Р Е Ш Е Н И Е
№ ....../.......г. 2018
година гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря МАРИЯ МИЛАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 1352 по описа на ВРС за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „Теленор
България”-ЕАД-гр.София, управлявано и представлявано от Оле
Бьорн Шулстъд, депозирана
чрез пълномощника Румяна Рангелова - против НП № В-0044201/ 12.02.2018г. на
Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на
дружеството, на основание чл.222 от
Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на
3000/ три хиляди/лева- за нарушение на
чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон, като в условията на евентуалност се иска редуциране размера на
наложеното административно наказание.Приема се, че неправилно е била определена
и посочена датата на извършване на нарушението, тъй като към тази дата не е бил
изтекъл едномесечният срок за изпълнение на задължението, което е прието, че не
е изпълнено от санкционираното дружество, визират се права на потребителя, при
отказ рекламацията да бъде удовлетворена и липса на факти в тази насока, твърди
се, че в случая няма сключен договор за продажба, а договор за лизинг, който
има различна правна природа и не се покрива от фактическият състав на чл.113 от
ЗЗП,визира се липса на датата на придобиване на процесната
вещ, за да се прецени дали са в сила гаранционните срокове, като отново се
сочи, че към датата, посочена като датата на нарушението, процесният
мобилен телефон е собственост не на потребителя, а на санкционираното
дружество, твърди се, че в НП не са описани и условията ,при които гаранцията
се признава и нейният срок, което възпрепятства преценката дали случаят попада
в двугодишният срок на гаранционното обслужване и се излагат аргументи в
подкрепа на становището, че повредите се дължат на неправилна употреба и съпричиняване от страна на потребителя.С жалбата се
изразява и становище, че неправилно е било квалифицирано нарушението, , визира
се ограничено право на защитакато отново ске иска отчмяна на НП и
алтернативно се моли да бъде намален размерът на наложеното административно
наказание.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства в
подкрепа на жалбата и не изразява становище в хода на делото по същество.
Представителят на органа издал НП,
оспорва жалбата, не се явява във второ
с.з., като депозира писмено становище в подкрепа на искането си НП да бъде
потвърдено.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка :
На 25.10.2017г. В гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 112, ет. 4
в обект- офис на КЗП, св.Г. извършила документална проверка на„Т.Б." ЕАД,
във връзка с постъпила жалба с вх. №В-03-2336/23.10.2017г., относно рекламация
на мобилен телефон Huawei Р8.
Жалбата била подадена от К.Й. ***,
която закупила на лизинг от горепосочения търговец мобилен телефон, марка
Huawei Р8.
В хода на проверката било
установено, че на 02.10.2017г. е била предявена рекламация пред търговеца с
посочен проблем: „не се включва, не фокусира'".
Устройството било прието с протокол за приемане на устройството №*********
/02.10.17г. При приемането в магазина било описано състоянието на апарата:
следи от удари и драскотини, стъклен протектор. В сервизен протокол
№*********/17.10.17г. било посочено, че при приемане на апарата в централен
сервиз, са описани: удари, драскотини. Заключението на сервизните техници от
сервиз на „Теленор" било: Huawei Р8 е отказано
гаранционно обслужване, поради следи от размит стикер за влага, силни удари по
корпуса „невъзможен ремонт" и на основание т.з от гаранционните условия.
Във връзка с проверката на длъжностните лица било дадено нареждане да се
представи в КЗП становище. В становището не се упоменавало, че при приемането
на телефона със сервизна поръчка №50193679/02.10.17г. е било налице
несъответствие, в следствие на проникнала влага и активиран стикер за влага.Не
се представил и документ, който да доказва, че има активиран стикер за влага при
приемането на апарата в магазин.
Предвид горното св.Г. приела, че „Т.Б."
ЕАД не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на
чл.113 ал.1от Закона за защита на потребителите и не е привел стоката в
съответствие с договора за продажба и че нарушението е извършено на
17.10.2017г. в гр.Варна, поради което на 30.11.2017г. съставила АУАН срещу „Т.Б.”
ЕАД, в който описала приетото за установено нарушение..АУАН бил съставен в
присъствието на упълномощено лице и връчен по надлежния ред, като в акта
възражения не били вписани.
Писмени възражения срещу съставения АУАН не били
депозирани, поради което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и че не следва да бъде провеждано разследване
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, след което на 12.02.2018г. издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът кредитира показанията на св.Г.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.Й., единствено в частта, в която същата посочва
датата, на която е предявила претенциите си, тъй като тези твърдения не
кореспондират с писмените доказателства по делото и рекламацията е предявена на
02.10.2017г., а не на 04.10.2017г.В
останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
искрени, непротиворечиви и кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и
гласни доказателства..
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията
на свидетелите Г. и Й. в кредитираните от съда части, както и от писмените материали по преписката- АУАН, протоколи, становище и от останалите приети по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира напълно, като непротиворечиви по между си
и взаимно допълващи се .
След
преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с
чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета
в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от
компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.
АУАН и НП са съставени в срок.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилното приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57
ал.1т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението,като задължително следва да са посочени дата и място на
извършване и обстоятелствата, при които
същото е извършено.
Съгласно посочената като нарушена
норма на чл.113 ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на
договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба.
На първо място в НП и в АУАН
изобщо не са посочени клаузите на договора за продажба/ непосочен от коя дата,
между кои страни и при какви условия/,
за да се прецени както авторството на нарушението, така и неговата съставомерност.От фактическа страна е прието, че още при
приемането на стоката са били констатирани
удари и драскотини, но е прието, че има извършено нарушение единствено,
тъй като не е отразено при приемането, че има следи от проникнала влага и
активиран стикер за влага, без да се коментират останалите изрично отразени
повреди, за които липсват данни да са коментирани в договора за лизинг и
респективно да се прецени дължи ли се по договор отстраняването им.
Основателни са и възраженията относно посочената датата на извършване на
нарушението.Търговецът има едномесечен срок, в който да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба и в този смисъл и след като от гласните доказателства се
установи, че определен отказ е извършен на 17.10.2017г., при рекламация,
направена на 02.10.2017г., няма как да се приеме, че на 17.10.2017г. би могло
да бъде извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, тъй като едномесечният срок
по смисъла на ал.2 на същата правна норма, към тази дата изобщо не е бил
изтекъл.
Липсата на пълно, точно и ясно
описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички съставомерни факти, неправилното посочване на датата на извършване на нарушението и
непосочването на факти, касаещи съставомерността от обективна и субективна страна, винаги
съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като лишават нарушителя от
възможността да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си.Непосочването на съставомерните
факти лишава и съда от възможност да преценява има ли извършено нарушение и
правилно ли е квалифицирано същото, като възраженията относно квалификацията в
конкретния случай също са основателни.В горния смисъл е и решение на Адм. съд Варна по КНАХД №3412/2016г.
В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят,
че не го е извършил.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на
АНП, в това число и в с.з. не се установиха безспорни доказателства за
извършено нарушение точно по смисъла на чл.113 ал.1 от ЗЗП, за което АНО е
преценил, че следва да се ангажира отговорността на дружеството.Налагането на
административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено,
че е извършено в твърдяния вид обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
Освен горното АНО е приел, че дружеството е извършило нарушение на
чл.113 ал.1 от ЗЗП, но е наложило наказание на основание чл.222 от
ЗЗП.Санкционната норма ,приложена в конкретния случай, касае нарушения на чл.123 ал.2 и чл.127 от ЗЗП, но не и
нарушения на чл.113 от ЗЗП.Предвид горното съдът намира, че освен всичко
изложено до тук, на дружеството е било наложено наказание за нарушение, което
изобщо не е било описано от фактическа страна и не е било прието за установено
от правна страна, което също обуславя съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на нарушителя и неправилно приложение на
материалния закон.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав
на ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № В-0044201/ 12.02.2018г. на Директора на РД за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на
пазара” при КЗП, с което на „Теленор
България”-ЕАД-гр.София, управлявано и представлявано от Оле
Бьорн Шулстъд, депозирана
чрез пълномощника Румяна Рангелова, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 3000/
три хиляди/лева- за нарушение на чл.113 ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
СЪДИЯ при ВРС: