Р Е Ш Е Н
И Е № 260341
гр.Пловдив, 16.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №350
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.92 ЗЗД.
Ищецът “ГРЕЙНТРЕЙД
БГ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Просвета“ №29, представлявано от П.А.Л., чрез пълномощник адв.Х.М., съдебен
адрес ***, твърди, че на 29.04.2020 г. в качеството на купувач е сключил
договор за продажба на пшеница с ответника – продавач. Предмет на продажбата е
пшеница, реколта 2019 г., здрава и в добро състояние, 700 метрични тона на
единична цена 350 лв./т без ДДС. В договора е уговорено авансово плащане на
цената при издаване от продавача на проформа-фактура. Продавачът е издал такава
на 29.04.2020 г. на стойност 245 000 лв. С платежно нареждане от 30.04.2020 г.
ищецът е заплатил на ответника последната сума. В периода 07-11.05.2020 г.
ответникът е доставил на ищеца общо 418,5 тона пшеница, за което е подписан
нарочен протокол. Издадена е ф-ра №**********/11.05.2020 г. За останалото
договорено количество пшеница от 281,5 тона ответникът е заявил на ищеца, че
няма да му го достави, тъй като е получил предложение от трето лице за
по-висока цена от договорената между страните. Издал е и кредитно известие
№2856/30.04.2020 г., което ищецът не подписал и не осчетоводил. С платежно
нареждане от 12.05.2020 г. ответникът върнал на ищеца предплатената цена за
недоставената пшеница, възлизаща на 98 525 лв. Ищецът поддържа, че така
описаните действия на ответника не го освобождават от поетото с договора
задължение. В договора е уговорена неустойка в размер 30 % от стойността на
недоставеното количество, ако продавачът не достави стоката в срок до
20.05.2020 г. С оглед стойността на недоставеното количество и поради това, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си да го достави, същият дължи на
ищеца неустойка в размер 29 557,50 лв. Ето защо, в исковата молба е формулиран
петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 29 557,50 лева,
представляваща неустойка по т.8 от договора за продажба на пшеница от
29.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “ФЛОРА-62”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив,
ул.“Карловска извън регулация“ №811, Агрокомплекс, представлявано от В.Д.Д. и Ю.П.Д.,
чрез пълномощник адв.Е.Н., оспорва иска. Твърди, че по повод сключване на
процесната сделка е преговарял с лице, което се е представило за представител
на ищеца – Г.М.. Чрез това лице в началото на м.април 2020 г. е сключена
предходна сделка за продажба на пшеница между същите страни, която е изпълнена
изцяло. В края на април 2020 г. М. е посещавал ответника с оглед постигане на
нова договореност за още 700 т пшеница, реколта 2019 г. По това време
складовите наличности от тази реколта са били малки. При водене на преговорите
представителят е предупреден от ответника, че това са последните количества от
същата реколта и е възможно да не е налично цялото желано количество от 700 т,
възможно е останалото количество в силозите да е по-малко от складовите данни,
което се дължи на фири, разпрашаемост и пр. Посредникът е заявил, че, ако се
окаже, че количествата в силозите са недостатъчни, уговорката за продажба ще е
за наличното количество, като ответникът ще върне съответната на недоставеното
количество цена. Признава се издаването на проформа фактура от 29.04.2020 г.,
като се изтъква, че към този момент договор не е бил подписан. Признава се, че
след издаване на проформа-фактурата цялата цена е платена от ищеца. Признава,
че на 10-11 май е доставено по-малко количество пшеница от 700 т, като се
изтъква, че посредникът е уведомен, че това е цялата налична при ответника
пшеница, реколта 2019 г. Комуникацията с посредника е водена по телефон и „вайбър“.
На 11.05.2020 г. е издадена фактура за предадената пшеница, а по указания на
ищеца е издадено и кредитно известие към нея. Фактурата и кредитното известие
са предадени на посредника М.. Чрез него на ищеца е предаден и екземпляр от
договор за продажба на предаденото количество, съставен от ответника. На
13.05.2020 г. посредникът е представил на ответника за подпис договор от
29.04.2020 г. за 700 тона пшеница, като е обяснил, че датата и количеството
трябва да са такива, за да отговарят на датата и количеството в
проформа-фактурата и на платения аванс. През цялото време ответникът е бил
уверяван от посредника, че при положение, че не може да се достави цялото
количество от 700 тона поради изчерпването му, страните ще оформят прекратяване
на отношенията си. Именно за това ответникът е издал фактурата и кредитното
известие от 11.05.2020 г. и е върнал на ищеца част от платената авансово цена,
съответна на недоставеното количество. След 13.05.2020 г. не е имало никакъв
контакт между страните, от който да се заключи, че ищецът очаква изпълнение на
договора. На 26.05.2020 г. – след изтичане на срока на договора, ответникът е
получил чрез куриер от ищеца копия на издадените фактура и кредитно известие,
както и продажбения договор за действително доставеното количество, съставен от
него – неподписани. С оглед гореизложените обстоятелства се възразява, че отношенията
между страните по повод процесния договор са прекратени по общо съгласие. В
уверение на това според ответника са съставеният констативен протокол от
11.05.2020 г., визиран от ищеца, съставените фактура и кредитно известие, както
и поведението на купувача, който е приел частично изпълнение, получавайки
върнатата част от цената без възражения. Възразява се, че уговорката между
страните е била „под прекратително условие“. Прави се възражение за неизпълнен
договор – ответникът счита, че след 12.05.2020 г. няма задължение да предава
каквото и да е количество пшеница по договора, тъй като не е заплатена цената
от страна на ищеца – платената от него цена е върната от ответника и ако ищецът
поддържа, че ответникът е следвало да изпълни, то следвало е да му нареди
обратно върнатата сума, като отново плати цената за недоставеното количество. В
тази връзка с отговора ответникът прави изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение на ищеца, както на задължението за плащане на цената, така
и на това да се осигури транспорт. Възразява се по твърдението на ищеца, че на
ответника е предложена по-висока цена от трето лице, като в тази връзка се
изтъква, че ответникът е продавал пшеница на трети лица при същата цена, и то
по договори, сключени преди процесния, с едно изключение – за периода от
29.04.20 г. до 19.05.20 г. за 32 т. при цена 360 лв./т. Ако се приеме, че е
налице неизпълнение от страна на ответника, то се възразява, че неизпълнението
се дължи на обективни причини – недобросъвестни действия и заблуждение от
страна на преговарящия представител и изчерпване на наличните количества. Прави
се и възражение за нищожност на клаузата за неустойка, както и на други клаузи
в договора, третиращи последиците от неизпълнението. Изтъква се, че посочените
клаузи накърняват добрите нрави, като целта им е неоснователно обогатяване на
ищеца. Излагат се подробни съображения в тази насока. Възразява се, че
неустойката по чл.8 от договора е дължима само в хипотеза на неизпълнение, не и
при забава. Възразява се, че договорът е прекратил действието си към 20.05.2020
г. с изтичане на уговорения срок, поради което клаузите му са неприложими.
Евентуално се възразява и за прекомерност на неустойката с искане същата да
бъде намалена. По изложените съображения се пледира за отхвърляне на иска.
Претендират се деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба се оспорват възраженията в отговора. Отрича се ответникът да е уведомявал
ищеца, било то чрез посредник, че е възможно да не осигури договорените
количества. Ищецът е разбрал, че ответникът няма да му достави цялото
договорено количество на 11.05.2020 г., когато е осъществена последната
доставка. Ищецът не е изразявал съгласие с това останалото количество да не
бъде доставяно, за това и не е подписал и не е осчетоводил издаденото от
ответника кредитно известие. Оспорва се договорът да е сключен на друга дата от
тази, която е посочена в същия. Оспорва договорът да е развален или прекратен,
както и това неустойката по чл.8 от договора да се дължи само при прекратяване
на договора. Възразява да е налице неизпълнение на задължението за плащане на
цената. Ищецът е изпълнил това си задължение още при сключване на договора,
като е превел авансово цялата дължима сума. Едностранно предприетото от
ответника връщане на част от цената не го освобождава от задължението да
достави цялото договорено количество в срок. Ответникът не може да развали
договора, тъй като е неизправен. В договора не е уговорено задължение за ищеца
да изпрати транспортни средства за получаване на стоката, няма и уведомяване по
чл.320 ТЗ. Оспорва се възражението за нищожност на неустоечната клауза под
претекст, че страните са уговорили, че неустойката съответства на добрите нрави
и не е прекомерна.
Конституиран е като
трето лице-помагач на ответника Г.М., ЕГН **********,***. В писмено становище
същият счита, че искът е основателен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на
29.04.2020 г. между страните е сключен договор за продажба на пшеница, по който
ответникът е продавач, а ищецът – купувач. Предмет на договора е пшеница,
реколта 2019 г. В т.3 от договора е уговорено количество 700 т +/- 5% по избор
на купувача. В т.4 е уговорена цена 350 лв./т. Уговорено е в т.7 плащане на
цената от страна на купувача по банкова сметка ***н екземпляр от договор и
издадена проформа фактура. В т.7, б.б) от договора е уговорена лихва, ако продавачът
не предаде стоката, както е уговорено, в размер 10 % от получаването на цената,
като цената в този случай се приема за задатък. Съгласно т.8, в случай, че
стоката или част от нея не бъде доставена в срок до 20.05.2020 г., купувачът
има право, отделно от лихвата по т.7, да получи от продавача неустойка в размер
30 % от стойността на недоставеното количество, като страните заявяват и
приемат, че този размер на неустойката е съответен на добрите търговски нрави,
не е прекомерен и не следва да се третира като прекалено тежък. В т.9 е
уточнено, че при неизпълнение от страна на продавача, купувачът има право да
прекрати незабавно действието на настоящия договор и изиска да му бъдат върнати
платените до този момент суми, ведно с лихвите за тях, както и неустойката по
т.8. Отделно, в т.11 от договора е уговорено обезщетение за вреди в случай на
неизпълнение от страна на продавача, когато купувачът купи друга заместваща
стока, за да изпълни свои договорни задължения или плати неустойки заради
неизпълнение. В тази хипотеза продавачът дължи още разликата между цената по
настоящата продажба и заместващата такава и/или платените от купувача
неустойки/обезщетения.
Установява се, че на
29.04.2020 г. е издадена от ответника проформа фактура №**********/29.04.2020 г.
за сумата 245 000 лв. и предмет „пшеница реколта 2019 г.“ – 700 т,
получател по която е ищцовото дружество. В изпълнение на задълженията си по
договора ищецът е заплатил авансово сумата 245 000 лв. по банкова сметка ***,
в уверение на което е представеното по делото платежно нареждане за кредитен
превод от 30.04.2020 г. В деня на плащането ответникът е издал данъчна фактура
№**********/30.04.2020 г. на стойност, равна на платения аванс с отразено
количество 700 т пшеница и единична цена 350 лв./т. От представените периодичен
отчет на „ФЛОРА-62“ООД и констативен протокол от 11.05.2020 г. се установява,
че в периода от 07.05.2020 г. до 11.05.2020 г. ответникът е доставил на ищеца
общо 418,500 т пшеница. На 11.05.2020 г. ответникът е издал два документа –
кредитно известие №**********/11.05.2020 г. към ф-ра №**********/30.04.2020 г.,
според което известие данъчната основа по фактурата се намалява с 98 525
лв. с основание „неосъществена доставка на пшеница поради липса на договорени
количества“; както и фактура №**********/11.05.2020 г. за доставено количество
418,500 т пшеница на стойност 146 475 лв., която се приспада от платения
аванс. (Последните два документа не са подписани от получателя.) Установява се,
че на 12.05.2020 г. ответникът е наредил по сметка на ищцовото дружество сумата
98 525 лв. с основание кредитното известие №**********/11.05.2020 г.
Разпитани са двама
свидетели. Свидетелят Д.П. е *** на ищцовото дружество. От показанията му се
установява, че от авансово платената пшеница по процесния договор в общо
количество 700 т., ответникът доставил на ищеца около 400 тона. Не доставили
останалото количество с обяснението, че пшеницата е свършила. От показанията на
този свидетел се установява, че Г.М. е човек, с когото ищецът си сътрудничи при
покупката и продажбата на зърно. Именно Г.М. е постигнал уговорка с ответника
за продажба на 700 т пшеница. Контактите с представители на ответника по повод
подписване на документи, товарене и разнасяне на стока и документи, са
извършвани от това лице. М. не е уведомявал свидетеля, че в силозите на
ответника е възможно да няма 700 т пшеница. От показанията на свидетеля се
установява, че поръчаното количество пшеница е следвало да бъде продадено от
страна на ищеца на трето лице, с което е имало сключен писмен договор с
уговорена неустойка за неизпълнение. (В тази насока са представени от ищеца и
писмени доказателства – договор за продажба на 700 т пшеница от 30.04.2020 г.,
по който ищецът е продавач, а купувач е „ЯСМИН 96 РР“ЕООД; фактура от
13.05.2020 г. за продажба на 418,500 т пшеница, издадена от ищеца с получател
последното дружество; приемо-предавателен протокол между двете дружества и
платежни документи за частично плащане по горния договор.) Свидетелят не е
искал издаване на кредитно известие към първоначално издадената от ответника
фактура. Искал е цялото количество да бъде доставено от ответника, защото от
своя страна ищецът е следвало да го достави на третото лице, с което има
сключен договор. Г.М. донесъл фактура и кредитно известие от 11.05.2020 г.
(приложени на л.15 до л.17), когато се разбрало, че ответникът няма повече
пшеница и няма да доставя повече на ищеца. Последното свидетелят разбрал от
шофьора на камиона, който трябвало да бъде натоварен при последната доставка. Констативният
протокол за предадените количества зърно бил съставен от св.П..
Свидетелят Ю.Д. е *** в
ответното дружество към датата на разпита, понастоящем ***. От показанията й се
установява, че контактите между двете дружества по повод процесния договор за
продажба на пшеница са се осъществявали с лицето Г.М. като посредник на ищеца.
С него свидетелката контактувала чрез телефонни разговори или чрез съобщения в
приложението „Вайбър“. Устна договореност за конкретното количество зърно и за
цената е постигната между **** и съпруг на свидетелката В.Д. и Г.М.. Въз основа
на тази устна договореност е изготвена проформа фактура. Уговорената цена е
получена авансово преди доставката. При договарянето М. е предупреден, че това
е последното количество зърно за сезона. Докато предавали стока на ищеца, се
товарели камиони с пшеница и за друг купувач. Основанието в издаденото от
ответното дружество кредитно известие било написано по указания на Г.М., които
той дал на свидетелката по „Вайбър“. Г.М. поискал връщането на парите и
издаването на кредитно известие. След това нито М., нито пълномощникът на ищеца
уведомили ответника, че желаят да им бъде доставено останалото количество
пшеница. Чрез куриер изпратили копия от издадените от ответника фактура и
кредитно известие, без да уведомят, че ги оспорват. Оригиналите на същите
документи свидетелката предала на Г.М. на 11.05.2020 г. (В останалата им част
съдът не възприема показанията на св.Д., тъй като съгласно чл.164, ал.1, т.т.5
и 6 ГПК – за установяване изменение или отмяна на писмени съглашения, в случай
договора за продажба на пшеница от 29.04.2020 г., както и за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната документ – същият договор, свидетелски
показания не са допустими.)
Приети са по делото като
доказателства по чл.184 ГПК преписи от текстова кореспонденция по приложението
„Вайбър“, осъществена между Г.М. и св.Д. (в тази насока са показанията на
последната и справка от „Теленор България“ЕАД на л.201. По въпроса за
съответствието на разменените съобщения по съдържание с представените по делото
преписи е допусната съдебно-техническа експертиза. Според заключението й е налице
съответствие досежно съдържание, дата и част на съобщенията, което се
констатира при оглед на телефона и съответното приложение на св.Д..
Изследваните съобщения не носят следи от редактиране. От същите се установява,
че между 5 и 12 май 2020 г. между св.Д. и Г.М. са разменени няколко съобщения
по „Вайбър“, посредством които е организирано товаренето на пшеница в коли,
осигурени от купувача. На 11.05.2020 г. във „Вайбър“ на „ФЛОРА-62“ООД са
получени съобщения от Г.М. със следното съдържание: „Неосъществяване на
доставката поради липса на договорени количества“, „Издават кредитно известие
за аванс“ и след около три часа отново „Неосъществяване на доставката поради
липса на договорени количества“. На 12.05.2020 г. в 20,05 ч. Д. е уведомила М.,
че имат „макс около 45 тона“, на което последният е отговорил: „Утре след обяд
ще дойда при вас и ще ги оправим нещата договори протоколи….“.
Приети са по делото
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според
които фактура №2856/30.04.2020 г. на стойност 245 000 лв. за 700 т пшеница
е осчетоводена от ищеца като директна доставка на пшеница. Ф-ра
№20000024094/11.05.2020 г. за 418,5 т пшеница с приспаднат аванс и доставка на
стойност 146 475 лв. не е намерила счетоводно записване в регистрите на
ищеца. Кредитното известие с №20000024095/11.05.2020 г. на стойност
-98 525 лв. за недоставена пшеница 281,5 т е осчетоводено от ищеца в
счетоводен и данъчен период м.септември 2020 г. и сторнирано в счетоводен и
данъчен период м.ноември 2020 г. Дружеството е начислило ДДС по фактура
№2856/30.04.2020 г. и е ползвало данъчен кредит по същата. Ф-ра №20000024094/11.05.2020
г. не е отразена в дневника за покупки. Кредитното известие е отразено в
дневника за покупки за м.септември 2020 г. и е сторнирано в дневника за покупки
за м.ноември 2020 г. Двете фактури и кредитно известие са осчетоводени от
ответника в съответните данъчни периоди – април и май 2020 г. Заведени са и в
дневниците за продажби без начислен ДДС на основание чл.163а ЗДДС. И в двете
дружества са отразени постъпилите плащания – от ищеца на сумата 245 000
лв. на 30.04.2020 г., и от ответника – на сумата 98 525 лв. на 12.05.2020
г. Според счетоводните записвания при ответника общото закупено от него
количество пшеница, реколта 2019 г., е 6 416,55 тона, а общото продадено
количество пшеница от същата реколта е 6 383,45 тона. Разликата от 33,10
тона е осчетоводена като естествени фири. Цялото количество пшеница реколта
2019 г. е окончателно изчерпано на 30.06.2020 г. Според таблица 3 на л.213
последният продажбен документ датира от 19.05.2020 г., а въз основа протокол
№6/15.06.2020 г. са осчетоводени т.нар.естествени фири. Последното количество
пшеница в размер 40,540 т е продадено с фактура от 19.05.2020 г. на „Вестан
Трейд“ЕООД за ед.цена 350 лв./т. След 29.04.2020 г. ответникът е продал
пшеница, освен на ищеца, на още три юридически лица, като общото продадено след
тази дата количество е 1 091,16 т. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че може да се приеме, че 1 091,16 т е складовата наличност към
края на м.април 2020 г. От допълнителното заключение се установява, че сумата
98 525 лв. е осчетоводена от ищеца като надвнесена сума по партидата на
доставчика „Флора-62“ООД.
Прието е заключение на
съдебно-агроикономическа експертиза, от което се установява, че при правилно
съхранение на зърното неизбежните загуби (фири) за една година възлизат на
0,1-0,5 % от началната маса на зърното. Получават се от разпрашаване, при
почистване и транспортиране. При незначителни пропуски, допуснати при
съхранението, и неколкократно прехвърляне на зърното от клетка в клетка
загубите за една година могат да достигнат от 1,1 % до 1,5 %. Посочените от
ответника естествени фири от 33,1 тона са в обичайни (нормални) размери. (Цифрата
33,1 тона е получена като разлика между общото закупено от ответника количество
пшеница, реколта 2019 г. – 6 416,55 тона, и общото продадено количество пшеница
от същата реколта – 6 383,45 тона.)
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата по
делото се установява, че между страните е сключен договор за продажба на
пшеница, реколта 2019 г. Страните са търговци и сделката е измежду посочените в
чл.1, ал.1 ТЗ, поради което същата е търговска и за нея са приложими правилата
на ТЗ относно продажбата, а при липса на конкретни разпоредби – приложение
намира ЗЗД. В съставения писмен договор е уговорено количество на пшеницата 700
т. Такова количество е посочено и в издадената от ответника и подписана от
двете страни проформа фактура. Дори да се изключи писменият договор от
29.04.2020 г., проформа фактурата съдържа всички елементи на договора за
продажба – вид на продажбената стока, уговорено количество, единична и обща
цена, подписи на страните, материализиращи постигнатото съгласие. От
показанията на св.Д. се установи, че проформа фактурата е издадена въз основа
на постигнатата устна договореност, предшестваща писменото оформяне на
правоотношението. Следователно, може да се направи извод, че обективираното в
отношенията между страните съгласие е с предмет 700 т пшеница, реколта 2019 г.
Твърденията на ответника, че между страните с участието на третото лице-помагач
като представител на ищеца е постигната друга скрита договорка, а именно –
договорът да се счита сключен за такова количество, каквото е налично в
силозите или до изчерпване на количествата, не са доказани пълно и главно. На
първо място, свидетелските показания в тази насока са изключени, тъй като
съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК с тях се цели да се опровергаят изходящи от
страната писмени документи – приложеният писмен договор, чието авторство от
ответника не е оспорено, както и представените проформа фактура и фактура на
авансово плащане, които също не са оспорени. В последните се съдържат изявления
на ответника за това, че се задължава да предаде 700 т пшеница и същите
изявления не могат да се опровергават чрез свидетелски показания. Останалите
ангажирани от страната доказателства също не са в състояние да проведат
т.нар.обратно доказване. Кредитното известие от 11.05.2021 г. удостоверява
промяна в данъчната основа на издадената фактура в посока намаление, което може
да се дължи на различни причини. Намалението може да се дължи на изменение на
уговорената цена и/или количество, каквото по делото не се доказва, тъй като
свидетелските показания са недопустими в тази насока съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК и тъй като същото кредитно известие не е подписано от ищеца. Изменението на
данъчната основа може да се дължи и на неизпълнение досежно дължимите
количества и връщане на цената за недоставените количества, както се установява
по делото. Обстоятелството, че ищецът е приел върнатата сума, не означава, че
същият се е съгласил на изменение на договора досежно дължимото количество и
уговорената цена, защото в договора е уговорено, че при неизпълнение купувачът
има право да получи обратно цената за недоставеното количество. С оглед
отразеното в кредитното известие основание съдът намира, че последното
удостоверява единствено, че продавачът е върнал цената за недоставеното
количество и купувачът я е приел, защото има право да я получи при неизпълнение.
Документът не може да послужи като основание да се приеме, че договорът е
изменен или прекратен по съгласие на страните с отпадане на последиците от
неизпълнението, уговорени в същия. Осчетоводяването на известието от ищеца не
може да спомогне за извод в такава насока, тъй като същото е извършено не към
датата на издаването му или в съответния месец, а едва през м.септември 2020 г.
– когато вече е настъпил падежът за изпълнение на задължението на продавача да
продаде стоката 20.05.2020 г. и е налице неизпълнение от страна на ответника. В
подкрепа на извода, че уговорката между страните е за предаване на 700 т
пшеница, колкото е отразено в писмения договор и в проформа фактурата, е и
обстоятелството, че според счетоводната експертиза към момента на съставяне на
тези документи в силозите на ответника е имало налично количество, надхвърлящо
700 т. Това означава и, че ответникът е могъл да изпълни договора си с ищеца и
да му достави цялото договорено количество. Обстоятелството, че същевременно са
изпълнявани други сделки с други купувачи, не води до противен извод, тъй като
видно от допълнителната счетоводна експертиза задължението към ищеца е
най-обременително – за него е получена най-висока обща цена. Не са ангажирани
доказателства относно това кога е настъпил падежът за изпълнение по останалите
сделки, колко обременителни за длъжника са същите, ето защо по аргумент от
чл.76 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът е следвало да изпълни задължението
си към ищеца. В кореспонденцията по приложението „Вайбър“, водена между св.Д. и
третото лице-помагач, не се съдържат ясни и категорични изявления, направени от
последния към това сключения с ищеца договор да се измени или прекрати, ето
защо въз основа на тези доказателства не могат да бъдат градени несъмнени изводи.
В обобщение съдът
намира, че възраженията на ответника за това договорът да е изменен/прекратен
по взаимно съгласие на страните са недоказани и неоснователни. Установява се,
че е налице частично неизпълнение на задължението на продавача да достави 281,500
т пшеница от уговорената реколта в уговорения срок 20.05.2020 г., поради което
са възникнали представките да бъде търсена от страна на купувача отговорност за
това неизпълнение. В тази връзка следва да се изтъкне, че уговорената в т.8 от
договора неустойка е за забава – мораторна неустойка, дължима при неизпълнение
в срок на договорното задължение. Възражението за прекомерност на неустойката е
неоснователно, тъй като съгласно чл.309 ТЗ не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Съдът, обаче, намира за основателни възраженията на ответника за нищожност на
неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. В ТР №1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т.д.№1/2009 г. е указано, че добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката
могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В аспекта на горното,
съдът съобрази, че претендираната неустойка е за забавено изпълнение на
непарично задължение. Размерът на неустойката е така формулиран, че не зависи
от продължителността на забавата. И при един ден забава длъжникът дължи 30 % от
стойността на недоставеното в срок до 20.05.2020 г. количество зърно.
Неустойката не стимулира длъжника да изпълни колкото се може по-бързо след
крайния срок, за да намали последиците от забавата си – независимо с колко ще
закъснее да изпълни, длъжникът дължи една и съща сума, като по този начин
мораторната неустойка е приравнена на неустойка като при неизпълнение – на
компенсаторна неустойка. В насока на това е и клаузата на т.9 от договора,
според която същата неустойка се дължи и при прекратяване на договора, т.е.
една и съща неустойка е предвидена и като неустойка за забава, и като неустойка
при разваляне поради виновно неизпълнение от страна на продавача. Посоченото
според съда нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски
отношения, като преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. (В този смисъл е например Решение №148/25.02.2020 г. на ВКС, ІІ т.о.,
по т.д.№219/2018 г.) Отделно от това, изпълнението на процесния договор е
обезпечено още с лихва и със задатък в т.7, б.б) от договора, в който е
възприета нормата на чл.334 ТЗ, според която ако при уговорено предварително
плащане на цената продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от
получаването на цената, като в този случай платената цена се смята за задатък.
При това положение, при процесното неизпълнение купувачът може да претендира
веднъж лихва върху платената цена, втори път да иска връщане на цената в двоен
размер, тъй като същата има качеството на задатък, за който приложима е нормата
на чл.93, ал.2 ЗЗД, и трети път да претендира неустойка в размер 30 % от
стойността на недоставеното количество. Освен горните обезщетения, в договора е
уговорено и самостоятелно право на ищеца да получи пропуснати ползи, като
разлика в цената по заместваща сделка, както и обезщетение за платени от него
неустойки по договори, по които е продавач. Според съда уговорените кумулативно
последици от виновно неизпълнение на задължението на продавача в своята
съвкупност са прекомерни и противоречат на добрите нрави, тъй като с
уговарянето им се цели не само обезщетяване на купувача и санкционирането на
насрещната страна, но като резултат се стига до неоснователното обогатяване на
ищеца, което противоречи на споменатия принцип за справедливост в гражданските
и в търговските отношения. При уговорен фиксиран размер на неустойката
независимо от продължителността на забавата, което приравнява мораторната
неустойка на компенсаторна и на неустойка поради разваляне на договора, каквато
е дължима в хипотезата по т.9 от договора; при уговорен задатък, даващ право на
купувача да получи двойния размер на платената от него авансово цена при виновно
неизпълнение на продавача; и при уговорена лихва върху получената авансово цена
и отделно обезщетение за пропуснати ползи и вреди от сключени сделки от
купувача в качеството му на продавач, съдът намира, че процесната клауза на т.8
от договора нарушава добрите нрави, за това е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че страните са заявили и приели, че въпросната неустойка
съответства на добрите търговски нрави, не променя горния извод, тъй като
изискването за съответствие на договора с добрите нрави е императивно, то не
може да бъде дерогирано по съгласие на страните, за него съдът и служебно
следи, както е посочено в ТР №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009 г. Ето
защо възраженията на ищеца в тази насока съдът намира за неоснователни. Тъй
като клаузата на т.8 от договора е нищожна, тя не поражда правно действие,
следователно претендираната неустойка не се дължи от ответника и искът за
присъждането й се явява неоснователен, затова следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от ответника искане, на същия следва да се присъдят
деловодни разноски. Ответникът е направил разноски за възнаграждения на вещи
лица в общ размер 600 лв., такси за съдебни удостоверения в общ размер 30 лв. и
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв., общо 3030 лв.,
които следва да се присъдят в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ГРЕЙНТРЕЙД
БГ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Просвета“ №29, представлявано от П.А.Л., предявен против “ФЛОРА-62”ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив,
ул.“Карловска извън регулация“ №811, Агрокомплекс, представлявано от В.Д.Д. и Ю.П.Д.,
за заплащане на сумата 29 557,50 лв., представляваща неустойка, дължима по
силата на т.8 от сключения между тях договор за търговска продажба на пшеница
от 29.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
08.06.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на “ГРЕЙНТРЕЙД
БГ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Просвета“ №29, представлявано от П.А.Л., да заплати на “ФЛОРА-62”ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив, ул.“Карловска
извън регулация“ №811, Агрокомплекс, представлявано от В.Д.Д. и Ю.П.Д., сумата 3 030 лв. (три хиляди и тридесет
лева) – деловодни разноски за производството по т.д.№350/2020 г. по описа на
ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението е постановено
при участието на Г.М., ЕГН **********,***, като подпомагаща страна на “ФЛОРА-62”ООД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: