Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 23.03.2018 г. гр. С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С. ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети март Година
2018
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1097
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 463 ГПК.
Входирана
е жалба от длъжника „Е.“ ООД, против разпределение по протокол за разпределение
от 11.01.2018 г. по изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с рег. №.КЧСИ.
В
жалбата се твърди, че така извършеното разпределение е незаконосъобразно в
частта относно разноските за юрисконсултско възна-граждение за размер от 7000
лева. Неправилно ЧСИ приел, че посоченото адвокатско възнаграждение се ползва с
право на предпочтително удовлетворение по силата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Приетото от него възнаграждение, както и неговото приемане били оспорени от
длъжника с жалба, въз основа на която било образувано гр. дело № 1218 от 2017
г. по описа на ОС – С.. Постановеното по това дело Решение № 210 от 21.06.2017
г. било обжалвано от длъжника пред Апелативен съд – П., като производството не
било приключило към момента на входиране на жалбата. Посоченото възнаграждение
не следвало да се изплаща при условие, че не е било прието по съответния ред.
Последното не попадало в обхвата на привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
тъй като представлявало хонорар, изплатен във връзка с изпълнителното дело.
Налице било противоречие с тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР №
2 от 2015 г., постановено по тълк. д. № 2 от 2013 г. Моли се: отмяна на
обжалваното разпределение в частта относно размера на адвокатското
възнаграждение; да се укаже на ЧСИ С. да изготви ново разпределение след
приключване на висящото производство; съдът да укаже на ЧСИ С. да постанови
нарочен акт относно прекомерността на адвокатското възнаграждение и да го
съобщи на страните; на основание чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
да извърши ново разпределение като не отчете цитирания адвокатски хонорар; в
случай че съдът приеме, че са налице основания за предпочтително
удовлетворение, да спре изплащането на сумата до приключване на производството
по гр. дело № 1218/2017 по описа на ОС – С..
Постъпила
е жалба и от “Б. АД против същото разпореждане. Твърди се, че адвокатското
възнаграждение не се дължи, тъй като не е доказано плащането му. Съгласно ТР №
6 от 2013 г. възнаграждението се дължало, само когато било доказано плащането
на разноските в производството. По делото не били представени доказателства за
извършено плащане на възнаграждението, нито бил посочен начинът, по който то
следвало да бъде извършено. Разпределението противоречало и на указанията,
дадени с ТР № 2 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и не се ползвало с привилегията,
посочена в чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В нейния обхват влизали разноските по
осъществяването на изпълнителния способ. Общите разноски по изп. дело, в това
число и адвокатското възнаграждение, се включвали във всяко отделно
разпределение, съразмерно с относителната тежест на приключения способ в общото
удовлетворение на взискателя. Счита се, че възнаграждението било прекомерно,
тъй като многократно надвишавало минималния размер на адвокатския хонорар,
определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Делото не представлявало фактическа и правна сложност. Излагат се подробни
съображения в тази насока, цитира се и практика. Моли се обжалваното
разпределение да бъде отменено в частта, с която е разпределен адвокатския
хонорар, а изпълнителното дело да бъде върнато за изготвяне на ново
разпределение, като размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален до
2300 лева. Жалбоподателят взема и становище по жалбата на „Е.“ ООД, като моли
да бъде уважена.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от първоначалния
взискател – “К.“ ЕООД против двете въззивни жалби. Взема се становище за
неоснователността им. Приключването на изпълнителното производство не било
основание за разпределяне на постъпили суми. Длъжникът е знаел за размера на
полученото възнаграждение и го е оспорил, въз основа на което е образувано гр.
д. 1218/2017 по описа на ОС – С.. Производството по него било приключило с
Определение на АС – П., поради което въпросът за размера на адвокатското
възнаграждение бил окончателно решен. Последното се ползвало с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, видно от указанията, дадени в ТР № 2 от 2015 г. ОСГТК
на ВКС. Договорът за правна защита и съдействие бил валиден и сключен в
съответствие с чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата.
По
отношение жалбата на “Б.“ АД, първоначалният взискател счита, че разноските за
адвокатски хонорар се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, по вече
изложените в първите възражения съображения. Счита, че жалбата на този
взискател относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, била
недопустима, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК единствено длъжникът имал
право да обжалва разноските по изпълнението. Моли се и двете жалби да бъдат
оставени без уважение. Молят се направените разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ И. С., в което
се взема становище, че подадените жалби са неоснователни. Плащането на
адвокатското възнаграждение било доказано по делото. Въпросът за размерът му
бил окончателно решен с Определение на АС – П.. За него била налице привилегията,
предвидена в чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Предметът на договора за адвокатска
защита и съдействие бил извършване на всички необходими действия, съдебният
изпълнител нямал право на преценка каква част от хонорара се дължи за един
изпълнителен способ и каква част – за друг. Невъзможно било да се предвиди
какви усложнения ще възникнат в хода на изпълнителното дело. Счита се, че
подадените жалби са неоснователни.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди
изложените в жалбите оплаквания, провери обжалваните действия на ЧСИ по приложе-ното
копие от изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с рег. №.КЧСИ – разпределяне
на постъпило по делото имущество – и намери за установено следното:
Жалбите са частично недопустими, а разгледани по
същество в допустимата си част, са неоснователни.
Изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с
рег. №.на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С. е образувано по молба на
взискателя “К.“ ЕООД от 25.01.2017 г. по приложен изпълнителен лист. С
изпълнителен лист от 12.01.2017 г. постановен по търговско дело № 8114/2016 г.
по описа на Софийски градски съд длъжникът „Е.“ ООД е осъден да заплати на “К.“
ЕООД сумата от 109765,51 лв. – неизпълнена част от възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи по Договор за изпълнение на СМР от 02.07.2012 г.,
заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
04.02.2016 г. до датата на окончателното плащане; сумата от 33090,41 лв. –
законната лихва върху тази сума за периода от 15.02.2013 г. до 02.02.2016 г.;
сумата от 15210 лв. – представляващи арбитражни разноски.
С Протокол от 10.02.2017 г. (л. 42 от изп. дело)
ЧСИ И. С. е приел като разноски по изпълнението, сумата от 7000 лв. –
адвокатско възнаграждение. Постановлението е връчено на „Е.“ ООД на 04.05.2017
г. ( том ІІ, л. 492 и л. 501 от изп. дело). По жалба на последното е образувано
въззивно гражданско дело № 1218/2017 г. по описа на ОС – С.. Постановеното по
него Решение № 210 е обжалвано пред АС – П.. С Определение № 585 от 29.11.2017
г., постановено по в. гр. д № 680/2017 г. АС – П. е обезсилил решението на ОК –
С.. С Разпределение, обективирано в Протокол от 11.01.2018 г. ( том ІV, л. 1491
от изп. дело) е разпределена сума в размер на 60869,30 лв., като по реда на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД на първоначалния взискател “К.“ ООД са изплатени такси и
разноски по изпълнението, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на
7000 лв. Протоколът е връчен на жалбоподателите на 11.01.2018 г. Против
разпределението са постъпили процесните жалби.
По допустимостта на жалбите, съдът съобрази
следното: в частта, с която се обжалва прекомерният размер на адвокатското
възнаграждение, жалбите имат характер на такива по чл. 435, ал. 2, т. 7, а не
по чл. 463 ГПК, доколкото обжалването на размера на направените разноски не се
определя с разпределението. Процедурата по чл. 460 и сл. ГПК урежда начинът на
разпределяне на новопостъпилите суми за удовлетворение на вече установени
вземания. Редът за тяхното установяване, в частност на размера на заплатените
разноски, така, както са установени от съдебния изпълнител, подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. В случая ЧСИ И. С. е приел с
Постановление от 10.02.2017 г. като разноски по изпълнението, сумата от 7000
лв. – адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Постановлението
е връчено на „Е.“ ООД на 04.05.2017 г., от който момент за това лице е започнал
да тече предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за обжалване. „Е.“
се е възползвало от това свое право, като е инициирало образуването на
производство, завършило с постановяването на Определение № 585 от 29.11.2017
г., на АС – П.. Към момента на входиране на настоящата жалба – 19.01.2018 г. –
едноседмичният срок, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК е изтекъл. Жалбата в тази
ѝ част се явява просрочена, което налага оставянето ѝ без
разглеждане. Що се отнася до жалбата, подадена от “Б.“ АД, то последната в
частта си, в която е формулирано искане за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност, също има характер на такава по
чл. 435, ал. 2, т. 7, а не по чл. 462 ГПК по изложените съображения по-горе.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т.7, единствено длъжникът има правото да обжалва
постановлението за разноските. В случая “Б. АД не е процесуално легитимирана да
формулира такова искане, поради което жалбата в тази ѝ част се явява
недопустима, като подадена от лице, което няма право на това, което налага
оставянето ѝ без разглеждане.
В допустимата си част, съдът намира жалбите за
неоснователни. Общо възражение, посочено и в двете жалби е, че адвокатското
възнаграждение не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Това
възражение не намира основание в тълкувателната и съдебната практика. Действително,
не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват
с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за това обаче
е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се
разпределят конкретните събрани суми, без значение какъв е този способ. В този
смисъл извършване на буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в частта ѝ "от стойността на имота, за който са направени"
не може да се приеме за правилно. Няма никакво основание за различно третиране
на разноските на взискателя, направени за осъществяването на други изпълнителни
способи, различни от изпълнението върху недвижим имот, ако се разпределят суми,
събрани чрез тези други способи – в този смисъл изрично и т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ОСГТК – ВКС. Със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се
ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение.
Разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат обаче
също следва да се включат в този ред – така и т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
Тези разноски се считат за относими към всеки от приложените изпълнителни
способи, тъй като общото упълномощаване за представителство по изпълнителното
производство обхваща представител-ството за всеки приложен способ на изпълнение
до пълното удовлетворя-ване на вземането по изпълнителния лист. Доколкото при
сключването на договора за правна защита не може със сигурност да се определи
кой бъдещ изпълнителен способ ще бъде успешен и в каква степен за удовлет-воряване
на изпълняваното вземане, то следва да се приеме, че уговорени-ят адвокатски
хонорар е при условията на евентуалност – той се счита за разноска за всеки
приложен способ, която следва да се удовлетвори от постъпленията от всеки способ
по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД до изчерпване на пълния размер на тази
разноска. Тази разноска обаче е относима към приложения способ само ако
осъщественото от адвоката представителство по изпълнителното дело предхожда
реализирането на същия изпълнителен способ, постъпленията от който се
разпределят. Такава е и съдебната практика – Решение № 642 от 31.03.2015 г. на
САС по в. ч. гр. д. № 1069/2015 г., Решение № 2226 на САС по в. ч. гр. д. №
4203/2015 г. и др. Настоящият случай е точно такъв. По делото е доказано, а и
от страните не се спори, че именно “К.“ ЕООД е първоначален взискател по
изпълнителното дело. Адвокатското възнаграждение е уговорено с договор за
правна защита и съдействие от 20.01.2017 г. (л. 39 от изп. дело). Сумата, която
се разпределя, е постъпила от трето задължено към „Е.“ ЕООД лице – а именно „Т.
ЕАД“ – въз основа на наложен запор на това вземане на длъжника. Запорът е
наложен със запорно съобщение с изх. № 2752 от 14.03.2017 г. ( л. 150 от изп.
дело). Т.е. осъщественото представителство по изпълнителното дело предхожда
реализирането на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
Няма основание да се приеме, че адвокатското възнаграждение не се ползва с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Съображението, изразено в жалбата на “Б. АД за
недоказаност на плащането, също не може да бъде споделено. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е уговорен начин за
заплащане на възнаграждението по банков път или в брой. По делото е представена
и разписка – л. 40 – в която адв. Б.В. изрично е заявила, че сумата от 7000
лева ѝ е изцяло изплатена. Съдът намира това изявление за достатъчно
доказателство за извършеното плащане.
Искането, формулирано в жалбата на „Е.“ ЕООД, за
изготвяне на ново разпределение, в което да не бъде взет предвид адвокатският
хонорар, не следва да бъде уважено. На първо място съдът не счита акта на
съдебния изпълнител за незаконосъобразен. На второ – настоящата процедура не е
уредена от общите правила на Глава ХХІ ГПК, а на чл. 460 и сл. ГПК. Едва
обжалването на настоящото решение протича по процедурата на чл. 274 и сл. ГПК,
видно от чл. 463, ал. 1 ГПК.
В
заключение, ОС – С. намира, че подадените от „Е.“ ООД и “Б. АД жалби са
частично недопустими и частично неоснователни, поради което следва да бъдат
оставени без разглеждане, респективно без уважение, а извършеното разпределение
да се потвърди.
Тъй като
жалбите се оставят без уважение в тежест на жалбоподателите следва да останат
сторените от тях разноски. Исканията на „К. КГ“, формулирани в двата отговора,
да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция, следва да се уважи.
От пълномощника му бяха представени два списъка за разноските по чл. 80 ГПК,
както и два договора за правна защита и съдействие от 26.01.2018 г., където е
посочено, че по всеки от тях е заплатена сумата от 500 лева в брой. Съгласно
указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т.
1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е
достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е.
разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на „Еворбилд“
ООД.
Водим от всичко
изложено и на основание чл. 463 ГПК Окръжен съд – С.
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба от „Е.“ ООД, ЕИК...със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „М.“, ж.к. „П.“, бул. „Ц.“ № ., сграда., ет.., представлявано от
управителя Антон Владов Ненов в частта, с която се иска намаляване размера на
адвокатското възнаграждение като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба от „Е.“ ООД, с посочен адрес против протокол за
разпределение от 11.01.2018 г. по изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с
рег. №.КЧСИ в частта, с която се иска отмяна на Разпределение по протокол за
разпределение от 11.01.2018 г. по изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с
рег. №.КЧСИ, в частта му, с която е разпределен адвокатски хонорар в размер на
7000 (седем хиляди) лева, указване на частен съдебен изпълнител И. С. да
постанови нарочен акт относно прекомерността на адвокатското възнаграждение и
изготвяне на ново разпределение от съда, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба от “Б.“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „М.“, бул. „Ц.“ № ., представлявано от главен изпълнителен директор
Емил Ангелов и изпълнителен директор Л. П. в частта, с която се иска намаляване
размера на адвокатското възнаграждение като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба от “Б.“ АД, с посочен адрес против протокол за
разпределение от 11.01.2018 г. по изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с
рег. №.КЧСИ в частта, с която се иска отмяна на Разпределение по протокол за
разпределение от 11.01.2018 г. по изп. дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С.с
рег. №.КЧСИ, в частта, с която са разпределени 7000 (седем хиляди) лева
адвокатски хонорар в полза на първоначалния взискател “К.“ ЕООД и връщате на
изпълнителното дело за изготвяне на ново разпределение, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, с посочен
адрес да заплати на “К.“ ЕООД, ЕИК ...със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „В.“, ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от управителя И.ина
Стефанова, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по делото пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА “Б.“ АД, с посочен адрес
да заплати на “К.“ ЕООД, с посочен адрес сумата от 500 (петстотин) лева – разноски
по делото пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ ГПК в седемдневен срок
от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: