РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бяла, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200131 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Р. И., с адрес за призоваване гр.Р. ул.“А.“
№.., вх.., ет.., чрез адв.Св.М.-АК-Русе, против Наказателно постановление №
23-4569-000121 от 06.04.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ
Две могили, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6месеца. В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което
е направено искане да бъде отменено. В хода на съдебното производство
жалбата се поддържа по подробно изложени в нея съображения. Претендират
се направените разноски.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 24.01.2023г., в 11:34ч., в община Иваново, на гл.път I – 5, км.26+800,
в посока гр. Б., жалб.Д. Р. И. управлявал товарен автомобил „Фолксваген
Кадди“ с рег.№ ***********, собственост на „Р. лес“ ЕООД, на която фирма
1
бил управител. При проверката се установило, че управлявания автомобил е с
прекратена регистрация от 05.01.2023г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и
водачът не носи КТ към СУМПС. На жалбоподателя бил съставен АУАН от
24.01.2023г. за нарушения на чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Във
връзка с констатираното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
административно-наказателното производство било прекратено, на осн. чл.33,
ал.2 от ЗАНН и била сезирана Районна прокуратура-Русе. Преписката
приключила с постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 23.03.2022г., в което прокурорът приел, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК по повод на проверка за
извършено деяние по чл.345, ал.2 от НК- управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежен ред. Впоследствие, на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН
било издадено обжалваното наказателно постановление с наложените
административни наказания- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн.чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че служебното
прекратяване на регистрацията не било доведено до знанието на търговеца-
собственик на автомобила, управителя му или на упълномощеното лице.
Твърди се, че св.П. Н. К. е изрично упълномощено лице, което да
представлява дружеството и управителя пред застрахователните компании
във връзка със застраховането на автомобилите, като същият в работата си е
допуснал пропуск, като не е заплатил поредната вноска по сключената
застраховка ГО на автомобилистите на процесния т.а. Разпитан в качеството
на свидетел П. К. установява, че действително е имал задължение по
длъжностна характеристика да следи за застраховките на МПС във фирмата и
за цялата документация, свързана с тях, като е пропуснал да поднови
застраховката „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил. Сочи, че
нямал информация от КАТ за прекратяване на регистрацията на някой от
автомобилите. Съдът кредитира показанията му като обективни, подкрепящи
се от приложените към жалбата писмени доказателства-СРМПС на 17бр.
автомобили, копия от заповеди, пълномощно за процесуално
представителство през различни институции на представляващия „Р.
лес“ЕООД. Показанията му относно липсата на уведомяване за прекратената
регистрация кореспондират и с отразеното в НП, в което АНО твърди, че
такова уведомяване не е извършвано спрямо жалбоподателя.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- постановление на РРП, АУАН,
НП, справка за собственост на МПС, справка за нарушител, собственоръчни
обяснения от жалбоподателя, писмени справки, показания на св.Кирилов,
както и останалите доказателства приложени към жалбата и към АНП.
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно текста на визираната норма „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
2
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“ .
Установява се по делото по несъмнен начин от събраните
доказателства-гласни и писмени, а и на практика не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че на посочената дата в НП, последния е управлявал МПС-
т.а. „Фолксваген Кадди“ с рег.№ ****** със служебно прекратена
регистрация от 05.01.2023г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, т.е. е МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Видно от приложените писмени
справки е, че сектор „ПП“ Русе е уведомен за прекратяване на регистрацията
по чл.143, ал.10 от ЗДвП по Уведомление от ГФ, считано от 05.01.2023г.,
05,36часа. Следователно, от обективна страна, са налице признаците на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В процесния случай, обаче, от доказателствата по делото не се
установява деянието да е осъществено от субективна страна-виновно, под
формата на умисъл или на непредпазливост. Законът урежда предпоставките,
при които възниква задължение за административният орган служебно (без
направено искане за това от заинтересовано лице) да извърши прекратяването
на регистрацията като обвързва това задължение с момента, в който органът
получи информация от Гаранционния фонд за това, че липсва застраховка за
конкретното МПС. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Предвид факта, че се
извършва „служебно прекратяване на регистрацията“ и тези данни не са
налични в нито един общодостъпен източник на информация, законодателят е
указал на съответните органи да уведомят собствениците за така
осъщественото от тях действие. Действително собственикът на моторно
превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Това незнание
се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. В този смисъл са и постановките в
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на
3
Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС. Решението сочи, че не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно
средство. В случая по делото не са налице данни прекратяването на
регистрацията да е било съобщено на дружеството собственик на автомобила
или на представляващия дружеството-жалбоподателя И.. Няма данни нито
управителя, нито упълномощеното от него лице-св.Кирилов по някакъв друг
начин да са узнали за служебно прекратената регистрация. Пропускът от
страна на св.К. да „поднови“ застраховката на товарния автомобил не
рефлектира по никакъв начин на липсата на субективна съставомерност на
нарушението предвид необходимостта от уведомяване от страна на сектор
„ПП“ на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията,
за да е осъществен състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
След като собственикът на процесния автомобил не е бил уведомяван за
извършеното прекратяване на регистрацията, то този факт-служебно
прекратената регистрация на управлявания автомобил, му е бил неизвестен, а
доказателства в обратната насока не са налице. В тежест на АНО е да
установи извършването на нарушението, самоличността нарушителя и
неговата вина. Липсата на установено виновно поведение от страна на
жалбоподателя е липса на субективна страна на нарушението по чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, и е пречка за издаване на НП. С налагането на санкция на
жалбоподателя при липса на доказана субективна страна на нарушението,
АНО е нарушил задълженията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и тези по чл.54, ал.1
от ЗАНН, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо отмяната на НП като незаконосъобразно.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представени са
доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение възнаграждение в
размер на 600лв., който е над минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата. Този размер съдът счита, че не е прекомерен, с оглед
проявената от представителя на жалбоподателя процесуална активност по
делото, макар и протекло в едно заседание, а именно представени са писмени
доказателства и са ангажирани гласни доказателства в с.з., с оглед линията на
защита. В този смисъл намира направеното възражение за прекомерност от
АНО за неоснователно. Разноските следва да се възложат в тежест на
ОДМВР-Русе.
По изложените съображения и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4569-000121 от
06.04.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6месеца на Д. Р. И., ЕГН
**********, от гр.Р., бул.“Л.“ №.., вх.., ет.., ап...
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, от
гр.Р., бул.“Л.“ №.., вх.. ет.., ап... сумата от 600лв.-разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
5