РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204451 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. А., с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-001678/05.02.2024г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са й отнети
18 контролни точки.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, като
посочва, че не е извършила нарушението, а под оказано влияние от страна на
собственика на дружеството „Бест Хаус“ ЕООД е попълнила декларация, че тя
е управлявала МПС, което не отговаря на обективната истина, тъй като
жалбоподателката не се намира в никакви отношения с въпросното дружество.
Отделно от това, с жалбата се оспорва материална и териториалната
компетентност на органа, издал обжалваното НП. В заключение моли съда да
установи действителната фактическа обстановка и да отмени обжалваното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д. А., редовно уведомена, не се
явява, не се представлява и не взима становище по делото.
Въззиваемата страна, Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител – юрк.
Страхинов, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност
1
на наказателното постановление, въз основа на които се иска съда да остави
депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските, предявени от страна на жалбоподателя.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
Дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, с ЕИК ********* е юридическо
лице, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.
„Драгоман“ 47, ет. 2, ап. 3. Същото се представлява от едноличния собственик
на капитала и управител В. Д. В. В предмета на дейност на дружеството се
включвала транспортна и туристическа дейност. Във връзка с тази дейност,
дружеството притежавало МПС, с които осъществявали летищен трансфер на
пътници, сред които бил и лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200
ЦДИ“, с рег. № В7396НТ.
Свидетелят Г. Р. работел като шофьор в дружеството и осъществявал
трансфер на пътници, като за целта използвал автомобили на дружеството,
сред които и лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200 ЦДИ“, с рег. №
В7396НТ, който съгласно предоставените от дружеството справки му е бил
предоставен, съгласно приемо-предавателен протокол на 14.02.2023 г. и е бил
върнат на 17.01.2024 г., при прекратяване на трудовото му правоотношение.
На 12.10.2023 г., около 14:20 часа, в гр. София, по бул. „Асен Йорданов“
жалбоподателят А. управлявала лекия автомобил, марка/модел „Мерцедес
Е200ЦДИ“, с рег. № В7396НТ, собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“
ЕООД, като посоката на движение била от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Шипченски проход“. При административен № 1 и ограничение на скоростта
от 50 км/ч - за населеното място, автоматизирано техническо средство – ARH
CAM S1, №11743FO/0466211 заснело процесния лек автомобил да се движи
със скорост от 108 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/,
като превишението било с 58 км/ч, спрямо установеното ограничение от 50
км/ч.
От направена справка в регистрите на Пътна полиция било установено,
че лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200ЦДИ“, с рег. № В7396НТ е
собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, с ЕИК **********. На
24.01.2024 г., управителят на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД и
жалбоподателят А. подали в отдел „Пътна полиция“ при СДВР две отделни
писмени декларации с правно основание чл. 188 от ЗДвП, в които
декларирали, че на 12.10.2023 г. процесният автомобил е бил управляван от
жалбоподателя А..
Въз основа подадените декларации, А. Йо., на длъжност мл.
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съставил против
жалбоподателя А. АУАН, серия АД, бл. № 069209/24.01.2024 г., в който
2
констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил
подписан без възражения от жалбоподателя А., като такива не са постъпили и
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР издал обжалваното НП № 24-4332-001678/05.02.2024г., с
което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца и са й отнети 18 контролни точки. Същото било връчено на
жалбоподателя А. на 27.02.2024 г. срещу подпис.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показанията на свидетеля А. Йо. Йо., които съдът приема за достоверен
източник на доказателства, въпреки че са лаконични, като въз основа на тях се
потвърждава, че именно свидетелят Йорданов е съставил АУАН въз основа на
попълнените декларации от управителя на „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД и от
жалбоподателя А..
Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателя А. и
показанията на свидетеля Р.. Последните са достоверни в частта, в която
излага твърдения за това, че е работил за дружеството, което е собственик на
автомобила, в която част съдът кредитира и обясненията на
жалбоподателката. В останалата част съдът намира посочените гласни
доказателствени средства за обективиращи защитна версия. Съдът отказва да
кредитира твърденията на жалбоподателя А., че в деня, в който процесният
автомобил е бил заснет с АТСС, тя и свидетелят Р. са си били вкъщи, поради
което никой от двамата не управлявал МПС. Това твърдение противоречи
изцяло на депозираните декларации по чл. 188 от ЗДвП в хода на
предсъдебната фаза на производството. Към този процесуален момент е била
подадена декларация от управителя на „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, в която той
изрично е посочил, че процесният автомобил е управляван от жалбоподателя
А., а непосредствено след това тя също е попълнила декларация, в която е
заявила изрично, че именно тя е управлявала и е положила подписа си под
нея, за верността на което носи наказателна отговорност. С оглед наличието на
тези писмени доказателства и липсата на други доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателят А. и свидетелят Р. към момента на констатиране
на нарушението са си били вкъщи, съдът отказва да приеме тези твърдения за
достоверни. Съдът отказва да кредитира и твърденията за оказана принуда
върху нея и свидетеля Р., от страна на управителя на дружеството, доколкото в
подкрепа на тях не са събрани никакви доказателства.
Съдът подложи на критичен анализ показанията на свидетеля Г. Р.,
предвид това, че същият се намира в близки отношения с жалбоподателя А. и
предвид изложеното по-горе. След като прецени депозираните показания,
самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателствени материали по
делото, съдът прецени, че същите следва да бъдат кредитирани само в тази
част, в която свидетелят Р. твърди, че е работил за дружеството „БЕСТ ХАУЗ“
3
ЕООД като шофьор и че за изпълнение на служебните си задължения е
използвал автомобили на дружеството. По отношение на останалата част от
показанията, съдът намира, че са в противоречие с останалите
доказателствени материали по делото и обслужват защитната теза на
жалбоподателя А., поради което не следва да бъдат кредитирани.
Писмени доказателства:
По отношение на писмените доказателства, от по-подробен анализ се
нуждае депозираната декларация с правно основание по чл. 188 от ЗДвП,
доколкото тя е основно доказателство в предсъдебната фаза на
производството. Съдът намира, че същата следва да бъде кредитирана,
доколкото от останалите доказателства по делото се установи, че свидетелят Р.
е бил служител на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, че автомобилът се е
намирал често в негова фактическа власт, от където се извежда възможността
жалбоподателят А. да е ползвала автомобила. Още повече, че декларацията е
подадена при знание от страна на жалбоподателката, че потвърждаването на
неистина в подобна декларация съставлява престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК, видно от съдържанието на декларацията, в което изрично е включен
текстът на чл. 313, ал. 1 от НК и изявление на декларатора за това, че е
запознат с тази отговорност. С оглед изложеното, съдът счита, че
декларациите по чл. 188 от ЗДвП следва да бъдат кредитирани като
достоверни.
Останалите писмени доказателства са еднопосочни и и достоверни,
поради което не се нуждаят от самостоятелен анализ и съдът ги кредитира с
доверие.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за
това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.
Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което
позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице
съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на нарушението. От НП става ясно, че на
посочената дата, време и място, жалбоподателят Д. А. А., с ЕГН ********** е
управлявала лек автомобил, собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“
ЕООД, който също е достатъчно добре индивидуализиран, като го е
управлявала със скорост от 108 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 % в
4
полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила със
скорост 105 км/ч, при максимално допустимо ограничение за населеното
място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е довело до превишаване на
максимално допустимата и разрешена скорост с 55 км/ч. Обстоятелството, че
в НП не е изрично отбелязан размерът на превишаването от 55 км/ч не
съставлява съществено процесуално нарушение, защото при наличната
информация относно скоростта с която водачът се е движил, а именно със 105
км/ч и относно максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч,
е необходимо елементарно математическо изчисление, за да се изведе, че става
въпрос за превишаване на максимално допустимата скорост с 55 км/ч. В
случая липсва нарушение и с оглед посочването на начина, по който е
въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, доколкото
от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на скоростта
от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а именно чл. 21
от ЗДвП, съгласно който законов текст, при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50
км/ч в населено място. Съгласно ал. 2 на същия текст, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено
нарушението е на територията на гр. София, като липсват доказателства за
това, в конкретния пътен участък, към датата на нарушението, да е била
въведена различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост. С оглед на
това и предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек
автомобил, очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по
силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално
допустимата стойност измежду изискуемата за всички категории МПС за
населено място съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на
посочване на категорията на конкретното МПС в обжалваното НП не
съставлява съществено процесуално нарушение. Ето защо превишаването на
скоростта от 50 км/ч в населено място в конкретния случай се явява
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е посочено в НП.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 55 км/ч,
което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700
лева (за самото превишаване на 50 км/ч), към която сума следва да се прибави
сумата от 50 лева, представляваща увеличение на глобата съобразно чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишението на скоростта с 55 км/ч, т. е. за разликата от
5 км/ч над разрешената скорост, което не е сторено от АНО.
Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото в закона
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, което е
5
предвидено като задължително и с фиксиран размер от законодателя. Ето
защо липсва основание за отмяна на НП в частта относно наказанието по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на
жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за
които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване
на нарушенията и относно санкционирането им.
При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е
разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение и го е
упражнила. Ето защо в полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
001678/05.02.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. А. А., с ЕГН ********** да заплати в
полза на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6