Решение по дело №4283/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260168
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110204283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер …………             Година  2021                Град Варна

                      

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               ХХІХ състав

На двадесет и първи януари  Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                      

    СЪДИЯ: Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4283 по описа на съда за 2020 г.,

          за се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „З.2.“ ООД, против НП № 536917-F565176/15.09.2020год. на Началник отдел ОД при ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 27, ал.2 вр. ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ на  „З.2.“ ООД е било наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се явява незаконосъобразно. Сочи се, че били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй  като в АУАН и НП не са описани съществени факти относими към съставомерността на приетото за извършено нарушение и неговата правна квалификация.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява и  се представлява, като поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, както и че нарушението не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

 При извършена проверка на 10.08.2020г. в 15:20 ч. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -ЛЬО ШЕФ СЕВАСТОПОЛ, находящ се в гр.Варна, бул. „Княз Борис I" 46, стопанисван от „З.2."ООД с ЕИК ********* и извършена проверка и приобщени годни доказателства документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 0359658/10.08.2020г.е установено, че „З.2."ООД с ЕИК ********* в качеството си на лице по чл.3 от № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на Финансите е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна rpyпа според вида на продажбите. Съгласно чл.27, ал. 1, т. 2 от от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в гpyпa „Б" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Видно от фискален касов бон №0057061 0156. от монтираното в обекта фискално устройство модел DATECS FP-2000, с ИН на ФУ № DT790248 и ИН на ФП №02790248, част от извършените продажби на стоки от „З.2."ООД с ЕИК ********* в размер на 37.63 лв. са регистрирани в данъчна група „Г"- стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Задълженото лице неправилно е регистрирало в данъчна група „Г" -храни и напитки на обща стойност 37.63 лв., които се предлагат в обекта. Преди легитимация на органите по приходите, в 15:10 ч. е извършена контролна покупка-поръчка за дома на 2 бр. пилешко печено, с ед. цена 5.49 лв,; 2 бр. телешко печено с ед. цена 7.49лв.; 1 бр. 100 кила роял с ед.цена 7.49лв.; 1 бр. капи портокал ес ед, цена 1.99 лв;; 1 бр. кока кола с ед. цена 2.19 лв.. всичко на обща стойност 37.63 лв. Поръчката е направена и е изготвена за дома, съответно не е консумирана в обекта. Всички предлагани храни и напитки в обекта, коиго се продават за дома, са облагаеми сделки и следва да се отразяват в гр. „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал. В законоустановения срок, въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.27 ал.2 вр. ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006год. на МФ и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от ЗДДС наложил на въззивника адм. наказание Имуществена санкция в размер на 1000лв.

            В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Д., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Съдът кредирира показанията на свид. Д..

В съдебно заседание като свидетел е разпитана свид.Г.-служител на въззивника, която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Съдът кредирира показанията на свид. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че неправилно АНО е приел, че е била нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл.27 ал.2 вр.ал.1 от Наредба Н-18 от 2006г., като не е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 27. ал.2 вр.ал.1 от Наредба Н-18 от 2006г.- Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. (2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.

В конкретният случай на 10.08.2020г. търговски обект-ЛЬО ШЕФ СЕВАСТОПОЛ, находящ се в гр.Варна, бул. „Княз Борис I" 46 е работел и в него са се обслужвали клиенти. Видно от събраните по делото гласни доказателства пред обекта са били разположени маси, а вътре в обекта не са се допускали клиенти предвид епидемиологичната обстановка в страната. На входа на обекта е имало служител-свид.Г., която е приемала и предавала поръчаното от клиента. Същата служителка е приемала и плащанията направени от клиентите. Направената контролна покупка на храни от служителите на НАП Варна е била маркирана и регистрирана в данъчна група „Г"- стоки и услуги, продажбите на които се облага с 9% данък върху добавената стойност. Съдът намира, че с горното въззивникът не е извършил твърдяното от АНО нарушение. Към момента на извършване на покупката от контролните органи, за да бъдат обложени с 20 % ДДС и да бъдат регистрирани в група “Б“  закупените стоки е следвало да бъдат поръчани  по телефон или да бъде направена за тях онлайн поръчка, както и да бъдат доставени до дома на поръчващото лице.  Съгласно законовите разпоредби облагани с  9 % ДДС и регистрирани в група „Г“ са били всички закупени и получени стоки на място в обекта, без значение от начина на опаковане и мястото на консумация на същите. Още повече, че всички храни получени на място в обекта са били опаковани по един и същи начин. Обстоятелството, че служителката на ТД НАП Варна е настоявала да получи храна опакована за дома на място в обекта не означава, че получената от нея храна е следвало да бъде обложена с 20 % ДДС и да бъде регистрирана в група “Б“.  Желанието на свидетелката Д. да и завият храната за дома не означава, че продажбата следва да се регистрира по група „Б“. Волята на законодателя е съвсем различна и не е обвързана с желанието на клиента, начина на опаковане на стоката, а с обстоятелството дали храната  е закупена на място в ресторант или е доставена до вкъщи. Обстоятелството къде ще бъдат консумирани храните -пред обекта на маси, на пейка в парка или в дома на лицето, което ги е закупило на място в ресторанта също е ирелевантно. В случая единственото важно и значимо е обстоятелството  къде са поръчани и закупени стоките. След като в конкретния  случай стоките са били закупени на място в обекта, то няма как те да се регистрират в група „Б“. Законодателят е предвидил, че към конкретния период обложени с  20 % ДДС и регистрирани в група “Б“ е следвало да бъдат само храните поръчани и доставяни до дома на поръчващите ги лица, а не храните  които са били получавани и поръчвани на място в обекта. Към процесния период храните поръчвани и получавани на място в обекта са се облагали с 9% ДДС и са били регистрирани в група „ Г “. В този смисъл съдът намира, че не е извършено нарушение от страна на жалбоподателят и същият неправилно е бил наказан. Предвид гореизложеното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, разпитани са двама  свидетели, делото не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300  лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ДИТ Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя  сторените от него разноски в размер на 300 лева.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд:

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ НП № 536917-F565176/15.09.2020год. на Началник отдел ОД при ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 27, ал.2 вр. ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ на  „З.2.“ ООД е било наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

      ОСЪЖДА ТД НАП Варна да заплати на „З.2.“ ООД разноски придставляващи адвокатско възнаграждение  в размер на 300 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.         

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: