М О Т И В И
към Решение по НАХД № 7149/2012г. по описа на ПРС,
ХХ н.с.
С постановление от 17.10.2012г.
Районна прокуратура гр.П. е внесла в РС гр.П. материалите по досъдебно производство № ../2012г. по описа на V
РУ”Полиция” гр.П., водено срещу Р.И.М. ***,
ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.209, ал.3, вр.
ал.1 от НК за това, че на 19.12.2011г. в гр.П., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 30.12.2011г. е поддържал заблуждение у Т.М.Т. от
гр.П. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 200 лева, като
извършеното представлява маловажен случай, с предложение ПРС да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание,
тъй като са налице условията на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.П. поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието се
предложи на обвиняемия след като бъде признат за виновен по вмененото му във
вина престъпление да се освободи от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на минималния определен от законодателя.
Обвиняемият в съдебно заседание се
явява лично, признава вината си и изразява съжаление за постъпката си. Относно
наказанието предостави на съда преценката относно същото.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Р.И.М. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работещ, ЕГН **********
От приетата по делото справка
съдимост на обвиняемия съдът намира, че същия не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба по реда на чл.78а от НК.
През месец септември 2011 година
обвиняемият М. останал без работа. След като известно време не могъл да си
намери работа, а имал нужда от средства, решил да си набави такива чрез измама.
В изпълнение на замисленото, в началото на месец декември 2011 година посетил
офис на „М.”, находящ се в гр.П., в ж.к.”Т.”, в близост до магазин „Т.”. Там сключил договор за ползване на услугите
на „М.” по програма „ВОВ”, като получил и СИМ карта с номер ...... След като
сключил договора и получил СИМ-картата с посочения телефонен номер, обвиняемият
отишъл до една будка за продажба на вестници в близост до магазин „Ф.” в ж.к.”Т.”
–гр.П.. Там пуснал заявка за обява във вестник „М.” с текст „Намирам работници
за Испания”. Обвиняемият заплатил сумата от 10 лева, като следвало обявата да
излезе в рамките на два работни дни последователно, на 19 и 20.12.2011г. В
изпълнение на заявката на обвиняемия, подадената от него обява била публикувана
във вестник „М.” на 19 и 20.12.2011г. След публикуването на обявата, на
посочения от обвиняемия мобилен телефонен номер му се обадили около 10 човека,
между които и свидетел Т.Т., който след като прочел обявата във вестник „М.” се
обадил на посочения в нея телефонен номер, а именно ..... и се свързал с обвиняемия. При проведения
разговор свидетел Т. попитал за подробности във връзка с обявата. Обвиняемият
го уверил, че осигурява работа в Испания в селското стопанство и по – точно,
бране на мандарини и маслини, в район на около 20 км. от гр.М.. Обвиняемият
обяснил на свидетеля, че е необходимо в случай, че желае да замине на работа да
му представи свидетелство за съдимост и сумата от 200 лв., или 100 евро, както
и че парите следвало да бъдат предадени предварително, тъй като били за билет и
място в автобуса до Испания. При проведения разговор обвиняемият предложил на свидетеля да се срещнат след няколко дни.
Свидетел Т. се съгласил. Няколко дни по – късно, свидетел Т. отишъл на уговорената
среща в ж.к.”Т.”, пред поликлиниката в 17.00 часа. Там го чакал обвиняемият.
При проведената среща обвиняемият уверил свидетеля, че пребивава в гр.М.,
Испания от около три години и в момента се е върнал в Р. България за да събере
група от 15 човека работници. Това окончателно затвърдило впечатлението на
свидетеля, че може да замине на работа в Испания, чрез съдействието на
обвиняемия, и поради което му предал сумата от 200 лева, в банкноти по 20 лв. и
свидетелство за съдимост които носел. При предаването на парите и свидетелство
за съдимост двамата не оформили никакви документи. Свидетели на посочените
действия също така нямало. В края на разговора обвиняемият казал на свидетел Т.
да му се обади по телефона на 29.12.2011г. по обяд, за да уточнят точната дата
на заминаването. На посочената дата
свидетел Т. позвънил на обвиняемия. Първоначално обвиняемият му казал да му се
обади след около час. При втория проведен разговор за деня обвиняемият казал на
свидетеля, че заминаването ще се състои на 30.12.2011г. в 05,00 часа от хотел „С.П.”
– гр.П.. В посоченият ден и час свидетел Т. отишъл пред хотела и видял, че има
заминаващи за Охрид и Белград. Около 05,10 часа при него дошъл непознат мъж и
го попитал за заминаващите за Испания. Непознатия за свидетел Т. бил от гр.-С..
Двамата се заговорили и установили, че са контактували с обвиняемия М.. След
като почакали известно време и обвиняемият не се появил, свидетел Т. му
позвънил на мобилния телефон, но последният бил изключен. Свидетел Т. продължил
да звъни на телефона до 14,00 часа на същия ден, но отсреща чувал само свободен
сигнал, след което се включвала гласовата поща. Чувствайки се измамен свидетел Т.
се обърнал за съдействие към полицейските служители на V РУП гр.П.. В хода на
образуваното и проведено досъдебно производство
обвиняемия възстановил изцяло имуществената вреда на свидетел Т., признал се за
виновен и е оказал съдействие на разследващите.
Така възприетата фактическа обстановка съдът
намира за доказана по безспорен начин от събраните в съдебното заседание
доказателства посредством приложените по ДП № ../2012г. по описа на V РУП гр.П.
доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 от НПК:
протоколи за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели, протокол за
очна ставка, приложена справка за съдимост на обвиняемият, справка от вестник „М.”,
справка от „М.”, характеристична справка за обвиняемия. Признанието на вината
от страна на обвиняемия, съдът намира, че се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са надлежно приобщени към делото. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му във
следния смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства релевантни по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че
с гореописаното деяние обвиняемият Р.И.М. е
осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав
на чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 19.12.2011г. в гр.П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и до 30.12.2011г. е поддържал
заблуждение у Т.М.Т. от гр.П. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
200 лева, като извършеното представлява маловажен случай – възстановил е
щетата, не е осъждан и размера на щетата е под минималната работна заплата за
страната към месец декември 2011година. При така установената фактическа
обстановка съдът счита, че с действията си обвиняемият М. е създал у свидетел Т.
невярна представа, че ще замине на работа в Испания заедно с обвиняемия, като
за пътуването е предал на обвиняемия сумата от 200 лева.
От
субективна страна, деянието е
извършено от обвиняемия умишлено,
с форма на
вина - пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Затова, съдът призна за виновен обвиняемият Р.М. в осъществяването на
престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В настоящия случай съдът намира че
са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а от НК:
- деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
-
наказанието, което се предвижда в чл.209,
ал.3 от НК е лишаване от свобода до 1 година или пробация;
-
от престъплението са причинени
имуществени вреди възстановени в хода
на досъдебното производство;
В предвид на изложеното, съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемият Р.И.М.
за извършеното престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1
от НК като на основание чл.78а, ал.1 от НК му
наложи административно наказание
- ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева в полза на
Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт.
При определяне размера на
наложената “ГЛОБА”, съдът се съобрази с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН –
тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, личността на дееца,
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни
характеристични данни, признания и критичност към извършеното, съдействие на
разследването и съда, семейното, материално и имотно състояние на нарушителя, възстановената
вреда, както и че отегчаващи такива не се установиха, поради което му определи
такава в минималния, предвиден в закона размер – 1000 лева действащ към момента
на извършване на деянието.
Съдът счете, че така наложеното наказание
е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и
генерална превенция, визирани в чл.12 от ЗАНН, и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на нарушителя.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.И.