МОТИВИ
към присъда № 23/19.06.2013 г.
по НОХД № 174/2013 г. по описа на ПРС
Производството е образувано по внесен обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.П. по ДП №11-543/2012 г.по описа на РУП-МВР-П. ,с който е
повдигнато обвинение срещу С.Г.С. родена на *** в гр.В., българка, българска
гражданка, разведена, осъждана, с висше образование, живуща ***, понастоящем
изтърпяваща наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр.С., ЕГН **********, в това,че за времето от
01.09.2011 година до 03.09.2011 година в
частен дом, намиращ се в гр.К., община П., област Б., ул.”Христо Ботев” №21,
при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага-паричните суми от 600 / шестстотин/ евро, на левова равностойност
1173.49 / хиляда сто седемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ и
700 / седемстотин/ лева, всичко на обща стойност 1873.49 / хиляда осемстотин седемдесет
и три лева и четиридесет и девет стотинки/ е възбудила заблуждение у А.Т.А.,
ЕГН **********,*** , предлагайки му финансова помощ и работа по проекти за
реставрация на църкви и с това му е причинила имотна вреда, изразяваща се в
парична загуба в размер на сумите от 600 / шестстотин/ евро на левова
равностойност 1173.49 / хиляда сто седемдесети
три лева и четиридесет и девет стотинки/ и 700 / седемстотин/ лева или
всичко на обща стойност 1873.49 / хиляда осемстотин седемдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки/ лева – престъпление по чл. 211, предложение
трето, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
Разглеждането на делото е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение,пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода и уважаване на предявения граждански иск.
Частният
обвинител и граждански ищец А.А. моли за налагане на наказание лишаване от
свобода и уважаване на гражданския иск.
Подсъдимата
се явява в с.з. лично и със защитника си
адв.А.М. от БАК. Подсъдимата се признава за виновна,признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се
събират доказателства за тях .Моли за минимално наказание.
Защитникът
на подсъдимата ,пледира за налагане на наказание определено при условията на чл.58а,ал.1
,вр. с чл.55 ,ал.1 от НК .
След като изслуша страните
и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното:През
зимата на 2010 г. ,докато гостувал на свой приятел в гр.София, Св.А.А. се
запознал с подсъдимата С.С..В разговорите помежду им подсъдимата споменала,че
се намира в процес на развод със съпруга си,който бил гражданин на Република
Гърция и от развода очаквала да получи панична сума ,както и 50 % от
собствеността върху притежаваната от него фабрика.В края на м.август 2011 г. подсъдимата
заедно със св.Г. посетила св.А. ***.Подсъдимата казала на св.А.,че се занимава
с проект свързан с реставрация на църкви и иска да му предложи работа по този
проект,като в потвърждение на думите си му показала спестовна книжка,в която
била внесена сумата 160 000 евро.Подсъдимата обяснила на св.А.,че ако иска
да започне работа по проекта,трябва да си открие банкова сметка,***.,с което
свидетелят се съгласил.На 01.09.2011 г. подсъдимата заедно със св.Г. с
управлявания от него автомобил „Опел Астра” рег.№... взели св.А. от дома му и
тримата отишли до офис на „Алфа Банк” в гр.Б.,където подсъдимата влязла,а
свидетелите А. и Г. я изчакали отвън.След малко подсъдимата излязла и повикала
св.А. да влезе в банката с нея ,като му обяснила,че е подготвила всичко и е
необходим само подпис на св.А..В банката св.А. подписал документ за откриване
на банкова сметка ***.На излизане от банката подсъдимата обяснила на св.А.,че
за осъществяване на паричния превод по сметката му, е необходимо той да и
заплати сумата 614 евро.Св.А. не разполагал с тази сума,поради което се
уговорил с подсъдимата да намери парите в най-кратък срок и да и се обади,след
което се разделили.До вечерта на същия ден св.А. си набавил сумата от 600 евро,
които взел назаем от сестра си и се свързал с подсъдимата,като двамата се
уговорили на следващия ден да отидат в банката за да внесат сумата и за да може
да започнат реставрирането на няколко църкви в района на гр.Елхово и гр.Ямбол.На
02.09.2011 г.подсъдимата и св.Г. отишли до дома на св.А. ***,за да го вземат и
да отидат до гр.Б. за да внесат сумата.В дома на св.А. била и съпругата му
,която излязла за да я предаде на подсъдимата,която показала и на нея
спестовната книжка за да я увери,че има достатъчно средства за да започне
съвместен бизнес със съпруга и.След това подсъдимата ,св.Г. и св.А. с
автомобила управляван от св.Г. тръгнали за гр.Б..Като стигнало в гр.Б.
подсъдимата оставила св.А. ***,където той трябвало да мине на контролен преглед
,а през това време подсъдимата му обяснила,че за да не губят време,тя ще отиде
да внесе парите в банката.След като св.А. свършил работата си в болницата се
обадил на подсъдимата,която го уверила и двамата се уговорили да се видят
по-късно същия ден.На срещата им подсъдимата обяснила на св.А.,че на 07.09.2011
г. ще може да изтегли сумата от 20 000 лв . На
същата среща подсъдимата обяснила на св.А.,че трябва да открие фирма на свое
име във връзка с планираната съвместна дейност по реставрацията,което щяло да
улесни воденето на необходимата
кореспонденция и извършването на необходимите сделки във връзка с извършването
на доставка на строителни материали и техния превоз,като в подкрепа на думите
си подсъдимата провела пред свидетеля няколко разговора с представители на
фирми превозвачи,на които разяснила,че в най-скоро време св.А. ще създаде своя
фирма и те ще могат да започнат доставките на материали.Св.А. в тази връзка
предложил да работят с фирма на негов познат,но подсъдимата отклонила това му
предложение,като казала,че не иска да работи с чужди хора,тъй като има доверие
само на него.Също така подсъдимата казала на св.А.,че има „свои” хора в Агенция
по вписванията и му предложила да му съдейства във връзка с откриването на
фирмата,като за целта го оставила да изчака,под предлог ,че отива до Агенция по
вписванията за да уговори регистрирането на фирмата.След като се върнала
подсъдимата казала на св.А.,че за откриването на фирмата са необходими 700 лв.Св.А. не разполагал с тази сума и казал
това на подсъдимата,но тя настояла той да набави тези пари,тъй като вече всичко
било уговорено и е оправила цялата документация за регистрирането на
фирмата.Св.А. се съгласил да намери
сумата и се обадил по телефона на зет си св.З.К. ,който помолил да му заеме
тази сума и се уговорил с него да се видят на следващия ден.На 03.09.2011 г.
св. А. ,в присъствието на подсъдимата се срещнал със св.К.,който му предал 450
лв.,но тъй като подсъдимата С. обяснила ,че сумата е недостатъчна, св.К.
предложил да предаде автомобила си на пункт за изкупуванен на отпадъци от черни
и цветни метали,за да набави остатъка до 700 лв.Подсъдимата подкрепила тази
идея ,като дори обещала на св.К.,веднага щом фирмата заработи да му даде 2000
евро в знак на лична благодарност за услугата.По-късно на същия ден св.К.
придружен от подсъдимата и св.А.,предал автомобила си марка „Мазда” в пункт за
отпадъци срещу сумата от 300 лв.,след което бил закаран от св.Г. до дома на
пострадалия ,на който предал сумата получена от продажбата на автомобила,а св.А.
от своя страна предал тази сума на подсъдимата.След като предал парите на
подсъдимата,тя казала на св.А.,че св.Г. се познава с Йордан Лечков,който бил
един от главните акционери в ЗД”Лев Инс”АД , и може да му съдейства във връзка
с получаването на очаквано от св.А.
застрахователно обезщетение за претърпяна от него катастрофа,като за целта св.А.
предоставил на подсъдимата свои лични документи касаещи здравословното му
състояние.След това подсъдимата и св.Г. отпътували .На 07.09.2011 г. св.А.
получил обаждане от служител на „Алфа Банк”,който му съобщил,че наредената от
свидетеля сума от 20 000 лв. е на разположение в банката и за целта следва
да им посочи банкова сметка ,***гово име.По този повод св.А. се свързал по телефона с подсъдимата за да
получи информация във връзка с очаквания превод на сумата 20000 лв.,но
подсъдимата заявила,че очаква сумата да бъде преведена всеки момент по
сметката.След неколкортатни позвънявания от страна на банката Св.А. проверил на
място в офиса на банката как стоят нещата с очакваната сума,но служителите на
банката отказали да му предоставят сумата,тъй като все още не били получили
номер на сметка от която да преведат сумата по сметката на свидетеля.След това
в продължение на няколко месеца св.А. търсел контакт с подсъдимата,която
отначало му вдигала телефона и се оправдавала,че има много работа и няма
възможност да се срещнат,докато накрая спряла да му отговаря на повикванията по
телефонао.Св.К. също търсел начин да разбере от подсъдимата кога ще му изпрати
пари за нова кола,но по същия начин отначало тя се съгласявала,че ще му се
обади когато има път към Б.,но впоследствие престанала да отговаря на
позвъняванията му.През 2012 г. св.К. попаднал на статия във вестник,придружена
със снимка на подсъдимата,като от съдържанието на статията разбрал,че подсъдимата
е била осъждана за измами и е била осъждана на лишаване от свобода,което
изтърпяла в затвора –С..От своя страна св.А. бил повикан на разпит от органи на
разследването в гр.София,като по време на разпита му била представена снимка на
подсъдимата ,която той разпознал и вече бил сигурен,че е измамен от нея и
затова след завръщането си от гр.София подал жалба срещу подсъдимата в РУП гр.П..В
хода на разследването проведено в РУП П. св.А.,св.А. и св.К. ,при проведените
разпознавания , категорично разпознали подсъдимата ,като лицето,което ги е
измамило.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По
обвинението за извършено престъпление по чл.
211, предложение трето, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”а” и б.”б”,
вр. с чл. 26, ал.1 от НК съдът прие следното:
От обективна страна , за времето от 01.09.2011 година до 03.09.2011 г. в частен дом, в гр.К.,
община П., област Б., ул.”Христо Ботев” №21, за да набави за себе си имотна облага-паричните
суми от 600 евро, на левова равностойност 1173.49 лв. и сумата 700 лева, възбудила заблуждение у А.Т.А., ЕГН **********,***
,като му предложила финансова помощ и
работа по проекти за реставрация на църкви и с това му е причинила имотна вреда,
изразяваща се в парична загуба в размер на сумата от 600 евро ,които той и
предал на 02.09.2011 г. на левова равностойност 1173.49 и сумата 700 лв.предадени от пострадалия на 03.09.2011 г. или всичко на обща стойност 1873.49 лв. ,при
условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив,след като е осъждана на лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението ,на което не е отложено ,като е осъждана повече от два пъти на лишаване от
свобода и изпълнението на наказанията не
е отложено От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл,като е
съзнавала обществено опасните последици на престъплението и е искала тяхното
настъпване с цел да набави за себе
си имотна облага.Така от обективна и субективна страна ,съдът приема ,че
подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 211, предложение
трето, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
За това престъпление ,в чл.211 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години .
Предвид разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,при определяне на наказанието
следва да се приложи разпоредбата на чл.58а,ал.1,вр. с чл.54 от НК.За да определи
вида и размера на наказанието в съответствие с правилата предвидени в чл.54 от НК ,съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете изразеното
от подсъдимата съжаление за извършеното деяние . Отегчаващи обстоятелства не се установяват.
При това положение наказанието определено
по правилата на чл.54 от НК следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства,като с оглед по-високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимата ,наказанието следва
да се определи в размер над минимума предвиден в закона и под средния размер за предвиденото наказание
лишаване от свобода,а именно четири години лишаване от свобода.Така определеното наказание ,на
основание чл.58а,ал.1 от НК,съдът намали с една трета и налага на подсъдимата
наказание две години и осем месеца лишаване от свобода,с което спрямо
подсъдимата ще се постигнат целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК. Във
връзка с изтърпяването на наложеното наказание,на основание , чл.57,ал.1 от ЗИНЗС съдът следва да се определи режима и типа на затворническото заведение, в
което осъдената трябва да се настани първоначално. В случая съобразно
разпоредбите на чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС наложеното наказание лишаване
от свобода,следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален строг режим.
По предявеният граждански иск:
Правното основание на предявеният граждански иск,приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство е по чл.45 от ЗЗД.Съгласно тази
разпоредба,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.В
случая от доказаталествата по делото се установява,че подсъдимата с извършеното
престъпление по чл. 211, предложение трето, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29,
ал.1 б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,за което е призната за виновна, е
причинила на гражданския ищец имуществени вреди в размер на 1873,49 лв.. При
това положение съдът прие,че искът е доказан по основание ,а относно размера
следва да се уважи за стойността на причинените вреди от 1873,49 лв.,като в
останалата си част над уважения размер,до претендирания размер от 1900
лв.,следва да се отхвърли като недоказан . Предвид уважаването на главния
иск,следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата ,за която е
уважен иска-1873,49 лв.,считано от 03.09.2011 г. до окончателното и изплащане.
Предвид признаването на подсъдимата
за виновна,на основание чл.189,ал.3 от НПК,следва да бъде осъдена да
заплати 46,80 лв. разноски направени по
делото за заплащане на пътни разноски на свидетел,както и 74,94 лв. държавна
такса ,представляваща 4 % от уважения
размер на гражданския иск.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: