№ 1293
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 21049059/18.10.2021 г., подадена от
подсъдимия И.С. В. чрез служебния му защитник – адв. И.В., срещу
протоколно определение от 15.10.2021 г., постановено по НОХД № 14812 по
описа за 2020 г. на СРС, НО, IX-ти състав, с което е оставено без уважението
искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека. В жалбата бланкетно се възразява срещу
постановения съдебен акт, като се поддържат доводите, изложени пред
районния съд. Посочва се, че подсъдимият има постоянно местожителство,
семейство и две годишно дете, за което няма кой да се грижи. Моли се за
отмяна на мярката в по-лека.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.С. В. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1,
т. 12, пр. 1, вр. чл.130, ал. 2 от НК.
Съдебното производство по НОХД № 14812/2020 г. по описа на СРС,
НО, IX-ти състав е било образувано на 05.11.2020 г. с внасяне на обвинителен
акт в съда, като подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Призовката за подсъдимия за първото насрочено открито съдебно заседание е
била връчена на адрес гр. София, ул. „**** на С.К. със задължението да
предаде на подсъдимия. Видно справката за родствени връзки (л. 73) лицето
С. В.К. се явява майка на подсъдимия. С писмо от 19.01.2021 г. от СДВР до
СРС е бил изпратен отрязъка от призовката, удостоверяващ връчването.
Адресът за връчване на призовката е бил този, посочен от подсъдимия за
1
призоваване при проведения разпит на обвиняем в досъдебното производство
след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. В първото
по делото открито съдебно заседание подсъдимият не се е явил, като не е
посочил причини за това. В същото съдебно заседание мярката за
неотклонение на подсъдимия е била изменена в „задържане под стража“ и
подсъдимото лице е било обявено за общодържавно издирване. Следващото
открито съдебно заседание, насрочено за 13.04.2021 г., е било отложено
поради неявяване на подсъдимия, който към онзи момент все още е бил с
неустановено местонахождение. С писмо от Началника на ОПКП-СДВР
съдът е бил уведомен, че подсъдимият е напуснал пределите на страната на
27.01.2021 г. през ГКПП-Аерогара София и нямало регистрирано връщане. В
друго писмо от Началника на ОПКП-СДВР до районния съд е било посочено,
че проведените оперативно – издирвателни мероприятия не са довели до
установяване на местонахождението на подсъдимия. След изготвени справки
от телефонните оператори подсъдимият не е бил открит на регистрираните на
негово име телефонни номера. В докладна записка с вх. № 226000-5863/2021
г. до Зам. Началника на 02 РУ – СДВР е съобщено, че след извършена
проверка на адреса за призоваване на подсъдимия е била установена майка
му, която заявила, че подсъдимият работи и живее във Федерална Република
Германия и не знае кога синът ще се прибере. В открито съдебно заседание
на 14.05.2021 г. районният съд е постановил издаването на Европейска
заповед за арест (ЕЗА) срещу подсъдимия, като е спрял наказателното
производство. С писмо от 27.09.2021 г. СРС е бил уведомен, че на 10.09.2021
г. е било осъществено предаването на подсъдимия от белгийските на
българските власти въз основа на издадената ЕЗА. В писмо от Софийски
затвор от 16.09.2021 г. като дата на начало на задържането на подсъдимия е
посочено 11.09.2021 г. С Определение от 22.09.2021 г. СРС е възобновил
производството и е насрочил делото за открито съдебно заседание на
04.11.2021 г. Междувременно е постъпила молба от 07.10.2021 г., в която
подсъдимият е направил искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение с доводите, че същият има двугодишно дете и безработна
съпруга, за които няма кой да се грижи. С Разпореждане от 09.10.2021 г. СРС
е насрочил делото за 15.10.2021 г. за разглеждане на искането за изменение на
мярката. С обжалваното протоколно определение СРС е оставил без уважение
искането с мотивите, че е налице опасност подсъдимият да се укрие и да
извърши престъпление, доколкото същият вече веднъж се е отклонил от
органите на правосъдието и предвид обремененото му съдебно минало, като е
преценил, че най-тежката мярка е най-подходяща спрямо подсъдимия.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че
И.С. В. е бил осъждан и преди: с влязло в сила на 23.05.2017 г. споразумение
по НОХД № 8114/2016 г. по описа на СРС, със влязло в сила на 25.10.2017 г.
споразумение по НОХД № 6140/2017 г. по описа на СРС и с влязла в сила на
05.11.2018 г. присъда по НОХД № 10368/2016 г. по описа на СРС за
извършени престъпления против собствеността. Със споразумението по
НОХД № 8114/2016 г. по описа на СРС на подсъдимия е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено на основание
2
чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С Определение,
влязло в сила на 19.02.2019 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК е било определено едно общо наказание измежду наложените по
горепосочените осъждания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, отложено на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
3 години. От свидетелството за съдимост на подсъдимия и справката за данни
по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. се установява, че регистрираният
постоянен и настоящ адрес на подсъдимия е този, находящ се в гр. София, ул.
„****, като по делото няма данни същият да живее на друго място. При
снемане на самоличността същият е посочил, че е трудово ангажиран в
Кралство Белгия и е официално регистриран там, но по делото не са
предоставени доказателства в тази насока. От справката за родствени връзки
е видно, че подсъдимият е със семейно положение „неженен“ и няма
низходящи.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК. В тази
връзка следва да се отбележи, че макар езиковата формулировка в жалбата да
не е толкова прецизна, съдът счита, че е сезиран именно с искане за
извършване на въззивен контрол над постановеното протоколно определение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС извод.
Не са налице основания за отмяна или изменение в по-лека на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение. На подсъдимия е било повдигнато
обвинение за извършване на две престъпления от общ характер - по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл.130, ал. 2 от НК. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства се извежда обоснованото предположение за съпричастност на
подсъдимия към престъпленията, в чието извършване е обвинен, а именно –
от показанията на свидетелите Т.Г.Б., Л.И.Г., П.И.Т., П.Д.Б., В.Т.Т., както и от
експертните заключения от назначените в досъдебното производство
комплексни съдебно-психиатрични и съдебно-психологични експертизи,
видео-техническа експертиза, съдебномедицински експертизи, оценителна
експертиза.
Що се отнася до наличието на двете алтернативно дадени от
законодателя опасности – подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, контролната инстанция счита, че СРС правилно е приел, че
към момента няма изменение в тази насока и е налице опасност подсъдимият
да се укрие предвид процесуалното му поведение. Подсъдимият е проявил
недобросъвестно процесуално поведение, като не се е явил в първото открито
3
съдебно заседание, без да посочи уважителни причини. Видно от данните по
делото същият е бил редовно призован за него чрез майка си. Впоследствие
подсъдимият не е бил открит както по телефон, така и при посещение на
място на адрес, посочен за призоваване. Нещо повече, същият не е бил открит
и след обявяване за общодържавно издирване, а е бил задържан едва след
издаването и изпълнението на Европейска заповед за арест срещу него. При
привличането му като обвиняем, на подсъдимия е било разяснено, че същият
не следва да променя местоживеенето си и трябва да се явява при
призоваване. Неявявайки се пред съда, подсъдимият е затруднил ритмичното
развитие на съдебното производство. По сведения на майка му подсъдимият
живеел и работил във Федерална Република Германия, а пред съда самият
подсъдим заявява, че живее и работи в Кралство Белгия, но по делото не са
представени данни, подкрепящи никое от двете твърдения.
На следващо място, съдът счита, че все още е налице опасност
подсъдимият да извърши престъпление предвид обремененото му съдебно
минало и обстоятелството, че инкриминираните деяния са извършени в
изпитателния срок по предходно осъждане. Нещо повече, от данните по
делото може да се изведе и извод за по-високата обществена опасност на
личността на подсъдимия, доколкото предходно упражнената наказателна
репресия не е успяла да въздейства превантивно и възпитателно на същия, а в
настоящия случай на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършване на
две престъпления против здравето и телесната неприкосновеност на
личността.
По делото не се релевират основателни доводи за наличието на
обстоятелства от хуманитарно, социално или друго значимо за личността
естество, които да дерогират необходимостта от посочената мярка и да
обусловят изменението . От справката за родствени връзки по делото не се
установява подсъдимият да има съпруга и дете, както същият е посочил. Дори
да е така, видно от същата справка подсъдимият има роднини, които биха
могли да осигурят необходимата семейна подкрепа и грижа. При всяка
ситуация, необходимостта от полагане на грижи за жена и дете е следвало
изначално да възпре подсъдимия от престъпни прояви и отклоняване от
наказателното производство, а не към настоящия момент да се изтъква като
обстоятелство за изменение на мярката му.
Като евентуална промяна в обстоятелствата по отношение на
подсъдимия може да се обсъжда и изтеклото време от задържането му с най-
тежката мярка до настоящия момент. Това обстоятелство само по себе си
обаче не представлява основание за изменение на взетата мярка в настоящия
случай. Въззивният съд отбелязва, че за разлика от положението в
досъдебното производство, в съдебна фаза не са налице ограничения в
продължителността на вземането на мярката за неотклонение, като обаче
следва да се съобразява разумността на изтеклия период. От вземане на
мярката за неотклонение на подсъдимия до настоящия момент е изтекъл
период от почти 8 месеца, през което време обаче подсъдимият е бил обявен
за общодържавно издирване и за него е била издадена ЕЗА. Следователно
подсъдимият не е бил реално задържан през цялото това време. Подсъдимият
е бил предаден на българските власти на 10.09.2021 г. Предвид изложеното
4
съдът счита, че към настоящия момент задържането на подсъдимия с най-
тежката мярка за неотклонение е в разумния срок и е в съответствие с
постулатите на ЕКЗПЧОС.
Въззивната инстанция счита, че и към настоящия момент най-тежката
мярка за неотклонение се явява необходима и пропорционална намеса в
правната сфера на подсъдимия. Предвид завишената обществената опасност
на подсъдимия и инкриминираните деяния, по-леките мерки за неотклонение
„подписка“ и „гаранция“ не биха могли да изпълнят преследваните от закона
цели. Следващата по интензитет мярка за неотклонение „домашен арест“ се
явява също неподходяща, доколкото по делото не се установява с
необходимата сигурност трайната уседналост на подсъдимото лице на адреса
му за призоваване, известен по делото, или на друг адрес.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.10.2021 г.,
постановено по НОХД № 14812 по описа за 2020 г. на СРС, НО, IX-ти състав,
с което е оставена без уважение молбата за изменение на взетата спрямо
подсъдимия И.С. В. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5