
въпреки предоставената му възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията
си за метрологичната обстановка, не се възползва от това си право, поради което тезата му
остава недоказана. Нещо повече, от показанията на разпитания свидетел се установява, че
нямало нищо необичайно във времето откъм температури или силен вятър предната вечер,
което да предизвика падането на дървото, за да се приеме, че ответникът следва да се
освободи от отговорност. На второ място, съпричиняване има тогава, когато сам
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като в случая в отговора се твърди
неправилно паркиране на неразрешено място. От една страна в тежест на ответника е да
докаже, че въпросното място, дори и да не е било обособено като паркинг, има забрана със
знак за паркиране или престой на автомобили, но и в тази връзка не се ангажират никакви
доказателства. От втора страна, пак от разпита на свидетеля се установява, че автомобилът е
бил паркиран в междублоково пространство, на улица, където той обичайно местодомува,
т.е. не е налице нарушение на правила за движение в тази насока и оттук и това възражение
остава недоказано.
Във връзка с размера на иска, съдът го намира за доказан частично до размера по
заключението на вещото лице, което настоящият състав възприема изцяло като
безпристрастно и компетентно изготвено. То е изчислило стойността на нанесените щети по
4
автомобила по пазарни цени към датата на събитието, възлизащи на сумата от 2 672, 45
лева, като тази сума е по- малка от претендираната такава. Следва да се отбележи обаче, че
размерът на претенцията на ищеца е базиран единствено на цената по офертата на сервиза,
без обаче тази оферта да е била реално изпълнена, т.е. без страната да е понесла разходи
именно в този размер, който търси. Нещо повече, въобще не се представят от ищеца
доказателства за това каква сума той е заплатил за ремонта, нито дори се посочва нейният
размер. От друга страна, вещото лице категорично заявява, че при ремонт над определена
стойност (от 2 855 лева) той би бил икономически нецелесъобразен, защото за тази сума би
се купил друг автомобил с тези характеристики без щетите, които пък, ако се ремонтират,
ще струват много повече от стойността на возилото. В този смисъл няма как да се приеме, че
размерът на иска е доказан над стойността в САТЕ, защото от една страна няма данни, че
такава сума действително е била платена от ищеца, за да му бъде възстановена тя, а от
друга- при евентуалното й присъждане би се получило неоснователно обогатяване на едната
страна за сметка на другата, тъй като ищецът бил получил за ремонт повече отколкото
струва реално повреденият му автомобил. В този смисъл съдът намира, че претенцията за
имуществени вреди следва да уважи само частично- до размера от 2 672, 45 лева, като в
останалата си част до пълния предявен размер от 4 761, 73 лева тя следва да се отхвърли
като недоказана и неоснователна.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ищецът е направил следните разноски в процеса, за които е представил
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в
размер на 191 лева (лист 3 от делото), депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 150 лева
(л. 37) и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (л. 7), а на ответника се дължи
само юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, по отношение на
което съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от 528, 12 лева, а на ответника- 43, 87
лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** З. Д., да заплати на О. Д. Т., ЕГН: **********, от
*************, сумата от 2 672, 45 (две хиляди шестстотин седемдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от паднало на 12.02.2021 г. в гр. **** на ул. „*****“ пред номер **, дърво върху
собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 520 рег. № ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.03.2021 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
5
пълния претендиран такъв от 4 761, 73 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от ** З. Д., да заплати на О. Д. Т., ЕГН: **********, от
****, разноските по делото в размер на 528, 12 (петстотин двадесет и осем лева и дванадесет
стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА О. Д. Т., ЕГН: **********, от ***********, да заплати на Община Пловдив,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана
от *** З. Д., разноските по делото в размер на 43, 87 (четиридесет и три лева и осемдесет и
седем стотинки) лева, изчислени също по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен
____/п/_______________
съд – Пловдив:
6