Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №721/2020г. по описа
на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** ***, чрез адв.В.Г. – САК – съдебен адрес:***, против В.Е.К.
с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между страните
съществували облигационни отношение по повод договор за мобилни услуги от
23.09.2016г. , сключен за мобилен номер по програма НонСтоп 29,90 лв. с
неограничени национални минути. Посочва
се още, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с № *** за уговорен срок
на договора за 24 месеца и предпочетена
абонаментна програма до 23.09.2018г.
Твърди се още, че между страните
бил сключен и договор за лизинг от 14.06.2017г., по силата на който ответника
закупил устройство марка Telenor модел Smart 4G Black, като се задължил да
го изплати на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 11,79 лв. С оглед
допълнителните договорки между страните, ответникът получил и
допълнителна сим карта, с абонаментен план Тотал 10,99 лв., съгласно договор за
услуги от 14.06.2017г. с уговорен срок на действие 12 месеца до
14.06.2018. Твърди се, че въз основа на посочените по-горе
три договора ответникът ползвал предоставяни услуги като потреблението на двата
мобилни номера било фактурирано под абонатен номер № ***. Посочва се в исковата
молба, че за ползваните услуги от абоната в периода 15.06.2017г. до
143.09.2017г., били издадени фактури с номера ***/15.07.2017г., № ***/15.08.2017г. № ***/15.09.2017г. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 86,88 лв., сумата от 247,59 л- незаплатени лизингови вноски.
Поради неизпълнение на абоната да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 86,88 лв., дружеството прекратило предсрочно
договора и начислило на основание т.11 от договора за услуги вр. чл.75 вр.
чл.19б“в“ от Общите условия сума в размер на 735,56 лв., от която претендира
сумата от 334,47 лв. Твърди се, че с
фактура № ***/15.11.2017г. дружеството начислило и предсрочно изискуемите
лизингови вноски дължими за месец
11.2017г. - сумата от 247,59 лв. за устройство марка Telenor модел
Smart 4G Black за периода от м.11.2017г.-м.05.2019г. Иска се
от съда да признае за установено, че в полза на „Т.Б.“ ЕАД съществува вземане против
В.Е.К. за сумата от 86,88 лв. – представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за абонатен номер №*** за периода
15.06.2017г. до 14.09.2017г. , ведно със законната лихва за забава , считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Иска се и съдът да
осъди ответника да заплати сумата от 247,59 лв. , представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от
14.06.2017г. с абонатен номер №*** за устройство марка Telenor модел
Smart 4G Black за периода от м.09.2017г.-м.08.2019г.
Претендират се и разноските в исковото производство.
С определение №3338/06.07.2020г. на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника е назначен особен представител –
адв. И.Ц. ***. В законовия срок представителят на ответника е депозирал отговор
с вх.№ 14598/13.07.2020г. , в който изразява становище за недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД Твърди, че липсва съответствие
между заповедното и исковото производство, както и липса на предпоставките на
чл. 415, ал.3 вр. ал.1 т.3 ГПК, поради което производството по отношение на
иска с правно основание чл.79 ЗЗД следва да бъде прекратено, а искането с
правно основание чл.422 ГПК да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната
излага становището си в молба с вх.№ 264233/14.10.2020г. вкл. по проекта за
доклад по делото. Страната моли съда да уважи изцяло като основателна предявената
искова молба.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител адв.
И.Ц., която поддържа изложеното
становище в отговора по чл.131 ГПК и моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№6900/2020г. описа на РС-Плевен, че на 22.10.2019г. Т.Б.“ ЕАД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.Е.К. с
ЕГН **********, адрес: ***. В хода на производството била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3889/23.10.2019г. , с която съдът разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 335,42
лв.-представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 15.06.2017г. до 14.09.2017г., мораторна лихва в размер
на 67,70 лв. за периода 01.10.2017г.-26.09.2019г., законна лихва от
22.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв.
деловодни разноски и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено било в заповедта, че вземането
произтича от договор за мобилни услуги от 23.09.2016г.
Поради
обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с разпореждане
№15141/30.12.2019г. съдът указал на заявителя възможността в едномесечен срок
да предяви иск за вземането си. Съобщението до „Т.Б.“ ЕАД било получено на
07.01.2020г.
С
искова молба (пощенско клеймо от 07.02.2020г.) е
инициирано настоящето производство.
Спори се
между страните има ли ищеца вземане към ответника за сумата от 86,88
лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
15.06.2017г.-14.09.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6900/2019г. по описа на РС-Плевен, както и иск за заплащане на сумата от 247,59 лв. ,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 14.06.2017г. с абонатен номер №*** за
устройство марка Telenor модел Smart 4G Black за периода от м.09.2017г.-м.08.2019г.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба
твърдения приема, че е сезиран с:
-
иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в
полза на ищеца на сумата от 86,88 лв., представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 15.06.2017г.-14.09.2017г., за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№6900/2019г. по описа на РС-Плевен;
-
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 247,59 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от
14.06.2017г. с абонатен номер №*** за устройство марка Telenor модел
Smart 4G Black за периода от м.09.2017г.-м.08.2019г.
За разрешаване
на спорните по делото въпроси са
приобщени писмени доказателства.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор за
мобилни услуги от 23.09.2016г. ( на л.9 и 10 от делото) и
ценова листа – приложение към договора ( на л.11 гръб и л.12 от делото) , че страните сключили договор, по силата на който
В.Е.К. избрала абонаментен план Нон Стоп 29,99 с неограничени национални минути
с предпочетен номер *** срещу заплащане на сумата от 29,99 лв. на месец,
със първоначален срок на договора от 24 месеца, в сила от 23.09.2016. В договора било предвидено, че при
прекратяване на договора преди срока по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим
карта/номер до края на уговорения срок на договора. С договора било уговорено,
че във всички случаи на предоставяне на устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг.
Не се спори и относно обстоятелството, че
ответникът е получил екземпляр от Общите условия на „Т.Б.„ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни фиксирани телефонни услуги, съгласил се е с тях и
приел да ги спазва като приложими за всички сим карти/номера, които използва. В
тази насока е представената от ищеца заверено копие на декларация –съгласие от
23.09.2016г.
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на договор
за лизинг от 14.06.2017г. (на
л.13-16 от делото), че между страните, по силата на който ищеца предоставил следното устройство: марка TELENOR
модел Smart 4G Black с телефонен
номер *** ведно със зарядно като принадлежност. Ответникът се задължил
да заплати обща лизингова цена в размер на 271,17 лв. с включен 20% ДДС по
начин посочен в чл.6 от договора – на 23 месечни лизингови вноски всяка една в
размер на 11,79 лв. Ответникът декларирал, че се е запознал с общите условия на
договор за лизинг на дружеството и
подписал запис на заповед от 14.06.2017г., неразделна част от договора.
Не се спори между страните и се установява от представеното от
ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор за мобилни услуги от
14.06.2017г. (на л. 17-18 от делото),
че между страните бил сключен и трети
договор, по силата на който ответникът
избрал абонаментен план Тотал 10.99 с предпочетен номер *** и включени 200
минути към национални мрежи и изходящ роуминг в зона на ЕС за срок от 12 месеца, считано от 14.06.2017г.
Не спори между страните и относно обстоятелството, че ответника е
регистриран в ищцовото дружество под клиентски номер ***, както и че на В.Е.К.
били издадени следните фактури:
1/ фактура № ***/15.08.2017г. за сумата от 11,79 лв. лв. – вноска
лизинг след 01.01.2014г. и сумата от 85,91 лв.- задължения за предходен период
с ДДС;
2/ фактура №***/15.09.2017г. за сумата от 323,20 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за услуги, сумата от 247, 59 лв. – вноска
лизинг /след 01.01.2014г./ и сумата от
86,88 лв. – задължения от предходен период с ДДС.
Безспорно по делото е и се
установява от Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, че
потребителят не може да се позовава на невъзможност да получи съобщение
или информация на адрес или номер, посочени в индивидуалния договор или
съпътстващи същия документ вкл. на кратки текстови съобщения или повиквания ( чл.19е).
Установява се от т. 26 и 27 от Общите условия, че при ползване на мобилните
услуги на оператора чрез индивидуален договор заплащането се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, както и
че потребителят е уведомен за датата от месеца, на която се издава фактурата и
неполучаването й не го освобождава от задължението му за заплащане на
дължимото. Съгласно чл.27, плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока посочен в нея, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл.422 ГПК
За успешното провеждане на установителния иск,
в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, породени от три броя договори – договор за мобилни услуги от 23.09.2016г. и два броя договори – за
лизинг и за мобилни услуги от 14.06.2017г.
В тази насока са и представените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно заверено копие на договор за мобилни
услуги от 23.09.2016г. ( на л.9 и 10 от делото) и
ценова листа – приложение към договора ( на л.11 гръб и л.12 от делото);
заверено копие на договор за лизинг от
14.06.2017г. ( на л.13-16 от делото) и
заверено копие на договор за мобилни услуги от 14.06.2017г. (на л.
17-18 от делото).
Съдът приема за основателно възражението на
особения представител на ответника за липса на идентичност между сумите, за
които е издадена процесната заповед за изпълнение и сумите, посочени в исковата
молба, но предвид диспозитивното начало счита, че следва да се произнесе относно
съществуването на вземания в полза на ищеца против ответника, конкретизирани в
исковата молба, а именно сумата от 86,88
лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
15.06.2017г.-14.09.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6900/2019г. по описа на РС-Плевен. В останалата част следва да се
приеме, че заповедта е влязла в сила.
От представените фактури № ***/15.08.2017г. и
№***/15.09.2017г., неоспорени от ответника, се установява съществуването на
вземане за сумата от 86, 88 лв. с ДДС. Съдът обаче не може да направи извод за
периода, за който се дължи тази сума. Във фактурите като писмено доказателство
е отбелязано само обстоятелството, че сумата се дължи за предходен период, но
не става ясно за кой период. Съдът
констатира, че фактура № *** за отчетен период от 15.07.2017г. – 14.08.2017г.
включва сумата от 85,91 лв. за предходен период /без уточнението на
последния и правното основание/, а фактура №*** за отчетен период
15.08.2017г.-14.09.2017г. съдържа друга сума 86,88 лв. отново без посочване на периода и
основанието, за което се дължи. Претендираната първоначална дата от периода
15.06.2017г. не е включена в нито един от документите по делото, поради което
остава недоказан периода и правното основание за дължимост на сумата от 86,88
лв. Същевременно в указания от съда три дневен срок ищецът не представи
доказателство за платен депозит за вещо лице по повод исканата съдебно
счетоводна експертиза, поради което съдът прие, че са налице условията на
чл.158, ал. 1 пр. последно ГПК и делото
следва да се гледа без това доказателство. Обстоятелството, че след приключване на
съдебното дирене след доклад от съдебния секретар се установява, че след
дадения срок страната е представила депозит, но
не е уведомила за това съда на официалните данни за контакт, не дерогира
факта, че внасянето на разноските и със значителна забава и несвоевременно,
поради което рефлектира върху хода на производството.
С оглед
на горното, съдът приема, че не се доказа при условията на пълно и главно
доказване, че сумата от 86,88 лв. се
дължи именно за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за претендирания
период 15.06.2017г. до 14.09.2017г. (като част от
сумата от 335,42 лв., за която е издадена заповед за изпълнение), а
от тук и съществуването на вземане на ищеца към ответника за тази сума на това
основание и период на задължението.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
По допустимостта на иска, съдът приема
направеното възражение на особения представител на ответника за недопустимост
на иска за основателно. Предвид преюдициалния характер на заповедното
производство в исковото такова , съдът следва да установи дали ищецът има
вземане по основание и размер съвпадащи
със заявеното в заповедното. Предявеният
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД съдът приема, че е предявен като
евентуален, т.е. под условие, разглеждането му е обусловено от изхода на делото
по главния иск. В случая предвид отхвърлянето на главния иск, съдът дължи
произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.
Подобно предявяване на иск обаче е допустимо, когато страната въвежда в
процеса ново обстоятелство, несъдържащо се в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение например при
наличие на предсрочна изискуемост на цялото вземане, каквато твърдение ищеца не
е въвел в процеса по отношение на лизинговото възнаграждение за мобилния апарат
марка TELENOR модел Smart 4G Black. В тази насока е и практиката на ВКС (
Определение №387/24.07.2017г. по ч.т.д.№217г. на ВКС I отделение
и др. ).
В случая ищецът претендира на самостоятелно
основание сумата от 247,59 лв. , представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 14.06.2017г. с
абонатен номер №*** за устройство марка Telenor модел
Smart 4G Black за периода от м.09.2017г.-м.08.2019г. т.е. за
периода на договора и след изтичането на срока му. Ето защо съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е недопустим и
производството в тази част следва да
бъде прекратено. Въпреки това обстоятелство следва да се отбележи, че от двете
фактури, представляващи единствено доказателство за наличие на вземане в размер
на 247,59 лв. неоспорени от ответната страна, че сумата се дължи като „вноски
лизинг“, с отбелязване, че се касае за вземане след 01.01.2014г. , при условие, че договорът за лизинг между страните е сключен
едва през 2017г.
Ето защо съдът приема, че следва да прекрати
производството по отношение на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД поради
недопустимост.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че предявения иск
с правно основание чл.433 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а
производството по отношение на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД следва да
бъде прекратено.
С оглед изхода
на делото, съдът следва да се произнесе по разноските.
По делото е
назначен особен представител, на когото е определено възнаграждение в размер на
100 лв.
Задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. На особения
представител се дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без
същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането
му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен
представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по
делото при условията на състезателност.
В последното съдебно заседание особеният
представител моли съда да увеличи размера на възнаграждението, предвид
обстоятелството, че делото се е гледало в повече от едно съдебно заседание. Искането е основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл.7, ал.9
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Ето защо
следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на особения представител на
ответника сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за защита на
ответника в повече от две съдебни
заседания.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, против В.Е.К. с ЕГН **********, адрес: ***, за признаване
за установено, че в полза на „Т.Б.“ ЕАД съществува вземане към В.Е.К. за сумата от 86,88 лв. – представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за абонатен номер №***
за периода 15.06.2017г. до 14.09.2017г. , ведно със законната лихва за забава ,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6900/2019г. по описа на РС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№721/2020г. по описа на РС Плевен по отношение на иска на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на В.Е.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на дружеството сумата от 247,59 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от
14.06.2017г. с абонатен номер №*** за устройство марка Telenor модел
Smart 4G Black за периода от м.09.2017г.-м.08.2019г., поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.47, ал.6 вр. чл.77 ГПК вр. чл.7,
ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, да заплати по сметка на РС-Плевен сумата от 200 лв.- възнаграждение на адвокат ***, в качеството
му на особен представител на ответника В.Е.К. с ЕГН ********** по гр.д.№ 721
/2020г. по описа на РС- Плевен, за защита в
повече от две съдебни заседания.
Да се изплати на адвокат *** , адрес: ***, ***, сумата от 200 лв. възнаграждение в качеството му на особен
представител на ответника В.Е.К. с ЕГН ********** по гр.д.№ 721 /2020г. по
описа на РС- Плевен, след представяне на
документ от „Т.Б.“ ЕАД за платено
допълнително адвокатско възнаграждение.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: