Р Е Ш Е Н И Е
Номер -227 20.06.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 1128 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на В.С.Д. от гр.София против Д.В.Д.
от с.З.п., обл.Л. на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.42 б.“б“ и във вр. с
чл.25 ал.1 от ЗН. Ищцата се легитимира като наследник на Д.Д.Д. , починал на
31.01.1994 г., с който е била в граждански брак от 1959 г. По време на брака им
са придобили собствеността в режим
на съпружеска имуществена общност върху построена
от тях жилищна сграда въз основа а строително разрешение от 1984 г. –
сграда с идентификатор 37023.501.312.2 по КККР
на гр.Китен със застроена площ от 62 кв.м , застроена на 3 етажа,
представляваща масивна жилищна сграда в
гр.Китен, ул.“Възраждане“№11А с площ от 62 кв.м , представляваща западния
калкан от двете построени сгради в УПИ ІІ в кв.20 по плана на гр.Китен. Ищцата
сочи , че след смъртта на съпруга си
наследява 2/3 ид.ч. от неговата ½
ид.ч. от имота с оглед продължителността на брака им - или е собственица на 5/6 ид.ч. от имота. Останалата 1/6 ид.ч. се наследява от неговите братя и сестри – респ. – техните
наследници. Качеството й на наследник и собственик на 5/6 ид.ч. от имота не са били оспорвани до 2017 г., но
през 2017 г. с писмо от Община Приморско е била уведомена, че има подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ от Д.В.Д. на основание представено саморъчно завещание
от Д.Д.. В тази връзка партидата й ,
открита с декларация №934/18.04.1998 г. е била закрита. Така на ищцата й става
известно завещание на нейния съпруг Д.Д. от 24.05.1985 г. , с което завещава на
Д.Д. своята ½ ид.ч. от
гореописаната масивна жилищна сграда. На основание завещанието Д.Д. се е снабдил с констативен нотариален
акт №**/20** г. Ищцата оспорва
завещанието като нищожно поради липса на форма – същото не е написано
саморъчно и не е подписано от завещателя. Сочи се също така , че са били
нарушени процедурата по обявяване на завещанието – липсва протокол за обявяване
на същото. С оглед на така изложеното
ищцата моли съда да обяви завещанието на Д.Д. за нищожно , тъй като не
е съставено от лицето сочено за негов автор. При условията на евентуалност – да
се обяви завещанието като нищожно поради липса на форма – не е
изпълнено ръкописно от автора и не е
подписано от него. При условия на евентуалност – в случай че се уважи някой
от предявените главни искове – да се постанови решение , с
което да се постанови отмяна на
Констативния нотариален акт №91/18 г. , с който Д.Д. е признат за
собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Също при условията на
евентуалност спрямо всеки един от
главните искове за нищожност на завещанието се иска да се признае за установено с решението , че
ищцата В.Д. притежава 5/6 ид.ч. от
правото на собственост от процесния имот в гр.Китен , който подробно се
упоменава с идентификатор , площ и т.н. Претендират се разноските по делото.
Прилагат се писмени доказателства по опис в 14 пункта. Правят се
доказателствени искания, в т.ч. – и да бъде допуснат до разпит свидетеля Б.Н.Д.
относно оспорването от страна на ответника на размера на правото на собственост на ищцата. Пред съда
претенциите на ищцата се поддържат от процесуалния й представител – адвокат. По
съществото на спора чрез процесуалния си представител страната поддържа
искането си за обявяване на нищожността на завещанието поради липса на форма
като се позовава и на практика на ВКС
относно антидатирането на завещанието и обусловената от това нищожност. Поддържат
се и евентуално предявените искове за отмяна на констативния нотариален акт №**,
н.д.№***/20** г. и установителния иск за признаване за установено правото на
собственост на праводателката на ищеца Д.
- В.Д. върху 5/6 ид.ч. от процесния
имот.
С отговора на исковата си молба Д.В.Д.
оспорва предявените искове изцяло като
неоснователни. На първо място – иска за нищожност на завещанието поради противоречие с чл.25 ал.1 от ЗН –
поради несъставянето на същото от лицето , сочено като негов автор. Страната се
позовава на представено от нея копие на оригинала, съхранявано в Службата по
вписвания при РС – гр.Бургас. При евентуално оспорване от страна на ищеца
страната прави искане за назначаване на
експертиза. Оспорва се и втория
от главните искове – за нищожност на завещанието поради липса на форма –
неизпълнено ръкописно и неподписано от автора. Видно от приложеното копие
- формата за действителност е спазена.
Невярно е и твърдението за липса на
протокол за обявяването на завещанието.
Според страната са ирелевантни наведените от ищцата твърдения за допуснати нарушения по чл.487 ал.1 от ГПК /
отм./ от страна на нотариуса. Оспорва се и
предявения при условията на евентуалност иск за отмяна на констативния
нотариален акт №91/2018 г. При условие , че е предявен като евентуален той изобщо не следва да бъде разглеждан
поради неоснователността на главните искове. Оспорва се и като недопустим и неоснователен и
установителния иск за собственост на 5/6 ид.ч. от процесния имот поради обстоятелството , че е
предявен като евентуален при уважаване на поне един от главните
искове. С оглед пълнотата на отговора страната заявява , че същият следва да
бъде отхвърлен, респ. – да не бъде изобщо разглеждан. Ответникът оспорва и допустимостта
на иска досежно предявената претенция за
собственост на ½ ид.ч. от правото
на собственост на двата жилищни и тавански етажи на процесната сграда и 5/6
ид.ч. ид.ч. от гаражния етаж , тъй като в тази част никой не оспорва правата на
ищцата – видно и от съдържанието на констативния нотариален акт №91/2018 г. то
този нотариален акт не засяга правото на собственост на ищцата в този обем по
никакъв начин. За останалата част над този
размер иска е неоснователен. Завещателните действия са редовни и валидно
извършени , както и последващите
действия по обявяването на завещанието – обявяването е извършено една седмица
след смъртта на завещателя – на 07.02.1994 г. Позоваването на ищцата на гр.д.№84/1996 г. като довод за липсата на оспорване от страна на ответника на претендираната от нея ид. част от процесния
имот е неоснователно според ответната страна , тъй като Д.Д.
не е бил страна по гр.д.№84/1996 г. на РС – Бургас , както и се позовава на обстоятелството че решението по това дело е акт
на съдебна администрация и не разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса за
квотите на съсобственост в имота. Страната не възразява против представените от ищцата доказателства
с изкл. на тези под номера 7,8 и 12 по описа , не се противопоставя и на разпита
на свидетеля Б.Д.. От своя страна ответникът също представя и прилага към
отговора си по чл.131 от ГПК писмени доказателства по опис в девет пункта: -
копие на саморъчното завещание и т.н. Прави се и евентуално искане за назначаване на съдебно-графологическа
експертиза като в тази връзка се представя и сравнителен материал по въпроса за изследване на почерка и подписа
на завещателя Д.Д.Д.. Прави се искане и за изискване на нотариалното дело по
констативния нотариален акт №91/2018 г.
Поради
настъпилата смърт на ищцата В.Д. в хода на производството по делото в
качеството й на наследници по закон и завещание като ищци на нейно място са конституирани А.В.И. , А.В.Т. и Б.Н.Д.
като първите две ищци изрично са направили
изявления в писмена форма , че не
поддържат предявения от наследодателката обективно съединени искове , а
третия – Б.Д. ги поддържа чрез процесуалния си представител, който представлява
и първоначалната ищца. По съществото на спора в писмена форма страната
поддържа иска за обявяване на нищожността на процесното
завещание поради липса на форма – поради обективно несъответствие с предписанията
на закона и задължителната практика на ВКС, на второ място – да се уважи иска
за отмяна на констативния нотариален акт
с №**, н.д.№***/**.**.20** г., с който Д.В.Д. е
признат за собственик на ½
ид.ч. от процесния имот и на трето място
- да се уважи установителния иск за признаване за установено правото на собственост на В.д. върху 5/6 ид.ч. върху
процесния недвижим имот и в предвид , че
Б.Д. е наследник по завещание на
починалата В.Д. – че същият е придобил по завещание право на собственост на 5/6 ид.ч. от процесния имот.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
По делото са приети за
разглеждане няколко иска - два главни
обективно съединени при условията на евентуалност и при условията на
евентуалност спрямо всеки един при
условие , че бъде уважен един от тях още два иска , а именно: - 1.
Иск - да
обяви завещанието на Д.Д.Д.,
починал на 31.01.1994 г. за нищожно , тъй като не е съставено от лицето сочено
за негов автор; при условията на евентуалност : -2. Иск – да се обяви
завещанието на Д.Д.Д. като
нищожно поради липса на форма – не е изпълнено ръкописно от автора и не е подписано от него; при условия на евентуалност спрямо всеки един
от главните искове – в случай че се уважи някой от предявените
главни искове: – 3. Иск - да
се постанови решение , с което да се постанови отмяна на Констативния нотариален акт №** том *, дело №***
от **.**.20** г. , вписан в Службата по вписвания при РС – гр.Царево с който Д.В.Д.
е признат за собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот; както и
при условията на евентуалност
спрямо всеки един от главните искове за
нищожност на завещанието : - 4. - Иск на
ищцата В.Д. – да се признае за установено,
че тя притежава 5/6
ид.ч. от правото на собственост от процесния имот в гр.Китен , който
подробно се упоменава с идентификатор , площ , респ. – Б.Д. по завещание е придобил 5/6 от правото на собственост от имота.
По делото е безспорно установено ,
че ищцата, починала по време на
производството по делото - В.Д. е била в
граждански брак с Д.Д.Д. , починал през 1994 г. Същите като съпрузи са
придобили през време на брака си имот в гр.Китен , община Приморско с
административен адрес – ул.“В.“№11А – дворно място с построената в него масивна
жилищна сграда с площ от 62 кв.м , представляваща западния калкан от двете
построени жилищни сгради в УПИ ІІ в кв.20 по плана на гр.Китен, състояща се от
гаражен етаж , първи, втори и тавански етаж. След смъртта си Д.Д. оставя за
наследници – съпругата си – ищец по делото и б. / В.Д./ и с. / П.Н. , както
и наследници на починалия му брат – Б.Д.
и Д. Д.. Съответно В.Д. също е починал и
оставя за наследници Г.Д. и Д.Д., с. П.Н. – също е починала и оставя за наследник Н. Н..
През 2017 г. ищцата е узнала , че
съпругът й приживе е направил завещание
на племенника си Д.В.Д.. Оспорва същото като неистинско и нищожно.
Конституирания на мястото на ищцата Д. – Б.Н.Д. поддържа претенцията за
обявяване нищожността на процесното завещание като сочи , че същото е нищожно
поради липса на форма – по чл.42 ал.1 б.“Б“ от ЗН във вр. с чл.25 ал.1 от ЗН
Страната сочи , че законът изисква
саморъчното завещание следва да бъде
изписано саморъчно от завещателя и подписано от него. Сочи също така , че
изискването на закона – чл.25 ал.1 от ЗН за форма не е изпълнено , защото
законът изисква да е посочена и датата, на която е съставено завещанието , а не
произволно избрана както е в случая – 24.05.985 г. , на която дата според
ищеца е невъзможно да е съставено
завещанието , тъй като Д.Д. е роден на ***
г. Поради това обективно несъответствие завещанието следва да бъде обявено
за нищожно – в тази насока страната се
позовава и на практика на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение №207 от 21.01.2016 г.
по гр.д.№381/15 г. на ВКС, в мотивите на което се посочва , че саморъчното завещание е нищожно и когато съдържа необходимите реквизити и е изцяло
изписано от завещателя, но е антидатирано / обозначената в него дата не е
действителната дата на съставянето му/.
Назначената по делото експертиза относно
изписването на саморъчното завещание дава категорично заключение , че ръкописния текст в това саморъчно завещание е
изпълнен от самия Д.Д.Д.. Подписът на „завещател“ в саморъчното завещание
вещото лице заключава , че също е
изпълнен от Д.Д.Д.. Вещото лице е използвало
и сравнителен материал , предоставен от ищцовата страна и от ответната
страна като изрично е посочено , че подписите и ръкописните
текстове в представените от адв. Дилов
документи са идентични с
подписите и ръкописния текст в
представените от ответната страна документи : - т.е. не съществува съмнение ,
че ръкописния текст и подписа върху саморъчното завещание са поставени
от неговия автор – Д.Д.Д..
Следователно – доводите на ответната страна по главния иск за обявяване на
завещанието на Д.Д. за нищожно на основание чл.42 ал.1 б.“б“ от ЗН поради
противоречието му с чл.25 ал.1 от ЗН – защото не е съставено от лицето , сочено
като негов автор са несъстоятелни. Експертизата категорично посочва , че процесното завещание е съставено саморъчно от
посочения като негов автор Д.Д.. В тази част претенцията по същество не се и
поддържа от ищцовата страна, вероятно с оглед категоричността на експертното заключение. Независимо от
това иска и в тази му част следва да бъде отхвърлен. Неоснователна
е и втората от претенциите – за
обявяване на саморъчното завещание поради противоречието му с чл.25 ал.1 от ЗН
– поради липса на форма, тъй като не е изпълнено ръкописно и не е подписано от
сочения за негов автор – Д.Д.. Видно от
приложеното копие от оригинала на завещанието , както и отразеното от вещото
лице в депозираното експертно заключение / л.119 по делото/ ръкописната форма като едно от изискванията на чл.25 ал.1
от ЗН е спазена, а също от експертното заключение се установява категорично ,
че процесното завещание е изписано саморъчно и подписано от посочения като негов автор Д.Д.Д.. Що се
отнася до оспорената дата – че същата не
била точната дата на изготвяне на завещанието, че било невъзможно на тази дата
да е съставено завещанието , че датата
била погрешна , че авторът на завещанието на тази дата не бил роден , то
съдът намира всички тези доводи за несъстоятелни. Начина на изписване на датата и по-конкретно на годината – „985“
не нарушава формата на акта. Очевидно е
, че този акт не е съставен през Х век ,
а през ХХ век. Известен е още и друг
начин на изписване на съответната година
– тя би могла да бъде изписана и като 24.05.85 г., но това няма да я направи невалидна, нарушаваща формата и оттам
– да води до нищожност на целия завещателен акт. Споделят се и изложените от
ответната страна възражения в тази
насока , че авторът изрично сочи , че е на възраст 60 г. / навършени/и след като е роден на *** г. , то на 60
навършени години е бил на 24.05.1985 г.
В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Безспорно
при антидатиране / обозначената в завещанието дата не отговаря на действителната дата на съставянето му/
завещанието ще е нищожно. В процесния
случай по никакъв начин не може да се прави извод , че е налице умишлено
обозначаване на различна от
действителната дата – начина на изписване на
годината не променя точната дата. Както бе упоменато по-горе – известни са различни начини на
отразяване и изписване на годината в
датата като например и понастоящем
може датата 22.05.2019 г. да бъде
изписана и като 22.05.19 г., но това не я прави невалидна. Поради това и евентуално
предявения иск за обявяване на завещанието
за нищожно поради липса на форма следва
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
При
гореизложените мотиви съдът намира
основните искове за обявяване на саморъчното завещание на Д.Д. от
24.05.1985 г. за нищожно – на първо място на основание чл.42 ал.1 б.“Б“ от ЗН
във вр. с чл.25 ал.1 от ЗН – поради противоречие със закона, защото не е
съставено от лицето , сочено като негов автор и на второ място - при условията на евентуалност – за
обявяване на завещанието на Д.Д. от 24.05.1985 г. за нищожно поради липса на форма , тъй като не е
изпълнено ръкописно и не е подписано от
сочения за негов автор – Д.Д.Д. за
недоказани и неоснователни и като
такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Предявените при условията на
евентуалност спрямо тези главни искове
два иска – за отмяна на констативния нотариален акт и установителния иск за правото на собственост
на ищцовата страна върху 5/6 ид.ч.
от процесния имот съдът намира , че не
следва да бъдат разглеждани и по тях
съдът не следва да се произнася поради
недоказаността и неоснователността на обуславящите главни искове.
Поради отхвърляне на основните предявени иск
и изцяло неоснователността на претенцията на ищцовата страна , то на основани е
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Същите следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца – правоприменик, поддържащ исковата претенция на първоначалната ищца – Б.Д.. Според
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от ответника Д.Д. сумата е в
размер на 3 302.42 лв. като 3100 е адвокатско възнаграждение , а 202.42 лв.
– възнаграждение за вещото лице. Ищцовата страна е оспорила адвокатското
възнаграждение като прекомерно. Цената на
иска с най-голям размер в случая е 76 017.67 лв. , приет от РС – Царево , поради което иска е
изпратен по подсъдност на ОС. В процесния случай това е иска с най-голяма
цена от общо предявени 4 иска. При условията на евентуално обективно съединяване стойностите
не се кумулират , а се взема предвид
иска с най-голям размер. Дължимото възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. в минималния си размер при
предявен иск с такъв размер / 76 017.67 лв. възлиза на 2812 лв. / 830 лв. за първите
10 000 лв. и 3% върху горницата над 10 000 до 100 000
лв./. Отклонението в случая е с по-малко от 300 лв., което съдът не намира за
прекомерно с оглед обстоятелството , че
по делото са предявени и разгледани обективно съединени четири иска. Ето защо
разноските на ответника следва да му бъдат присъдени в пълния размер.
Съобразно гореизложеното , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Н.Д., ЕГН
**********, от гр. София в качеството му
на правоприемник по завещание на В.С.Д. от гр.София против Д.В.Д., ЕГН – **********
, с адрес – с.З. П., община Я. , обл. Л., с които се иска обявяване нищожността
на саморъчно завещание от 24.05.1985 г.
на Д.Д.Д., б.ж. на Китен, починал на 31.01.1994 г. - на първо място на основание чл.42 ал.1 б.“Б“
от ЗН във вр. с чл.25 ал.1 от ЗН – поради противоречие със закона, защото не е
съставено от лицето , сочено като негов автор и на второ място - при условията на евентуалност – за обявяване
на завещанието на Д.Д. от 24.05.1985 г. за нищожно поради липса на форма на /чл.25 ал.1 от ЗН/ ,
тъй като не е изпълнено ръкописно и не е подписано от сочения за негов автор – Д.Д.Д. като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА
Б.Н.Д. да заплати на Д.В.Д.
сумата в размер на 3 302.42 / три хиляди триста и два лева и 42 ст.
/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в 14 – дневен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: