Решение по дело №17612/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13530
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Георгиева Месова Стоева
Дело: 20221110117612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13530
гр. ..., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110117612 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания на ищеца против ответника за сумата от /..................2,22
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата от 54,46 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., сумата от 17,97 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
4,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 73128/2021 г.
по описа на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал топлинна енергия в топлоснабдения имот, а именно: помещения,
находящи се в ......................, поради което са е обогатил неоснователно, а ищецът се обеднил
със стойността й. Ето защо, поддържа, че ответникът следва да заплати цената на
доставеното количество топлинна енергия. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното:
В откритото съдебно заседание от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл./..................8, ал.1
ГПК.
Съгласно чл. /..................9, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
1
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата
молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. /..................8, ал. 1 ГПК/,
като са му указани и последиците по чл. /..................9, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. /..................9, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. С оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от
ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с
правна квалификация по чл.422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главниците се дължи и законна
лихва, считано от 21.12.2021г., до окончателното изплащане.
По разноските в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 250 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
и в заповедното производство по ч.гр.д. № 73128/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ........................... и
адрес: гр. ..., район „ ............................ дължи на „............................., със седалище и адрес на
управление: г....................................” № /..................Б, по предявени искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД сумата от /..................2,22 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва за период от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,46 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., сумата от 17,97
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата от 4,05 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ................,
помещения, аб.№ 4261, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 73128/2021 г. по описа на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА ........................... и адрес: гр. ..., район „ ............................ да заплати на
„............................., със седалище и адрес на управление: г....................................” №
/..................Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 250 лв., представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 73128/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. /..................9, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2