№ 369
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000483 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Търговска база“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна срещу решение №214/02.06.2022 г. по т.д.1353/2020 г. по
описа на ВОС, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Алифос
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Девня, искове с правно основание чл.232
ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 28 800 лв., претендирана като сбор на главници за
четири месечни наемни цени, фактурирани за 27 периода юли 2020 г. – октомври 2020 г. за
ползване на складова площ от 1200 кв.м. („голям склад“) с прилежащи товаро-разтоварни
рампи и офис помещение, находящи се в складова база „Гъбена махала“ в гр. Девня кв.
Изворите, ул. Мадара 16, предоставени по договор № 21/15.02.2012г., сумата от 810.14 лв.,
претендирана като сбор на консумативни разходи за четири месеца за ползване на наети
складове в същата база, фактурирани за периода юли 2020 г. – октомври 2020 г. ведно със
законна лихва върху тези суми от предявяване на иска на 16.12.2020 г. до окончателното им
изплащане по уговорения между страните банков път по сметка на
наемодателя.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като не са направени доказателствени
искания. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна „Алифос България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.Девня, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищецът „Търговска база“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна излага в
исковата молба, че на 15.02.2012 г. сключил с ответника „Алифос България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.Девня договор за наем, по силата на който му е предоставил за
1
срок от една година склад с площ 1200 кв.м., находящ се в гр.Девня кв.“Изворите“,
ул.“Мадара“ 16 срещу уговорена месечна наемна цена в размер на 6000 лв. без ДДС Твърди,
че през м.юни 2020 г., наемателят е преустановил да изпълнява задълженията си по
сключения договор № 21/15.02.2012 г., в резултат на което наемодателят е развалил
договора с едностранно предизвестие, считано от 16.10.2020 г. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 28 800 лв., претендирана като сбор от наемни цени за
периода юли 2020 г. – октомври 2020 г. и сумата от 810.14 лв., претендирана като сбор на
консумативни разходи за периода юли 2020 г. – октомври 2020 г. ведно със законна лихва
върху тези суми от предявяване на иска на 16.12.2020 г. до окончателното им изплащане по
уговорения между страните банков път.
Ответникът е оспорил исковете с възражения, че освен този обект, в същата база е
ползвал и друг склад, предоставен от наемодателя с договор №99/26.11.2012 г., като до
пролетта на 2020 г. страните отчитали общо за всички наети в базата площи консумативните
разходи (смет, вода и ел. енергия). Твърди, че във връзка с реорганизация на предприятието
си, на 13.04.2020 г. е изпратил електронно писмо до наемодателя, с което го е уведомил, че
пректратява наемните правоотношения по договор №99/26.11.2012 г., а на 22.05.2020 г. е
изпрати по електронен път и едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния
договор за наем, като се е обосновал с техническия пропуск. Твърди, че е освободил
окончателно всички наети помещения на 09.06.2020 г. и предложил на наемодателя да
протоколират връщането на ползването, но достъп до базата бил отказан от охраната на
портала, поради което ключовете от двата склада били оставени на служител на портала.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация,
съответства на изложените фактически обстоятелства, поради което производството и
решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
15.02.2012 г. между страните за срок от една година е сключен договор за наем
№21/15.02.2012 г. за склад с площ от 1200 кв.м. с прилежащи товаро-разтоварни рампи и
офис помещение, гр.Девня кв.Изворите, ул.Мадара 16, срещу месечна наемна цена от 6000
лв. без ДДС. С договор №99/26.11.2012 г. на същия адрес е отдаден под наем без определен
срок и склад с площ от 600 кв.м. с прилежащи товаро-разтоварни рампи срещу цена от 2500
лв. без ДДС, която площ е увеличена на 1200 кв.м. с анекс от 21.01.2013 г., а наемната цена е
завишена на 5000 лв. без ДДС. Няма спор, че до 2020 г., наетите по двата договора складови
помещения са използвани от въззиваемото дружество „Алифос България“ ЕАД, като
наемодателят е фактурирал наема за двата договора поотделно, а консумативните разходи са
отчитани общо за всички наети помещения. От заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ се установява, че наемът за всички помещения е заплатен до юни вкл., а
консумативите до м.май, като тези фактурирани през юни са оспорени от наемателя като
дължими, наред със задълженията по фактурите за периода м.юли – октомври 2020 г.
С електронното писмо от
13.04.2020 г., наемателят е отправил предизвестие до наемодателя за прекратяване на
сключения договор за наем, поради предстояща реорганизация на дейността и придобиване
на собствеността на предприятието от „Агрополихим“ АД. Към писмото е приложено писмо
предизвестие с изх. № 108/13.04.2020 г. за прекратяване на цитиран договор № 99/26.11.2012
и анекс към него, което съвпада с получен от наемодателя писмен оригинал, доставен от
куриер на 15.04.2020 г., лично на представляващи въззивното дружество. С електронно
писмо от 22.05.2020 г., служител на наемателя е уведомил наемодателя, че добавя към
първоначалното предизвестие и допълнително изявление за прекратяване и на договор №
2
21/15.02.2012 г. От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че за излъчената от
електронния адрес на наемателя информацията касаеща прекратяването на двата договора за
наем към адрес на пощенска кутия използвана от наемодателя, а именно
********@*****.***, не са открити съхранени данни нито за получаването на това писмо,
нито за връщане на автоматично генериран отговор от доставчика на услугата за
невъзможност за доставка поради неправилно адресиране в електронната мрежа. Според
вещото лице в предходен период, писма от наемателя са получавани от ********@*****.***,
но не може да потвърди, че титулярът – получател на електронната кореспонденция не е
изтривал другите съобщения. След тези две писма са установени върнати отговори на писмо
от 03.09.2020 г., с което наемателят е поискал анулиране на издадени фактури за ползване на
всички складове за м. юни и м.август и е предложил протоколиране на прекратяване на
двата договора поради изтекли предизвестия съответно от 22.05.2020 г. и 13.04.2020 г.,
както и отговор от името на представляващия въззивното дружество, в който е заявено
несъгласие с протоколираните обстоятелства и изявление, че счита договорите за действащи,
като претендира плащане на наемната цена, така както е била фактурирана.
По делото са разпитани като свидетели четирима служители на въззивното
дружество, натоварени с охраната на складовата база в процесния период, които дават
идентични показания в насока, че не са отказвали да допускат коли на наемателя в базата,
нито са приемали ключове от складовете, като едва през септември или октомври,
наемателите напускали базата. В противоположна посока са показанията на свидетеля Д Б –
служител на наемателя, според които освобождаване на складовете е следвало да приключи
до края на м.май, но е било забавено, тъй като новите помещения не са били пригодени,
поради което около 10.06.2020 г. е била изнесена последната продукция и оборудване, като
е следвало да се почистят помещенията и се извършат дребни поправки. Тези последни
дейности не могли да бъдат извършени, тъй като служители на наемателя не били допуснати
в базата, в резултат на което свидетелят оставил всички ключове на портиера като го
предупредил, че помещенията остават непочистени. На тези показания съответстват и
показанията на свид. О, служител на „Грейнстор 12 България“АД, които се кредиртират от
съда като непосредствени и незаинтересовани, според които през юни 2020 г.,
представляващия „Търговска база“ ООД – Д П е заключил портала на базата за няколко дни
и е наредил на пазачите да не пускат никого. В тази връзка лично свидетелят подал жалба в
прокуратурата и със съдействие на полицията успял да влезе на територията на базата за да
освободи стока намираща се в техен склад, за което потърсил мотокара на „Алифос“, но бил
информиран от пазачите, че наемателите вече са напуснали базата. Свидетелят е
категоричен, че след този момент складовете държани от въззиваемия са били празни, като
само пазачите са влизали и излизали от
тях.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б и О касаещи фактическото
опразване на помещенията, тъй като същите съответстват както на събраните писмени
доказателства, свързани с отправените предизвестия за прекратяване на двата договора за
наем, така и на заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, от
което се установява, че след съпоставка на търговската документация на наемателя и тази на
изпълнителя на транспортни услуги „Сигда“ООД е отразено движение на стоките по
счетоводни записи за материалните запаси в различни складове, довършено с последен
запис от 11.06.2020 г., когато били нулирани наличностите, държани от наемателя в в
процесните складове в склад База Гъбена и са приети на отчет в склада Алифос Девня.
Спорният във въззивното производство въпрос е към кой момент е настъпило
прекратяването на наемния договор и изпълнил ли е наемателя задължението за връщане на
наемата вещ.
Сключеният между страните договор е за определен срок, поради което с изтичането
му на 15.02.2013 г., същият се е трансформирал в безсрочен, поради което за прекратяването
3
му е приложимо правилото на чл.238 от ЗЗД, а именно след едномесечно предизвестие.
Обстоятелствата относно момента на скючване на двата договора за наем, намиращи се в
една складова база, общото фактуриране на разходите за ползване на отделните сгради,
общото плащане и липсата на аналитичност в счетоводни анализи в отчети на тези разходи,
дават основание на съда да приеме, че наемането и ползването на всички площи е
договорено общо. Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
изявлението от 13.04.20 г., изпратено от въззиваемото дружество на електронния адрес,
използван поне от 2016 г. за служебните контакти с наемодателя, допълнено с последващото
писмо от 22.05.20 г., получените от наемателя за м.май две фактури, в които наемната цена
за големия склад е начислена в цялост, а за малките само до края на даденото предизвестие,
т.е.до 15.05.2020 г., показанията на свидетелите Б и О, касаещи паралелно извършваните
дейности по освобождаване на складовете, заключението на вещото лице по ССчЕ, относно
извършените транспорти услуги по преместване на товарите от старите към новите
складове, въпреки липсата на открити като съхранени документи при получателя на
електронните писма, дават основание на съда да приеме, че и писмото от 22.05.2020 г.,
изпратено само като електронен документ е достигнало до наемодателя и е поставило
началото на едномесечния срок за прекратяване на спорното правоотношение. Изпратеното
съобщение отговаря на критериите за електронен документ, приравнен на писмен
документ, тъй като са ясни както на автора и титуляра на електронния адрес, така и на
адресата. Установява се, че електронната кореспонденция е била наложена в отношенията
между тези страни, поради което съдът намира, че условието за адресирането на електронни
съобщения по чл. 5 ЗЕДЕУ е налице и действието на второто предизвестие следва да се
зачете, независимо че е отправено в електронна, приравнена на обикновена писмена форма.
Доколкото след изпращането на второто предизвестие е издадено и дебитното известие към
първата фактура за наема за м. май, ведно с фактурите за още един месец и по двата
договора, които са заплатени на 10.06.2020 г., съдът намира, че с тези действия, страните по
договора са изразили взаимно съгласие за приключване на отношенията им към края на
м.юни, когато изтича второто предизвестие. С оглед прекратяване на безсрочното
наемно правоотношение, в резултат на упражнено от наемателя право по чл.238 от ЗЗД, за
него е възникнало и задължение да предаде имота във вида в който е бил получен, съответно
отговорността му за неизпълнение на това задължение по чл.236 ал.2 ЗЗД. Доколкото е
установено, че достъпът на наемателя след 09.06.2020 г. е бил препятстван от служители на
наемодателя, съдът намира, че с предаване на ключовете от складовете на пазача на портала
на базата, наемателят изпълнил задължението си за предаване на наетата вещ. Дори това да
не бъде споделено, за него би възникнало задължение за заплащане на обезщетение по
чл.236, ал.2 от ЗЗД, но не и на наемна
цена.
С оглед на гореизложението, съдът намира за неоснователни претенциите за
заплащане на наемна цена и консумативи за периода след прекратяване на наемния договор -
м.юли – м.октомври 2020 г. Неоснователна е и претенциата за консумативи за м. юни 2020
г., тъй като от една страна не са представени доказателства за установяване на конкретно
начислените за ползването през този месец разходи за вода, електричество и сметоизвозване,
за което са дадени указания от първоинстанционния съд, а от друга страна от показанията на
свидетелите, кореспондиращи със счетоводна документация, се установява, че ползването на
складовете е преустановено на 9.06.2020 г., което изключва възлагане на наемателя на
консумативи за целия месец. Гореизложеното обуславя извода на съда, че
предявените искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и обусловения от него иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното
решение.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
4
въззиваемата страна, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №214/02.06.2022 г. по т.д.1353/2020 г. по описа на ВОС,
в частта с която са отхвърлени предявените от „Търговска база“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна срещу „Алифос България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Девня,
искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 28 800 лв.,
претендирана като сбор на главници за четири месечни наемни цени, фактурирани за 27
периода юли 2020 г. – октомври 2020 г. за ползване на складова площ от 1200 кв.м. („голям
склад“) с прилежащи товаро-разтоварни рампи и офис помещение, находящи се в складова
база „Гъбена махала“ в гр.Девня кв.Изворите, ул.Мадара 16, предоставени по договор №
21/15.02.2012г., сумата от 810.14 лв., претендирана като сбор на консумативни разходи за
четири месеца за ползване на наети складове в същата база, фактурирани за периода юли
2020 г. – октомври 2020 г. ведно със законна лихва върху тези суми от предявяване на иска
на 16.12.2020 г. до окончателното им изплащане по уговорения между страните банков път
по сметка на наемодателя.
ОСЪЖДА „Търговска база“ООД ЕИК *********, гр. Варна, ул. Академик Курчатов
№1, представлявано от управителя Д П ДА ЗАПЛАТИ на „Алифос България“ЕАД ЕИК
*********, гр. Девня, Промишлена зона, адм. сграда на Агрополихим АД, представлявано от
изп. директор Филип Серж Бернард Ромбаут, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 (триста) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5