Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 11773 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 149544 от 24.06.2019
г. по гр.д. № 26143 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав
на основание чл. 422 във вр. чл
415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Б.Г.И. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** следните суми 1361, 96лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.,
включително отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017 г.
до изплащане на вземането, обезщетение за забава върху главницата в
размер на 211, 16 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г.,
сумата от 26, 23 лв. – дялово разпределение по фактури м.08.2015 г. до м. 07.2017
г., ведно със законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 4,
41 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 60818/2017 г. от СРС, 125 с-в и са отхвърлени
предявените искове за сумата 10.20 лв. – главница за дялово разпределение
по фактура № **********/30.06.2014 г. и обезщетение за забава върху тази
главница в размер на 3, 09 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г.; Б.Г.И.
е осъден да заплати на „Толпофикация София“ ВАД
сторените разноски по делото 81, 67 лв. за заповедното производство и сумата от
1107, 64 лв. – за исковото производство. Решението е постановено с участието на
трето лице -помагач на страната на ищеца “Т.” ООД.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни
искове е депозирана въззивна жалба вх. № 5119099/11.07.2019
г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Б.Г.И., подадена чрез адв. П. С. – преупълномощена от
назначения на първа инстанция особен представител адв.
П. З.. Съдържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Според жалбоподателят съдът неправилно не е уважил
своевременно релевираното от него възражение за
погасителна давност, като твърди, че вземанията на ищцовото
дружство за 2014 г. са погасени по давност. Сочи, че
не е доказано реално да е доставена топлинната енергия, чиято цена се
претендира и липсват доказателства за точно изпълнение на задълженията на топлоснабителното дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
“Т.” ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. въззивникът
Б.Г.И. не се явява, представлява се от адв. С.,
която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт М.Ш.молба,
с която се поддържа отговорът на въззивната жалба.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач “Т.” ООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2010789/24.04.2017
г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Б.Г. И., ЕГН ********** с която дружеството
е поискало от съда да признае за установено на основание чл. 415 ГПК
съществуване на вземанията му спрямо ответника за заплащане на
сумата от 1617,05 лв., от които 1361,96 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., обективирана
във фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., 36,
43 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до
04.2016 г., 211, 16 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2015 г. до 15.08.2017
г., и 7,50 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 01.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземанията,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело
№ 60818/17 по описа на СРС, 125 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б.Г.И., подаден чрез адв. П.С., преупълномощена от назначения му в първа инстанция особен
представител адв. П. З.. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания за 2014 г. оспорва се основателността на претенцията за мораторна лихва. Сочи, че не са представени доказателства,
от които да се установява, че реално е доставено количеството топлоенергия,
чиято цена се претендира, освен това в абонатната станция липсвал законен
топломер и доставената топлинна енергия не била премерена точно. Иска се
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “Т.”
ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 60818/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3068913/01.09.2017
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.09.2017 г., с която е разпоредено Б.Г.И. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1398, 39 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, лихва в размер на 218,66 лв. за периода от 15.09.2015
г. до 15.08.2017 г. и разноски по делото - 82, 34 лв., а именно 32, 34 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
обстоятелствата, че длъжникът е ползвал топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, аб. № 294195 и не е погасил задълженията си. За заповедта
длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал.1,
т. 2 ГПК на 26.03.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта, като такива са
представени на 24.04.2017 г.
Приета като доказателство е
молба-декларация от 13.06.2002 г., подадена от Б.Г.И. до Директора на Т.Р.
„Люлин“ с искане да бъде открита партида на адреса в гр. София, ж.к. **********.
Посочено, че семейството на молителя се състои от 2 члена като топлата вода ще
бъде заплащана по показания на узаконен /пломбиран/ водомер, а досегашният потребител
е бил Г.П.И.. Документът съдържа подпис ответника, който не е оспорен.
Прието като доказателство е
Удостоверение за наследници № 000515/22.05.2002г., издадено от Столична община
– Район Връбница, от което се установява, че след смъртта си на 03.05.2002 г. Г.П.И.
е оставил за наследници съпругата си В.Я.И. и сина си Б.Г.И. – ответник по
делото.
Приложен е списък от 30.11.1982
г. на брой живущи в апартаментите в жилищна сграда в ж.к. „*********в който
срещу името на Г.П.И. са посочени брой на членовете в дома – 3 и е положен
подпис.
Като доказателство по делото е
приета и искова молба от 03.10.2016 г. на
Б.С.Ш.срещу Б.Г.И., с която е предявен иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване на за окончателен на сключения между страните
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж,, Връбница 1 / бивш ж.к. Надежда
– V заст/,
блок № *******По делото са приети като доказателство договор № 324/15.07.2011
г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С. ЕАД-
възложител и “Т.” ООД – изпълнител, по силата на който възложителят е възложил,
а изпълнителят е приел да извърши услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребители в сграда етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител, като възложителят заплаща извършваната услуга съгласно
ценоразпис.
Като доказателство е приет
протокол от 25.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от ж.к. “*******,
в който е обективирано взетото решение да се сключи
договор за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на всички радиатори
в апартаменти с частично изключени до момента отоплителни тела, доставка и
монтаж на радиаторни вентили с термостатични
глави и индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти и
съгласно системата за индивидуално измерване, прилаган от „Т.“ ООД. За абонатен
№ 294195 протоколът съдържа подпис, по отношение на който е придадено значение
да е на Б.Г.И. и автентичността му не е оспорена. В протокола е посочено, че в
имота са монтирани чугунени радиатори и 3 броя разпределители. Приет е и
договор № 480/02.10.2002 г., сключен между „Т.“ ООД – изпълнител и Етажна
собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******- възложител, представлявана от упълномощени
потребители, за доставка и монтаж на радиаторни
вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 294195, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 15.08.2017 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 1398, 39 лв., мораторна лихва в размер на 218, 66 лв., общо – 1617, 05
лв. Вземанията за главница представляват сбор от дължими суми за дялово
разпределение за м. 06.2014 г., м. 08.2015 г., 09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015
г., м. 12.2015, м.01.2016, 02.2016, м. 03.2016, м. 04.2016 г. и суми по
издадени общи фактури от м. 07.2015 г. и м.07.2016 г. Приети като доказателства
са съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г. за задължение в размер на 828, 72 лв. и съобщение към
Фактура № ********** от 31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016
г. за задължение в размер на 533, 24 лв.
От третото лице – помагач “Т.” ООД са
приложени: справка за разход на топлинна енергия за периода м.01.05.2014 г. – м.
01.05.2015 за абонатен № 294195 г., от която е видно, че суми по фактури за
периода не са начислени и дължимата сума по изравняване е 828, 73 лв., като
сумата за доплащане е 828, 73 лв. и справка за разход на топлинна енергия за
периода м.01.05.2015 г. – м. 01.05.2016 за абонатен № 294195 г., от която е
видно, че начислените суми по фактури зза периода са
в общ размер от 656,30 лв., а дължимата сума по изравняване е 533, 24 лв., като
сумата за получаване е 123,06 лв., Приложени са протоколи за неосигурен достъп
в процесния имот
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София от 2014 г.
Пред първоинстанционния
съд е прието още заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице при преценка на приложените документи по делото и
предоставената информация от „Т.“ ООД и Топлорайон „Люлин“.
Посочено е, че топлинната енергия за абонатна станция за процесната
сграда се измерва и отчита съгласно средство за търговско измерване - общ
топломер, монтиран в абонатна станция. Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“
ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с
който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число от месеца.
Технологичните разходи се определят по реда Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. След
м.11.2010 г. по решение на общото събрание на сградата е прекъснато отоплението
и през процесния период е ползвана само топлинна
енергия за битова гореща вода. В процесния имот не е
осигурен достъп за отчет, извършван от фирмата за дялово разпределение през 13.05.2015
г. и 18.05.2016 г., а изразходваната енергия за битова гореща вода е отчитана
на база един1 потребител, поради което експертът счита, че сумите за топлинна
енергия за битова гореща вода са занижени, доколкото в молба -декларацията от Б.
Г.И. са посочени двама потребители. Измерването на топлинна енергия от “Т.” ООД
през процесния период е в съответствие с нормативната
уредба. Вещото лице е изчислило, че с оглед отчетените данни дължимата за процесния период сума е в размер на 1361, 98 лв.,
представляваща сбора от начислената сума по прогнозни данни по фактури от 656,
31 лв. и сумата за доплащане от 705,67 лв. след изравнителните сметки. Посочено
е още, че при изготвяне на експертизата на вещото лице са предоставени свидетелства
от метрологични проверки на топломера и протоколи за монтаж и демонтаж, касаещи
извършените проверки, свидетелства за годност, от които е видно, че той е
преминал проверка и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Прието по делото е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото и извършена документална проверка в информационния масив на
„Т.С.“ ЕАД и „Т.“ООД. От заключението се установява, че по партидата на ответника
за процесния период не са извършвани плащания. Вещото
лице е посочило, че сумите начислени за топлинна енергия и дялово разпределение
на топлоснабден имот с аб.
№ 294195, касаещи периода м.05-м.04.2016 г. са на стойност 1398,39 лв. и няма
данни за извършени плащания. За периода по фактури са начислени 656, 31 лв.,
прибавени са 828, 72 лв. – резултат от изравнение на фирмата за дялово
разпределение за периода 2014-2015 г., приспаднати са 123, 07 лв. за периода
2015/2016 г. и са начислени 36, 43лв. за дялово разпределение за м.06.2014 г. –
м.04.2016 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно
обжалване е първоинстанционното решение, в частите, с
които са уважени исковете за установяване съществуването на вземания за
заплащане на стойността на доставена топлоенергия, за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата, за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и за заплащане за обезщетение за забава върху
главницата. В останалата част, с която исковете са отхвърлени решението е
влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че в частта по иска за главница за дялово
разпределение в размер на 36, 43 лв. и мораторна лихва
върху нея в размер на 7, 50 лв.
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.09.2017 г. не сочи такива вземания, а само за вземания, посочени в
заповедта за изпълнение, е допустим установителен иск
по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Релевантно за
преценката за допустимостта на иска е заповедта за изпълнение, а не заявление
за издаването ѝ, доколкото същото не се връчва на длъжника в заповедното
производство и той не разполага с възможността да го оспори. Издадената заповед
по чл. 410 ГПК очертава претнциите срещу длъжника,
респективно очертава предмета на правния спор по предявения установителен
иск. Ето защо решението в частта, с която е признато за установено, че Б.Г. И.дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 26, 23 лв. дялово разпределение и сумата от 4,41
лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2015 г. до 15.08.2017 г. е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. В частта, с която исковете за заплащане на услугата дялово
разпределение и обезщетение за забава са отхвърлени решението като необжалвано
е влязло в сила.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответникът топлинна енергия срещу задължение
на ответникът да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /, поради което и за ответникът
да е възникнало задължение за заплащане на стойността на същото. По отношение
на акцесорния иск за установяване съществуването на
вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото следва да се установи,
че ответникът е изпаднала в забава.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като Б.Г.И. е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и мораторна
лихва върху главницата. Възражение срещу заповедта е депозирано в срок, а
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че ответникът Б.Г.И. притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ по отношение на процесния
имот. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че същият е
поискал от топлоснабдителното дружество да бъде
открита партида на негово име с нарочна молба-декларация. Нещо повече
качеството му на потребител на топлинна енергия не е било оспорено в процеса. Ето защо и при преценка на събраните писмени доказателства
настоящият състав намира, че между страните по делото в процесния
период е съществувало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия, съответно Б.Г.И. дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствени битови нужди. За пълнота
на мотивите следва да бъде посочено, че в молба-декларацията се съдържа
изявление, че досегашният титуляр на абонатния номер е бил баща му Григор И.,
който е починал непосредствено преди подаването на молбата видно от приложеното
удостоверение за наследници, което обстоятелство е индиция,
че ответникът се легитимира и като задължено лице в качеството му на собственик
на имота въз основа на наследствено правоприемсто.
Доколкото по делото се
установява, че ищецът е приел ОУ, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по
техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период
страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца
от 2014 г., одобрени от ДКЕВР през февруари 2014 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договорът между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие съдържа качествени параметри, които са въведени от самия
законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява
като задължение оператора на топлопреносната мрежа,
който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - протоколи за неосигурен достъп в имота,
изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата експертиза,
което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
събрани по делото доказателства, по делото е установено, че за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016 г. в имота е потребената
енергия за битова гореща вода на стойност от 1361, 96 лв.. Тази енергия е
начислена с оглед ползването на имота от един потребител и доколкото липсват
твърдения на ищцовото дружество, че начислената сума
е занижена, констатациите на вещото лице са ирелевантни.
Доколкото по делото не се доказа плащане по партидата на ответника, а и вещото
лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че липсват данни
за такова, съдът намира, че сумата за доставена топлинна енергия е дължима.
Основателно е оплакването на въззивника за неправилност на първоинстанционното
решение по отношение на неуваженото възражение за настъпила погасителна давност на част от вземанията.
Настоящият въззивен състав намира за неправилен извода
на съда, че изискуемостта на помесечните вземания за
топлинна енергия настъпва след издаване на общата фактура за процесния период. Това е така, защото в исковия период от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., действащи между страните са приетите от „Т.С.“
ЕАД Общи условия от 2014 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. Приложими
за претендираните вземания са разпоредбите на чл. 32
и чл. 33 ОУ., съгласно които плащане на
месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който
е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика.
С оглед предвиденото тези задължения да се плащат след публикуване на фактура,
то съдът приема, че е налице съглашение изискуемостта им да настъпва след покана за
плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето и доколкото
правния мир не допуска моментът на начало на периода на погасителната давност
по отношение на задължение да се отлага по преценка на кредитора, съдът приема,
че предвид липсата на данни за публикуване, в случая е приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.2 ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на възникването му. Изпадането в
забава не следва да се свързва с публикуването на общата фактура. Моментът на
издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, които единствено са релевантни при определяне началото на срока
на погасителната давност. Вземанията на топлоснабдителното
дружество са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията
и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури за тези вземания, които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от
естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за претендираните вземания. Вземането е за доставена топлинна
енергия за определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца
за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат
и различни последици. В случая разпоредбите на чл. 32 и 33 ОУ сочат изискуемост
на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради
което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка
е неоснователно.
Ето защо първоинстанционният
съд е достигнал до неправилен относно неуважаването нарелевираното
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на „Т.С.“ ЕАД спрямо Б.Г.И..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено на 01.09.2017 г.,
поради което и вземанията на ищцовото дружество за
заплащане на цена за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м.
08.2014 г. са погасени по давност. От приетото по дело заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД
не е издавала фактури за прогнозни вземания за цена на доставена топлинна енергия.
В края на отоплителния сезон е извършена изравнителна сметка на доставената до процесния имот топлоенергия от фирмата за дялово
разпределение „Т.“ ООД за сумата от 828, 72 лв.. При липса на конкретни данни и
по аргумент чл. 162 ГПК съдът намира, че възражението е основателно до сумата
от 276, 24 лв. Тази сума е изчислена при разделянето на общата сума за главница
на 12 равни части, колкото са отчетените месеци за периода м.05.2014 г. -м.04.2015г.,
и умножението ѝ по 4, колкото са месеците, по които вземанията са
погасени по давност. Поради което и решението на първоинстанционния
съд, с което е уважен искът за главница над 1085, 72 лв. до пълния предявен
размер от 1361, 06 лв. е неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на акцесорния
иск за забава:
Приложими за това вземане са разпоредбите на
чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014 г. Това е така, защото тези ОУ са одобрени от
ДКЕВР на 03.02.2014г., периодът през който е възникнало вземането на главницата
за топлинна енергия е от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. За задълженията,
възникнали при действието на ОУ от 2014г. с чл. 32 и чл. 33 е уговорено да се
плащат след публикуване на фактура на интернет-страницата на ищеца, поради
което съдът приема, както беше посочено по-горе, че това е съглашение
изискуемостта на задълженията да настъпва след покана за плащане. Изискуемостта
настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за
плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника
при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не е установено ищецът да е провел
поведение, което да обоснове извод за настъпване изискуемостта на вземанията,
възникнали след февруари 2014г. поради което и настоящият състав приема, че
решението на първоинстанционния съд в тази част е
неправилно и следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за
разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от
исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд заявителят „Т.С.“ ЕАД е
направил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 82, 34 лв. и с оглед изхода на производството,
същите следва да бъдат уважени до размера 55, 16 лв., а първоинстанционното
решение в частта, с която вземането за разноски е уважено над сумата от 55, 16 лв. до присъдения размер от 81, 67 лв. следва
да бъде отменено.
Пред първоинстанционния
съд ищецът „Т.С.“ ЕАД е направило разноски, както следва : за държавна такса – 73,60
лв., 300 лв. – за възнаграждение на вещо лице по СТЕ; 300 лв. - за възнаграждение
на вещо лице по ССЕ, 343, 19 лв. – възнаграждение за особен представител, общо
– 1016, 79 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ настоящият състав определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изхода на спора същите следва да
бъдат уважени до размера от 748, 25 лв., а първоинстанционното
решение в частта, с която вземането за разноски е уважено над сумата от 748, 25
лв. – съдебни разноски за исковото производство до присъдения размер от 1107,64
лв. следва да бъде отменено.
Пред въззивния съд
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е претендирала сторените
разноски /за особен представител в размер на 343, 26 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че от
процесуалния представител на въззиваемата страна не
са извършени процесуални действия, които да обосновават присъждането на юрисконсултско възнаграждение, поради което и такова не се
дължи. Юрисконсулт на „Т.С.“ ЕАД нито е подал отговор на въззивната
жалба, нито се е явил в открито съдебно заседание, за да защити правата на
дружеството, а единствено подадена уведомителна молба не обоснова присъждане на
възнаграждение. Поради което и с оглед изхода на производството в полза на „Т.С.“
ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 229, 98 лв.
Съгласно дадените
задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 7 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
особеният представител не дължи такса, тъй като такава се дължи от страната.
Дължимата такса за въззивно обжалване е в размер 77,
24 лв. и страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС с оглед
изхода по делото. Въззивникът следва да бъдат осъден
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 27, 24 лв., а въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 50 лв. държавна такса за производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 149544 от 24.06.2019 г. по гр.д. № 26143 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, 125-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Б.Г. И.с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание на чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 26, 23 лв. – главница за дялово
разпределение за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. “********, абонатен № 294195 за периода от 05.2014 г. до 04.2016 г., ведно
със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 4, 41 лв. за - обезщетение за забава за периода
от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 149544 от 24.06.2019 г. по гр.д. № 26143
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в частта, с която
е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Б.Г. И.с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата над 1085, 72 лв. до уважения размер от 1361,
96лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.
05.2014 г. до м. 31.08.2014 г., включително отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017 г.
до изплащане на вземането, както и в и в частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Б.Г.И. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 211, 16 лв.
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., както и в частта за разноските, с която Б.Г.И.
с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сторените по делото разноски в
заповедното производство над 55, 16 лв. до 81, 67 лв. и в исковото производство
над 748, 25 лв. до 1107,64 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Б.Г. И.с
ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца сумата над 1085, 72 лв. до уважения
размер от 1361, 96лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м. 05.2014 г. до 31.08.2014 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. “********, абонатен № 294195, ведно със законната
лихва от 01.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата
от 211, 16 лв. - обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. “********, абонатен № 294195, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 60818/17 по описа на
СРС, 68 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149544 от 24.06.2019 г. по гр.д. № 26143
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в останалата част.
ОСЪЖДА Б.Г.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да сумата от 229, 98 лв., представляваща съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Г.И.
с ЕГН **********, с адрес ***
да да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на сумата от 27, 24 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС за държавни такси сумата
от 50 лв. дължима държана такса за въззивно
обжалване.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца “Т.” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.