Р
Е Ш Е Н И Е
№ 59 23.03.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на дванадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №37 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано
по касационна жалба на Т.М.К. против Решение №556/19.12.2022г., постановено по А.Н.Д. №2284/22г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден
Електронен фиш серия К№6098620 издаден от ОД МВР Стара Загора за това, че на
20.06.2022г в 19.52ч в град Стара Загора, път І-5 км.236+100 на разклона за
фирма Мегатрон, управлява в посока към град Хасково, при ограничение от 50км/ч,
въведено с пътен знак В-26, МПС М. с рег № ****, с установена посредством АТСС ARN CAM S1 с №****, скорост от 85 км./ч. Превишението от 35км/ч след
отчетен толеранс от -3км/ч определя управлението на МПС на посочените дата
място и въведено ограничение като деяние, осъществяващо административно
нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.182
ал.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800лева. Съгласно чл.182 ал.4 от ЗДвП , когато нарушението на ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3 т.1-5 е повторно, тогава
се налага предвидената за съответното нарушение глоба, но в двоен размер.
За да
потвърди Електронния фиш РС Стара Загора е приел, че съставомерните факти на
ограничение на скоростта и нейното превишение, осъществено посредством управление
на процесното МПС на посочените дата и час са осъществени виновно от наказания
водач и не са налице основания за отмяната на наложеното административно
наказание поради допуснати нарушения на правилата за неговото налагане. След
проверка за съществуване на съставомерните фактически обстоятелства,
включително и на квалифициращото „повторност“ въззивния съд е достигнал до
правния извод, че правилно е наложен по-високия и двоен размер.
С
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, защото правния извод за повторност му
противоречи. Не може да бъде обоснован правен извод за повторност, защото
влезлия в сила към датата на деянието ЕФ К4003413 е за науршение по чл.182 ал.2
т.5 от ЗДвП, а процесния за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от същия закон. Няма
повторност, когато са осъществени два различни състава на едно и също по вид
нарушение е правната теза, посочена в касационната жалба. Посочва конкретно не
прилагане на §6 т. 33 от ДР на ЗДвП, като счита за неприложима нормата на §1
ал.2 вр.с ал.1 т.6 от ДР на ЗАНН, която е обща и е изключена от конкретната,
определяща повторност на нарушенията на ЗДвП. Иска от съда да бъде отменено
въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш
като незаконосъобразен.
Ответника ОД МВР Стара Загора не се явява, не се представлява. С писмено
възражение, подадено преди съдебно заседание се оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира се възнаграждение за две съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност
на касационната жалба и предлага на съда да бъде потвърдено въззивното съдебно
решение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, намира за установено следното: Касационната жалба е неоснователна.
Съгласно §6 т.33 от ДР на ЗдвП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. Същото по вид нарушение означава
да е извършено деяние, което противоречи
на едни и същи материално правни забрани
и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да
бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав – основен,
квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл.182 ал.4 вр. с ал.1, ал.2
от ЗДвП са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за
движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21 ал.1 от същия
закон. Без значение за съставомерността по чл.182 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
обстоятелството дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или
следва да се спазват ограниченията на чл.21 ал.1 от закона, защото според
състава на чл.182 ал.1 деянието се състои в превишаване на установената за
населено място скорост, а размера на наказанието е диференциран според
стойността на превишението. Аналогична е техниката на законодателя при
формиране на състава на чл.182 ал.2 от ЗДвП, предвиден за превишение на
ограниченията за скорост извън населено място.
Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в
условията на повторност, не е дали предходното представлява превишение на
скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява не спазване
на правилата на чл.21 от ЗДвП. От материалната нарушена разпоредба се определя
и дали нарушението е същия вид или не. Касатора претендира за изключване на
правното заключение „повторност“, когато предходно извършеното превишение на
правилата за скорост не е същия състав на нарушение, но не това определя
деянието като същия вид. Онова, което го определя е нарушаването на онези
правила, чието спазване е охранено с въздигане на деянието в наказуемо
административно нарушение, независимо от предвидените отделни състави. Вид на
нарушението, както и на престъплението се определя от защитения обект и това в
случая са обществените отношения, свързани със задължението за спазване на
чл.21 ал.1 от ЗДвП като посоченото в чл.21 ал.2 от ЗДвП няма значение на
самостоятелна норма без хипотезата на първата алинея – спазват се ограниченията
на скоростта навсякъде по пътищата, отворени за обществено ползване – в
населено място и извън него, установени от закона или указани с пътен знак.
Това е цялата норма, съдържаща се в чл.21 от ЗДвП. За този вид неправомерно
поведение, а именно неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП е предвидено
административно наказание, чрез административно наказателната разпоредба на
чл.182 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съдържаща не два, а три състава, единия от които е
приложения чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП и като е потвърди електронния фиш въззивния
съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Едно деяние може да
осъществява и повече от един състав на същото по вид нарушение, а примера е
именно чл.182 ал.4 от ЗДвП, който съдържа квалифициращо обстоятелство и
съответно по-висока по размер административна санкция. Да се приеме тезата, че следва да е извършено
същото по размер превишение на скоростта на същото място като посоченото в чл.182
ал.1 или ал.2 от ЗДвП е тълкуване контра легем и не може да бъде възприето.
Нормата, чието нарушаване се санкционира е една и е тази на чл.21 от ЗДвП,
поради което нейното неспазване е един и същи вид административно деяние,
съгласно признаците на §6 т.33 от ДР на ЗДвП.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №556/19.12.2022 год.,
постановено по АНД №2284/2022 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.