Решение по дело №960/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 22
Дата: 23 май 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530200960
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Стара Загора , 23.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна И. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530200960 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-004305 от
26.01.2021 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Д. Я. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от правоуправление на
МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния
представител – адвокат С. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендира се направените по делото
разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Светла Русева, взема
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да потвърдено.
Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
1
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Д. Я. Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 14.12.2020 година за това, че на същата дата, около 03.45 часа в
град Стара Загора, по земен път южно от вилна зона „7-ми километър“, в
посока юг-север, управлява лек автомобил „Форд” с регистрационен №
******, собственост на „Мотопфое Лизинг“ ЕООД, като водачът управлява
моторното превозно средство под въздействието на алкохол. Изпробван с
техническо средство алкотест „Дрегер” 7510 № 0019, който с проба № 03323,
извършена в 04.17 отчете 0.67 %0, концентрация на алкохол в издишания
въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 092874 и връчени 7 броя
холограмни стикери. Водачът не е дал кръвна проба. Деянието е
квалифицирано като нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на
акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение,
включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства
по делото са събрани и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Въз основа на представените по делото доказателствата, съдът
намира, за безспорно установено, че на 14.12.2020 година, в сутрешните
часове на дена жалбоподателя е управлявал лек автомобил в град Стара
Загора. При управлението на лекия автомобил бил спрян за проверка от
2
съответните оправомощени за това контролни органи в лицето на
полицейските служители. Последните изпълнявали своите задължение, по
ЗМВР във връзка за спазване на обществения ред в града. В това си
задължение и възложени от закона правомощия, проверили водача, и се
усъмнили че е употребил алкохол, за което повикали свои колеги от пътна
полиция за да го тестват за употреба на алкохол със съответното за това
техническо средство - алкотест „Дрегер”. Въз основа на тестването се
установило, че в издишания от жалбоподателя въздух има наличие на алкохол
– 0.67 промила, което е наказуемо по смисъла на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване –
даване на кръв за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта.
Последния не е дал кръвна проба.
В разглеждания случай, съдът намира, че административното
нарушение е безспорно установено. Водачът на лекия автомобил –
жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол. Това несъмнено
се установява от всички събрани по делото доказателства – АУАН,
показанията на свидетелите, пробата извършена с техническото средство. По
тази фактическа обстановка жалбоподателя спори, като твърди че не е
управлявал той автомобила, а неговата дъщеря, свидетелката Валентина
Динева. Съдът намери, че по делото не установи това. Напротив въз основа на
показанията на свидетелите очевидци – полицейските служители М. и К. се
установява, че именно жалбоподателя е управлявал при проверката лекия
автомобил а не неговата дъщеря. Следва да се има предвид, че служителите
на полицията не познават нарушителя и са установили административното
нарушение във връзка със изпълнение на служебните си задължения. В тази
насока съдът изцяло кредитира техните показания, като последователни,
логични и достоверни. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Динева, тъй като същата е дъщеря на нарушителя и в тази връзка съдът
приема, че същото е заинтересувана от изхода на делото. Също така съдът
намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Правилно е установено административното нарушение и това е
подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и
времето на извършване на административното нарушение. Правилно е
определена административно – наказателната отговорност. Правомощията на
3
актосъставителя се следват от нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, а тези на
издателя на обжалваното наказателно постановление от нормата на чл.189,
ал.12 от ЗДвП във връзка с представената МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година. Правилно е установен нарушителя и неговата вина.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително, при това виновно е допуснато
административно нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това
административно нарушение е предвидено административно наказание –
„глоба” в размер от 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид,
че жалбоподателя е системен нарушител, като спрямо него има издадени и
влезли в законна сила единадесет наказателни постановления, в това число и
за алкохол, както и петнадесет фиша касаещи извършени нарушения по
Закона за движението по пътищата. С оглед на това, съда намира АНО,
правилно и законосъобразно е наложил предвиденото в закона
административно наказание.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът го присъди в тежест на жалбоподателя, като го осъди
да заплати на административно-наказващия орган сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-004305
от 26.01.2021 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Д. Я. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
4
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от правоуправление на
МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, Д. Я. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – Стара Загора, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за явяване на процесуален представител по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-004305 от
26.01.2021 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което
на Д. Я. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от правоуправление на
МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния
представител – адвокат С. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендира се направените по делото
разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Светла Русева, взема
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да потвърдено.
Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Д. Я. Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 14.12.2020 година за това, че на същата дата, около 03.45 часа в
град Стара Загора, по земен път южно от вилна зона „7-ми километър“, в
посока юг-север, управлява лек автомобил „Форд” с регистрационен
********, собственост на „Мотопфое Лизинг“ ЕООД, като водачът управлява
моторното превозно средство под въздействието на алкохол. Изпробван с
техническо средство алкотест „Дрегер” 7510 № 0019, който с проба № 03323,
извършена в 04.17 отчете 0.67 %0, концентрация на алкохол в издишания
въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 092874 и връчени 7 броя
холограмни стикери. Водачът не е дал кръвна проба. Деянието е
квалифицирано като нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на
акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение,
включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер на 500 лева
1
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства
по делото са събрани и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Въз основа на представените по делото доказателствата, съдът
намира, за безспорно установено, че на 14.12.2020 година, в сутрешните
часове на дена жалбоподателя е управлявал лек автомобил в град Стара
Загора. При управлението на лекия автомобил бил спрян за проверка от
съответните оправомощени за това контролни органи в лицето на
полицейските служители. Последните изпълнявали своите задължение, по
ЗМВР във връзка за спазване на обществения ред в града. В това си
задължение и възложени от закона правомощия, проверили водача, и се
усъмнили че е употребил алкохол, за което повикали свои колеги от пътна
полиция за да го тестват за употреба на алкохол със съответното за това
техническо средство - алкотест „Дрегер”. Въз основа на тестването се
установило, че в издишания от жалбоподателя въздух има наличие на алкохол
– 0.67 промила, което е наказуемо по смисъла на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване –
даване на кръв за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта.
Последния не е дал кръвна проба.
В разглеждания случай, съдът намира, че административното
нарушение е безспорно установено. Водачът на лекия автомобил –
жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол. Това несъмнено
се установява от всички събрани по делото доказателства – АУАН,
показанията на свидетелите, пробата извършена с техническото средство. По
тази фактическа обстановка жалбоподателя спори, като твърди че не е
управлявал той автомобила, а неговата дъщеря, свидетелката Валентина
Динева. Съдът намери, че по делото не установи това. Напротив въз основа на
показанията на свидетелите очевидци – полицейските служители М. и К. се
установява, че именно жалбоподателя е управлявал при проверката лекия
автомобил а не неговата дъщеря. Следва да се има предвид, че служителите
на полицията не познават нарушителя и са установили административното
нарушение във връзка със изпълнение на служебните си задължения. В тази
насока съдът изцяло кредитира техните показания, като последователни,
логични и достоверни. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Динева, тъй като същата е дъщеря на нарушителя и в тази връзка съдът
приема, че същото е заинтересувана от изхода на делото. Също така съдът
намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Правилно е установено административното нарушение и това е
2
подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и
времето на извършване на административното нарушение. Правилно е
определена административно – наказателната отговорност. Правомощията на
актосъставителя се следват от нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, а тези на
издателя на обжалваното наказателно постановление от нормата на чл.189,
ал.12 от ЗДвП във връзка с представената МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година. Правилно е установен нарушителя и неговата вина.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително, при това виновно е допуснато
административно нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това
административно нарушение е предвидено административно наказание –
„глоба” в размер от 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид,
че жалбоподателя е системен нарушител, като спрямо него има издадени и
влезли в законна сила единадесет наказателни постановления, в това число и
за алкохол, както и петнадесет фиша касаещи извършени нарушения по
Закона за движението по пътищата. С оглед на това, съда намира АНО,
правилно и законосъобразно е наложил предвиденото в закона
административно наказание.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът го присъди в тежест на жалбоподателя, като го осъди
да заплати на административно-наказващия орган сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

3