РЕШЕНИЕ №
гр.София, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 12096 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „О.б.б.“ АД, ***, срещу разпореждане на частен
съдебен изпълнител М.П.от 11.07.2019 г. по изп. дело № 20198510401183, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените
във връчената на 11.02.2019 г. покана за доброволно изпълнение разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Г.В.и дължимите такси по изпълнението
да бъдат за сметка на взискателя.
В основната част от депозираната жалба са развити съображения, относими
към производството по издаване на изпълнителен лист, съответно се твърди
жалбата да бъде разгледана и като частна жалба по реда на чл. 407 ГПК, в която
част препис от същата следва да се изпрати на съда, постановил разпореждането
за издаване на изпълнителен лист – РС-Елин Пелин.
По отношение на разноските в изпълнителното производство се твърди, че същите
били изцяло недължими, тъй като банката не била дала повод за образуване на
производството по принудително изпълнение, от друга страна събираното вземане
представлявало присъдено адвокатско възнаграждение и нямало никаква
необходимост взискателят, упражняващ адвокатска професия, да упълномощава друг
адвокат. От друга страна никакви изпълнителни способи не били прилагани,
задължението било погасено чрез доброволно изпълнение.
Взискателят е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в
което счита жалбата за неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било
невъзможно същият да бъде намален, а по отношение на таксите в производството
счита жалбата да е процесуално недопустима.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „О.б.б.“
АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя, поради прекомерност и за невъзлагане в тежест на длъжника на такси
по т. 9 и т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в рамките на законоустановения
едноседмичен срок.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника „О.б.б.“ АД за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без уважение
и е частично отхвърлено възражението му за недължимост на таксите по т. 9 и т.
26 ТТРЗЧСИ. Произнасянето на съдебния
изпълнител е обективирано в разпореждане от 11.07.2019 г., връчено на
жалбоподателя на 22.07.2019 г., съответно жалбата е депозирана на 24.07.2019 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20198510401183,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „О.б.б.“ АД,
по молба на Георги Вълев, депозирана чрез процесуален представител - адв. Терзиева
(оказваща му безплатна правна помощ), въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2019
г., издаден по гр. дело № 74/2017 г. на Районен съд – Елин Пелин за сумата 205
лева. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят не е
посочил конкретни изпълнителни способи, като към същата е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между взискателя Г.В.и адвокат Терзиева, от
съдържанието на който се установява, че процесуалното представителство ще се
осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
До длъжника „О.б.б.“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е включена сумата 235 лева - разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата 136,20 лева – такси по ТТРЗЧСИ,
която покана е получена от задълженото лице на 01.07.2019 г., съответно на 10.07.2019
г. длъжникът подал възражение срещу определените разноски и представил
доказателство за цялостно изпълнение на събираното парично задължение,
включително разноските, извършено на 08.07.2019 г., т. е. в срока за доброволно
изпълнение.
С разпореждане от 11.07.2019 г. ЧСИ М.П.приел за основателна молбата за
намаляване на разноските по отношение на включената такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 12 лева, но в останалата част оставил искането без уважение, което
обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи
адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение и разноски в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
Видно от платежно нареждане от 08.07.2019 г. по сметка на М.П.е наредено
плащане на сумата 571,20 лева за погасяване на цялото задължение, съгласно
изпратената покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20198510401183. Не
се установява плащането да е извършено в резултат на някакви предприети
изпълнителни действия.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят оспорва принципната си отговорност
за разноски, но в случая не се установява да е налице изпълнение на
задължението преди предявяването на изпълнителния лист, затова същият няма как
да бъде освободен от отговорност, съгласно установената практика на ВКС.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, е дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМАВ в
минимален размер от 200 лева, тъй като представителството от страна на колега
адвокат не би могло дефинитивно да се разглежда като противоправно поведение и
злоупотреба с процесуални права. Няма обаче основание да се дължи на взискателя Г.В.адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело, тъй като такива
въобще не са извършени.
Съгласно чл. 426,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като
редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, не се
установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са
инициирани и извършени други действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Паричното притезание на взискателя е удовлетворено чрез плащане от
задълженото лице в срока за доброволно изпълнение, като не се установява по
искане на взискателя срещу длъжника да са предприемани изпълнителни действия
(връчването на покана за доброволно изпълнение не е такова действие). В този
смисъл в производството е дължимо само и единствено възнаграждението по чл. 10,
т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „О.б.б.“
АД следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително
дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по
чл. 10, т. 2 НМРАВ.
Таксата по т. 9
ТТРЗЧСИ е недължима от длъжника, тъй като не се установява да е наложен запор
върху вземания на „О.б.б.“ АД или върху негови движими вещи. Длъжникът дължи
само възмездяване на разноските, които са били необходими и са свързани с
действително осъществени процесуални действия. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ обаче е
дължима, като същата е определена само върху вземането, обективирано в
изпълнителния лист – 205 лева. Недължимостта й би била обосновима само в
хипотезата на извършено плащане преди образуване на изпълнителното
производство, а такова не е налице.
Необходимо е да се
отбележи, че длъжникът „О.б.б.“ АД е страна в производството, в рамките на
което е постановено изпълнителното основание (определението на СОС), поради
което при полагане на дължимата грижа е могъл да проследи процесуалното му
развитие, включително да погаси задължението си към Г.В.преди снабдяването му с
изпълнителен лист.
По изложените съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 11.07.2019
г., с което е отказано намаляване на определеното в размер на 230 лева в полза
на взискателя Г.В.адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева и е приета
за дължима таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 15 лева без ДДС, следва да се
отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до
сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и от разноските се изключи сумата 18 лева – такса
по т. 9 ТТРЗЧСИ.
При този изход на спора в полза на „О.б.б.“ АД, *** следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 73
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „О.б.б.“ АД, ЕИК *******, разпореждане на
частен съдебен изпълнител М.П.от 11.07.2019 г. по изп. дело № 20198510401183, с
което е оставено без уважение искането му да бъдат намалени посочените във
връчената на 11.02.2019 г. покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Г.В.до 200 лева и е приета за дължима от
взискателя такса в размер на 18 лева по т. 9 ТТРЗЧСИ и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите с разпореждане от 11.07.2019 г. разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Г.В.до сумата 200 (двеста) лева и общия
размер на таксите по изп. дело № 20198510401183 със сумата 18 лева (с ДДС) –
такса по т. 9 ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********, да заплати на „О.б.б.“ АД, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 173 (сто седемдесет и три) лева – разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Заверен препис от жалбата на „О.б.б.“ АД, ЕИК ******* да се изпрати на съда, постановил разпореждането за
издаване на изпълнителен лист – РС-Елин Пелин за администриране, съгласно чл.
407 вр. чл. 279 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.