О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на16.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1550 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, образувано по подадена Частна жалба вх.№ 4345/06.06.2019 г. от „ТОПЛИВО“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Солунска“ № 2, представлявано от П.К., чрез адв. Л.Б.,
срещу Разпореждане № 352/13.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 669/2019 г. по описа на
ДРС, с което първоинстанционният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на
„ТОПЛИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Солунска” №2, чрез адв. Л.Б. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу длъжника Н.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
2882.53 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 53 ст.) по Акт за
начет №007 от 19.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 57.65
лв. (петдесет и седем лева и 65 ст.), представляваща внесена държавна такса,
както и сумата 220.00 лв. (двеста и двадесет лева и 00 ст.), представляваща
заплатен адвокатски хонорар и е ПРЕКРАТИЛ производството по ЧГД №669/2019 г. по
описа на РС - Девня, като недопустимо.
В жалбата се излага, че разпореждането е незаконосъобразно
и неправилно. Моли за отмяната му и за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Жалбоподателят „ТОПЛИВО“ АД
сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за процедура
по ЗДФИ, като в случая е извършена ревизия по КТ, назначена от Директора на
дружеството и приключила с връчване на длъжницата акт за начет. Излага, че в
хода на проверката се е установила липса и изготвения акт за начет е основание
по чл. 417, т. 9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Твърди, че
ревизията е извършена законосъобразно, при спазване на всички изисквания.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 669/2019 г. на ДРС е
образувано по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК от заявителя „ТОПЛИВО“ АД срещу длъжницата Н.Л.П. въз основа на
документ по т. 9 – акт за начет, удостоверяващ парично вземане в размер на 2
882,53 лв., представляващи удръжки от МОЛ поради констатирани липси от касова наличност.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд е оставил без уважение заявлението и е прекратил производството по делото
като е приел, че липсват доказателства за спазване на процедурата по съставяне
на акта, съобразно разпоредбите на чл. 46 и сл. ППЗДФИ.
Разпореждането е обжалвано, като жалбата е оставена
без движение за отстраняване на нередовности. В хода на администрирането
жалбоподателят е уточнил, че е ангажирана пълната имуществена отговорност на
длъжницата по реда на чл. 211 КТ, а не по ЗДФИ.
Разпоредбата на чл. 417 ГПК урежда различен
правен режим по отношение на вземания, установени с документи, на които законът
е предал формална доказателствена сила. Освен посочените в тази разпоредба
основания, в специални закони изрично е предвидено, че за някои вземания
кредиторът може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение. Законодателят
изрично е ограничил хипотезите, при които кредиторът е облекчен при
снабдяването му с изпълнителен лист и те
не могат да се тълкуват разширително, защото се предполага, че именно тези
посочени основания се ползват със засилена степен на достоверност за
съществуване на вземанията, установени с тях, поради което и спрямо тях съдът
извършва само проверка от външна страна.
В разпоредбата на чл. 417, т. 9 ГПК е
предвидено, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и
когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на акт за начет. С
акта за начет се отразяват фактите за виновно причинени вреди и предпоставките,
обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съгласно Определение № 333
от 1.07.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 270/2010 г., III г.о на ВКС пределите на
проверката по чл. 418, ал. 2 от ГПК в случая касаят акта за начет от външна
страна, неговата формална редовност съгласно изискванията на ЗДВФК (сега ЗДФИ)
и ППЗДВФК (сега ППЗДФИ), действали при съставянето му. (В този смисъл е и Определение
№ 184 от 14.03.2012 г. по ч.гр. д. № 46/2012 г., III г.о. на ВКС)
В ГПК (отм.) е било уредено особено исково
производство по финансови начети (чл. 299-302 ГПК). С приемането на действащия
ГПК законодателят е предвидил единствено възможността да се издаде заповед за
незабавно изпълнение въз основа на акт за начет, но не и отделно особено
производство, поради което производството се провежда по общия ред, като се
взема предвид задължителната сила на акта за начет по чл. 22, ал. 2 ЗДФИ. С §
20 от ПЗР на ГПК се измени Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) като
в чл. 27, ал 4 се предвиди, че въз основа на акт за начет се издава заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК.
Историческото тълкуване на разпоредбата на чл.
418, т. 9 ГПК, във връзка с чл. 299-302 ГПК (отм.) води до извода, че
кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на акт за начет, който е издаден
по реда на ЗДФИ, но не и по реда на КТ. Този извод се подкрепя и от
телеологичното и систематичното тълкуване на разпоредбите § 20 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 27, ал. 4 ЗДФИ. Законодателят изрично е обвързал
процедурата по ЗДФИ с възможността за издаване на акт за начет, който може да
се ползва като основание за заповед за незабавно изпълнение. В Кодекса на труда
липсва предвидена процедура, която
да води до издаването на „акт за начет“ по смисъла на ЗДФИ и ГПК. Уредена е
възможността работодателят да търси
пълна или ограничена имуществена отговорност на работника, но предпоставките и
последиците са различни от тези по ЗДФИ. Наименуването на акта, с който завършва
извършената ревизия по КТ „акт за начет“ не го прави годен документ, въз основа
на който работодателят може да поиска издаването на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Да се приеме обратното би означавало, че всеки
работодател може да извършва ревизия по вътрешни правила, да установява липси,
да издава актове за начет и да се ползва с облекчена процедура за издаване на
изпълнителен лист, без да се съобразява с строго уредената процедура по ЗДФИ.
Такова заключение би противоречало на целта на целия институт, който придава
по-голяма сигурност на документите именно заради субектите, които ги издават
или заради допълнителната проверка, която са преминали съответните актове.
С Решение № 379 от 23.05.2013 г. по гр.д. №
314/2012 г. на ВКС се отрича изобщо
възможността пълната имуществена отговорност по чл. 211 КТ да се търси по реда
на заповедното производство. С Решение № 421 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 1831/2015
г., IV г.о. на ВКС се допуска възможността отговорността по
чл. 211 КТ да се търси по реда на заповедното производство, но само като
основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В решението
действително е посочено, че „съдебен ред“ по смисъла на чл. 211 КТ следва да се
тълкува и този по чл. 417 ГПК, но това се отнася само ако акта за начет е издаден по реда на ЗДФИ, както като
изключение е отбелязано в отговора на правния въпрос гласейки „специално
уредената в чл. 417, т. 8 ГПК (след измененията т. 9) възможност за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на акт за начет, с която се осъществява
пълната имуществена отговорност на отчетник (особеното производство по
финансови начети - чл. 299 ГПК от 1951 г., отм., не е уредено в ГПК от 2007 г.
или друг нормативен акт).“ Примерът е използван като допълнителен аргумент защо
търсенето на пълна имуществена отговорност може да се осъществи по реда на
заповедното производство, а не като аргумент, че хипотезата по чл. 417, т. 9 ГПК се прилага и за производствата по КТ.
Това становище се подкрепя и от доктрината (Мръчков, В., Средкова, Кр., Василев, Ат., Коментар на Кодекса на труда, 12
издание, Сиби, София 2016 г., стр. 717-718), като се
приема, че съдебният ред по чл. 211 КТ обхваща общия исков процес, разглеждане
на гражданския иск в наказателния процес и незабавно изпълнение въз основа на
съдебна заповед по чл. 418 и сл. ГПК. В този смисъл авторите посочват, че
общият исков процес е на разположение всякога, когато е налице основание за
пълна имуществена отговорност. Когато обаче увреждането се изразява в липса и
то е констатирано с акт за начет от органите на Държавната финансова инспекция
(чл. 22, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ) и няма данни
за извършено престъпление, работодателят може да предяви вземането си по реда
на заповедното производство за незабавно изпълнение (чл. 418, вр. чл. 417, т. 9 ГПК).
Всичко гореизложеното води до извода, че за да
се ползва кредиторът от облекчената процедура по чл. 417, т. 9 ГПК следва актът за начет да е издаден след
проведена проверка по реда на ЗДФИ, извършена от финансовите инспектори от
Агенция държавна финансова инспекция. Изключение от това правило се допуска
само ако е изрично предвидено в специален закон. (В тази връзка Определение № 88
от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 48/2011 г., IV г.о. на ВКС, по приложението на
чл. 63, ал. 2 ЗК)
Заявителят „ТОПЛИВО“ АД не е надлежен субект по
смисъла на чл. 4 ЗДФИ, а и същият сам твърди, че инспекцията не е осъществявана
по този ред, поради което и не следва
да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и заявлението
правилно е оставено без уважение от
заповедния съд, макар и с други мотиви.
По отношение на другото произнасяне, неправилно заповедният съд е прекратил производството
като недопустимо, защото отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение има за последица даването
на указания на заявителя за предявяване на осъдителен иск за вземането,
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.). Съществено
процесуално нарушение е съдът да се произнася едновременно по допустимостта и
основателността на едно и също искане. Ако искането е недопустимо
производството подлежи на прекратяване, ако е неоснователно следва да се
отхвърли. В тази част разпореждането
следва да се отмени и делото да се върне на ДРС.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 352/13.05.2019 г. по ч.гр.д. №
669/2019 г. по описа на ДРС, в
частта, с която е ПРЕКРАТЕНО производството по ЧГД № 669/2019 г. по описа
на РС - Девня, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 352/13.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 669/2019 г. по описа на ДРС, в частта,
с която първоинстанционният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на
„ТОПЛИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Солунска” №2, чрез адв. Л.Б. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу длъжника Н.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
2882.53 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 53 ст.) по Акт за
начет №007 от 19.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 57.65
лв. (петдесет и седем лева и 65 ст.), представляваща внесена държавна такса, както
и сумата 220.00 лв. (двеста и двадесет лева и 00 ст.), представляваща заплатен
адвокатски хонорар
ВРЪЩА на Девненски
районен съд ч.гр.д. № 669/2019 г. за
даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.