РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 27.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 290 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
2. Образувано е по жалба на Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед
№ УРИ 333д-12-06/06.01.2022 г. на началник Районно управление /РУ/ - Стамболийски
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с
който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за продължаване срока
на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и е
постановено да се изземе от оспорващия късоцевно огнестрелно оръжие пистолет
„Глок-26“ кал. 9х19 мм с № BAVA 007 и боеприпасите към него.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда, а преписката - да бъде върната на компетентния орган за
ново произнасяне. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи се и друго допуснато
процесуално нарушение, тъй като органът е разпоредил връчване на заповедта на
лице, неучастващо в производството. Поддържа се, че са налице предпоставките да
бъде удовлетворено искането за издаване на разрешително, тъй като оспорващият
като управител на редица търговски дружества често борави със значителни суми в
брой и се притеснява за посегателства спрямо него и семейството му. Претендира
се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът – началник на РУ – Пловдив при ОДМВР –
Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Твърди, че не са налице предпоставките искането на жалбоподателя да
бъде удовлетворено. Сочи се, че заявените причини за носене на огнестрелно
оръжие не са основателни. Защитата на интересите на лицето може да се извърши
по реда на Закона за частната охранителна дейност. Отбелязва, че заявените опасения
на оспорващия за опасност от посегателства не се опират на обективно
обстоятелства, тъй като пред органите на МВР до този момент не е постъпил нито
един сигнал – устен или писмен, за заплаха или закана срещу физическата неприкосновеност
на М. или неговото семейство.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения
преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите по делото:
6. Със заявление
вх. № 333000-8388/24.11.2021 г. Р.Г.М. поискал от началника на РУ – Стамболийски при одмвр – Пловдив, да бъде подновен
срокът на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие, в което е посочил, че същото му е необходимо за самоохрана. Към
заявлението била представена декларация по чл. 98 от ЗОБВВПИ.
7. Във връзка с
така постъпилото заявление, с докладна записка рег. № 330р-10327/21.12.2021 г.,
изготвена от мл. експерт – мл. полицай при РУ – Стамболийски, било
удостоверено, че за нуждите на съхранението на огнестрелното оръжие в дома на заявителя има монтирана метална
каса.
8. Според докладна
записка рег. № 333р-16341/22.12.2021 г. и докладна записка рег. № 333р-16342/22.12.2021
г., изготвени от длъжностни лица при РУ – Стамболийски, по отношение на Р.Г.М. не се установяват криминални прояви; няма
данни да се занимава с пристъпна дейност; няма данни да контактува с криминално
проявени лица, както и да употребява наркотични вещества; няма данни за
наложени административни наказания по ЗОБВВПИ; няма наложени мерки по ЗЗДН;
няма данни да е осъждан и спрямо него да са образувани наказателни производства
за престъпления от общ характер.
9. Към заявление
вх. № 333000-8388/24.11.2021 г. Р.Г.М. подал
допълнителна мотивация вх. № 333000-9188/29.12.2021 г., в която посочил, че
като собственик на фирма „Полипласт М.“ ЕООД се налага да носи в себе си
документи и парични средства за закупуване на суровини и материали. Също така
му се налага да внася и тегли пари от банки. Притеснява се да не извършат посегателство
върху него и семейството му. За удостоверяване на посочените обстоятелства М. представил
фактури, споразумения с контрагенти, платежни нареждания, отчети за приходи и
разходи, удостоверения за актуално състояние.
10. Със заповед №
УРИ 333д-12-06/06.01.2022 г. началникът на РУ - Стамболийски при ОДМВР –
Пловдив отказал на Р.Г.М. издаване на разрешение за продължаване срока на
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и е постановено
да се изземе от оспорващия късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Глок-26“ кал.
9х19 мм с № BAVA 007 и боеприпасите към него. За да достигне до този извод административният орган
посочил, че в случая не е налице основателна причина, която по несъмнен начин
да обосновава основателността на искането. Това обстоятелство не било променено
и с представената от заявителя допълнителна мотивация, тъй като не се
обосновава по категоричен начин, че съществува опасност от посегателства върху
живота, здравето или имуществото му. Заявените от лицето мотиви органът отнесъл
към предметното поле на Закона за частната охранителна дейност. В т. 2 от диспозитива на заповедта ответникът
наредил административният акт да се съобщи на Д.А.Т..
11. Според постъпила
в хода на съдебното дирене докладна записка № 333р-2423/22.02.2022г., изготвена
от длъжностно лице при РУ – Стамболийски, в точка втора от заповед № УРИ
333д-12-06/06.01.2022 г. била допусната техническа грешка като неправилно бил
посочен адресатът на заповедта. За заповедта Р.Г.М. бил уведомен по телефон и му била
предоставена за запознаване срещу подпис на 07.01.2022 г.
Заявеното
обстоятелство се подкрепя от разписката към заповед № УРИ 333д-12-06/06.01.2022
г., според която Р.Г.М. е получил
екземпляр от административния акт на 07.10.2022 г.
12. По делото се
събраха показанията на свидетеля Л.А.К. . Същият заявява, че работи във фирма
„Полипласт –М.“ ЕООД като ръководител „Транспорт“ повече от дванадесет години.
Собственикът и управител на фирмата е едно и също лице – Р.Г.М., което познава
лично. Често се налага да пътува с г-н М., със служебен автомобил, във връзка с
посещения на фирми, от които се извършват плащания в брой. Също така е придружавал г-н М., в повечето случаи, когато прави
плащания и внасяния на пари в банка. Последният
случай, декември месец през 2021 г., били около 200 000 лв. Често се събирали
суми от клиенти в брой. Натрупвали се от порядъка на 5 000 лв. – 7 000 лв.,
понякога се налагало по 3-4 пъти в седмицата, на определен период да ги внасят
в банката. Във фирма „Полипласт – М.“
ЕООД имало звено за самоохрана, но то било за контрол върху производството и
имотите на фирмата. На свидетеля не
е известено в този период да е имало инциденти със сигурността по отношение на
управителя, посегателства върху личността му, върху вещи и пари. Той му споделял, като човек, че се
притеснява, че някой може да му посегне, но за такъв конкретен инцидент не
знае.
IV. За правото:
13. Съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава
заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР
или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответни документи.
Според чл.
83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл.
77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение.
При констатиране
на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона органът уведомява
писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който
срокът за произнасяне по заявлението спира да тече. Ако констатираните
непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок
производството по издаване на разрешението се прекратява.
Директорът
на ГДНП на МВР, съответно началникът на РУ на МВР, служебно проверява
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има
обвинение за умишлено престъпление от общ характер (чл. 83, ал. 4).
Директорът
на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът
на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението (чл. 83, ал. 5).
В чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания,
при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида -
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с
целта, за която се иска разрешението (т. 10).
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт
е издаден от компетентен орган по чл. 87, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в кръга на предоставените му от закона правомощия, без допуснати
съществени процесуални нарушения.
Наличието на
неправилно определен адресат на административния акт, в случая се дължи на
допусната явна фактическа неточност в разпореждането за връчването му, която
подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, като провеждането на
тази процедура не обуславя различен изхода на производството. В този смисъл допуснатият
порок не представлява съществени процесуално нарушение от категорията, даващи
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Отделно
разпореждането за връчване на заповедта обслужва правото на съдебна защита, от
която оспорващият се е възползвал, след като е удостоверил, че е получил
екземпляр от административния акт.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона форма и съдържа мотиви,
релевантни за установената в хода на производството фактическа обстановка.
Съответна
на материално правните разпоредби и целта на закона се явява преценката на органа,
че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на
огнестрелно оръжие за самоохрана, като законосъобразно се е позовал на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на
основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да
се издаде разрешение.
Чрез
обсъдената правна рамка законодателят изрично е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя. Органът е длъжен, когато
при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към
него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ,
в т.ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета
на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми
заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово
задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от
разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК, която задължава органа да осъществява
процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на
въпроса - предмет на административното производство. Органът е длъжен също така
служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ
обстоятелства.
В
производството по издаване на оспорения отказ, противно на позицията на
жалбоподателя, органът е изяснил в цялост релевантната за основателността на
искането фактическа обстановка. Видно от доказателствата по делото органът,
след като е получил заявлението и приложените към него документи, е извършил оценка
на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за
издаване на разрешение, в съответствие със задължението по чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, извършени са и служебни проверки на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1,
т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено
престъпление от общ характер, каквото е изискването на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Мотиви за
издаване на исканото разрешително – изискване, визирано в чл. 81, ал. 3 от ЗОБВВПИ, не касае непълнота на представените от заявителя документи или несъбрани
от органа доказателства, са предпоставка за дължимата преценка за наличието на
основателна причина за исканото разрешение. В случая органът не може да знае
кои са причините, които мотивират съответното лице да иска издаване на
разрешително за оръжие. Това е въпрос на лична преценка и лични мотиви, факти
които съответното лице трябва да заяви и удостовери пред компетентния орган, за
да може органът да ги провери и въз основа на резултата от проверката да
формира решението си.
С оглед на
това и в съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ на заявителя е предоставена
възможност да прегледа материалите по образуваната преписка по неговото
заявление, както и да изрази допълнително становище и направи писмени искания и
възражения. Заявителят се е възползвал от тази възможност, но както правилно е
приел ответника, представената допълнителна мотивация и доказателства не
обосновават основателна причина за
издаване на исканото разрешение.
За да е
налице изпълнение на изискване на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е необходимо
заявителят да е посочил първо някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да
е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. Обосноваването
на необходимостта от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е
абсолютна предпоставка за издаване на разрешение, която важи при всички
хипотези на искания за издаване на разрешения по реда на глава четвърта от
закона. Причините за необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие не може да
почиват единствено на предположения и опасения за настъпване на неблагоприятно
засягане върху охранените от закона права и интереси на заявителя. Наличието на
риск от подобно негативно увреждане следва да бъде обективно установим.
В случая
оспорващият е посочил като причина за исканото разрешително нуждата от самоохрана,
поради боравенето със значителни суми в брой и притеснение, че може да бъде
извършено посегателство върху него или семейството му. Формално с това е
удовлетворена само първата от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
предпоставки – заявена нужда от самоотбрана, която за да е основателно искането
следва и да бъде обективно доказана. Удовлетворяването на това кумулативно
изискване налага да бъдат посочени достатъчно сериозни факти и обстоятелства,
които да дават основание за разумно обосновано предположение за наличие на
действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие за
самоотбрана. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт,
доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Трайно и непротиворечив в
съдебната практика се приема, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Фактът, че жалбоподателят
в предходен период е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие, сам по себе си не е основание за автоматично
продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е
нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които
административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата
е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване
на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в
раздел „Общи положения“ на главата четвърта „Придобиване, съхранение, носене и
употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически
изделия“. Преценката за наличието на фактическите и правни
основния за издаване на акта се дължи във всеки отделен случай, без
оглед на предходно издадените разрешителни.
Доказателства
за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото
на жалбоподателя не се събраха и в хода на съдебно производство. Показанията на
разпитания по делото свидетел не дават нова светлина по релевантните за
основателността на искането факти и обстоятелства. Между страните не се формира
спор, че дейността на жалбоподателя е свързана със съхранение и носене на пари
в брой. Самостоятелно това обстоятелство не дава основание да се приеме, че по
отношение на заявителя е налице по – висок риск от посегателство спрямо общи
риск за всеки друг гражданин. В случая непротиворечиво както ответния
административен орган, така и разпитаният свидетел, отбелязват липсват на
каквито и да е оплаквания, сигнали или данни за реални заплахи спрямо
неприкосновеността на заявителя и/или неговото семейство. При това положение, изложените
от жалбоподателя доводи не обосновават необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до необоснована необходимост от
снабдяване с огнестрелни оръжия на всички лица, боравещи със значителни суми в
брой, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана
дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да
бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не
съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни
актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото
имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на
огнестрелно оръжие не е доказана, поради което правилно с оспорения акт е
постановен отказ. Изложените в акта мотиви се свеждат именно до това, че лицето
не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от
придобиване на огнестрелно оръжие. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК жалбоподателят
следва да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ
акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на
оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й
отказ за издаване на разрешение, е законосъобразен.
Тук следва
да се посочи, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ въвежда
разграничение на боравенето с огнестрелните оръжия за граждански или за
служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и
техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава
поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората – за
нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил
разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността
като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира
снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго
основание и по друг нормативно определен ред. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а
не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател –
юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за
използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се
приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел
самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските:
14. Ответникът в настоящото производство не
е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу заповед № УРИ 333д-12-06/06.01.2022 г. на началник на Районно управление
- Стамболийски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: