№ 11575
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125225 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. К. П.
срещу С.О. осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
предявен като частичен иск за сумата от общо 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в срязани надлъжно предна дясна и задна
дясна гума и изкривени и спукани предна дясна и задна
дясна джанти, на собствения му лек автомобил „Ауди А6
куатро“, рег. № ********, причинени от
незаконосъобразното бездействие на служители на
ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г., е
реализирал ПТП, след като автомобилът му е попаднал в
необозначена дупка на пътното платно в /АДРЕС/ и срещу
№ 18, ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 28.03.2021 г., е реализирал ПТП,
след като автомобилът му е попаднал в необозначена дупка
на пътното платно в /АДРЕС/ и срещу № 18. Вредите били
причинени от пропадане на автомобила в необозначена
дупка на пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП
бил ответникът С.О., предвид неизпълнение на
задълженията му по чл. 31 от ЗП. Сочи, че за процесното
ПТП, незабавно уведомил органите на МВР. Твърди, че
последните дошли на място и след направени констатации,
съставили Протокол за ПТП. Прави искане за присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца относно причината за процесното
ПТП и механизма на същото. Посочва, че Протоколът за
ПТП няма обвързваща доказателствена сила, относно
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва наличието на
дупка на процесния пътен участък. Твърди съпричиняване
от страна на ищеца. В условията на алтернативност, моли
претендираното обезщетение да бъде намалено. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът П. К. П., редовно
2
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът С.О., редовно призован, в открито съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт Тодоров, който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 21.07.2022г.,1 съдът е
приел за съвместно разглеждане в настоящото
производство и предявения от С.О. срещу /ФИРМА/
обратен осъдителен иск с правно основание чл. 219, ал.3 от
ГПК, за сумата в размер на 1000,00 лева, предявена по
първоначалния иск, като частична от сумата в размер на
10 000 лева и представляваща обезщетение за имуществени
вреди по л.а. „Ауди А6 КУАТРО“ с ДК № ********,
причинени вследствие незаконосъобразно бездействие на
С.О., вследствие на което на 28.03.2021г. е реализирано
ПТП, по твърдение на ищеца по обратния иск, поради
неизпълнение на договорни задължения на /ФИРМА/ по
договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на л.а.
Ауди, модел А6 Куатро, с ДК № ********О.
3
От изслушаната по делото САТЕ, приетия по делото
Протокол за ПТП, с бланкетен № 1787198 от 28.03.2021г., се
установява, че ПТП е настъпило на 28.03.2021г., около 07:30
часа в гр. София, където водача на л.а. „Ауди А6“ с ДК №
******** с водач – ищецът П. П., движейки се по /АДРЕС/ и
срещу № 18 попада в дупка на пътното платно, поради
недостатъчен контрол върху управляваното ППС, при
което на ППС „Ауди А6“ са нанесени материални щети –
две десни гуми предна и задна с две джанти, като вещото
лице е дало експертното си мнение, че описаните повреди
по МПС отговарят и са в причинна връзка с така описания
механизъм на ПТП.
От приетия по делото Констативен протокол /л.5 по
делото/, се установява, че след като ищецът е закарал
собственото си ППС в сервиз за отремонтиране /ФИРМА/,
при извършен оглед е констатирано, че двете джанти не
подлежат на ремонт и изправяне, двете гуми TRISTAR,
модел Snowpower, се е установило, че имат надлежни
срезове и дупки, в страничната част на борда, поради което
не подлежат на залепване и ремонт.
Установи се също така, че във връзка с процесното
ПТП е издаден АУАН № 598477/28.03.2021г., като въз
основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №
21-4332-007716/13.04.2021г., влязло в сила на 29.04.2021г., с
което на ищеца е наложена глоба на основание чл. 185 от
ЗДвП, поради осъществено от него нарушение на чл. 20,
4
ал.1 от ЗДвП, а именно водачът не контролира ППС, което
управлява, поради и което в тази връзка е станал причина
за ПТП. Към АУАН и Наказателното постановление е
приета скица на ПТП, както и декларация, подписана от П.
П., в която той е декларирал, че във връзка с процесното
ПТП е попаднал в дупка на пътното платно.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП, каквото удостоверяване е
налично по делото в конкретиката на случая. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник
в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на
ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава. Горното се отнася и за щетите,
нанесени по превозните средства при произшествието, като
тежестта от доказването на тези щети се носи изцяло от
лицето, претендиращо обезщетение за същите щети.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
5
увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката
на фактите, от значение за установяването на щетите
изискват специални знания. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, отразена в решение на ВКС №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., така и в решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на
ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. Тази практика на ВКС се
споделя и от настоящия състав. В случая по делото е
удостоверен в протокола механизма на ПТП и причинно
следствената връзка между ПТП и увредите по ППС, което
се доказа и от изслушаната САТЕ, като спорен е единствено
въпроса, дали ПТП е причинено по вина и поради
противоправното поведение на ищеца, които са отделни
елементи от процесния деликт. В случая в Протокола за
ПТП е удостоверен неизгодния за ищеца факт, че ПТП е
причинено поради негово противоправно поведение, за
което е издаден АУАН и е ангажирана административно-
наказателната му отговорност по ЗДвП, като
постановлението е влязло в сила, и с който факт
настоящият съдебен състав следва да се съобрази при
6
постановяване на крайния си акт по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, е провел пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. Същият, проведе пълно и
главно доказване на осъществяването на релевантния за
спора факт, че ПТП е реализирано в резултат
противоправно бездействие на ответната община, въпреки,
че по делото се установи, че ПТП е резултат от негово
противоправно поведение. Сложният фактическия състав
на непозволеното увреждане е съставен от няколко
кумулативно свързани елемента, като липсата на който и
да е от тях изключва приложението на института, респ. не
води до ангажирането на деликтната отговорност на
причинителя. Вината е единият елемент от фактическия
състав при непозволеното увреждане и е свързана с
психологическото поведение на лицето или лицата,
причинили увреждането или в резултат на което е станало
увреждането, имащо самостоятелна правна важимост. В
гражданското ни законодателство е установен принципа
залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай
на непозволено увреждане, вината на причинителя се
предполага до доказване на противното. Оборимата
законова презумпция за вина на причинителя на
непозволеното увреждане е установена в полза на
пострадалия - щом са причинени вреди, законът
предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта
7
на доказване на причинителя в случая ответникът, който
за да се освободи от отговорност трябва да установи, че
въпреки причинените вреди в конкретиката на случая
негови служители нямат вина за реализиране на ПТП,
доколкото по силата на законовите норми на чл. 31 от ЗП,
чл. 167 от ЗДвП именно на СО е вменено задължение да
стопанисва процесния пътен участък. В конкретния казус
съдът приема презумпцията за необорена, доколкото
ответната страна не доказа по категоричен начин, че нейни
служители нямат вина за наличието на дупка в процесния
участък. Независимо, че се установи по делото, че ищецът е
осъществил противоправно поведение, като е нарушил чл.
20, ал.1 от ЗДвП, то съдът намира, че последното има
правно значение, единствено в контекста на релевираното
от ответника възражение за съпричиняване, което предстои
да бъде разгледано по същество от съда.
Съдът намира за частично основателно възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Приносът на ищеца за причиняване на
резултата е доказан. Събраният по делото доказателствен
материал води до извода за наличие на противоправно
действие или бездействие от страна на ищеца, в резултат на
което може да се ангажира отговорността му, респективно
да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП.
Принципно съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това
8
основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По делото се събраха категорични данни, че пострадалият,
нарушавайки правилата за движение, в частност чл. 20,
ал.1 от ЗДвП е станал причина за настъпване на ПТП, за
което е ангажирана и административно-наказателната му
отговорност.
Ето защо, с оглед установения по делото механизъм на
ПТП и дадения отговор от експерта за причините за
настъпване на ПТП, настоящият състав приема, че в
случая е налице основание за намаляване отговорността на
ответника с 30 %, поради наличие на съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил „Ауди А6“, което е в
причинна връзка с вредоносния резултат.
Установеният размер на действителните вреди със
САТЕ е 1955, 40 лева, като с оглед наличието на
съпричиняване, отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за 70 %, като съдът намира, че приспадането
следва да бъде извършено от частично претендираната
сума от 1000,00 лева, в рамките на общата от 10 000,00 лева.
Или искът следва да бъде уважен до размера на сумата от
700,00 лева, а за сумата от 300,00 лева, разликата над
уважената, предявена като частична сума от 700,00 лева до
размера на пълно предявената от 1000,00 лева, следва да
9
бъде отхвърлен. Върху сумата от 700,00 лева, следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от датата на деликта –
28.03.2021г. /чл. 84, ал.3 от ЗЗД/.
С оглед частичната основателност на главния иск,
съдът следва да се произнесе по предявения обратен иск.
Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния, като специфичното при
обратния иск е, създаването на условно изпълнително
основание - правото на изпълнение по този иск се поражда
едва след като главното задължение е погасено, т. е. след
като привличащият ответник е удовлетворил ищеца-
кредитор.
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД,
вр. чл. 219, ал.3 от ГПК.
Неизпълнението на договорно задължение по причина,
за която отговаря неизправната страна, поражда за
изправната страна правата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно да
иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска
обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82 ЗЗД,
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната
полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща
намаляване на имуществото, а пропуснатата полза –
неосъществено негово увеличаване. Основателността на
претенцията за обезщетение за договорно неизпълнение за
10
причинените имуществени вреди е обусловена от
установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валидно договорно правоотношение, от което
да възниква задължение за изпълнение; виновно
неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди.
Видно от представения договор от 11.06.2019 г.,
възложителят С.О. е възложил на изпълнителя "/ФИРМА/"
АД да извършва дейности по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа в шеста зона, включваща райони
Искър, Слатина, Изгрев и Средец, които дейности
включват и ремонт и поддържане на пътната настилка.
Срокът на договора е 48 месеца. От приложение 6 към
договора е видно, че ул. „Поручик Неделчо Бончев“, попада
в териториалния обсег на договора и то в ниво на
поддръжка Б, което изисква текущо поддържане на пътя, а
не само по конкретно възлагане, и включва съгласно чл. 1,
ал. 2 от договора и поддържане на пътната настилка. Ето
защо "/ФИРМА/" АД отговаря за поддържането на пътя,
където е настъпило процесното ПТП, съответно следва да
отговаря пред възложителя, ако той претърпи вреди от
некачественото поддържане на пътя. Това следва и от чл.
16, ал. 2 от договора, раздал X, според който всички вреди
понесени от възложителя поради некачествени СМР са за
11
сметка на изпълнителя. В случая изпълнителят не е
изпълнил всички свои задължения по договора, след като е
допуснал наличието на необезопасена дупка на пътната
настилка, в която е пропаднал автомобилът и така е
настъпило процесното ПТП. От друга страна с настоящото
решение главният иск против общината е уважен частично
и същата е осъдена да заплати част от процесната сума. В
този смисъл съдът приема, че е налице и втората
предпоставка за възникване на претендираното право на
обезщетение. Следователно, в полза на ответника
съществува вземане за обезщетение от неизпълнение на
задълженията по договора, съответно ответникът по
обратният иск на свой ред следва да бъде осъден да заплати
на С.О. обезщетението, което ще плати общината на
собственика на увреденото ППС. Ето защо следва да се
постанови решение, с което осъдителният иск против
"/ФИРМА/" АД се уважи за сумата от 700. 00 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на деликта –
28.03.2021г.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни. Ищецът по първоначалния иск е заплатил
50,00 лева за държавна такса, като претендира и сума за
депозит за САТЕ в размер на 300,00 лева и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на
12
което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.13 по делото.
Или на ищеца по първоначалния иск съобразно уважената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на
455,00 лева. На ответника по първоначалния иск също му
се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска.
На ответника следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ,
който съдът определя в размер на 200,00 лева, съобразно
цената на иска и правната и фактическа сложност на
делото. Или на ответника, съобразно отхвърлената част от
иска следва да му се присъдят разноски в размер на 60,00
лева.
На ищеца по насрещния иск също му се следват
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Той претендира
присъждане на разноски за държавна такса в размер на
50,00 лева, като и по този иск следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в горепосочената
хипотеза, или общо разноски в размер на 250,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: /АДРЕС/, представлявана от К.
на общината, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., ЕИК **********,
13
на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 700.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в срязани надлъжно
предна дясна и задна дясна гума и изкривени и спукани
предна дясна и задна дясна джанти, на собствения му лек
автомобил „Ауди А6 Куатро“, рег. № ********, причинени
от незаконосъобразното бездействие на служители на
ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г., е
реализирал ПТП, след като автомобилът му е попаднал в
необозначена дупка на пътното платно в /АДРЕС/ и срещу
№ 18, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 300,00 лева,
разликата над уважената сума от 700,00 лева до размера на
пълната сума от 1000,00 лева, предявена частично от
сумата в размер на 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: /АДРЕС/, представлявана от К.
на общината, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., ЕИК **********,
сумата в размер на 455,00 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
С.О., с адрес: /АДРЕС/, представлявана от К. на общината,
сумата в размер на 60,00 лева, деловодни разноски на
14
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението по главният иск е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника –
/ФИРМА/.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на С.О., с
адрес: /АДРЕС/, представлявана от К. на общината, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 700. 00 лв.,
обезщетение за неизпълнение на договор от 11.06.2019 г. с
предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, ведно със законната лихва считано от
28.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите за главница и лихва бъдат
заплатени от С.О. на П. К. П..
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на С.О., с адрес:
/АДРЕС/, представлявана от К. на общината, сумата от
250,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 и
ал.10 от ГПК.
15
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16