Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: С. ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева
в.гр.дело № 4034 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20256893 от
20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 61753 по описа за 2014 г. на СРС, трето
гражданско отделение, 144 състав,
е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че Е.Г.М., Р.Н.Р. и К.П.Ц.,
ЕГН: ********** дължат на ищеца суми от по 85,04 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2011г.
до 30.04.2013г., ведно със законната лихва в размер на 11,07 лв. за периода
01.02.2011г. до 28.10.2013г. , а Р.Н.Р. дължи суми от 56, 69 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2011г. до 30.04.2013г., ведно със законната
лихва от 26.11.2013г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва от 26.11.2013г. на 7,38 лв. за периода от 01.02.2011г. до 28.10.2013г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2013г.,
по ч.гр.д. № 19190 по описа на СРС за 2013г., като искът е отхвърлен спрямо К.Н.
К., починала и заместена в процеса от своите наследници – И.В.К. и Н.В.Ю., Ф.П.Ц.,
Л.И.М. и Н.И.М. – Ц. за главницата до пълния размер от 887,67 лв. за периода от
01.01.2011г. до 30.04.2013г. и за мораторната
лихва до пълния размер от 132, 75 лв. за периода от 01.02.2011г. до
28.10.2013г.
Ответникът К.П.Ц. обжалва решението, в
частта, в която е осъден да заплати сумата от 85,04лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва. Твърди, че в тази част
решението е неправилно и необосновано. Заявява, че районният съд не е обсъдил
изтъкнатите от него доводи в отговора на исковата молба. Поддържа, че първата
инстанция в нарушение на чл. 51, ал. 1 , изр. Второ от Закона за наследството е
оставил без уважение искането за определяне на срок на възивника
за приемане или отказ от наследство. Оспорва извода на районния съд, че е в тежетс на ответника (въззивника)
да докаже, че е налице отказ от наследство. Иска от въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част.
В срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, който оспорва въззивната жалба. Относно приложеното с въззивната
жалба доказателство изтъква, че заявлението за отказ от наследство е било входирано след първоинстанционното
решение и 7 години след смъртта на наследодателя.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е недопустимо.
Видно от съдебно удостоверение, изд. по
гр.д. № 64156/2020г. на СРС, 37 състав, К.П.Ц. е подал молба с вх. № 22025067/18.12.2020г.,
с която се отказва от наследството на наследодателя си К.И.М., починала на
26.12.2013г. Заявлението е вписано в специалната книга на съда по №
23/08.01.2021г. При това положение отказът от наследство рефлектира директно
върху материалноправната и процесуалноправната
легитимация на ответника. С вписване на валидно направения пред районния съд
отказ от наследство настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство, с оглед на което К.Ц.
не само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство поражда действия от откриване на наследството.
Следователно доколкото последният се е отказъл от
наследството на починалия му праводател, същият се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е
трето спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследстовто. Съответно, с удостоверяване на факта на
отказа от насл;едство от
страна на съда, вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуаленоправен
смисъл по отношение на горепосоченото лице. Този извод произтича от това, че в
случая материалното право обуславя и процесуалното – след като лицето не е
наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място
в процеса, то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправното
правоотношение, поради което няма да бъде надлежна страна в производството.
В случая искът се счита предявен с
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Същото е
подадено до съответния съд на 26.11.2013г., с посочен като длъжник К.И.М.,
която в хода на производството е починала /26.12.2013г./.
С оглед изложеното, първоинстанционното
решение в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на исковете,
предявени срещу К.Ц., се явява недопустимо като постановено при липса на
процесуалноправна легитимация срещу надлежна страна и следва да бъде обезсилено
в посочената част.
За пълнота следва да се отбележи, че правилна
е преценката на съдията – докладчик от първоинстанционния
съд, че в тежест на ответника е да докаже, че е налице отказ от наследство и е
извън предмета на делото да се дава възможност или не на лицето да заявява
такъв отказ, тъй като процесуалната активност принадлежи именно на него.
По разноските:
Основателността на
въззивната жалба обуславя правото на въззивната страна да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Същата е направила искане за присъждане
на съдебни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за
адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства такива
действително да са извършени, поради което следва да бъдат присъдени. Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
№ 20256893 от 20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 61753 по описа за 2014 г.
на СРС, трето гражданско отделение, 144 състав, в частта, с която е признато за
установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, че К.П.Ц., ЕГН: **********
дължи на ищеца 85,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.01.2011г. до
30.04.2013г., ведно със законната лихва в размер на 11,07 лв. за периода
01.02.2011г. до 28.10.2013г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2013г., по ч.гр.д. № 19190 по описа на СРС
за 2013г.,
в частта, с която К.П.Ц., ЕГН: **********
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 180лв., разноски по
гр.д. № 61753/2014г. и ч.гр.д. № 19190/2013г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по исковете от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу К.П.Ц., ЕГН: **********, в
посочената част.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД,
че Е.Г.М. и Р.Н.Р. дължат на ищеца суми от по 85,04 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2011г.
до 30.04.2013г., ведно със законната лихва в размер на 11,07 лв. за периода
01.02.2011г. до 28.10.2013г., а Р.Н.Р. дължи суми от 56, 69 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва от
26.11.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 26.11.2013г. на 7,38 лв. за периода от
01.02.2011г. до 28.10.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 26.11.2013г., по ч.гр.д. № 19190 по описа на СРС за 2013г.,
както и частта, с която искът е отхвърлен спрямо К.Н. К., починала и заместена
в процеса от своите наследници – И.В.К. и Н.В.Ю., Ф.П.Ц., Л.И.М. и Н.И.М. – Ц.
за главницата до пълния размер от 887,67 лв. за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2013г. и за мораторната
лихва до пълния размер от 132, 75 лв. за периода от 01.02.2011г. до
28.10.2013г., е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.