№ 322
гр. гр. Димитровград, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора М. П.
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. П. Гражданско дело №
20235610101670 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г.““ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Г. А. П., ЕГН **********, в която е отправено искане да бъде прието за
установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сума в размер на 3750,00
лева, представляваща стойността на предоставена от ищеца на ответника
медицинска помощ по време на болничния му престой в периода от 07.11.2022
г. до 24.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
609/20.09.2023 г. по ч.гр.д. № 1249/2023 г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
Ищецът твърди, че на 07.11.2022 г. в 20:36 часа ответникът постъпил по
спешност в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Свети Г.““ ЕАД, спешно отделение, с оплаквания от болки, оток и
зачервяване в областта на шията в ляво, съпроводено с общо неразположение
и фебрилитет. Поддържа, че поради обстоятелството, че спешното състояние
не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет, ответникът е насочен към
стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия в ищцовото
дружество, като е хоспитализиран в клиниката в 20:57 часа на 07.11.2022 г., с
диагноза при приема „Флегмона регио коли синтра“. Сочи, че към момента на
хоспитализирането ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права, които същият не е възстановил по време на болничния престой,
1
продължил до 24.11.2022 г.
На следващо място ищецът поддържа, че на ответника е оказана
болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 198
„Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни
тъкани“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален
рамков договор за медицинските дейности от 2020 г. – 2022 г. Твърди, че при
постъпване на ответника е съставена История на заболяването № 72470/2022
г. Посочва, че лечението е приключило, като е издадена епикриза, където са
описани извършените медицински дейности – процедури и изследвания,
включени в алгоритъма на горецитираната клинична пътека. Излага
твърдения, че ответникът е дехоспитализиран на 24.11.2022 г. с окончателна
диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“.
Излага доводи, че предвид обстоятелствата, че ответникът е бил
неосигурен по смисъла на ЗЗО, както в периода на постъпването му, така и в
периода на болничното му лечение и че до дехоспитализирнето си не е
възстановил здравните си права, то на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО следва да
заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща на 3750
лева съгласно действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на
платените услуги, предоставяни от ищцовото дружество. Поддържа, че
ответникът не е заплатил процесната сума, като до него била изпратена
покана за доброволно изпълнение. Посочва, че предвид липсата на постъпило
плащане, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на претенцията. Прави искания, представя
доказателства. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който поддържа, че предявеният иск е
допустим но неоснователен, като в този смисъл го оспорва по основание и
размер. Не оспорва, обстоятелството, че ответникът е постъпил в
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г.““ ЕАД
по спешност в животозастрашаващо състояние в спешен кабинет на
07.11.2022 г. в 20:36 часа и е бил хоспитализиран на 07.11.2022 г. в 20:57 часа,
като му е била оказана болнична помощ в изпълнение на алгоритъм по
клинична пътека № 198. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права от деня на хоспитализацията му до
дена на изписването му от лечебното заведение, както и че ответникът дължи
процесната сума на посоченото от ищеца основание, а именно чл. 109, ал. 1
ЗЗО. Отделно от това оспорва и факта на отправена от ищеца покана за
плащане.
Във връзка със заявените оспорвания поддържа, че съгласно чл. 52 ЗЗО
неосигурените лица заплащат за оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. В продължение посочва, че предвид
нормата на чл. 82 ЗЗ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване,
на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са
свързани с медицинска помощ при спешни състояния на здравно неосигурени
2
пациенти, като израз на разбирането за социална държава. Излага доводи, че в
медицинския стандарт за „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 12 от
30.12.2015 г. на Министъра на здравеопазването е регламентирано кое
състояние следва да се квалифицира като „спешно“, като ответникът, видно от
представената медицинска документация и предвид поставената му диагноза,
е приет именно в такова състояние. Посочва, че в чл. 82 ЗЗ липсва
ограничение относно вида на болничното заведение и отделението, в което е
приет пациентът. Поддържа, че макар Наредба № 3 от 15.04.2019 г. за
медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване, да предвижда, че се субсидират само лечебни заведения само за
оказване на спешна медицинска помощ на пациенти, преминали през спешни
отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение, то
цитираната регламентация е в пряко противоречие със Закона за здравето и в
този смисъл разходите следва да се възстановят от държавния бюджет, а не от
пациента. Претендира за отхвърляне на исковата претенция. Не възразява
представените от ищеца документи да бъдат допуснати като доказателства по
делото, както и да бъдат уважени останалите му доказателствени искания.
В хода по същество, с писмено становище, ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Насрещната страна, чрез назначения й особен представител, в хода на
устните състезания поддържа всички изложено в отговора на исковата молба
доводи за неоснователно на претенцията, които развива отново подробно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявена по реда на чл. 422 ГПК претенция по чл.
109, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, за уважаването на която е необходимо
установяването на факта, че на ответника е оказана медицинска помощ, както
и че за процесния период ответникът е лице с прекъснати
здравноосигурителни права, като доказателствената тежест за тези
обстоятелства лежи върху ищеца. Последният следва да установи също, че
твърдените от него медицински дейности в действителност са извършени,
респективно какъв е паричният им еквивалент.
С оглед становищата на страните, с проекта за доклад, обявен в
последствие за окончателен, са отделени като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 07.11.2022 г. в 20:36 часа Г.
А. П. е постъпил в спешен кабинет на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Свети Г.““ ЕАД, на 07.11.2022 г. в 20:57 часа е
бил хоспитализиран в същото лечебно заведение, като му е указана болнична
помощ за изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 198 „Хирургично
лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“.
Горното се установява и от представената по делото медицинска
документация, включително лист за преглед на пациент, направление за
хоспитализация, информирано съгласие, изследване по образна диагностика и
3
лабораторни изследвания, история на заболяването, предоперативна епикриза
и епикриза.
Към уточняващата молба на ищеца е приложена и сметка, в която са
остойностени всички извършени от страна на лечебното заведение дейности,
като последните по вид и характер съвпадат с тези, отразени в горецитираната
медицинска документация, а тяхната стойност е съответна на действащия през
процесния период и приобщен по делото ценоразпис на дружеството – ищец.
Със същата молба е представена и декларация за информирано съгласие,
видно от която ответникът е бил запознат с диагнозата си, условията при
които НЗОК заплаща лечението на пациентите, действащия ценоразпис на
лечебното заведение, както и с обстоятелството, че в случай, че е с прекъснати
здравноосигурителни права, следва да заплати за указаната му медицинска
помощ именно по действащите цени.
Съвкупният анализ на всички горепосочени доказателствени източници
обосновава по безспорен начин извода, че на ответника е предоставена
твърдяната от ищеца болнична помощ в посочения от ищцовата страна обем.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху две групи
обстоятелства – дали ответникът е лице с прекъснати здравноосигурителни
права от деня на хоспитализация до деня на дехоспитализация му и дали
същият дължи заплащане на претендираната сума на основание чл. 109, ал. 1
ЗЗО.
Обстоятелствата във връзка със здравния статус на ответника, според
настоящия съдебен състав, са безспорно установени, доколкото съгласно
постъпилата по делото справка от НАП, както през периода от 07.11.2022 г. до
24.11.2022 г., така и към датата на изготвяне на справката, ответникът е лице с
прекъснати здравноосигурителни права.
Според този състав на съда, въведените от особения представител
доводи във връзка с нормата на чл. 82 ЗЗ – че състоянието на ответника е
изисквало спешна медицинска намеса и в този смисъл разходите за
извършените медицински дейности следва да бъдат в тежест на държавния
бюджет е неоснователно. В действителност нормата на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ
предвижда, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на
българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с
медицинска помощ при спешни състояния. Следва обаче да се имат предвид и
разрешенията, дадени с Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, а именно, че съгласно чл. 7 от същата държавата поема
разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, до неговата
хоспитализация. В този смисъл след хоспитализиране на пациента, разходите
по лечението му се заплащат от НЗОК, в случай, че същият е
здравноосигурено лице, а в обратната хипотеза, тези разходите следва да бъдат
заплатени от пациента.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбите на цитираната от
ответника Наредба № 3 от 05.04.2019 г., касаят различна хипотеза, при която
на едно лице е оказана спешна медицинска помощ в едно лечебно заведение,
но е хоспитализирано в друго такова, какъвто не е настоящият случай, поради
4
което съдът не следва да го обсъжда.
В изложения контекст, съдът намира, че са настъпили всички
юридически факти, обосноваващи наличието на фактическия състав на
нормата на чл. 109 ЗЗО, поради което претенцията на ищеца е основателна и
доказана, включително и по своя размер, с оглед на което следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му бъдат възстановени от насрещната страна сторените от него
разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищцовото дружество
претендира заплащането на 75,00 лева държавна такса в заповедното
производство, 75,00 лева държавна такса в исковото производство, 450,00 лева
адвокатско възнаграждение и 675,00 лева възнаграждение за особен
представител. Според настоящия съдебен състав са налице доказателства за
реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, доколкото видно от
представения договор за правна защита и съдействие, уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Останалите претендирани суми за
такси и разноски напълно съвпадат със заплатените от страна на ищеца. Ето
защо на ищцовото дружество следва да бъде заплатена сумата от общо
1275,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г.““
ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. А. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 109, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, че Г. А. П., ЕГН **********,
дължи на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Свети Г.““ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3750,00 (три хиляда
седемстотин и петдесет) лева, представляваща стойността на предоставена
от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г.““
ЕАД, ЕИК *********, на Г. А. П., ЕГН **********, медицинска помощ по
време на болничен престой в периода от 07.11.2022 г. до 24.11.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.07.2023 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 609/20.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 1249/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Свети Г.““ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1275,00 (хиляда двеста седемдесет
и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6