Определение по дело №233/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.166, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от „Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК 20167412, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от директора инж.П. Г., действащо чрез упълномощен процесуален представител адв.Б. Г. от ШАК, против Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002.

Обжалваното решение е издадено във връзка с искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. на стойност 616609,48 лева по АДБФП № BG16M1OP002-3.035-0002-С03 „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“ с бенефициент „Североизточно държавно предприятие ДП“ – [населено място].

Административният орган счел, че от сумата на представеното искане за окончателно плащане и въз основа на документите и разясненията на бенефициента, са налице основания за неверифициране на средства в общ размер [рег. номер],11 лева – т.I от решението.

В резултат на това приетите от УО на ОПОС за допустими преки разходи са в общ размер на 2540740,84 лева от БФП (т.II.).

Според изложението в т.III от обжалваното решение, съгласно Уведомление от 29.05.2024г. бенефициентът е уведомен за намаляване на допустимите преки разходи, посочени в т.II, със сумата [рег. номер],18 лева за смета на БФП, представляващи извършване на определени с решения на ръководителя на УО на ОПОС финансови корекции.

С оглед установеното по т.III, общият размер на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. е 1605405,66 лева от БФП, представляващи извършени от бенефициента допустими разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ (т.IV).

Относно безвъзмездната финансова помощ за непреките разходи по бюджетен ред VIII.13.1. - Организация и управление и мерки за информация и комуникация, административният орган посочил, че същите се определят чрез прилагане на процент в размер на 4 % към допустимите преки разходи по проекта.

Размерът на остатъчната стойност на дължимите в окончателното плащане непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка е определен от УО на ОПОС въз основа на верифицираните преки разходи по проекта и финансираните непреки разходи с междинни искания за плащане, като при прилагане на определения процент в размер на 4% към сумата на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. (1605405,66 лева – сумата, посочена в т.IV от решението), е определен максимален допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в размер на 64216,23 лева за сметка на БФП.

Съгласно т.V.1 от процесното решение, УО на ОПОС верифицира / признава непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка, в размер на 64216,23 лева за сметка на БФП, представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка за непреки разходи спрямо посочената в т.IV сума на верифицирани допустими преки разходи по искане за окончателно плащане №4/20.05.2024г.

В т.V.2 от решението административният орган посочил, че към настоящия момент общият размер на верифицираните допустими преки разходи с искания за междинни плащания по проекта възлиза на 3003805,41 лева, а размерът на непреките разходи, верифициран / признат по искания за междинни плащания е на стойност 90114,17 лева – сума, представляваща 75% от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо посочената сума на верифицирани допустими преки разходи по искания за междинни плащания.

Максималният допустим размер на непреките разходи, подлежащ на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания [рег. номер],22 лева (4% х 3003805,41 лв.).

Разликата между максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания и размерът на верифицирани / признати непреки разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания, представлява остатъчната стойност от максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания (120152,22лв. – 90114,17лв. = 30038,05лв.).

УО на ОПОС верифицирал / признал непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в размер на 30038,05 лева.

Съгласно т.V.3 от решението общата сума на верифицирани / признати непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, е в размер на 94254,28 лева от БФП (64216,23лв. + 30038,05лв = 94254,28лв.).

Ответният орган не верифицира / не признава за допустима сума в размер на 44820,25 лева от БФП от общо отчетените 139074,53 лева в ПОД №4, по бюджетен ред VIII.13.1 към дейност 10, съответно – включени в искането за плащане непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ. Според мотивите на решението, посочената сума представлява разликата между общо отчетените 139074,53 лева непреки разходи и 94252,28 лева – сбора на верифицираните / признати (по т.V.1 и т.V.2) непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искането за окончателно плащане №4/20.05.2024г., който сбор представлява максималният допустим размер на непреки разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искането.

В обобщение, в т.VII от обжалваното решение, УО на ОПОС посочил, че преди прилагане на ограниченията, определени по т.14.3 от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване по процедура № BG16М1ОР002-3.035, допустимите разходи по проекта са както следва:

- общо допустими разходи по проекта - 4793579,51 лева, вкл. 3093919,58 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания и 1699659,93 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане, съгласно т.VI от процесното решение;

- общо допустими преки разходи по проекта – 4609211,07 лева, вкл. 3003805,41 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания и 1605405,66 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане, съгласно т.VI от процесното решение;

Спрямо посочените разходи, предвидени по проекта, са приложени процентни ограничения, определени в т.14.3 от УК към Насоките, в резултат на което е намален размерът на верифицираните разходи.

Съгласно т.VII.1. – при съотнасяне на определеното ограничение за категорията „разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи“ от 3% спрямо общия размер на верифицираните допустими разходи по проекта (4793579,51 лева) се извежда максимален допустим разход по проекта по тази категория в размер [рег. номер],39 лева. Преди прилагане на определените процентни ограничения, допустимите разходи от тази категория по проекта са в размер [рег. номер],67 лв. (в т.ч. 25677,00 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания [рег. номер],67 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане и включени в сумата по т.VI на решението). Същите надвишават изчисления максимален допустим размер за „разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи“ с 8499,28 лв.

Предвид тези констатации и на основание чл.64, ал.3, във връзка с чл.62, ал.2, вр. ал.3, вр. чл.57, ал.1, т.2 и чл.59, ал.2, т.1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл.19, ал.2, ал.3 и ал.4, т.1, б. „в“ и „г“ и чл.54, ал.1 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/22.05.2018г.), и във връзка с чл.7, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., както и във връзка с т.14.3, подт.5 от УК към Насоките, и на основание чл.40, ал.6 и ал.7 от Приложение №2 към АДБФП (Условията за изпълнение към Насоките), УО на ОПОС намалява размера на верифицираните по проекта разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи за сметка на БФП по искането за окончателно плащане със сума в размер на 8499,28 лв. от БФП от представените по проекта разходооправдателни документи за разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи, поради надвишаване на определеното процентно ограничение за тази категория разходи в размер на до 3% от общо допустимите разходи по проекта, съгласно т.14.3, подт.5 от УК към Насоките, и несъответствие на сумата с правилата за допустимост.

С т.VII.2 от решението административният орган приел, че след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките за кандидатстване, съгласно в предходната т.VII.1, общият размер на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. възлиза на 1596906,38 лв. от БФП, представляващи извършени от бенефициента допустими разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ.

Според т.VII.3 - при прилагане на определения процент в размер на 4% към сумата на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. (1596906,38 лв.), се извежда максимален допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП. Посочената сума представлява 100% от допустимия размер на единна ставка за непреки разходи (4%) спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. С оглед на това УО на ОПОС верифицира / признава непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП.

С решението не се верифицира / не се признава за допустима сума в размер на 339,97лв. от БФП от общо отчетените 139074,53 лв. по бюджетен ред VIII.13.1 към дейност 10 и съответно включени в искането за плащане непреки разходи. Посочената сумата представлява разликата между верифицираните / признати по т.V.1 непреки разходи в размер на 64216,23 лв. за сметка на БФП, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.IV сума на верифицирани допустими преки разходи и верифицираните / признати по настоящата точка непреки разходи в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи, определена след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи (64216,23лв. - 63876,26 лв. = 339,97 лв.). Сумата в размер на 339,97 лв. представлява надвишение на максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи, определена след прилагане на ограниченията в размера/стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките, определен съгласно чл.59, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУСЕФСУ и по реда на Условията за изпълнение към Насоките.

В т.VIII. от обжалваното решение УО на ОПОС посочил, че след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките за кандидатстване по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. са верифицирани общо 1690820,69 лв. от БФП (в т.ч. 1596906,38 лв. преки разходи и 93914,31 лв. непреки разходи), от които:

- 1596906,38 лв. от БФП, представляваща извършени от бенефициента допустими преки разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ (съгл. т.VII.2 от решението;

- 63876,26 лв. от БФП за непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо сумата в размер 1596906,38 лв. на верифицирани преки разходи по искането за окончателно плащане (съгл. т.VII.3);

- 30038,05 лв. от БФП за непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, представляващи допустимия размер на остатъчната стойност (25%) от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо верифицираните преки разходи по исканията за междинни плащания (съгл. т. V.2 от решението).

Наред с горното, видно от изложените мотиви в т.IX. от решението, административният орган констатирал, че към момента на осъществяване на настоящото производство по верификация на заявените за възстановяване разходи по договор № 191/14.11.2023г. с изпълнител „Кондор - Агро“ ЕООД е започнала процедура по администриране на нередност по сигнал за нередност № 1524, регистриран на 23.05.2024г. в регистъра „Сигнали за нередности“ по ОПОС 204-2020 в ИСУН 2020, съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Сигналът е във връзка с осъществяването от страна на УО на ОПОС на последващ контрол за законосъобразност на открита процедура по Закона за обществените поръчки с предмет „Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност в държавни горски територии на „СИДП ДП- [населено място]“, за обособена позиция № 4 от процедурата - „Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 1337 дка, в обхвата на ТП „ДГС Нови пазар ”, при „СИДП“ ДП - Шумен (Отдел 420, подотдел и; Отдел 206, подотдел в; Отдел 206, подотдел г; Отдел 51; подотдел г; Отдел 263, подотдел и; Отдел 284, подотдел б) ”)“, и сключен в резултат на процедурата договор № 191/14.11.2023г. за изпълнението на обособена позиция №4. Според УО на ОПОС, в процеса на осъществяване на последващ контрол са установени нарушения, във връзка с които е направено предложение за налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване по договор № 191/14.11.2023г. разходи, които са приети за допустими за финансиране със средства по ОПОС 2014-2020г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ. За установените нарушения и предложената финансова корекция, и във връзка с чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициента е изпратено писмо с изх. № 3-035-0002-2-264/27.05.2024г.

Поради започналата процедура по администриране на нередност и на основание чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕФСУ административният орган не верифицира разход в размер на 8787,30 лв. от БФП до издаване на мотивирано решение от ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. относно нарушенията по сигнал за нередност № 1524, регистриран на 23.05.2024г., отнасящи се до договор № 191/14.11.2023г. Посочената сума се счита удържана като част от сумата по т.III.16 от процесното решение.

Ответният орган приел, че общо верифицираните и сертифицирани по проекта разходи са в размер на 4 784740,27лв. (вкл. 4600711,79 лв. преки разходи [рег. номер],48 лв. непреки разходи), в т.ч.:

- 3093919,58 лв. верифицирани и сертифицирани по искания за междинни плащания (3003805,41 лв. преки разходи и 90114,17 лв. непреки разходи);

- 1690820,69 лв. верифицирани по искане за окончателно плащане (1596906,38 лв. преки разходи и 93914,31 лв. непреки разходи), съгласно т.VIII от процесното решение.

- Изплатен е аванс по проекта на стойност 2251291,91 лв.

- Изплатени междинни плащания по проекта на обща стойност 3091004,67 лв. (3000975,40лв. за верифицирани преки разходи и 90029,27 лв. за верифицирани/признати непреки разходи, съгласно издадените решения на Ръководителя на УО на ОПОС за верифицирани суми по съответните искания за междинни плащания).

С оглед изложеното счел, че датата на постановяване на решението по междинни искания за плащания са верифицирани и сертифицирани допустими разходи за реално извършени дейности по АДБФП в размер на 3093919,58 лв., както и предвид изложеното по-горе решение за верифицирана сума в размер на 1690 820,69 лв. по искането за окончателно плащане, и предвид обстоятелството, че сумата на извършените авансови и междинни плащания по АДБФП е в размер на 5342296,58 лв., поради което приел, че сумата в размер [рег. номер],31 лв. (формирана от разликата между верифицираните и изплатените средства по АДБФП) се явява надплатена, по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г.

По изложените фактически и правни съображения с обжалваното решение е одобрена сума за плащане по искането в размер на 0,00лв. и на основание чл.42, ал.1 и във връзка с чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. е разпоредено бенефициентът да възстанови по сметка на ЕФРР, сума в размер [рег. номер],31 лв. в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящия акт.

С жалба вх. № Ж-77/12.06.2024г. „Североизточно държавно предприятие“ ДП - [населено място] оспорва законосъобразността на Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002 и моли за неговата цялостна отмяна.

С подадената жалба е отправено искане за спиране изпълнението на оспореното решение.

С определение № 859/21.06.2024г. съдът е оставил жалбата без движение, поради констатирани нередовности.

С молба рег. № ДА-01-1659/28.06.2024г. оспорващият представя документ за внесена държавна такса, с което нередовностите са отстранени. Към депозираната молба дружеството представя съдебни решения, постановени по жалби на „СИДП“ ДП – [населено място] против решения на УО на ОПОС за определяне на финансова корекция – Решение № 7326/13.06.2024г., постановено по АД № 2404/2024г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 167/13.12.2023г. по АД № 268/2023г. на ШАдмС. С влезлия в сила съдебен акт е отменено Решение от 28.09.2023г. на РОУ на ОПОС за определяне на финансова корекция на обща стойност 117512,28 лева. Приложено е и решение № 853/20.06.2024г., постановено по АД № 138/2024г. на ШАдмС, с което е отменено Решение №39/29.03.2024г. на РУО на ОПОС. С последно посоченото решение административният орган е определил финансова корекция на обща стойност 672310 лева (без ДДС). Според жалбоподателя съдебните решения съставляват нововъзникнали обстоятелства, на които се позовава във връзка с искането за спиране изпълнението на решението на РУО на ОПОС, предмет на оспорване по настоящото дело.

Съдът, за да се произнесе по особеното искане, съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата и молба рег. № ДА-01-1659/28.06.2024г., становището на ответната страна, обективирано в съпроводително писмо рег. №ДА-01-1586/21.06.20214г., както и представените писмени доказателства и достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на оспорване в производството по АД № 233/2024г. на ШАдмС е Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.27, ал.2 от специалния ЗУСЕФСУ предвижда, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. В ЗУСЕФСУ няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на административните актове, издадени по този закон, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че обжалваното решение е постановено на 29.05.2024г., а настоящата жалба е подадена на 12.06.2024г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на индивидуалните административни актове и на административните договори, приложимо и за актовете, представляващи отказ за верификация по силата на чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ, но предвид липсата в ЗУСЕФСУ на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60, ал.1 от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Правото да се иска спиране на предварително изпълнение възниква с издаването на акта, когато самият закон го е допуснал, или с влизането в сила на разпореждането на административния орган за предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай със закон е установено наличие на публичен интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение, поради което законодателят не изисква да се установи, че този надлежно доказан публичен интерес е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Преценката на съда се ограничава до настъпилите последици от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, без да се търси противопоставяне и съразмерност на значителната и трудно поправима вреда за оспорващия, с което и да е от основанията за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК.

В тази връзка основният въпрос, на който следва да се даде отговор в производството по чл.166, ал.2 от АПК е дали оспорващият е доказал значителни и трудно поправими вреди, т.е. наличие на новонастъпили (след издаване на акта) факти и обстоятелства, които обосновават заключение, че предварителното изпълнение въздейства негативно върху субективните му права и интереси, като това въздействия е в изисканата от закона степен (значително) и по искания от закона начин (трудно поправимо).

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „вреда“, както и на характеризиращите я „значително и трудно поправима“, следва посредством езиково тълкуване на употребените понятия, е оглед разпоредбите на чл.37, ал.2 от Указ №833 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, да се приеме, че става въпрос за загуба, за неблагоприятна последица. В разбирането си за съдържанието на „вредата“ не следва да се обсъжда единствено имуществените ѝ измерения, а следва да се разглежда в контекста на цялостното въздействия, което предварителното изпълнение би имало върху правната сфера на оспорващия. В този смисъл, двете оценъчни понятия - значителна и трудно поправима, следва да се разглеждат като качествен и количествен критерий. Трудната поправимост е качествен критерий – съставлява такава степен на въздействие на вредата върху същността на правото или интереса, която прави възстановяването в първоначалния му вид възможно само в резултат на тежък, мъчен, сложен процес, на много усилия, на голямо напрежение. Значителността от своя страна е количествен критерий, относим към голяма по размер или голяма по значение вреда. Възможността от предварително изпълнение да настъпят обсъдените загуби, неблагоприятни последици следва да се преценяват единствено от едно изключително важно ограничение - фактите и обстоятелствата, въз основа на които се оценява вредата, да са нови, т.е. след издаването на индивидуалния административен акт.

Съдът намира, че в настоящия случай в жалбата и молбата от 28.06.2024г. не се сочат никакви основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта.

Оспорващият обоснова искането за спиране изпълнението на процесния акт с наличието на висящи съдебни производства по всички наложени от РУО на ОПОС финансови корекции, по които е отказана верификация на разходите, като твърди, че все още не е ясно какъв би бил изходът на образуваните дела. Само по себе си това твърдение не сочи каквато и да е вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на акта.

Действително, отмяната с влязло в сила съдебно решение на финансова корекция, определена с решение от 28.09.2023г. на РУО на ОПОС, съставлява нововъзникнало обстоятелство спрямо фактите, отразени в процесното решение. Това обстоятелство обаче не обосновава извод, че в настоящия случай предварителното изпълнение се оказва прекомерно, преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия и въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В тази връзка следва да се отбележи, че с т.VIII от решение от 29.05.2024г., което е предмет на обжалване по настоящото дело, административният орган определя общият размер на допустимите преки разходи, подлежащи на възстановяване – 1596906,38 лева; допустимите непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка (4%) спрямо верифицираните преки разходи – 63876,26 лева и допустимите непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка, представляващи допустимия размер на остатъчната стойност (25%) от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо верифицираните преки разходи по исканията за междинни плащания – 30038,05 лева и като отчита размера на верифицираните и сертифицирани допустими разходи за реално извършени дейности определя размерът на сумата, счетена от ответния орган като надплатена. Т.е. посочената като надплатена сума в размер [рег. номер],31 лева, съответно определена като сума, която бенефициентът следва да възстанови, представлява разликата между верифицираните и изплатените средства по АДБФП. Същата не се изчерпва със сумата на финансовата корекция, която е отменена с влязло в сила решение, а намаляването на допустимите разходи по проекта е обусловено от предварителната изпълняемост на посочените в т.III решения за финансова корекция.

Качеството на правния субект – адресат на оспореното решение, също не обуславя основателност на искането за спиране изпълнението на акта. Жалбоподателят твърди, че е натоварен с осъществяването на множество функции, изброени в чл.16 на Правилника за организация и дейността на „Североизточно държавно предприятие“ ДП - [населено място] и не разполага с наличен финансов ресурс за осъществяване на тези дейности, предвид което отказът да верифицира заявената сума, както и сумата, която се счита за надплатена и следва да бъде възстановена, би довело до неблагоприятни имуществени последици - невъзможност на предприятието да изпълнява функциите си и накърняване на важни държавни и обществени интереси. Допълва, че средствата предоставени за изпълнение на проекта са целеви и същите са предвидени в бюджета на бенефициента като вземания. Счита, че стойността на отказаните за верифициране сума и сумата, определена за възстановяване, че ще увеличи допълнително очертаващата се финансова загуба на предприятието. Аргументира становището, че финансовата обезпеченост на предприятието би пострадала от предварителното изпълнение на решението и би довела до дисбаланс в утвърдения годишен бюджет за календарната година. Сочи, че предварителното изпълнение на решението би поставило в невъзможност бенефициента да разплаща част от задълженията си, доколкото бюджета на предприятието е одобрен от Министъра на земеделието и храните, а самото предприятие работи въз основа на предварително одобрен годишен бизнес план, при което приходи в посочените размери не са предвидени, доколкото очакванията на стопанството са били 100% от разходите по сключените по проекта договори да се финансират по оперативната програма. Заявява, че постановеният отказ ще доведе до невъзможност за разплащане с изпълнители по сключени договори и до настъпване на значителни и трудно поправими вреди от материален и нематериален характер.

Съдът намира, че изложените обстоятелства са ирелевантни при осъществяване преценка на основателността на искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт. Изпълнителските функции, осъществявани от СИДП – [населено място], не са предмет на сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ и отпуснатите средства по този договор не могат да бъдат приравнени на бюджетни средства, с които организацията функционира и осъществява дейността си. Допустимите дейности по изпълнение на одобрения проект и допустимите за отчитане разходи по осъществяване на тези дейности са изрично заложени в административния договор и Приложение №2, Част „Условия за изпълнение“ от насоките за кандидатстване, представляващо неразделна част от договора. Липсата на финансов ресурс, с който да замести неверифицираната сума и сумата, определена за възстановяване, не представлява значителни и трудно поправими вреди, настъпили след издаването на акта. От изложението в жалбата става ясно, че и преди издаване на процесното решение, предприятието е било с отрицателен финансов резултат за първото тримесечие на годината. Освен това, трайната съдебна практика приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Твърдяната от дружеството финансова загуба поради допуснатото предварително изпълнение не е ново обстоятелство, тъй като законодателят го е отчел при изричното отнемане на суспензивния ефект на жалбата. Очевидно е, че при отказ за верификация, което води до невъзстановяване на средства във връзка с изпълнение на проект, ще е налице финансово затруднение за бенефициента. Същото обаче не съставлява значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че оспорващият не е доказал наличие на новонастъпили факти и обстоятелства, които да обосновават заключение, че предварителното изпълнение въздейства негативно върху субективните му права и интереси, като това въздействие да е в изисканата от закона степен (значително) и по искания от закона начин (трудно поправимо).

Предвид гореизложеното съдът приема, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК 20167412, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], за спиране изпълнението на Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.