РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 11.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1165 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на „ММ Агрохолдинг“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Строево, област Пловдивска, ***представлявано
от управителя – Т. С. М. , срещу уведомително писмо изх.
№ 02-160-2600/1221 от 02.06.2020г. на
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/
"Земеделие", с което на основание чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за кампания 2018 г. е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 в размер на 0 лв. по заявление за подпомагане с
УИН: 16/310517/75418 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР
2014-2010.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че соченото като основание за отказ несъответствие -
отнемане на документ по смисъла а чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007, не
е доказано. Оспорват се отразените от контролиращото лице в протокол № 129/01.06.2017г.
факти и обстоятелства за установено несъответствие по т.4.9. от Наредба № 1 –
употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установена с лабораторен
анализ от 31.05.2017г. на лаборатория „Приморис България“ АД. Сочи се, че тези
резултатите са обжалвани на 28.06.2017г. до контролиращото лице с копие до Министерство
на земеделието и горите. В подкрепа на това била предоставена контролна проба
на друга лицензирана лаборатория – „Агролаб България“ ЕООД, резултатът от анализа
на която показал, че в пробата отсъстват описаните в лабораторния анализ на
„Приморис България“ АД – вещества: flutriafol, imazamox, propiconazole /анализ
№ 02-5199 от 11.08.2017г./. В пробата било открито единствено веществото DEET
/N, N - Diethyl – m – toluamid/, но се заявява, че същото се съдържа в репелент
против комари, с който вземащото пробата лице се напръскало преди вземане на
пробата. Според жалбоподателят, никое от изброените обстоятелства не е взето
предвид и още по-малко обсъдено в оспореното уведомително писмо, което формирало
извод за незаконосъобразност на акта
поради липса на мотиви и основания за налагане на санкция.
Относно
размера на отказаната субсидия се поддържа, че административният орган се е
позовал на неприложими правни норми - ред. на чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г., която е в сила от 27.02.2018г., поради което не може да
бъде основание за налагане на санкция за нарушение, извършено през 2017г. В
тази насока се сочи и влязло в сила решение № 8863/06.07.2020 г. по адм. дело №
864/2020 г. на Върховния административен съд, с което на органа били дадени
задължителни указания за неприложимостта на този правен ред за нарушения,
извършени през 2017г. Искана се присъждане на направените съдебни разноски.
3. Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие",
чрез процесуалния си представител - юрисконсулт М. , поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заяви, че административният акт е издаден
по информация, въведена от контролиращо лице в „Системата за въвеждане на данни
от външни институции“, след като са установен несъответствия в стопанството
на земеделския производител, изразяващи
се в промяна на заявената за подпомагане култура и отнемане на документ по
смисъла на чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 през кампания 2017г. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Предмет на
проверка за законосъобразност е уведомително писмо (УП) изх. № 02-160-2600/1221
от 02.06.2020г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/
"Земеделие", с което на основание чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за кампания 2018 г., по отношение на парцели 03839-512-5-1, 03839-583-2-1,
03839-582-7-1, 03839-3-1, 69874-86-11-1 и 69874-86-11-2, е оторизирана субсидия
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 в размер на 0 лв., по
заявление за подпомагане с УИН: 16/310517/75418 и приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2010. От съдържанието на приложените към УП в табличен
вид данни и пояснения се установява, че причините за отказа са:
6.1. По
отношение на парцел 69874-86-11-1 - отразено несъответствие в Таблица – „Площи
с неспазени базови и други изисквания“, колона 15: „Установената от извършената
проверка на място земеделска култура на парцела не се различава от заявената“ е
посочено „не“, като в обясненията към таблицата органът е цитирал относимата
нормативна уредба и е посочил, че несъответствието е установено в резултат на
административна проверка или проверка на място, като в кандидата бил уведомен
за резултатите от проверката и за базовите изисквания, които не са били
спазени.
6.2. По
отношение на парцели 03839-512-5-1, 03839-583-2-1, 03839-582-7-1, 03839-3-1,
69874-86-11-1 и 69874-86-11-2 – отразено несъответствие в Таблица –
„Площи с неспазени изисквания по управление“, отнемане на документ по смисъла
на чл. 29, пар. 1 от Регламент № 834/2007 в предходната година.
В обясненията към Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по
направление „Биологично растениевъдство“ към колона 10 е псочено, че
неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата дейност са били
установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на
предоставена информация на ДФЗ – РА от външни институции съгласно чл. 49 от
Наредба № от 24.02.2015 г., както и чрез проверка на място от Техническия
инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената
проверка на място били посочени конкретните неспазени изисквания за управление,
като за резултатите от проверката на място и за изискванията за управление,
кандидатът бил уведомен с уведомително писмо (като същото не е посочено с
индивидуализиращи данни). В изложеното обяснение по колона 12 органът сочи, че
установеното неспазване в текущата година на всички базови изисквания по
управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане площи, които се
изчисляват като сборът от всички площи, за които е констатирано неспазване на
базово или друго изискване и/или изискване по управление се раздела на
декларираната площ по съответната дейност. В обяснението към колона 15 е
посочено: „санкция в лева наложена съгласно раздел V „Намаление при неспазване
на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР
2014-2020“ буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“, буква А „Базови
изисквания“ от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“
от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена
от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 13 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г.“ В обясненията към останалите колони не се съдържат конкретни
факти и обстоятелства, а са цитирани нормативните изисквания.
7. Видно от
доказателствата по делото, в изпълнение на заповед № 364340/15.10.2018г.
/л.61-62/ на ръководителя на Регионален технически инспекторат, Областна
дирекция „Земеделие“ - Пловдив, на кандидата „ММ Агрохолдинг“ ООД била
извършена проверка, отразена в доклад, съставен от длъжностно лице при
Регионален технически инспекторат – Пловдив (л. 63), в който относно парцел
69874-86-11-1 не са установени несъответствия. Административната преписка не
съдържа и уведомления до кандидата за установени несъответния по отношение на парцел 69874-86-11-1.
8. Между ММ
Агрохолдинг ООД - оператор и Биоагричерт Италия България ЕООД – контролен
орган, е сключен Договор за контрол и сертификация № 001537 /28.02.2015г., с
предмет: извършване на контрол и сертификация на биологичното производство на
оператора, от страна на контролния орган, при спазване на действащата
нормативна уредба и по-конкретно на националните и европейските стандарти,
предвидени в регламент /ЕО/ № 834/07 и при спазване на евентуални изменения и
допълнения. В обхвата на дейността по контрол на биологичното производство –
чл.1 ал.2 от договора, е : т.2 – извършване на инспекционни проверки, при които
се съставя протокол, който се разписва от оператора, взимане на проби, където е
необходимо; т.4 – издаване на сертификат за съответствие на продукта за
изключително ползване от оператора, в случай на положителен резултат. Срокът на
договора е една година от подписване, с възможност за продължаване с още една
година – при условията на чл.6 ал.2. В раздел II „Задължения за оператора“,
чл.2, т.9 е посочено, че операторът е длъжен да подписва документите, които му
се дават от упълномощения персонал на Контролния орган, като формулира
обосновано евентуалните си възражения. „Отказ за подписване на документи на
Контролния орган се счита за отказ за контрол и това се отнася, съгласно
предвидената процедура до компетентните органи за налагане на санкция“. Според
чл.9 от договора, споровете се разрешават от Международния арбитражен съд при Алианс
за правно взаимодействие.
Безспорно е, че през 2017г. изпълнението на договора е било
преустановено, като контролната дейност спрямо оператора е поета от Институт за
контрол на биологичните продукти „БИО
ЕЛЛАС“ АД.
Видно от представената по делото справка (л. 287 и сл. и л. 356 и сл. )
от „Системата за въвеждане на данни от външни институции“ при ДФЗ, дружеството
„БИО ЕЛЛАС“ не е отразило данни по отношение на парцелите: 03839-512-5-1, 03839-583-2-1, 03839-583-7-1,
03839-584-3-1, 69874-86-11-1 и 69874-86-11-2.
Въпреки дадената от съда многократна възможност, ответникът не представи справка
за въведени данни за 2017г. от „Биоагричерт Италия България“ ЕООД по отношение
на оператора „ММ Агрохолдинг“ ООД.
9. Между
страните не се формира спор, че през 2017г. по отношение на „ММ Агрохолдинг“
ООД контролиращото лице „Биоагричерт Италия България“ ЕООД е наложило мярка 5.4
- Отнемане на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
834/2007 и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с
позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за
определен период от време, който се съгласува с компетентния орган, съгласно
чл. 30, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 834/2007 в случаи, когато
бъде установено тежко нарушение или нарушение с траен ефект, със задължително
писмено уведомяване на клиентите на оператора от негова страна относно
наложената мярка., съгласно чл. 40, ал. 6 от Наредба № 1от 07.02.2013 г. за
прилагане на правилата на биологичното производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикиране и контрол върху производството и етикирането уведомява същия
за така наложената мярка при установена употреба на неразрешени в биологичното
производство продукти за растителна защита и на основание чл. 33, ал. 3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014-2020 г., като е наложено стартиране на нов преходен период
за всички парцели, които към момента на установяване на нарушението са били в
преход и елиминиране на всякакво позоваване на метода на биологичното земеделие
за всички парцели преминали периода на преход в стопанството на оператора.
Причината
за налагане на мярката e отразена в
Протокол № 129 от дата 01.06.2017 г. – установено несъответствие по т. 4.9,
съгласно Наредба №1/2013 – употреба на неразрешени продукти за растителна
защита, установено с лабораторен анализ на проба от дата 31.05.2017 г. в
лаборатория „Приморис България“ АД, който показал наличие на веществата: flutriofol,
imazamox, propizonazol.
Не
се спори, че резултатите са съобщени на „ММ Агрохолдинг“ ООД на 14.06.2017 г., след
което дружеството възложило контролно изследване на пробата в лаборатория
„Агролаб България“ ЕООД, в резултат на което новия лабораторен анализ показал
наличие единствено на веществото DEET (N, N – Diethyl-m-toluamid).
Не
се спори и относно факта, че „ММ Агрохолдинг“ ООД е оспорило пред „Биоагричерт
Италия България“ ЕООД резултата от първичния лабораторен анализ и наличието на
основания за налагане на посочената мярка.
От
представените доказателства се установява, че пробите са взети на 23.05.2017 г.
в 17,00 часа от култура слънчоглед - 25 листа от парцел 0051012 с площ 2,2716
ха с идентификационен код на пробите 001573230517РА07 и с № № 598388; 538389;
598390 и 598393. Посоченият парцел не кореспондира с нито един от парцелите, за
които е отказана субсидия на оператора по „ММ Агрохолдинг“ ООД мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020.
Данните
от лабораторните анализи сочат, че през периода 26-31.05.2017 г. в „Приморис
България“ АД е изследвана първата от
посочените в протокола от 23.05.2017 г. четири проби.
Контролното
изследване на 09.08.2017г., възложено от „ММ Агрохолдинг“ ООД, е на проба
598383 – четвъртата взета проба, в която е открито наличие единствено на
DEET(N.N – diethyl-M-toluamide) 0,674 mg/kg. При съпоставка с отразеното в протокола
за вземане на проби от „Биоагричерт“ ЕООД се установява, че посочената проба е била
предназначена именно за „ММ Агрохолдинг“ ООД.
10. За удостоверяване компетентността си да издава актове от категорията на
процесния, ответникът представя заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на
основание чл. 20а, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
упълномощен да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка
10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските
райони 2014 - 2020 г.
IV. От правна
страна:
11. Правилата на чл. 20, т. 2 и 3 вр. чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП
предвиждат компетентност за изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да организира
и ръководи дейността на Разплащателната агенция, като в отношенията между фонда
и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ,
гаранции и субсидии може да сключва административни договори и да издава административни
актове. Тези правомощия изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е валидно издаден от материално компетентен орган, но е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Подаденото от оператора обжалване на констатациите при осъществения контрол от страна контролиращата страна „Биоагричерт Италия България“ ЕООД по реда на чл. 40, ал. 3 и ал. 5 и чл. 41 от Наредба № 1/2013г. обосновава извод, че в случая е следвало да бъде осъществена контролна проверка по реда на чл. 47, ал.7 и чл. 48 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм. отм., бр. 75 от 11.09.2018 г.). По делото обаче липсват каквито и да било доказателства това да е било направено освен декларативно посоченото в акта, че същият е постановен след извършена проверка на място от Технически инспекторат.
Данните от приложените по делото доказателства за извършена проверка на място от длъжностни лица при ДФЗ не съдържат констатации за нито едно от посочените в административния акт несъответствия, в този аспект не се установяват и фактическите основания, на които административният орган е крепил своите изводи.
При това положение остава изцяло недоказано наличието на фактически и правни основавания за приложената спрямо оператора мярка 5.4 - Отнемане на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007.
От друга страна липсват и въведените от „Биоагричерт Италия България“ ЕООД данни в „Системата за въвеждане на данни от външни институции“, поради което не може да бъде извършена проверка за това установените несъответния в Протокол № 129 от дата 01.06.2017 г. третират ли именно отразените в оспорения административен акт парцели. В тази насока данните за 2017г., които са въведени от „БИО ЕЛЛАС“, също не носят полезна информация.
При така установеното настоящият състав намира, че изводът в оспорения административен акт за наличие на неспазени базови изисквания и изисквания по управление по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е необоснован и не се установява по безспорен начин.
Отделно в акта е посочено, че санкцията е наложена и за нарушение на изисквания на Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСРС 2014 - 2020 г., която е утвърдена със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-453/10.05.2019 г., при което доколкото органът приема, че операторът е извършил нарушение през 2017 г. същата е се явява неприложим. В този смисъл и при същата фактическа обстановка е постановено влязло в сила решение № 8863/06.07.2020 г. по адм. дело № 864/2020 г. на Върховния административен съд, което макар да третира стопанката 2017г. съдържа задължителни указания към административния орган, които е следвало да бъдат съобразени при произнасянето му спрямо същия оператор за кампания 2018г.
С оглед доказателствата за постановяване на административния акт при допуснати нарушения на изискванията за формата, неспазване на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона, се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, поради което жалбата се явява основателна. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 3050 лева, от които 50 лева държавна такса и 3000 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според съдържанието на обжалвания административен акт (л. 17), отказаната субсидия на жалбоподателя е в размер на 94687,91 лева. Съгласно чл.8, ал.1, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 10000 лв. до 100000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. В случая минималното възнаграждение за адвокатска защита възлиза на 3370 лева (830 + 3% от 84687,91 лв.). Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1221 от
02.06.2020г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
ВРЪЩА преписката на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ММ
Агрохолдинг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Строево,
област Пловдивска, ***, представлявано
от управителя – Т. С. М. , сумата от 3050 (три хиляди и петдесет) лева,
представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: