№ 732
гр. Варна , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20213100500231 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Въззивникът А. Б. К., редовно призован, не се явява лично, не
изпраща представител.
Въззиваемият „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , редовно
призован, не изпраща представител.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва постъпила молба вх. № 5947 от
30.03.2021г. от процесуалния представител на въззивника – адв. Д.Ф., за
даване ход на делото поради липса на процесуални пречки. Изразява
становище по същество и прави искане да им бъдат присъдени сторените
разноски, съгласно приложен към молбата списък на разноските по чл. 80
ГПК и доказателствата към него.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва постъпила молба вх. №
5623/25.03.2021г. от процесуалния представител на въззиваемата страна –
юриск. Р.И., за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
страната, изразено е становище по доказателствата, становище по същество.
1
Към молбата има приложен списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 561 от 12.02.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 282015/17.11.2020 г. от А. Б. К., ЕГН **********, с
местожителство в ******* срещу Решение № 260793/21.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1696/2020 г., на ВРС, XХI с. , в частта с която е
прието за установено, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 87.25 лв., главница по Договор за
потребителски кредит № **********/10.01.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата 265.68 лв., договорно възнаграждение за периода
10.11.2018 г. – 28.08.2019 г., сумата 122.99 лв., лихва за забава за периода
10.10.2018 г. – 20.05.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 19364/2019 г., на ВРС, IХ с.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционния съд не е
2
уважил доказателствено искане за повторна експертиза, която да установи
размера на действително приложения процент възнаградителна лихва, в
случай че към договорения процент възнаградителната лихва – 41.17 % бъде
добавено възнаграждението за допълнителен пакет. Твърди, че
установяването на това било свързано с неизпълнение на задължение на
кредитора по ясен начин да доведе до знанието на кредитополучателя
действителния размер на дължимата договорна лихва. Излага, че размерът на
договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля по
размер трикратния размер на законната лихва. Излага пространни доводи, че
уговорената цена на кредита нарушава принципа на справедливостта и
добросъвестността, тъй като 1договорната лихва надхвърля пазарните лихви
по банковите потребителски кредити. Счита, че възнаградителната лихва е
нищожна и на осн. чл. 21 ЗПК, тъй като част от нея е била прикрита под
формата на възнаграждение за допълнителен пакет от услуги, които в
действителност не се предоставят. Още счита, че възнаградителната лихва е
уговорена неравноправно, по см. на чл. 143 ГПК. Счита, че след като ВРС е
стигнал до правилен извод за размер на ГПК по-голям от посочения 49.90 %,
неправилно е приложил последиците на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вместо да приложи
чл. 22 ЗПК. Излага, че непосочването на действителния размер на ГПК е
попречило на потребителя да прецени обхвата на своите задължения и следва
да има за последица прогласяване за нищожен на целия договор. Счита, че и
непосочването на действителния размер на ГПК внася неравноправие по см.
на чл. 143 ЗЗП в отношенията между страните. Счита, че длъжникът следва
да върне само чистата стойност на кредита, което той бил и сторил. Релевира
доказателствено искане за назначаване на ССЕ. По същество отправя искане
за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Профи Кредит България“
ЕООД, депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, а атакуваното решение счита за
правилно и законосъобразно, поради което отправят искане за
потвърждаването му. Излагат подробни доводи по всяко от оплакванията във
въззивната жалба. Счита релевираното доказателствено искане за
неоснователно предвид постановената отхвърлителна част от съдебното
3
решение.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 13:31 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4