Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осми
март
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15711 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД срещу Г.Г.Г., с
която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът
валидно се е задължил едностранно да отговаря като авалист
по издаден от „А.“ ЕООД менителничен ефект-запис на
заповед на 11.09.2008 г., по силата на който дружеството се е задължило
безусловно да плати на Банката срещу представяне на записа на заповед, издаден
без разноски и протест сумата от 70 400 евро. Поддържа се, че издаденият запис
на заповед съдържа всички реквизити, предписани от чл.535 ТЗ. Твърди се, че е
уговорен падеж на предявяване в срок до 87 месеца от издаването на записа до
11.12.2015 г. Твърди се, че задължението на ответника е изискуемо и е с
настъпил падеж. Твърди, че с нотариална покана връчена от нотариус М.Ш.на
12.06.2014 г. на издателя „А.“ ЕООД, Банката е предявила за плащане в
уговорения срок записа на заповед. Поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5
във връзка с чл.50, ал.4 от ГПК. Твърди, че за настъпване на падежа не е
необходимо предявяване на записа на заповед на авалиста.
Твърди, че издаденият запис на заповед има обезпечителна функция и обезпечава
вземанията на Банката по сключен договор за кредит от 11.09.2008 г. между нея и
„А.“ ЕООД като кредитополучател. Твърди, че по силата на договора ищецът е
отпуснал на „А.“ ЕООД кредит с инвестиционна цел в размер на 64 000 евро с
краен срок на погасяване 11.09.2015 г. Твърди, че кредитът е напълно усвоен и
се отчита по заемна сметка № 15/16157018. Твърди, че авалистът
Г.Г.Г. не е страна по каузалното правоотношение между
банката и „А.“ ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца въз основа на издадения от „А.“ ЕООД и авалиран
от ответника Г.Г.Г. запис на заповед от 11.09.2008
г., предявен за плащане на 12.06.2014 г. сумата от 70 400 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 28.04.2017 г.
по ч.гр.д. № 24907/2017 г. по описа на СРС, 42 състав.
В срока по чл.367 ГПК ответникът
представя отговор чрез процесуалния си представител адвокат Х., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено в заповедното производство.
Оспорва и моли съда да отхвърли
изцяло като недопустими и неоснователни исковите претенции на ищеца.
По същество твърди, че процесният запис на заповед не отговаря на изискванията на
чл.535 от ТЗ. Не оспорва съществуването на каузалното правоотношение, въведено
от ищеца с исковата молба. Оспорва и твърди, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
вземането, за обезпечаването на което е издаден процесния
запис на заповед е било не изискуемо, тъй като банката не е изразила изрично,
че упражнява правото си да обяви целия кредит за безсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало лично до ответника като физическо лице преди
подаването на същото заявление. Твърди, че е страна по каузалното
правоотношение.
Заявява възражение за погасяване
на вземането при наличие на извършени от „А.“ ЕООД плащания по договора за
банков кредит от 11.09.2008 г., по които следва да бъде извършено прихващане до
размера на по-малкото задължение, към датата на всяка направен вноски по
задължението.
Заявява възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на менителничното
задължение спрямо Г.Г.Г., тъй като от 12.06.2014
г.-датата, на която е приета за връчена нотариална покана за предявяване на
плащане по записа на заповед до момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, е изтекъл 1-годишния давностен срок по чл.531,
ал.2 от ТЗ.
Заявява възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на менителничното
задължение спрямо „А.“ ЕООД, тъй като от 12.06.2014 г.-датата, на която е
приета за връчена нотариална покана за предявяване на плащане по записа на
заповед до момента на подаване на настоящата искова молба, по отношение на
длъжника по каузалното правоотношение и съответно издател на записа на заповед,
е изтекъл 3-годишния давностен срок по чл.531, ал.2
от ТЗ, а към момента е изтекъл и 5-годишния давностен
срок по чл.110 ЗЗД.
Заявява възражение за
недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на „Банка“ ДСК по отношение
на ответника по смисъла на чл.465 ТЗ, с твърдението, че като не е предявил
претенциите си по вземанията срещу „А.“ ЕООД в сроковете по чл.531 от ТЗ,
ищецът сам е осуетил възможността за предприемане на действия срещу своя
длъжник по договора за банков кредит. Със знанието, че към момента на подаване
на исковата молба вземането по записа на заповед е погасено по давност спрямо
длъжника, както и със знанието, че липсва връчено преди подаване на заявлението
волеизявление на банката-кредитор за обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем, която липса е самостоятелно основание за отхвърляне претенцията на
банката, банката-кредитор подава искова молба единствено срещу Г.Г.Г. със съзнанието, че авалът е
учреден единствено в изпълнение на чл.17.2. от договора за кредит, за да
обезпечи отпуснатия на длъжника „А.“ ЕООД кредит и е авалиран
от ответника като собственик и управител на дружеството в този момент и то без
да е подписан съответен договор за поръчителство по реда на ЗЗД, което би дало
допълнителна защита на Г.Г.Г. като поръчител на
кредита.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба, с която и във връзка с възраженията на
ответника заявени с отговора му представя писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който оспорва всички твърдения изложени в
допълнителната искова молба, както и представените частни документи. Поддържа
всички направени с отговора възражения.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска по съображения
изложени в писмена защита, представена по делото. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество. Писмено становище е изразил и депозирал в съда на 07.05.2020 г., с
което моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на „Б.Д.“ АД като недопустими,
неоснователни и недоказани. Претендира направените в настоящото и в заповедното
производство разноски. С молбата е представен и списък на разноските за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 4000
лв., съобразно представения по делото /л.89/ договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2019 г.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на
съда, постановено по ч.гр.д. № 24907/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответника, че не
дължи процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 31.10.2018 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 22.11.2018 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
От
приетите по делото писмени доказателства и от неоспореното от страните
заключение на ССчЕ се установява, че на 11.09.2008 г.
между „Б.Д.“ АД и „А.“ ЕООД, представлявано от ответника Г.Г.Г.
е сключен договор за кредит с параметри на кредита съгласно договора и
погасителния план към него, както следва: размер на кредита - 64000 евро със срок
за издължаване 84 месеца, при годишен лихвен процент за редовен дълг -
3-месечен Euribor + 3,00% надбавка, за просрочие на главница - договорен + 7 пр.п. наказателна
надбавка върху просрочената главница, за просрочие на
лихва - договорен + 3 пр.п. наказателна надбавка върху редовната главница.
Уговорен е гратисен период 2 месеца, годишна такса за
управление: 1,00% върху остатъка от кредита. Лихвата е дължима на всяко 25-то
число от месеца с първи падеж 25.09.2008 г. Първите два месеца от срока за
издължаване са гратисни за погасяване на главница.
За
остатъка от срока - 82 месеца, считано от 25.11.2008 г. до 25.08.2015 г.,
главницата се погасява на равни месечни вноски, от които 81 вноски по 780,49
евро и една последна изравнителна вноска в размер на 780,31 евро.
По силата на чл.17.2. от договора страните са
се уговорили, че кредитът се обезпечава със запис на заповед на предявяване за
размера на кредита и едногодишните лихви, със срок надвишаващ с три месеца
срока на кредита и авалиран от собственика и
управляващия.
По
делото е представен запис на заповед от 11.09.2008 г., с който „А.“ ЕООД се е
задължил неотменимо и безусловно да заплати срещу представяне на записа на
заповед на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 70 400 евро. Записът на заповед е авалиран от ответника Г.Г.Г., при
условията, при които е издаден.
Сумата
е била платима в гр.Димитровград на предявяване, като записът е трябвало да се
предяви за плащане в срок до 87 месеца, /до 11.12.2015 г./ от издаването.
Записът
на заповед е предявен за плащане на ответника на 12.06.2014 г., чрез връчването
му по реда на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК на нотариална покана рег. №
3535 от 19.05.2014 г. на нотариус М.Г.с рег. № 355 на НК.
Кредитът
по процесния договор е усвоен на 17.09.2008 г. по
разплащателна сметка в евро на „А.“ ЕООД в Б. „Д.“ ЕАД с IB AN: *********.
От
заключението на ССчЕ се установява, че изцяло са
погасени 14 месечни вноски по 780,49 евро с падежи от 25.11.2008 г. до
25.12.2009 г. вкл. общо в размер на 10 926,86 евро. Погасена е част от вноската
с падеж 25.01.2010 г. в размер на 154,07 евро, т.е. общо погасената главница е
в размер на 11 080,93 евро. Последното плащане за главница е извършено на 30.04.2010
г. С това плащане е погасена част от вноската с падеж 25.01.2010 г. в размер на
154,07 евро. Установява се, че са погасени вноски за редовна лихва общо в размер
на 7718,45 евро, представляващ сумата на всички падежирали
21 месечни вноски с падежи от 25.09.2008 г. до 25.05.2010 г. вкл. Последното
плащане за лихва, с която е погасена вноската с падеж 25.05.2010 г. в размер на
339,82 евро и е извършено на 26.05.2010 г. Погасена е наказателна лихва за просрочие на главница общо в размер на 15,76 евро,
начислена до 25.05.2010 г. вкл. Погасена е наказателна лихва за просрочие на лихва общо в размер на 150,15 евро. Погасени
са: застрахователна премия за застраховка имущество 2009 г. в размер на 111,98
евро, такса за управление на кредита 2009 г. в размер на 569,75 евро.
На
23.06.2010 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като към тази дата
дължимите суми по кредита са, както следва:
-просрочени
5 вноски за главница общо в размер на 3 748,38 евро, в т.ч.: част от вноската с
падеж 25.01.2010 г. в размер на 626,42 евро и 4 вноски по 780,49 евро с падежи
25.02.-25.05.2010 г. общо в размер на 3 121,96 евро.
Просрочена
главница общо в размер на 3 748,38 евро.
Остатък
главница към 23.06.2010 г. в размер на 52 919,07 евро, от която: редовната
главница с ненастъпил падеж за плащане в размер на 49 170,69 евро, а просрочена
главница е в размер на 3748,38 евро.
Текущата
лихва върху редовна главница е в размер на 276,20 евро, начислена за 28 дни (от
25.05.2010 г. до 22.06.2010 г.).
Текуща
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 25,01 евро, начислена
за 28 дни (от 25.05.2010 г. до 22.06.2010 г.).
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 05.10.2010 г.
ищцовата банка е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „А.“ ЕООД, въз основа на което
е образувано ч.гр.д.№ 48194/2010 г. по описа на СРС, 75 състав. Към тази дата
дължимите суми по кредита са, както следва: дължима главница в размер на 52919,07
евро, дължима редовна лихва в размер на 1 304,87 евро, дължима наказателна
лихва в размер на 1074,59 евро, начислена за периода от 23.06.2010 г. до
04.10.2010 г. вкл.
Искането
на банката е уважено и срещу „А.“ ЕООД на 15.10.2010 г. е издадена заповед за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, поправена с
разпореждане от 15.11.2010 г., допуснато е незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист на 15.11.2010 г. За принудителното събиране на сумите по
изпълнителния лист и по молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу „А.“ ЕООД е образувано
изпълнително дело № 20118750400428 на ЧСИ рег.№ 875 З.З.,
район на действие: Окръжен съд-Хасково.
На
28.04.2015 г. по кредита са постъпили 7 281,70 евро от осъществено принудително
изпълнение и извършено разпределение на средства от продажбата на
недвижим имот, обезпечение по кредита, с които са погасени: дължимата редовна
лихва в размер на 1 304,87 евро, дължимата наказателна лихва в размер на 1
074,59 евро, законна лихва в размер на 2 110,83 евро и съдебни разноски в
размер на 2 791,41 евро (5 459,53 лева).
Това
дело е прекратено, поради настъпила на 15.04.2017 г. перемция.
Въз основа на същия изпълнителен лист от 15.11.2010 г. срещу „А.“ ЕООД е
образувано второ изпълнително дело № 20188440402475 на ЧСИ рег.№ 844 С.Я.,
район на действие-СГС, по което са предприети изпълнителни действия чрез
налагане на запори върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на
длъжника „А.“ ЕООД
Към
19.04.2017 г. (денят преди подаване на заявлението за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.Г.Г.
в качеството му на авалист по записа на заповед)
размерът на вземането на Банка ДСК по сключения с „А.“ ЕООД договор за кредит
от 11.09.2008 г. е, както следва: главница - 52 919,07 евро, законни лихви - 34
774,12 евро, считано от 06.10.2010 г. до 19.04.2017 г., съдебни разноски и
такси - 1 531,00 лева.
От
заключението на приетата ССЧ се установява, че към 19.11.2018 г. - денят преди
подаване на исковата молба срещу Г.Г. по настоящото дело,
размерът на вземането на Банка ДСК по сключения с „А.“ ЕООД Договор за кредит
от 11.09.2008 г. е както следва: главница - 52 919,07 евро, законни лихви - 43
270,51 евро, считано от 06.10.2010 г. до 19.11.2018 г., съдебни разноски и
такси - 4 848,81 лева. Към момента на изготвяне на заключението този дълг е
съответно: главница - 52 919,07 евро, законни лихви - 56250,39 евро, считано от
06.10.2010 г. до 23.06.2021 г., съдебни разноски и такси - 8 102,62 лева.
Вещото
лице установява още, че падежиралите към 12.06.2014
г. вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси по процесния договор за кредит, при условие, че кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем, са, както следва:
-Вземане
за главница - 41 211,90 евро, представляващо непогасена част от падежирала вноска с падеж 25.01.2010 г. в размер на 626,42
евро и 52 непогасени падежирали вноски по 780,49 евро
всяка с падежи 25.02.2010 г. - 25.05.2014 г. Остатък редовна главница към
12.06.2014 г. - 12 487,66 евро,
-Вземане
за договорна лихва - 4 883,63 евро, представляващо 48 непогасени падежирали вноски с падежи 25.06.2010 г. -25.05.2014 г.,
-Вземане
за такса за управление на кредита (чл. 25, ал.2 на договора) - 2 116,76 евро,
представляващо 4 непогасени такси за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.,
-Вземане
за наказателна лихва (т. 20.а на договора) - 9 447,54 евро, начислена за
периода от 25.05.2010 г. до 24.05.2014 г.
вкл. върху просрочените вноски за главница с договорен лихвен процент + 7
процентни пункта наказателна надбавка,
-Вземане
за наказателна лихва (т. 20.6 на договора) - 8 311,25 евро, начислена за
периода от 25.06.2010 г. до 24.05.2014 г.
вкл. върху редовната главница (за просрочие на лихва)
с договорен лихвен процент + 3 процентни пункта наказателна надбавка,
Размерът
на вземанията общо към 12.06.2014 г. е възлизал на сумата от 65 971,07 евро.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна
страна:
Искът е
предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а отговорността
на ответника намира своето правно основание в чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ,
във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.
Юридическият факт, от който се
претендира отговорността на ответника е едностранна правна сделка-авал,
по силата на която авалистът поема задължение да
изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна
функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на
лицето, за което се дава, тъй като авалистът е
солидарно отговорен с издателя на ефекта. Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано
върху менителничния ефект или върху прикрепен към
него алонж. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на
задължението на авалиста.
Представения и приет като писмено
доказателство по делото запис на заповед от 11.09.2008 г. съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, а пред настоящата
инстанция не са релевирани и доказани възражения за неговата недействителност поради пороци на волята
на издателя или друг
правоизключващ факт. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че
записът на
заповед е действителен, респ.
че е действителна и обективираната в съдържанието
му менителнична сделка.
Записът на заповед е едностранна
сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя
за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от една страна, е ценна книга, а от
друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка, поради което
ищецът е освободен от необходимостта да докаже съществуването на правно
основание за издаването на записите на заповед, т. е. за поемане на
задълженията по тях.
За
основателността на исковите претенции е необходимо на първо място да се
установи издаването на валиден запис на заповед, т.е. съществуването на ценна
книга, съдържаща задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ. В процесния
запис на заповед са посочени наименованието "запис на заповед",
платим на предявяване, името на лицето, на което трябва да се плати, дата на издаване,
както и безусловно обещание за плащане на определена сума пари. Посочени са
място на плащане и място на издаване.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че процесният запис на заповед е действителна
ценна книга.
Както
бе посочено по-горе записът на заповед е едностранно волеизявление с абстрактен
характер, поради което правата, произтичащи от него, са независими от
каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на менителничното задължение. В случая ищецът с исковата си
молба е въвел каузално правоотношение, във връзка с което следваше да докаже
пораждането на задължението по каузалното правоотношение.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че процесният
запис на заповед е издаден на основание чл.17.2. от Договор за кредит от
11.09.2008 г., съобразно който страните са се договорили, че кредитът се
обезпечава със запис на заповед на предявяване за размера на кредита и
едногодишните лихви, със срок надвишаващ с три месеца срока на кредита и авалиран от собственика и управляващия.
Датата
и мястото на издаване съвпадат с датата и мястото на сключване на договора.
Налице е съвпадение и по отношение на уговорените срокове, съответно 84 месеца
за издължаване на кредита и срокът за предявяване на записа на заповед 87
месеца /надвишаващ с три месеца срока на кредита/. Авалиран
е от собственика и управляващия на дружеството-ответника Г.. Т.е. безспорно е,
че процесният запис на заповед обезпечава вземането
на ищеца по договора за кредит, а и това обстоятелство не е било спорно между
страните.
По възраженията на ответника:
На първо място ответникът заявява
възражение за недължимост на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение, поради неупражнено от банката право да обяви
кредитът за изцяло и предсрочно изискуем, както и възражение за погасяване по
давност на вземането, обезпечено с процесната запис
на заповед.
Тези възражения са недопустими,
тъй като не се спори, че ответникът не е страна по кауазалното
правоотношение.
В тази връзка настоящият съдебен
състав изцяло споделя разрешението дадено в Решение № 248/28.01.2019 г., т.д. №
213/2018 г. по описа на ВКС, с което е прието, че с решение № 26 от 24.04.2014
г. по т.д. №102/13г. на ВКС, ІІ т.о., което изрично е прието, че
противопоставянето на лични възражения от авалиста,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и хонората,
е допустимо само в случаите, при които авалиста също
е страна по това каузално правоотношение или ако поемателя
е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното отношение с хонората.
Или с цитираната практика, приетото като изключение- авалистът
да упражни право, което по принцип не му принадлежи - да прави успешно личните
възражения на издателя, свързани с каузалното правоотношение е признато само
ако той е страна по него, но не и за трети лица, каквото спрямо това
правоотношение е управителя на дружеството – издател, авалирал
в лично качество записа на заповед, обезпечаващ задълженията по каузалната
сделка. С цитираното съдебно решение на ВКС, в което е обективиран
извод изведен и от други цитирани съдебни актове на същият съд, определящи
практиката като константна е прието още, че от чл.485,ал.2 ТЗ се извежда
самостоятелния характер на авала, като дори
задължението, за което е дадено менителничното
поръчителство да е недействително по някаква причина /освен порок на
формата/задължението на авалиста е действително и
валидно го задължава. Правилото на чл.485, ал.2 ТЗ важи и в хипотезата когато с
менителничното поръчителство е гарантирано задължение
по запис на заповед, издаден за обезпечение на каузално правоотношение между
издателя и поемателя по менителничния
ефект, по което авалистът не е страна. Поради акцесорния характер на менителничното
поръчителство, погасяването на поетото от издателя менителнично
задължение, вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед
каузално правоотношение между него и поемателя е ирелеватно за отговорността на авалиста.
След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът
остава задължен за сумата по записа на заповед и принципно дори няма право да
противопоставя на поемателя възраженията на издателя
за погасителния ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка
плащания.
Ответникът твърди
недобросъвестност на Банката и злоупотреба с права, изразяващи се в знание, че
към момента на подаване на исковата молба вземането по записа на заповед е
погасено по давност спрямо длъжника, тъй като кредиторът не е предявил
претенциите си по вземанията срещу „А.“ ЕООД, както и знание, че липсва връчено
преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК волеизявление на банката-кредитор
за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, която липса е
самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията на банката, съгласно т.18
от ТР № 4/18.06.2017 г. на ВКС и въпреки, че договорът за кредит урежда
обезпечение на кредита с ипотека на недвижим имот. При тези обстоятелства
Банката – кредитор подава искова молба единствено срещу авалиста
Г.Г.Г..
С оглед ангажираните от ищеца
писмени доказателства, приети по делото горните възражения за недобросъвестност
и злоупотреба с права се явяват напълно неоснователни.
Невярно е твърдението, че Банката
не е предприела действия срещу длъжника по каузалното правоотношение „А.“ ЕООД.
Напротив Банката е предприела
действия срещу този длъжник още през 2010 г., като на 05.10.2010
г. ищцовата банка е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „А.“ ЕООД, въз основа на което
е образувано ч.гр.д.№ 48194/2010 г. по описа на СРС, 75 състав. Искането на
банката е уважено и срещу „А.“ ЕООД на 15.10.2010 г. е издадена заповед за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, поправена с
разпореждане от 15.11.2010 г., допуснато е незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист на 15.11.2010 г. За принудителното събиране на сумите по
изпълнителния лист и по молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу „А.“ ЕООД е образувано
изпълнително дело № 20118750400428 на ЧСИ рег.№ 875 З.З.,
район на действие: Окръжен съд-Хасково, в рамките на което е осъществено
принудително изпълнение, а именно: реализирана е публична продан на
ипотекирания на основание чл.17.1. от договора недвижим имот, възложен на
купувач по публичната продан с Постановление от 26.03.2015 г. От
осъществяването на този изпълнителен способ и на 28.04.2015 г. е постъпила сума
в размер на 7 281,70 евро, с която сума са погасени част от задълженията на „А.“
ЕООД по процесния договор за кредит. Към момента
срещу длъжника по каузалното правоотношение „А.“ ЕООД е образувано второ
изпълнително дело № 20188440402475 на ЧСИ рег.№ 844 С.Я., район на
действие-СГС, по което са предприети изпълнителни действия чрез налагане на
запори върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника
„А.“ ЕООД.
По отношение на възражението за
недобросъвестност, поради липса на връчено преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК волеизявление на банката-кредитор за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем. В тази връзка следва да се посочи, че ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1 е прието, че предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на ТР № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което "задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска". Също така в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Ето защо липсата на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, не е основание за отхвърляне на предявения
иск в неговата цялост.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не е доказана недобросъвестност от страна
на Банката, респ.злоупотреба с права.
По отношение на възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на менителничното
задължение, поради изтичане на едногодишния срок по чл.531, ал.2 от ТЗ,
евентуално тригодишен срок, считано от 12.06.2014 г.-датата на предявяване на
плащането по процесния запис на заповед до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ТЗ-21.04.2017 г.
Следва да се отбележи, че в
конкретния случай е неприложима нормата на чл.531, ал.2 от ТЗ, уреждаща
едногодишна давност. За вземане срещу издателя по запис на заповед и/или
неговия авалист, се прилага специалната тригодишна
давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. С
тригодишна давност от падежа се погасяват исковете против прекия длъжник по
ценната книга. Специалната едногодишна давност, уредена в чл. 531, ал. 2 ТЗ, не е относима
към горната хипотеза. Тя касае исковете на приносителя на менителницата срещу джирантите и срещу издателя на менителницата, а това са
лица, различни от прекия длъжник /поради което и давността е по-кратка/.
Съществената разлика между цитираните две алинеи на чл. 531 ТЗ се състои в кръга на пасивно легитимираните
лица. В този смисъл Решение
№ 24 от 1.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2709/2015 г., II т. о., ТК.
По отношение настъпване на
изискуемостта на вземане по запис на заповед с падеж "на предявяване"
е даден отговор в Решение № 113/12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г. на ВКС, I
т. о., че така уговореният падеж предпоставя
задължително предявяване на ефекта на издателя му с цел настъпване на
изискуемостта на вземането по същия спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря както издателя, т. е. от момента на
изискуемост на задължението, противопоставимо на
издателя, което не би могло да стане по друг начин освен при задължително
предявяване на менителничния ефект за плащане на
издателя.
Безспорно се установява, че
изискуемостта на вземането по процесния запис на
заповед е настъпила на 12.06.2014 г., когато записът е предявен за плащане на
ответника.
Съобразно нормата на чл. 487, ал.1
от ТЗ, менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да
се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да
определи по-къс или по-дълъг срок, като съобразно константната съдебна
практика, 3-годишният срок по чл. 531,
ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ, а в конкретния случай след изтичане на уговорения по-дълъг срок. Вземането
обаче е предявено на 12.06.2014 г., поради което тригодишният срок е започнал
да тече от тази дата и е следвало да изтече на 12.06.2017 г., но течението му е
прекъснато от датата, на която е подадена исковата молба, която и съобразно
нормата на чл.422, ал.1 от ГПК се счита датата на подаване на заявлението, а
именно: 21.04.2017 г.
С оглед на така гореизложеното
възраженията на ответника се явяват неоснователни и недоказани, поради което
Съдът приема, че така предявеният иск е доказан в своето основание.
По размера на иска:
Ищецът претендира сумата от 70 400
евро, която сума и съобразно уговореното в чл.17.2. представлява размерът на
кредита и едногодишните лихви.
Падежът на менителницата е
уговорен на предявяване-чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, а самият срок на предявяване
превишава с три месеца крайния срок за погасяване на кредита-11.09.2015 г., а
именно: 11.12.2015 г.
Безспорно се установява, че процесният запис на заповед е предявен за плащане на 12.06.2014
г., от който момент е настъпил и падежа на записа на заповед.
По въпроса относно значението на
падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ
обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията,
обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до
падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение
или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата, е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013
г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171 от 11.11.2014
г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249 от 2.02.2015 г.
по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017
г., II т. о., ТК. Прието е, че записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя,
то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия
момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително
реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Ако
обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове
задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна
лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изскуемостта
на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При
доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание
ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на
каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на
основание менителничния ефект би могло да се присъдят
и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискумост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.
Настоящият състав напълно споделя отговора на въпроса и приема, че ако е
доказана обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на всички
видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна,
наказателна лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изскуемостта на задължения от всеки вид към датата на
падежа на записа на заповед, а ако е доказана обезпечителна функция на записа
на заповед по отношение изпълнението на конкретно по вид задължение /напр. само
главница/, ще следва да се установява изискуемостта на такова по вид задължение
към падежа на ефекта.
В конкретния случай е доказана обезпечителната
функция на записа на заповед по отношение само по отношение на размера на
кредита от 64 000 евро и едногодишните лихви.
С оглед така формираната съдебна
практика и съобразно заключението на вещото лице, се установява, че към датата
на падежа на записа на заповед 12.06.2014 г., общият размер на падежиралите задължения за главница възлиза на сумата от
41 211,90 евро, която сума представлява сбора от непогасена част от падежирала вноска с падеж 25.01.2010 г. в размер на 626,42
евро и 52 непогасени падежирали вноски по 780,49 евро
всяка с падежи 25.02.2010 г.-25.05.2014 г. Вземането за договорни лихви възлиза
на сумата от 4 883,63 евро, представляващо 48 непогасени падежирали вноски с падежи 25.06.2010 г.-25.05.2014 г.
Видно обаче от заключението на ССчЕ към датата на приключване на съдебното дирене,
вземането на Банката за договорни лихви е погасено. Не погасени са само
вземанията за главница в размер на 52 919,07 евро. Не погасени са и
вземания за законни лихви и съдебни разноски, и такси, които обаче не са
обезпечение с издадената запис на заповед.
С оглед на горното настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от
41 211,90 евро и отхвърлен до пълния претендиран
размер от 70 400 евро.
Към 12.06.2014 г. не е настъпил
крайния срок за погасяване на кредита-11.09.2015 г., а Банката не твърди да е
направила кредитът предсрочно и изцяло изискуем.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в
настоящото исково производство в размер на сумата от 3 553,81 лв., от
която: 2 753,81 лв. държавна такса, 500 лв.-депозит вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП. От тази сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2080,39 лв., която е съответна на уважената част от иска /
80 603,45 лв./
От направените и присъдени в
заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 2 803,81 лв.,
съответно на уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 1 641,34 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 4000 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие /л.89/ от
делото. Неоснователно е възражението на процесуалния представител за
прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение, доколкото и при
материален интерес от 137 690,40 лв., левовата равностойност на
70 400 евро и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 4 283,81 лв., т.е. платеното от
ответника възнаграждение е под този размер.
От така претендираната
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска /
57 086,95 лв./ ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 658,41 лв.
Ответникът претендира и заплащане
на разноските направени от него в заповедното производство и в производството
по обжалване в рамките на ч.гр.д.№ 24907/2017 г. по описа на СРС. На първо
място такива не се дължат, доколкото е налице константна съдебна практика,
съобразно която на длъжника в заповедното производство не се дължат разноски за
мотивиране на възражението по чл.414 от ГПК. На второ място за претендираните разноски по обжалване и до приключване на
съдебното дирене, ответникът не е ангажирал доказателства.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на
„Б.Д.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** против
Г.Г.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, че
Г.Г.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ АД, ЕИК ******* въз основа на издадения от „А.“
ЕООД и авалиран от ответника Г.Г.Г.
запис на заповед от 11.09.2008 г., предявен за плащане на 12.06.2014 г. сумата
от 41 211,90 евро /четиридесет и една хиляди двеста и единадесет евро и
деветдесет евроцента/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.9 ГПК от 28.04.2017 г. по ч.гр.д. № 24907/2017 г. по описа на СРС, 42 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за разликата над сумата от 41 211,90
евро до сумата 70 400 евро.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на „Б.Д.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2080,39 лв. /две хиляди и осемдесет и 0,39
лв./-разноски в исковото производство и 1 641,34 лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и един и 0,34 лв./ разноски в заповедното производство, присъдени с
издадената заповед.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
сумата от 1 658,41 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем и 0,41
лв./-разноски направени от ответника пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
ПРИСЪДЕНАТА СУМА може да бъде
изплатена по посочената на основание чл.127, ал.4 от ГПК сметка с титуляр
ищеца: *******, Б.Д. АД, код на банката: *******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: