№ 2217
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ФАЙЪР ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
срещу Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по описа на ВРС, XХХV-
ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ e признато за
незаконосъобразно и отменено уволнението на П. Д. П. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № 7/31.07.2020г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от управителя на
дружеството; на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал. 1 от КТ е осъден въззивникът да
заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. май 2020г., както и на основание чл. 221, ал. 1 от КТ въззивникът е
осъден да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1290.00 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в
обжалваните части, поради нарушение на материалния закон. Неправилен е възприетият от
съда правен извод в решението, че трудовото правоотношение между страните е
едностранно прекратено от работника със заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Тредовият
договор между страните е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, със
срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на въззивника. В този срок работодателят
прекратил ТПО с работника на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. За да се
прекрати действието на трудовия договор в тази хипотеза е достатъчно писменото
изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна.
1
П.П. е уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи
документите за това. Същият не се е явил, като заповедта подписал впоследствие.
Бездействието на работника под формата на неявяване за получаване на заповедта не следва
да се тълкува във вреда на работодателя, тъй като по този начин същият се лишава от
възможността да упражни правото си да прекрати ТПО. Ето защо заявлението на работника
вх. № 158 от 03.08.2020г. по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е подадено след прекратяване на
трудовото му правоотношение и не може да породи правни последици, тъй като
правоотношението вече е било прекратено от работодателя. Необоснован поради това е
изводът, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, както и че обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ е дължимо. От друга страна от събраните по делото гласни доказателства е
установено, че през м. май 2020г. ищецът не е полагал труд в дружеството работодател,
както и че не е бил на работното си място. Неправилен е изводът на ВРС, че се касае за
престой по смисъла на чл. 267 от КТ, настъпил не по вина на работника, поради което и
последният има право на уговореното БТВ. На основание чл. 267, ал. 2 от КТ доколкото
работникът не е бил на работното си място в работно време, то неизпълнението на
трудовата функция се дължи на негово виновно поведение, поради което обезщетение за
престой не му се дължи. Реално П.П. започнал да упражнява трудова дейност при
работодателя от м. юни 2020г. Ето защо няма право на трудово възнаграждение за м. май
2020г. Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата П.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
Излага твърдения, че по делото не е установено връчване на заповедта за прекратяване на
ТПО от 31.07.2020г. Едва след проверка от Инспекцията по труда, гр. Варна по негов сигнал
от 04.08.2020г., с писмо от 19.08.2020г. ищецът е поканен от работодателя в 3-днивин срок
да се яви и получи заповедта, която му е връчена на 24.08.2020г. На основание чл. 335, ал. 1,
т. 3 от КТ прекратяване на ТПО без предизвестие в срока за изпитване произвежда действие
от момента на връчване на заповедта. Заповедта в случая е връчена след като ищецът
прекратил без предизвестие ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратяването
вече е настъпило. След като волеизявлението на работника за прекратяване е достигнало до
работодателя, последния не може да прекрати трудовия договор на друго основание, тъй
като от този момент субективното право на работника вече е упражнено и прекратяването
настъпило. Повторното прекратяване на ТПО е извършено при липса на субективно право,
не поражда правно действие, поради което издадената заповед за прекратяване в
изпитателния срок подлежи на отмяна. По делото на следващо място е прието заключение
на ССчЕ, което след справка в ТД на НАП – Варна е установило, че отработените дни за м.
май 2020г. са 17, а декларираният начислен месечен осигурителен доход възлиза на 1218.33
лв., а нетната сума за получаване след приспадане на осигурителни вноски ДОД – на 945.40
2
лв. По ведомост за заплати няма положен подпис. Т.е. възнаграждението е начислено и не е
платено. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.09.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3