О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
7 0
гр. Пловдив, 31.01.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, НО, в закрито заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 7661 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба от 03.12.2019 г. на И.Г.П. чрез
адвокат Д. И. П. срещу постановление от 20.11.2019 г. на Районна прокуратура
Пловдив по досъдебно производство № 183/2019 г. на ОСлО гр. Пловдив и пр.пр. № 2274/2019
г. по описа на същата прокуратура, което се води за престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК.
С жалбата се обжалва постановлението, като се излагат
възражения за неизвършването на пълно изследване на всички релевантни
обстоятелства, касаещи предмета на доказване, както и възражения по изводите на
прокурора за липсата на данни за извършени други престъпления, които се считат
за неправилни.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства намери, че жалбата е недопустима.
С постановление за образуване на досъдебно
производство от 01.07.2019 г. прокурор от Районна прокуратура Пловдив е
образувал досъдебно производство за това. че, на 20.04.2017 г. в гр. Пловдив, пред
надлежен орган на власт – *** Н.Б. в района на действие Районен съд Пловдив,
като свидетел, съзнателно е потвърдил неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК. Законен повод за образуването на досъдебното производство е станало
съобщението на жалбоподателя за извършено престъпление от общ характер. По
делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
Съгласно
чл. 243, ал. 4 от НПК легитимирани лица да обжалват постановлението за
прекратяване на наказателното производство са само обвиняемият, неговия
защитник, пострадалият или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Това
изброяване е изчерпателно.
В
случая по делото няма данни жалбоподателят да е привличан като обвиняем.
Доколкото жалбоподателят е физическо лице, то следва да се прецени дали той
има качеството пострадал.
Съгласно
чл. 74 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението. Съгласно трайната съдебна практика, за
да обусловят качеството пострадал вредите следва да са преки и непосредствени.
Престъплението
по чл. 290 от НК се намира в глава Осма, раздел III от НК – „Престъпления против правосъдието“. С тези
престъпления се засягат обществените отношения, които обезпечават нормалното и
правилно функциониране на правосъдната система, т.е. на съда, прокуратурата и
следствието. Престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК инкриминира устното или
писмено съзнателно потвърждаване на неистина или затаяването на истина пред
надлежен орган на властта, като свидетел. Тоест общият /групов/ обект на
престъплението или основният непосредствен обект на престъплението, изведен от заглавието
на съответния раздел, не се насочва директно към защита на индивидуална правна
сфера. Този обект на защитавани отношения не е и достатъчно условие да бъде
изключено качеството на пострадал на определено лице. За да придобие едно лице
такова качеството, то това лице следва да е претърпяло и вреди от самото
престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец
или частен обвинител. Следователно активната легитимация за обжалване на
прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени
вреди и тяхното наличие не може да бъде резултат на субективно усещане. Тези
вреди трябва да са преки и непосредствени от деянието, включено в състава на
престъплението. Затова, за да се направи преценка за това дали от дадено
престъпление са претърпени такива вреди и съответно възникнала ли е процесуална
правоспособност на определено лице да бъде страна в съдебната фаза и от тук
възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл. 243 от НПК, следва
да се проверят характеристиките на конкретното престъпление, а именно -
предмета на обвинението, съставомерните общественоопасни последици (престъпен
резултат), в какво се изразяват, ако ги има и доколко са свързани с правната
сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху
благо, охранявано от правото, по принцип се състои в отрицателно изменение в
материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно отнесено
към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатия с
престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права
на гражданите и да е съставомерен.
Критериите за регламентираното в закона качество „пострадал“
са обективно установени и съответно трябва да бъдат изследвани подробно. В контекста
на настоящия случай липсват всякакви данни, които да свързват евентуалното
извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК с
претърпяването на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му
фаза, доколкото то не предполага в своя престъпен резултат
настъпването на имуществени или неимуществени вреди.
В този смисъл
жалбоподателят няма качеството на пострадало лице и не е активно легитимирана
страна да оспорва прокурорския акт, посредством който е сложен край на
досъдебното производство. Така Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. №
1033/2003 г., II н. о. на ВКС.
При
това положение съдът не компетентен да обсъжда по същество възраженията от
жалбата, нито възможността за наличие на данни за престъпление, свързано с
декларацията по чл. 534, изр. 2 от ГПК, както и необходимостта от допълнително
разследване и събиране на доказателства. Отделно от това пътят на защита на
жалбоподателят на законните му интереси не е преграден, доколко съществува
гражданскоправен ред за оспорване на легитимиращия ефект на титула за
собственост, така и чрез сезиране на горестоящ прокурор от Окръжна прокуратура -Пловдив
за упражняване на служебния вътрешнопрокурорски контрол за законосъобразност на
постановените актове.
С оглед липсата на качеството на пострадало лице
жалбоподателят не е легитимиран да обжалва атакуваното постановление на РП гр. Пловдив.
По посочените съображения жалбата следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от И.Г.П. с ЕГН **********
срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.11.2019
г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив по досъдебно производство №
183/2019 г. на ОСлО гр. Пловдив и пр.пр. № 2274/2019 г. по описа на същата
прокуратура, което се води за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 7661/202019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя
и на Районна прокуратура Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.