Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.07.2018 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Двадесет и шести юни				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия БОЖИДАРОВ
АНХ			дело номер	302			По описа за		2018	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Д.К.Д.  от  гр.Монтана, обжалвал наказателно постановление № 16-0967-001272/29.07.2016 г. на началник Група, сектор “Пътна полиция”  при ОД МВР- Враца, с което на основание чл. 179 ал.2  ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

В жалбата  се сочи бланкетно описание на нарушението  и липса на  съдържими факти  по неговото изъвршване.

В с.з.жалбоподателят,   редовно призован не се явява и не се представлява. 

Възвиваемата страна редовно призована ,не изпраща представител . В писмото  изпращащо преписката в съда иска  потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата  е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН бл. №632435/20.07.2016 г. съставен против Д.К.Д. , за това, че на 20.07.16 г. около 15,20 ч. в Община-Мездра  на път  І-1 км. 156.844, посока Мездра-Враца,  управлявал л.а. марка “Фолксваген Голф“с рег. № М 4726 ВМ , собственост на Красимир Д. от гр. Монтана  и следствие движение с несъобразена скорост губи контрол на МПС , като се блъска в обезопасителната мантинела в ляво посока на движението, след което продължава движението си и се блъска в ремарке на движещ се пред него  товарен автомобил „Скания“ ДК № Вр 64 61 ВМ , с прикачено полуремарке рег. № Вр 7567 ЕА, с което реализира ПТП с материални щети .

 Нарушението е квалифицирано по чл. 20 ал.2 ЗдвП. Въз основа на  съставения АУАН  било издадено атакуваното НП.

Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от  установилите  нарушението служители на МВР И.В. и С.Н..

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е неоснователна .

За нарушението по чл. 20 ал.2 ЗДвП АУАН се явява законосъобразен и носи  всички реквизити по ЗАНН.  Съставен е в присъствие на служителите на МВР установили нарушението И.В. и С.Н. , като описанието на нарушението съответства на възведената правна квалификация  и съответно относимата за нея санкционна разпоредба отразена в НП. Съдът установява и компетентност на актосъставителя и  наказващия орган съобразно т.1.2 за първият  и т.2.15  от приложената Заповед №  8121з-748/24.06.15 година на  Министъра на  вътрешните работи издадена във връзка с чл. 189 ал.1  и ал.12 от ЗДвП  и чл. 47 ал.2  ЗАНН за наказващия  орган  при права  за това по делегиращата компетентност  на чл. 189 ал.12  ЗДвП и чл.  37 ал.1  б. “б” ЗАНН за актосъставителя. Описанието на нарушението  съответства на правната квалификация и правилно е приложена санкционната норма, поради което са спазени разпоредбите на  чл. 42  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 ЗАНН за НП. АУАН е съставен  от служител на МВР установил нарушението на място заедно с негов колега, който е вписан като свидетел. Практиката е категорична, че при такава хипотеза  не е налице нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, т.е. порок в тази насока съдът не установява.

Нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП предмет на обжалване  касае   извършено деяние от лице, като водач на МПС движещо се с несъобразена скорост е причинил ПТП с материални щети .  В този смисъл всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,  да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 21 ЗДвП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.  Не се спори по същество за наличие на ПТП..Показанията на озовалите се на място служители на МВР В. и Н. потвърждават обстоятелството , че на 20.07.16 година посетили сигнал за ПТП на 100 м. след разклона за с. Руска бела, към гр. Враца – км. 156.844 и установили жалбоподателя , като водач на  автомобил „Фолксваген Голф“ с № М 4726 ВМ , който бил претърпял ПТП.  На място водача Д. обяснил на полицейските служители , че при изкачване в правия участък  се ударил в мантинелата в ляво , след което се отклонил  и се блъснал  в полуремарке  на товарен автомобил движещ се пред него. Свидетелите установяват, че пътя е еднопосочен, с наклон при изкачване,като пътното платно било сухо  . Показанията на тези свидетели съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. От тях се извеждат обстоятелства около механизма на ПТП, като не са установени други външни фактори водещи до настъпилото произшествие.На място  полицейските служители съставили протокол за ПТП и АУАН  на водача Д.  за нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП.  Протокола за ПТП и Акта бил подписан без възражение от жалбоподателя  .

 Съвкупността на доказателствата изразени  в  показанията на полицейските служители относно заявеното  от жалбоподателя и установеното на място ПТП , както и липсата на възражения по   АУАН налагат  извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, което е извършено по непредпазливост  от водача на автомобила  „Фолксваген Голф“ Д.Д., като причината за ПТП е несъобразена скорост  с пътните условия.  Не се споделят доводите в жалбата  за  липса на установена  скорост на движение на автомобила и  обвързването и с със необходимата съобразена в конкретният пътен участък . Липсват каквито и да са доказателства за наличие на друг автомобил, който е допринесъл за крайния резултат. В самия протокол за ПТП  е отразена  схема на неговия механизъм , като не се установяват  външни фактори допринесли за станалото произшествие.   Наличието на несъобразената скорост  се извежда от настъпилия противоправен резултат и установената фактическа обстановка. По-горе съдът посочи  ТР. № 28/1984 година  по н.д. № 10/84 г.- ОСНК на ВС, при което установяването на същата  не е обвързана с конкретна скорост на движение.  В случая не може  и да се установи с каква скорост се е движел жалбоподателя, но несъмнено  доказателствата сочат, че тя е била в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат относно извършеното нарушение  на чл. 20 ал.2  ЗДвП.Предвид изложеното, скоростта на  жалбоподателя Д.  се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на конкретните пътни  условия и на другите обективно посочени в чл. 20  ал.2 от ЗДвП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  причиняване на материални щети. 

При тези доводи, съдът намира  нарушението  за несъмнено   установено  при наличието на всички съставомерни признаци изискуеми в текста на чл. 20 ал.2 ЗДвП.    Водачът на автомобила Д. не  е изпълнил  задължението си  при избиране скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението в пътния участък , при което се  блъснал последователно в лявата мантинела  по посока на движението си  и след това в задната част на товарен автомобил с прикачено полуремарке в резултат на което  сам и без наличие на друг допринасящ фактор е причинил ПТП с материали щети.  За това нарушение  материалния закон е   приложен правилно със относимата санкционна норма по чл. 179 ал.2 пр.1  ЗДвП която указва рамка на наказанието от 100 до 200 лева.  В случая наказанието е в минималния размер, поради което  съдът не може  да слиза под този праг при наличие на забраната  на чл. 27 ал.5 ЗАНН.

Мотивиран при изложените доводи  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав  

 

                           

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 16-0967-001272/29.07.2016 г. на началник Група, сектор “Пътна полиция”  при ОД МВР- Враца, с което на Д.К.Д. от гр.Монтана на основание чл. 179 ал.2  ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100 /сто/  лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 ГПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                 Районен съдия: