№ 4
гр. Асеновград , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Гражданско дело №
20205310101510 по описа за 2020 година
Молби на осн. чл. 7 от ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителите К. Р. Р. и Н.К.К., чрез пълномощника си адв. Н., твърдят, че
ответникът Г. М. А. е съответно племенник на молителката К.Р. и първи
братовчед на молителката Н.К., както и, че страните са съсобственици на
имот в село С., като всеки ползва част от имота, преградена с ограда. Твърдят
също, че на 02.09.2020г. около 20,30 ч. и около 21,30 часа ответникът Г.А. е
обиждал молителките, като ги е наричал с нецензурни думи, заплашвал ги е,
включително e изричал заплахи за живота им. Това се повторило и на
03.09.2020 г. около 3,00 часа. Твърдят също, че същия ден съпругата на
ответника е казвала, че той има намерение да убие молителката К.Р..
Молят да бъде издадена заповед за защита срещу ответника, с която да
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
тях, да му бъде забранено да доближава жилището им, местоработата им и до
местата и за социални контакти и отдих на молителите, при условия и срок,
определени от съда. В становище по същество поддържат молбата, считат
същата доказана от събраните по делото доказателства, като молят да бъде
уважено искането им и да им бъдат присъдени разноски.
Ответникът Г. М. А. оспорва да е извършил акт на насилие, да е обиждал
1
или заплашвал, да се е заканвал или саморазправял с молителите. Не оспорва
роднинаската връзка, твърди, че молителката К.Р. му е леля, както и, че са
съсобственици на имот, в който живеят, като същият е преграден с ограда.
Признава, че конфликт е имало, но твърди да е бил породен от спор по
отношение на построяване на барака в имота на молителите, между съпругата
му и съпруга на молителката Н.К..
В хода по същество по делото счита, че от събраните доказателства се
установява, че има конфликт между страните, който не е от скоро, но не
счита, че той може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Твърди,
че след постановяване на заповедта за незабавна защита е променил
поведението си изцяло, като през цялото време на процеса е имал желание за
споразумение между страните. Моли да се отхвърли молбата, евентуално, ако
съдът не приеме становището му, да се наложи наказание в минимален
размер и срок.
Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени
доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че молителката К.Р. е леля на ответника,
съответно той е първи братовчед на молителката Н.К., което е видно и от
представените удостоверение за наследници и удостоверение за раждане на
молителката К.
Не се оспорва и твърдението, че молителката Расим и ответникът са
съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. С., в който страните
живеят в самостоятелни сгради, като всеки ползва част от имота, преградена с
ограда, което е видно както от представения нотариален акт към молбата, така
и от представените писмени доказателства от ответника – скици на имота.
Представените снимки съдът не обсъжда, като неотносими.
На 02.09.2020г. около 20,30 ч. ответникът Г.А. излязъл в двора си и
започнал да обижда молителите, да ги псува и нарича с обидни и нецензурни
думи. Заканвал се, че няма да видят спокойствие в тази къща, както и ,че
тепърва ще видят лошо. Това се повторило пак след час, около 21,30 часа на
същия ден, както и на следващия ден – 03.09.2020 г., през нощта, около 3,00
часа, когато отново изричал псувни, обиди и заплахи.
2
Така приетата фактическа обстановка съдът установи, като взе предвид
твърденията на молителите в представените декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, само на основание на които, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, законът
дава възможност да се издаде заповед за защита, при липса на други
доказателства. Поради това законът, с оглед цитираната разпоредба, възлага в
тежест на ответника да обори, с допустимите доказателствени средства,
изложените конкретни твърдения в декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. За
установяване на осъществяване на акта на насилие в производството бяха
допуснати и гласни доказателства и на двете страни. Разпитаните свидетели
М.Ю. и Р.Р., доведени от молителите, чиито показания съдът обсъди, като взе
предвид евентуалната им заинтересованост от спора, поради роднинска
връзка със страните, но прие истинни, доколкото кореспондират със
събраните писмени доказателства – декларации и амбулаторен лист за
консултация с лекар – специалист и са непротиворечиви по между си,
установиха по безспорен начин, че на 02.09.2020 г., около 20,30 ч и около
21,30 ч. ответникът е обиждал, псувал и се е заканвал на молителите.
Показанията на свидетелите бяха категорични, безпротиворечиви, като бяха
изложени логично свързано и съответстваха както на изложеното в молбата и
декларацията на молителката, така и на събраните писмени доказателства.
Ответникът не обори така събраните доказателства и представените по делото
декларации. От гласните доказателства не само не се обори придадената от
закона доказателствена стойност на представените от молителите декларации,
а напротив, установи се, че ответникът действително е псувал, обиждал и
заплашвал молителите. За акта на насилие, извършен на 03.09.2020 г. около
3,00 часа единствено доказателство остават представените декларации, които
съдът цени, на осн. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като приема описаните конкретни
действия за доказани с така представените доказателства. Поради изложеното
съдът приема за установени фактите, посочени в приложените декларации.
От представената в копие преписка №239000-13764 от 9.09.2020г. по
описа на РУ – Асеновград е видно, че е образувана по жалба срещу
молителите от Г.А., като молителя К. Р. Р. е била предупредена да не се
заканва с физическа саморазправа със Севчи и Панар Али, като се установява,
че действително между страните е имало спорове, каквито визира ответника в
становището си.
3
По отношение на акта на извършено насилие от Г.А. на 03.09.2020 г.,
изразяващо се в изявление в Кметството на село С., че съпругът и ще убие
молителката К.Р. производството е прекратено с влязло в сила определение,
тъй като молбата е била недопустима, с оглед нормата на чл. 3 от ЗЗДН.
Ето защо, при така събраните доказателства, съдът прие за безспорно
доказана описаната фактическа обстановка.
Домашно насилие е всеки отделен акт на физическо, психическо и
емоционално насилие, както и опитът за такова насилие, извършени спрямо
лица, които са в роднинска връзка, в степени, изчерпателно посочени в чл. 3
от ЗЗДН. Следователно всяко едно посегателство каквото е доказаното в
настоящото производство отправяне на обиди чрез псувни, вулгарни и
обидни квалификации, отправяне на закани и заплахи, са актове на домашно
насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалите
лица. По делото бе установено, че ответникът е осъществил психическо
насилие, като е обиждал, псувал, заканвал се и заплашвал молителите, че
няма да имат мира в дома си. Това съдът прие за осъществен акт на домашно
насилие от ответника спрямо молителите. Действително, доказа се и друг
конфликт между страните, извън предмета на производството, но това не е
основание да се оправдае поведението на ответника и да се приеме, че
деянието е извън обхвата на ЗЗДН. Доколкото е налице деяние, което нормата
на чл. 2 от ЗЗДН сочи като домашно насилие осъществено между лица, в
степен на родство или близост, посочена в чл. 3 от същия закон, то деянието
попада в обхвата на закона и следва да бъде квалифицирано и разглеждано
именно акт на домашно насилие.
Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат
поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите. Следва
на ответника да бъде наложена и поисканата от молителите мярка по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН, като му се забрани да доближава молителите, жилището на
молителите, находящо се в с. С., ул. „С.“ № 2, за срок от пет месеца. Срокът
съдът определя с оглед вида и характера на извършения акт на насилие, като
отчита и времето, през което е действала заповедта за незабавна защита, а
именно за един сравнително дълъг период от 04.09.2020 г. до постановяване
4
на настоящото решение и има същата сила, като издадената с решението по
делото. Не следва да бъде постановявана забрана за приближаване
местоработата, местата за социални контакти и отдих на молителите, тъй като
такива не са установени в производството по делото, а посочени по този
начин биха били неопределени и трудно изпълними, а поради това и
предпоставка за неосъзнато нарушаване на заповедта за защита и създаващи
едно необосновано ограничаване на правото на придвижване на ответника.
Освен това постановената мярка по същия текст – забрана за доближаване до
пострадалите лица и жилището им, изпълнява превантивната функция на
закона.
Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, на ответника следва да
се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че с оглед липсата на
доказателства за доходите, наказание около минималния размер – 300 лв., ще
бъде съобразено с тежестта на извършения акт, както и достатъчно, за да
повлияе на нарушителя и ще бъде съобразено с имущественото му състояние.
Следва ответникът да бъде осъден да заплатят и държавна такса по
сметка на съда, в размер на по 25 лв., на осн. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден и да
заплати направените от молителите разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото
няма представени доказателства за други разноски, сторени в производството.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. М. А. , ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Р. Р. , ЕГН
********** и Н.К.К., ЕГН **********, и двете с адрес: с. С., ул. „П.М.“ № 2,
на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да
5
приближава К. Р. Р. , ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********, както и
жилището им в с. С., ул. „П.М.“ № 2, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, за срок
от пет месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Налага на Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, глоба в
размер на 300 (триста) лева, на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.
Осъжда Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2,,да заплати по
сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на по 25 лв. (двадесет и
пет лева).
Осъжда Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да заплати на
К. Р. Р., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „П.М.“
№ 2, сумата от 500 лв. (петстотин лева) направени в производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Копия от решението и заповедта да се връчат на страните и на ОД на
МВР Пловдив, РУ Асеновград, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пловдив, чрез РС Асеновград, в 7 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6