№ 2
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20231870200508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0338-000793 от
09.10.2023г., издадено от Началник група в ОД на МВР-С., РУ-С. с което на Е.
С. М. с ЕГН ********** от гр.С. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят М., в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се явява лично,
подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител, с придружително писмо
изпращащо преписката прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
29.04.2022г. около 14.34 часа в гр.С., на бул.Ц. Б. 3 срещу номер 159
управлявал МПС М. Ц *** ЦДИ с рег. номер ** **** ** без да е регистрирано
по надлежния ред с прекратена регистрация на 01.07.2022г. Първоначално по
случая започнала проверка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, която
завършила с постановление за отказ от образуване на ДП издадено от
прокурор при РП-С. поради липса на умисъл за извършване на престъпление,
1
както от страна на Е. М., така и от страна на Е. А..Именно въз основа на това
постановление се позовал наказващия орган и издал процесното наказателно
постановление.
От писмените доказателства по делото съдът установи следната
фактическа обстановка.
На 29.04.2022г. Е. М. закупила лек автомобил М. Ц *** ЦДИ с рег.
номер ** **** **.М. не пререгистрирала на свое име лекия автомобил и
регистрацията му била прекратена на 01.07.2022г. по служебен път.Тъй като
автомобилът скоро се повредил М. го оставила на бившия си съпруг Г. М..На
11.02.2023г. М. помолил Е. А. да закара автомобила на сервиз, което А. и
направила на същия ден.Тези факти се установяват от прокурорския акт за
отказ за образуване на ДП въз основа на който е издадено обжалването
наказателно постановление.
При така изложената фактическа обстановка става ясно, че на
29.04.2022г. нито Е. А., нито Е. М. са управлявали процесното МПС, още по-
малко да са го управлявали след като същото е с прекратена регистрация.Това
обективно няма как да се случи на 29.04.2022г. тъй като това е денят на
покупко-продажба на МПС и една след него тече срокът за пререгистрация,
която ако не се случи в законовия срок автомобила служебно се
дерегистрира.В случая това е станало на 01.07.2022г., тоест нито от обектива
нито от субективна страна има как който и да е да извърши нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДВП на датата 29.04.2022г. с горецитирания автомобил.Още
по-малко това може да е Е. М. за която пък няма и никакви доказателства
изобщо да е управлявала лекия автомобил нито на 29.04.2022г., нито след
тази дата.
От всичко това следва безспорния извод, че Е. М. не е извършила
вмененото и нарушение тъй като нито е управлявала на 29.04.2022г. л.а. М. Ц
*** ЦДИ с рег. Номер ** **** **, нито на тази дата това МПС е било с
прекратена регистрация.Нито един от обективните елементи на нарушението
не е извършен от страна на жалбоподателя.За пълнота съдът следва да
отбележи и че в наказателното постановление е налице съществено
противоречие тъй като на едно място наказващия орган приема че Е. М. е
управлявала автомобила, а на друго място че Е. А. е управлявала
автомобила.Това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, но тъй като по-силно реабилитиращото основание е изобщо
липсата на нарушение, именно на него съдът се позовава за да достигне до
крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Жалбоподателят М. се представлява по делото сама и разноски за
защита не са направени поради което и съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0338-000793 от
09.10.2023г., издадено от Началник група в ОД на МВР-С., РУ-С. с което на Е.
С. М. с ЕГН ********** от гр.С. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред АС - С. област, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3