ОПРЕДЕЛЕНИЕ№344/26.06.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и пети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
282 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Марк 1“ ЕООД със седалище гр.София срещу
решение № 1206 от 23.12.2019г. по търг.дело № 1722/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД със седалище гр.Варна осъдителен иск за сумата 43 972.93лв.,
претендирана като неплатена продажна цена за м.октомври 2015г. на произведена в
количество 202.235 МWh
електрическа енергия от ВяЕЦ „Храброво 2“ по договор за изкупуване на
електрическа енергия № 176 от 30.08.2011г. по фактура № 83 от 31.10.2015г. и за
сумата 12 889.56лв., претендирана като обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.10.2018г. до окончателното и изплащане, и в частта, с която е осъден да
заплати направените по делото разноски.
Твърди че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди че същото е
постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице
висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са
основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Твърди че
постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от
м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енергия от ВяЕЦ.
Оспорва извода на
съда, че количеството, произведена електрическа енергия се изкупува до размера
на нетното специфично производство на електроенергия, както е определено в
Решение СП-1, и че е приложима цената само по т.7 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г. на КЕВР, без да е извършен анализ на отношенията между страните
преди изменението на разпоредбата на чл.35 ал.5 от ЗЕВИ. Сочи че с изменението
е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните
механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите
договори и пазарни практики. Сочи че в този смисъл преференциалните цени
определени в т.7 и т.8 от Решение № Ц-18 остават непроменени и се прилагат,
като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са максималните
количества електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по
преференциални цени. Излага че в обжалваното решението не е посочено кои точки
от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и
отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество
енергия до измененията на закона. Твърди че поради липса на анализ на
последиците от измененията на ЗЕВИ изводът на съда, че по отношение на него са
приложими само преференциалните цените по т.7 от Решение № Ц-18 до достигане на
2 250 часа работа на централата, е неправилен и необоснован.
Твърди се още, че
съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП-1 от
31.07.2015г. като не е обсъдил какъв е ефекта от обжалването на решение СП-1 в
частноправните отношения между страните. Липсва анализ как отмяната на нетното
специфично производство ще се отрази на иска на жалбоподателя. Сочи че съдът не
е отчел факта, че нетното специфично производство по т.2.7 от решение СП-1 ще
бъде отменена спрямо всички и с обратна сила.
Твърди че
първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по валидността на решение
СП-1 по реда на чл.17 от ГПК с оглед въведените от дружеството възражения срещу
акта.
Сочи се, че решението
е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството
възражения.
Моли съда да отмени
обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което предявените от него
осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото
разноски.
С допълнителна молба
се позовава и на постановено след подаване на въззивната жалба решение № 3312
от 04.03.2020г. на ВАС по адм.дело № 14112/18г., с което е потвърдено решение №
5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/15г. по описа на Адм.С – София, както и
благоприятните правни последици за него, които произтичат от това решение.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски.
Третото лице помагач
на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е депозирал писмен отговор.
Настоящият състав на
съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Не са налице посочените
във въззивната жалба пречки по движение на делото, а именно висящ преюдициален
спор, до приключване на който производството по делото следва да бъде спряно по
реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Оспореното решение № СП–5 от 28.03.2019г. на
КЕВР подлежи на предварително изпълнение по силата на закона /чл.12, ал.3 от ЗЕ/,
поради което е породило действие и е приложимо в отношенията между страните.
Искането за спирането му е недопустимо.
Няма други оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.09.2020г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: